Големина на текста:
Предприемаческата дейност (предприемачеството) представлява инициативна, самостоятелна
дейност на гражданите и техните обединения, на която са присъщи такива характерни черти
като: търговска насоченост, риск, имуществена отговорност, самостоятелност при вземането
на решения, целенасоченост към получаване на конкретен резултат, умение да се започне и да
се реализира собствен бизнес. В практиката, съществуват различни форми на организацията
на предприемаческото предприятие. Изборът на самата форма зависи от разполагаемия
капитал на предприемача, от типа дейност, който ще се извършва, от целите на
предприемаческата дейност, възможностите на предприемача за коопериране и пр.
Важен проблем пред предприемачите е изборът на правна форма за своята дейност. Той е
нормативно регламентирано необходимо условие за осъществяване на стопанската им
дейност, чрез която да реализират идеите, намеренията и целите си.
В основата на новата правна регламентация на стопанските субекти в страната ни е
Търговският закон. В него като основен субект на стопанската дейност се въвежда
търговецът, а като организационна форма, под която той извършва дейността си –
предприятието.
Търговец по смисъла на закона е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие
извършва някаква търговска дейност.
Търговецът се определя по 3 признака:
1.Да е физическо или юридическо лице. Освен правоспособност търговецът трябва да
притежава и дееспособност, т.е. възможност със собствени сили да придобива и задължения.
2.Да извършва търговска дейност. Законът посочва основните групи дейности,
извършването на която и да е от тях определя търговеца. Той посочва също, че търговецът
може да извършва и др. дейности, стига неговото предприятие по предмет и обем да изисква
да води делата си по търговски начин (дейностите да се извършват от името на търговеца с
цел реализиране на печалба за него.
3.Да извършва търговска дейност по занятие. Лицето трябва да извършва дейността като
постоянна работа, а не да сключва единични търговски сделки със случаен характер. Това
предполага, че търговската дейност е източник но постоянен доход за лицето, т. е. лицето
извършва такава дейност системно, с цел извличане на печалба.
Търговският закон определя изрично лицата, които не са търговци, въпреки че
отговарят на вече посочените изисквания за такива. Това са:
1.Физически лица, занимаващи се със селскостопанска дейност.
2.Занаятчиите и лицата, извършващи услуги с личен труд.
3.Лицата, упражняващи свободни професии.
1
4.Лицата, извършващи хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в обитаваните от
тях жилища. Лицата предоставят стаите си срещу наем, т.е. по граждански договор, което не
дава основание да се смятат за търговци.
Основните признаци, които индивидуализират всеки търговец са неговата фирма и
седалището му.
Фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се
подписва, т.е. тя е търговското му име.
Всеки търговец е задължен да има фирма. Тя задължително трябва да се запише при
регистрирането му и да се посочва в търговската му кореспонденция. Фирмата може да се
използва само от търговеца, който я е регистрирал. Използването на чужда фирма е форма на
нелоялна конкуренция и е наказуемо.
Важен индивидуализиращ признак на търговеца е и неговото седалище. В случай, че
фирмите на различни търговци съвпадат, то разграничението става чрез седалищата им.
Седалището е мястото, където се намира централното управление на търговеца.
В търговската си кореспонденция търговецът е длъжен да посочва освен фирмата,
също и седалището и адреса си.
Друго основно понятие, което Търговския закон регламентира по особен начин е
предприятието. Обикновено под предприятие се разбира стопанска дейност, извършвана от
даден предприемач или организационна форма, под която съответния предприемач извършва
стопанска дейност.
В правната литература съществуват две концепции за същността на предприятието:
- традиционна концепция. Тя разглежда предприятието като правна съвкупност, която е
обект на правото.
- Съвременна концепция. Тя персонифицира предприятието и го разглежда като правен
субект.
Нашето търговско право се придържа към традиционната концепция за същността на
предприятието.
Търговския закон определя предприятието като “… съвкупност от права, задължения и
фактически отношения …”.
Основните права, които формират съдържанието на предприятието са:
1.Имуществени права
2.Не имуществени права. Не могат да бъдат пряко стойностно оценени
Задълженията са главно парични. Те формират пасива на имуществото.
2
Фактически отношения. Това са нематериалните елементи на предприятието като:
създадена търговска организация, клиентела, делови контакти и др. Тези отношения са от
голямо значение за осъществяването на успешен бизнес.
Търговския закон третира предприятието като обособено имущество, което може да се
разглежда отделно от останалото имущество на търговеца. Това обособено имущество е обект
на право на собственост и може да бъде предмет на правни сделки.
Във всяко предприятие се водят търговски книги, в които търговецът или негов
сътрудник води счетоводството. Воденето на счетоводство е задължително от момента на
регистрирането на търговеца. Чрез него се отразява в хронологичен ред движението на
имуществото на предприятието. Резултатите от търговската дейност на предприятието
задължително се обобщават в годишен счетоводен отчет, към който могат да се прикрепят и
съответни счетоводни справки.
Основните видове предприятия според правната си форма са: предприятие на
едноличен търговец, предприятие на търговско дружество (командитно, събирателно, с
ограничена отговорност, акционерно и командитно с акции), държавно предприятие и
кооперация.
Търговският закон изисква всеки търговец да се регистрира, като поиска да бъде
вписан в търговския регистър към окръжния съд в района на седалището му. Регистрирането
става по искане на търговеца, който трябва да заяви всички обстоятелства, подлежащи на
записване.
Регистрирането става по искане на търговеца (при дружеството – от ръководния орган), който
трябва да заяви всички обстоятелства, подлежащи на записване. Тези обстоятелства са
посочени в закона и не могат да бъдат разширявани по желание на търговеца или на съда. Те
са диференцирани за различните видове търговци.
Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лица с
местожителство в страната. Следователно статут на едноличен търговец може да бъде
получен само при съответното надлежно регистриране при съда по седалището на едноличния
търговец.
Не може да бъде едноличен търговец лице, което е:
в производство за обявяване на несъстоятелност;
В случая става дума за образувано по надлежния съдебен ред производство за обявяване в
несъстоятелност на изпаднало в неплатежоспособност физическо лице.
не възстановен в правата си несъстоятелен;
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
24 яну 2022 в 19:14 студент на 20 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
"Еволюция на теорията на предприемачеството"
добавена от st_199o 22.03.2020
0
19
юридически форми под които съществува предприемаческата инициатива
добавена от malka.feq 09.02.2018
1
6
Подобни материали
 

