Големина на текста:
Широкият гръб на премиера Борисов е и уязвима мишена
Какво се случи през изминалата 2009 г.? Какъв политически смисъл се крие зад различните
събития? Какви тенденциите се очертават в развитието на партиите у нас?
За читателите на “Труд” на тези въпроси отговаря специално създадена група за анализи. Тя
включва политолози и социолози: проф. Петър-Емил Митев, д-р Андрей Райчев, Кънчо
Стойчев, Марчела Абрашева, младите учени Борис Попиванов и Първан Симеонов.
2009 година Събитията
- Лисабонският договор влезе в сила. Европейският съюз има президент и външен министър.
- Г-20 взе безпрецедентни решения за съгласуване на макроикономическите политики. Създаден
беше Борд за финансова стабилност (FSB) в глобалния свят.
- САЩ и Русия се споразумяха да се продължи ограничаването на стратегическите ядрени оръжия
след изтичането на договора САЛТ-2.
- Насреща на високо равнище в Копенхаген с участието на 192 страни бяха обсъдени глобалните
проблеми, свързани с промени в климата.
- Китай измести Япония като втора икономическа сила.
- Китай измести Германия като пръв износител в света.
- Световната икономическа криза продължи с низходяща интензивност във водещите страни;
в България за първи път от 12 години се стигна до спад на БВП.
- Изборите за ЕП дадоха предимство на десницата. В България партиите от управляващата тройна
коалиция спечелиха половината (9 от 18) депутатски места, ГЕРБ под 1/3 (5 от 18).
- Месец по-късно изборите за 41-во народно събрание предоставиха на ГЕРБ категорична
доминация. Съотношението се преобърна. Партиите от тройната коалиция получиха под 1/3
(40+0+38, т.е. 78 от 240) от мандатите, ГЕРБ - почти половината (116). ГЕРБ сформира кабинет на
малцинството с премиер Бойко Борисов.
- “Атака” обяви безусловна подкрепа на кабинета.
- СДС и ДСБ се обединиха за участие в европейските и националните избори като “Синя
коалиция”. За първи път получиха представителство в ЕП. В 41-вото НС разполагат с два пъти по-
малко места отпреди.
- НДСВ изпрати двама депутати в ЕП, но не можа да прескочи 4% бариера на националните
избори. Симеон Сакскобургготски се оттегли от активния политически живот.
- РЗС за първи път достигна до НС по електорален път. В края на годината ПГ се разпадна.
- На извънредни местни избори Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) бе избрана за кмет на София.
- В София се проведе международен енергиен форум под егидата на президента Георги Първанов.
- През 2009 г. безработицата в страната нарасна с около 50%.
Значение
- Световната икономическа криза стимулира международното икономическо и екологическо
сътрудничество. Пренареждането на глобалните сили очертава контурите на един многополюсен
свят.
- ЕС беше подложен на тест: глобалната кризисна ситуация съвпадна с проблематизиран изход от
собствената конституционна криза. Проевропейските политически сили обаче удържаха
категорична победа в изборите за ЕП.
- Политическият пейзаж в България радикално се промени. Налице е двоен завой.
Ляволибералната коалиция (с участието на ДПС) отстъпи властта на партия, легитимирана като
десноцентристка (с подкрепа на националистите). За първи път в правителството не участва нито
една партия на прехода.
- В основни приоритети на управлението се превърнаха ревизията на предходното правителство и
затягането на финансовата дисциплина.
- Пет месеца след управленския старт премиерът и кабинетът запазват висок рейтинг.
- Партиите от тройната коалиция, в различна степен, са застрашени от политическо
маргинализиране и/или изолация.
- В новата политическа конфигурация ролята на президента като коректив на кабинета нараства.
- Положени са определени усилия за изчистване на негативния образ на България в Европа, но
европейската политика на страната продължава да бъде далеч от ефективност.
- Българският етнически модел е поставен пред двойно изпитание: чрез антитурско
националистическо говорене сред мнозинството и чрез етническо капсулиране в средите на
малцинството.
- Последствията на световната икономическа криза са основното предизвикателство пред
ръководството на страната.
Преоценка на прехода с нови етнически акценти
Глобалната перспектива. 2009-а беше решаваща година на промени, ключови за света, а в много
отношения - и за България. През 1989 г. беше преодоляно основното идеологическо, политическо
и военно противостоене в съвременния свят. През 2009 г. станахме свидетели на опит да се
превъзмогне най-голямото противоречие, характерно за новия век: глобална икономика - локална
политика.
Световната криза през 1929-33 г. усили националното обособяване, мотивира идеологически
алтернативи, трасира пътя към световна война. Сега стана точно обратното. Получи се крачка към
глобално уравновесяване, а не към глобален хаос.
Безспорно е, че миналата година завърши с повече оптимизъм, отколкото 2008-а. По логиката на
“догонващото развитие”, в България през 2009 г. кризата бе почувствана по-сериозно, особено от
бизнеса, и вероятно най-тежкият период предстои. За нас остава важно посланието, че на
проблемите се търсят решения със съвместни усилия.
Няколко са факторите, които рамкират политическата 2009-а за България.
1. Нов тип следпреходно управление. На власт е правителство на парламентарното малцинство, но
на социално-психологическото мнозинство. Може да се добави - и на медийната доминация.
Парламентарните избори отразиха конюнктурата на политическата борба. Но и по-дълбоки
процеси. Новата конфигурация е до голяма степен резултат от настъпващата мащабна преоценка
на целия преход, допълнително подсилена с етнически акценти в обяснението му. Тук е и силата, и
слабостта на сегашното правителство. То черпи обществено доверие в немалка степен чрез
противопоставянето си на преходното статукво; от друга страна, ясно е, че не може да се
управлява само с този ресурс,
2. Нова структура на политическото пространство. През юли 2009 г. доби ясни очертания и
плътност процес на промяна, която започна през 2005-а. Идеологическата абсциса, която разделя
политическото пространство на ляво и дясно (БСП - сините) се пресече от етнонационалистическа
ордината (ДПС - “Атака”). ГЕРБ изпъкна едновременно с дясна оферта, по-приемлива от
втвърденото, за мнозина компрометирано “старо дясно”, и като политическа сила на анти-ДПС
позиции, но по-умерена от “Атака” и с по-широк мобилизационен потенциал. Двете партии черпят
ресурс от специфичния двоен ефект - преоценка на прехода и негова националистическа
интерпретация. Сближението им през последните месеци не може да се сведе до епизодичен факт,
до случайност, обяснима със задкулисни лични сделки. Линията на поведение на Бойко Борисов е
последователна. През годините той излизаше с изявления в подкрепа на различни декларации на
“Атака”, после се противопостави на шума от софийската джамия, изказа одобрение за целите на
възродителния процес, направи прословутия коментар за “човешкия материал” и впечатли Европа
с идеята за (абсурден) референдум. В началото на годината се очакваше сблъсък между двете
формации на базата на предсказуема електорална конкуренция, но разминаванията не получиха
идеологически и програмен характер. Като последица етнонационалистическата ос се съхрани,
значението й нарасна. През юли втвърдяването на партията на Доган обслужи протеклата
трансформация. Оста БСП - сините се запази, но нейната роля в новото политическо пространство
е по-скоро периферна.
3. Нова поляризация на политическия живот. Годината мина под знака на засилващо се
напрежение в структурата на политическото пространство. Конфронтационното политическо
говорене кулминира около изборите, но не се сви значително и след това. Може да се търсят
аналогии с първите години от прехода, но те ще бъдат условни. Вярно е, че за известно време
политическият език на Борисов беше силно идеологизиран, натоварен с антикомунистически
послания, но впоследствие тази линия остана на заден план - без да е изоставена напълно.
Антикомунистическата реторика постепенно се редуцира до антистанишевска, примесена с
етнонационалистически акценти. След като обществото осмисля до голяма степен като
криминален протеклия преход, то ГЕРБ намира благодатна почва за криминална интерпретация на
предишното управление, прекарана през призмата на масовите стереотипни нагласи спрямо БСП и
ДПС.
Кадрови проблеми се задават в ГЕРБ
Новата управляваща партия се намира в обществен подем през цялата година. В началото на 2009
г. основна задача на ГЕРБ беше да се утвърди като единствено убедителна алтернатива на
тройната коалиция, така че да не се стигне до уязвими следизборни съюзи.
В края на годината проблеми породи консумацията на властта.
Бойко Борисов ще трябва да разчита на подкрепата на Волен Сидеров, но без да накърнява
чувствително европейското реноме на партията. За да поддържа съществуващия баланс, той
следва да държи на дистанция сините, но без да се скарва с Иван Костов, да използва част от
техния експертен капацитет, но без да допусне промяна във властовите взаимоотношения. Анти-
ДПС говоренето е лесно, особено когато си в опозиция. Анти-ДПС действията са рискови, особено
когато си на власт. Крачката назад е прагматична, но непрестижна и рискова. Борисов продължава
играта със Станишев на “стражар и апаши”, но без крайни ефекти самата игра губи или променя
стойността си в очите на публиката.
По-малко видими, но може би по-съществени са вътрешнопартийните проблеми. Лидерът не само
поради своите амбиции и управленски стил, но и поради разнородния партиен актив придобива
особена роля. Той ще трябва да компенсира липсата на ефективни вътрешнопартийни механизми
за регулиране на различни гледни точки и интереси с лични решения. Но без да създава
обществени опасения от личен режим. Прагматичните мотиви за политическо участие създават
нарастващи рискове за имиджа на партията. Обществени дивиденти ще продължи да носи
разобличаването на корупцията, но вече не само сред предишната, а и сред новата власт.
Разкриването застрашава с публичен скандал, прикриването - с обществено разочарование.
Изходът - и при управленска некомпетентност, и при корупционни практики - е един и същ:
решителни мерки на лидера. Ще носят престиж, но само ако не се натрупват.
Краткият и своеобразен път на ГЕРБ към властта предизвиква (скрит) кадрови дефицит. През 2010
г. ще станем свидетели на кадрова криза.Или на промяна на кадровата политика.
Доверието на обществото в силната личност дава възможност за персонализация на управлението,
но и създава слаби полета. Широкият гръб е и уязвима мишена. Позицията на ГЕРБ се очертава
като достатъчно силна, за да не може да се оспори от никого, и недостатъчно убедителна, за да
гарантира ефективно управление.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политически анализ на водищите партии в България

В България за първи път от 12 години се стигна до спад на бвп. - изборите за еп дадоха предимство на десницата. В България партиите от управляващата тройна коалиция спечелиха половината (9 от 18) депутатски...
Изпратен от:
fonzzi
на 2010-12-17
Добавен в:
Анализи
по Политология
Статистика:
95 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
модел за анализ на политическото поведение на симеон сакскобургготски
добавена от KapitanAsko 20.06.2013
0
40
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
178
2
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политически анализ на водищите партии в България

Материал № 584904, от 17 дек 2010
Свален: 95 пъти
Прегледан: 124 пъти
Предмет: Политология
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 2,195
Брой символи: 13,533

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически анализ на водищите партии в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения