Големина на текста:
ТЕМА 21 МЕДИЙНА СТРУКТУРА. НАЦИОНАЛНИ И ДЪРЖАВНИ МЕДИИ.
„ОБЩЕСТВЕНИ” МЕДИИ . ЧАСТНИ И НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ. ТАРГЕТ И
РЕГИОНАЛНИ МЕДИИ. АЛТЕРНАТИВНИ МЕДИИ. ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК И
КОНТРОЛ ВЪРХУ МЕДИИТЕ. СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ НА МЕДИИТЕ.
ЦЕНЗУРА И АВТОЦЕНЗУРА В МЕДИИТЕ.
Неотменното право на човека на информация, свобода на словото и критика,
неотменното право на обществото да бъде осведомявано за факти и мнения са
в основата на правата и задълженията на журналиста. Независимата
журналистика е недолюбвана от властниците. Те винаги са се стремили да
развъдят дос-татъчно послушковци в пресата, изкуството и живота.
Модерните медии са длъжни да поставят човека в ситуация на плуралистично
медийно въздействие, където той за едно и също събитие да получава
различни информации и различни гледни точки - властови, политически,
публични, вътрешни, външни. В годините на прехода се оформиха политически
и икономически елити, които се насочиха към монополизиране на властта на
национално и регионално ниво. Всичко това доведе до тенденция за контрол
над медиите, в стремеж за налагане на партийна власт над структури, които не
са им подвластни. Новообразуваният елит, чрез контрола над медиите и с
помощта на услужлива част от журналистите, прави опити да превърне пресата
и електронните издания в най-мощния инструмент за манипулация и да
формира желаната нагласа към властта. Ориентацията на политиката на
българските управленчески и икономически елити към опиране на медиите и
използването им е причинена от отсъствието на традиции, опит, култура и
наличието на интелектуално безсилие на властта. Класическо разбиране за
„медийна доктрина” показва, че става дума за политическа философия за
(свободна) дейност на медиите и практическа политика на държавата за
свободно развитие на такива медии, чрез които да се образува автономна
публична сфера, независим от държавата плуралистичен информационен
сектор, осъществяващ публичен контрол върху властта и държавното
управление. При такава концептуална недостатъчност медийната политика се
отличава със ситуативност и спорадичност. Така се очертава липса на
национален модел за българските медии. За сметка на това се наблюдава
редовно позоваване на външни медийни модели. Наблюдава се предпочитание
към етатистки и пренебрегване на граждански ориентирани модели. По
четирите представени белега този модел стои доста далеч от демократичните
стандарти и напомня на българската ситуация: Медиите се намират под силен
държавен контрол, който е или пряк, както е в случая с държавното радио и
телевизия, или косвен, както е в случая с различните форми на субсидиране на
пресата. Значителна степен на партийна обвързаност на медиите. Значителна
степен на интегрираност на журналистическата и политическата среда. Липса
на система за професионални и етични журналистически норми .
Българските медии следват горната схема. На тях все още липсват такива
базисни признаци на свободата на словото и независимостта на медиите като:
обектив-ност, плурализъм, толерантност, достъп на различните социални
групи. По съдържание медиите са убежда-ващо-пропагандни, с което те са
встрани от класичес-ката журналистика с нейната цел, преди всичко да
информира за света, да го обяснява и да го анализира. Вместо такова коректно
съдържание публиката получава лозунги и политически кодове, камуфлирани
под формата на информационно изобилие. Вместо новинарски медиите са
нормативно-оценъчни и този основен белег функционира негласно като
критерий за журналистически професионализъм. Такава по харак-тер практика
показва, че всъщност медиите следват точно определен модел, но това е
старият модел – моделът на силовата, пропагандистката журналистика.
Тази характеристика намира ярък израз в тематиката и стилистиката на
медиите. Служебната им роля е категорично ориентирана в полза на
управляващият елит. Като персонаж той шества из цялото журна-листическо
съдържание от протоколния до булевард-ния му вариант, а делът на
учрежденско-институци-оналната информация все повече нараства за сметка
на житейската фактология и тематиките, важни от гледна точка на широкия
граждански интерес. Също така ясно изпъква пропагандисткия маниер, разно-
образните в структурата си медии все повече да уеднаквяват съдържанието си,
да отразяват събития, хора и тенденции по еднообразен начин, което – може
да има само унифициращ, нивелиращ социалните различия ефект. В България
почти няма медийни групи, а също отделни журналисти, които кадрово да са
отделени от света на политиката или да са предпазени от политически
въздействия.
Представите на властта за медиите. За нея те са нейно продължение в
обществото, нейното публично средство за социално управление. Така че
далеч от представите им е тяхната същност като механизъм на удовле-
творяване на интересите на обществото. Това е причината, поради която
журналистиката функционира извънпрофесионално: тя не е социален
посредник, а част от политическата система, лишена от автономност. Ето и
структурните белези на този тип политика: Приватизация без реално
функциониращи пазарни механизми. Масовите електронни медии също са
разпънати между пазара и политиката. Като съвкупен резултат вместо
независима журналистика (частните медии) и вместо
националнопредставителна, общосоци-ална журналистика (БНТ и БНР) има
една обща държавна журналистика, прилагана от управляващите за
реализация на политико-партийни програми.
Частните медии, са поставени в пълна институци-онална зависимост от
държавата. Това се постига чрез механизма на рекламата. Рекламата често се
практи-кува като скрито спонсориране на медии с цел съблю-даване на
определена политика, а ако рекламата е от държавни предприятия, това още
повече изопачава този пазарен механизъм: на практика данъкоплатецът
субсидира партийно ориентирани медии. Зависимостта на частните медии от
държавата върви по линията на достъпа до ресурси и услуги, на които
държавата е монополист: сграден фонд, хартия, полиграфия, ефирна честота,
банково кредитиране. В тези отношения също работи механизмът на политико-
партийната селекция и на толериране на определени медии.
Централизъм на медийната структура. Тази структура е била и е така
композирана, че ограничава възмож-ностите за изказ на цялата социална
структура. Медиите за малките групи са медиите, които са изразители на
социалната микросфреда и на опозициооната среда, поради което биха могли
да работят като публична сфера, коректив на спрямо официозните медии и
като олицетворение на обществения и медиен плурализъм.
Поради този централизъм публичните интереси в цялото им разнообразие
остават непокрити в медийно отношение. При това тази структурна празнота
няма как да се компенсира от една публична национална телевизия, колкото и
всеобхватна и вездесъща да е тя. Защото и при най-пълна и най-широка
представеност в нея на различните обществени групи, тя – като медия за
обществото като цяло – не е в състояние да замести пълноценно една стройна
и плътна мрежа от локални медии, говорещи от името на конкретните части на
обществото и конкретно изразяващи техните специфич-ни интереси. Само
система от локални медии може да осигурява онази алтернативна публичност,
без която медийната система като цяло ще е годна повече за поддържане на
статуквото, отколкото да предлага, ако е нужно, и варианти на общото
социално развитие.
Медиен монополизъм на държавата. Днес чрез медиите държавата и
представените във властта политически сили все така владеят социалното
пространство на страната. Това се реализира и по открит, и по дискретен
начин: открито – чрез държавните електронни гиганти БНТ и БНР; дискретно –
чрез частната национална преса, повечето от чиито представители бяха
създадени по схема, чрез която от 1990 г. насам се реализираха редица скрити
трансформации на обществени финансови средства. Така държавата бе
употребена като институционален механизъм за партийно владеене на
медиите, с което и в тази област бе пренесен партийно-олигархичният модел
на управление на държавата: ротация на едни и същи партийни групировки във
властта, а медиите – във владение на едната или другата от тези групировки.
Ето как този тип управление – двуполюсният политически модел – се превърна
в модел за контрол върху медиите.
Приоритет на държавното над публичното начало в медийната философия.
Доказателствен материал за тази теза се набира чрез отговор на въпроса, на
кого служат медиите в България или къде в рамките на схемата „използване на
медиите – отчужденост на медиите” се намират субектите държава, граждани,
жур-налисти. При това този проблем, както е известно, има пряко отношение
към демократизма на обществената система, защото по степента на
гражданското използ-ване на медиите, т.е. при осигурени информационни
права на гражданите, може да се съди за степента на участието им в процеса
на държавното управление. От 1990г. насам държавата прилага двоен
стандарт по отношение на медиите: от една страна създава предпоставки за
публичност в медийното пространство, от друга страна държи медиите далеч
от служенето на публичния интерес чрез авторитарно-бюрократичния стил на
текущ надзор върху тях. Ако става дума за журналистите в тази схема, те са
инструментът, чрез който държавата използва едно публично средство, каквото
са медиите, за реализация на непублични цели, чрез тях тя присвоява за себе
си медиите, а ги отчуждава от гражданите. Журналистите са онзи меха-низъм,
поради който силата, властта, управленският капацитет на медиите биват
използвани само от държавата, от управляващите. И именно това превръща в
мит тезата, че медиите са „четвъртата власт”. А иначе това е красив идеал,
който предполага една журналистика, която е граждански ориентирана и служи
на гражданите да коригират властта, а ако трябва и да й опонират.
Трансформацията и модернизирането на медийната система на България се
отличават с определена степен имитативност и симулативност на явленията,
процесите и субектите и че все още предстоят същинските за демокрацията
процеси, като: либерализация, дерегула-ция, приватизация, демонополизация,
децентрализация, демократизиране на медийното съдържание, изработва-не
на професионално самосъзнание на журнал. бранш.
Модели: „Американският модел е по-добър, съществува по-ясно
разграничение между политиците и журна-листите. Тези две групи никога не се
приближават твърде много, защото това е вредно и за двете власти, особено

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 май 2021 в 12:23 в момента не учи на 40 години
18 апр 2021 в 22:22 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Журналистика, випуск 2021
21 дек 2020 в 16:34 потребител
 
Домашни по темата на материала
СПЕШНО!! Медия и медии. Видове медии, обща класификация. Масмедия. Критерии за типологизиране на масмедиите.
добавена от milena1703 14.03.2016
0
28
Подобни материали
 

Медии и ВО

15 дек 2007
·
350
·
2
·
1,019
·
79

Радиоформати – комбинация м/у музиката, новините и звученето. Колкото повече разнообразяват, толкова по-малко ги слушат...
 

Теории на масовата комуникация

09 сеп 2008
·
134
·
3
·
591
·
48
·
1

Настоящата работа има за цел да разгледа въпроса дали една съвременна, действаща и до голяма степен предпочитана медия се вмества във формулата, създадена от Гронбек и Лукас. През тази теория ще бъде разгледан българският вестник „Дневник” в неговия...
 

Свободата на словото на журналистите

23 апр 2007
·
861
·
3
·
466

В журналистическия свят лошите новини са в центъра на общественото внимание. Един съвсем битов проблем или ситуация може да се превърне в сензация ако бъде погледната и представена добре от журналиста.
 

Манипулираният човек и силата на медиите

08 яну 2009
·
204
·
5
·
894
·
157

По презумция медиите трябва да информират общесвеноста, да действат като коректив на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна.
 

Мисията на радио журналистът

13 фев 2009
·
91
·
1
·
350

Кратко есе Мисията на Радио Журналистът, собствени размисли над темата....
1 2 3 4 5 » 11
 

Медийна структура. национални и държавни медии. „обществени” медии .

Материал № 584888, от 17 дек 2010
Свален: 204 пъти
Прегледан: 224 пъти
Предмет: Журналистика
Тип: Лекция
Брой страници: 14
Брой думи: 5,820
Брой символи: 36,976

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медийна структура. национални и държавни медии. ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
277 37

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,221 146

виж още преподаватели...
Последно видяха материала