Същностна характеристика на предприемачеството

29 ное 2011
·
326
·
5
·
1,573
·
548
·
4

Предприемачеството е дейност, свързана с инициатива и стопански риск, насочена към търсене на начини за по-добро използване на ресурсите, увеличаване на дохода и собствеността и пр...
 

Анализ на риска

03 авг 2011
·
184
·
3
·
656
·
411

Бизнес риск е риска на собственика или на притежателя на акции. Ако фирмата е финансирана с акции или заем тогава е налице финансов риск, който внася допълнителна несигурност по отношение получаването на приходи от собствеността...
 

Управление на малкия бизнес

11 юни 2017
·
25
·
9
·
1,162
·
50

Материалът е за същността и характеристиката на малкия бизнес, на по-малките и средните предприятия...
 

Изпитен тест по предприемачество

08 дек 2012
·
1
·
7
·
1,540

За студенти изочаващи икономика или по точно Финанси...
 

Видове и модели предприемаческо поведение

22 дек 2012
·
74
·
3
·
962
·
151

В предприемаческата дейност се проявяват различни видове поведение. За да ги разберем трябва да посочим техните психологически особености...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Предприемачество
Тест по предприемачество и предприемачески проекти
изпитен тест по Предприемачество за Студенти от 4 курс
Тест по предприемачество и предприемачески проекти, предназначен за студенти 4-ти курс. 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
15
47
1
1 мин
14.02.2014
Тест по строително предприемачество за студенти от 5-ти курс
изпитен тест по Предприемачество за Студенти от 5 курс
Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи дисциплината "Предприемачество", с акцент върху строителното предприемачество
(Труден)
10
8
1
1 мин
14.10.2016
» виж всички онлайн тестове по предприемачество

Същност на предприемачеството

Материал № 581671, от 13 дек 2010
Свален: 368 пъти
Прегледан: 489 пъти
Предмет: Предприемачество, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 3,309
Брой символи: 21,472

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Същност на предприемачеството"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала