Големина на текста:
Наречие. Семантична и граматична характеристика. Образуване. Видове
наречия по значение. Отношение
Наречието (lat.adverbum) е неизменяема пълнозначна част на речта, която
изпълнява службата на определение към глагола, съществително и прилагателно име,
друго наречие или предложно съчетание. Значението му се свързва главно с
означаването на признак на действието или обстоятелство на неговото извършване,
изразено с глагол. Това е основното му значение, заложено и в термина наречие –
приглаголие. Повечето от старобългарските наречия запазени и сега, са производни и
тяхната словообразувателна структура е ясна и за днешното езиково съзнание. Старото
значение се е разширило заедно с разширяването на неговата адноминална употреба,
като започва да пояснява съществителните и прилагателни имена: „чувстваше се много
неудобно”, „толкова добрини”, „местността наоколо”, „близо до сърцето”. При
формалната неизменяемост на наречието нараства семантично-категориалният дял на
компонентите в неговия морфематичен състав като мотировка на синтагматичните му
значения, на неговата съчетаемост и на семантичните признаци в неговия компонентен
състав.
Образуване
В съвременния български език образуването на наречията е активен, сложен и
многостранен процес. Силно изразената морфематична, изключително афиксална
мотивираност на синтагматичната характеристика на наречието, и необходимостта от
вътрешна структурна мотировка на тези отношения са вече решаващ фактор и двигател
на словообразувателния процес и неговата изключителна многостранност.
Образуването на наречието протича върху основата на почти всички
словообразувателни начини, но с различна продуктивност.
А)формално-смислово лексикализиране: (лексико-синтактичен начин) – включва
сливането на предложни съчетания и словосъчетания: начело, налице, нашир, навреме,
напълно, навън, понякога. Тук принадлежи и аглутинацията: надалеко, тутакси, току-
що, някак.
Б) семантична деривация (конверсия)- обхваща несклоняеми и падежни форми:
вечер, вечерта, дълбоко, богато, постоянно, довечера, по новому, силом, лете, горе,
насъне, долу. Съставни са наречията: едва ли, сякаш че, още веднъж, един ден, както
някога, сега, вече, по детски.
В) морфологичен начин- по него са образувани с морфемите –ешком, -ешката,
-аж, -ега, -аде, -яче, - ка,, -ак, -ък, -ко, -ичко, -ичка: седешком, мълчешката, другаде,
нощеска, излека, възнак, напоследък, тихичко, далеко.
Г) с композиране (сложни) са образувани наречията: тихомълком, сегиз-тогиз,
лека-полека, едва-едва.
Д) чрез лексемно разчленяване (омонимия) се образуват много от наречията за
условие, например: от наречие за време са обособява наречието за условие „тогава”.
„Ела тогава (при туй условие) да се разберем”.
Обикновено се образува неразделна адвербиална лексоформа, писана слято:
надлъж, нашир, отляво, настрани, повече, наизуст. Разделни са съставните наречия:
както и да е, ей сега, а полуразделени са тези, които имат повторения в състава си или
се състоят от противоположни елементи: едва-едва, насам-нататък, живо-здраво, криво-
ляво.
Е) фразеологизуване (съставни наречия) – образуват наречие върху основата на
опорна дума, която обединява около себе си семантически останалите и привлича
другата съставка като допълнителна (формантни частици ли, че, само, да): едва ли, гаче
ли, сякаш че, като че ли, ей така или с опорна дума местоимение: поради това, при все
това…
* на принципа на прилагателното- оттук нататък, оттук нагоре, сега вече, тъй
нататък;
* образувани с предлога по- по детски, по разному, по спартански.
Видове наречия
Наречията биват два вида:
А) обстоятелствени- имат значение, което не зависи тясно от семантиката на
глагола, макара да е съотносително с нея.
* за място(локалност) – означават пространство, което се типизира според вида
на ориентацията, главно хоризонтална и вертикална с противоположности: предно и
странично, обратно, горно и ниско: напред, назад, наляво, настрани, горе, долу, надолу,
нагоре. Общо е пространството на съвпадението: вътре, навътре, посред, редом,
наравно. Изразява се също дистантност, близост и отдалеченост, контакност: тук и там,
отвъд; посочност, финалност, фиксираност: навън, нататък;
* за време (кога ?) имат по-абстрактно значение и по-свободна употреба.
Семантичните признаци тук са предходност и следходност, успоредност (съвпадение),
близост и отдалеченост, периодичност и повторителност, пределност и неопределеност,
в зависимост от това се формират значенията: снощи, после, днес, винаги, отдавна,
тятос и лете, нощес и нощя.
* за причина, цел, условие и отстъпка- срещат се по-рядко в българския език,
защото тези значения се изразяват повече с предложни съчетания, словосъчетания и
изречения. Такива са: затова, защо, тогава, когато, въпреки и макар.
Б) определителни имат характеристично значение, защото не означават
положения и състояния вън от действието на глагола, а показват същността и
качествената определеност на действието като процес на осъществяване и като
измеримост. Те биват от своя страна:
* качествени- отнасят се до характеристика на действието по интензивност,
темп, сила (изразеност, образец, субективност: бързо и бавно, леко, ниско, безшумно,
грубо, звънливо, страхливо, ядосано, навъсено, трудно, справедливо).
* количествени – изразяват признаци за измеримост в границите на даден
максимум или минимум и могат да абстрахират и други дадености като време, място,
качество чрез числеността или общата броимост на прояви: много, малко, дълго,
доста(тъчно), веднъж, десеторно. Към тях прибавяме и наречие за степен, които
съединяват количественост с качественост, изразяват обобщена количественост,
градирана оценка на действието по сила, интензивност, темп, масовост, обхват,
развитие в сравнение с друго действие: напълно, видимо, безпределно, вечно.
Особено място заемат местоименните наречия, образувани от местоименни
корени и имащи заместителна роля спрямо имена и предложно съчетания. Главно те са
за:
място- къде живея ?- живея горе;
време- кога лягам ?- лягам късно.
От своя страна биват показателни (тук, отсам), въпросителни (къде, откъде,
кога), неопределителни, отрицателни, обобщителни (някъде, никъде, всякъде);
начин- как ходя ?- ходя бавно // как, както
за количество и степен – колко говоря ?- говоря много// колко, толкова.
Прилики между наречието и прилагателното име:
А) и двете означават признак:
Весело детеПея весело
Прилагат. Как ?
Б) и двете се степенуват:
По-весело детеПея по-весело
Прилагат. Как ?
Най-весело детеПея най-весело
ПрилагателноКак ? наречие за начин
Различия:
А) прилагателните поясняват съществителното, а наречието – глагола.
Хубава балерина – танцува хубаво
Как ? наречие
Б) прилагателното има форми за род и число и се членува, а наречието не се изменя.
Две хубави, малко тъжни очи.
Две хубави, малки и тъжни очи.
Прилагат.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Наречие. Семантична и граматична характеристика

Наречието (lat.adverbum) е неизменяема пълнозначна част на речта, която изпълнява службата на определение към глагола, съществително и прилагателно име, друго наречие или предложно съчетание. Значението му се...
Изпратен от:
bilqn4eto
на 2010-12-14
Добавен в:
Анализи
по Български език
Статистика:
81 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Граматическата стилистика на изменяеми части на речта

19 яну 2011
·
78
·
10
·
1,975
·
184

Граматическата стилистика е стилистика на граматическите категории, граматическите значения и граматическите форми (словоформи). Развитието и утвърждаването на стилистичните възможности на граматическите категории...
 

Правила за правопис на сложни думи

03 авг 2007
·
716
·
2
·
184
·
311

Материалът е относно съществителни и прилагателни имена.
 

Обстоятелствено пояснение

10 фев 2012
·
189
·
5
·
364
·
287
·
2

1. Тема на урока: Обстоятелствено пояснение; 2. Вид на урока: Упражнение; 3. Методи на урока: Разказ, беседа; 4. Цели на урока: Да се овладее информация за синтактичната служба обстоятелствено пояснение...
 

Българската граматика в таблици и схеми за прогимназисти

10 ное 2006
·
3,874
·
3
·
763
·
1,801
·
10

Българската граматика в таблици и схеми за прогимназисти.
 

Нелични глаголни форми

08 сеп 2010
·
117
·
3
·
1,340
·
243

Нелични глаголни форми са причастията и деепричастието. Причастията са глаголно-именни форми. За тях са характерни морфологични особености както на глагола, така и на прилагателните имена. Като глагола притежават морфологичните категории време...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Български език
Български език и литература за 6-ти клас
входен тест по Български език за Ученици от 6 клас
За проверка на знанията, усвоени в 5-ти клас по български език и литература. Тестът съдържа 10 въпроса, само един верен отговор. Може да се ползва и като изходен тест за петокласници.
(Лесен)
10
83
1
2 мин
22.07.2019
Тест за класна работа по БЕЛ за 5-ти клас
класно тест по Български език за Ученици от 5 клас
Тест за класна работа, 5 клас - избираеми учебни часове (ИУЧ) по български език и литература. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
25
3
1
7 мин
22.07.2019
» виж всички онлайн тестове по български език

Наречие. Семантична и граматична характеристика

Материал № 582387, от 14 дек 2010
Свален: 81 пъти
Прегледан: 160 пъти
Предмет: Български език
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 828
Брой символи: 5,444

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наречие. Семантична и граматична характеристика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мая Иванова
преподава по Български език
в град София
с опит от  5 години
12

Лиляна Георгиева
преподава по Български език
в град София
с опит от  39 години
34

виж още преподаватели...
Последно видяха материала