Големина на текста:
Атанас Далчев – „Камък”
Темата за вечното
Има едно стихотворение на Далчев, което още със заглавието си подсказва , че предмет
на изображение няма да бъде познатата стая затвор , в която самотникът чака „вечната
разбойница”-смъртта. Това е стихотворението „Камък”. Въпреки, че камъкът не
принадлежи на интериора на стаята, а е част от природата , той не носи кой знае какъв
раздвижен, свеж и различен нюанс от цялостното поетическо творчество на Далчев,
защото говори за статичност и неудухотвореност.
Ако Яворов „дълбае ням” „свръхземните въпроси,които никой век не разреши” в
стихотворението „Маска”, то същите въпроси за живота и смъртта, за вечното и тленното
Далчев „дълбае” в „Камък”. Философи като него често се впечатляват от преходността на
битието. В житейския кръговрт всичко стремително се носи към неизбежната гибел. Хора
и дървета, дни и нощи, листа и дъжд- това са образи символизиращи живота и смъртта.
Извън тези изброявания обаче остава камъкът, явяващ се антоним на преходните символи,
защото той е знак на неизменното. Недокоснат от времето и съвестта, лишен от плът, „все
същ”, той предизвикзва възхищението на поета.
Първоначалното внушение за обездвиженост и студенина, внушени от заглавието, са
доминирани от противоположни усещания още в първия стих:”Остаряват хора и
дървета.” Това представя кръговрата на живота, говори за преходността на битието, за
смяната на годините и сезоните. Но неподлежащ на природните капризи и на
неуморимостта на времето остава камъкът. Неслучайно, за да засили внушеието за
вечност, поетът ситуира камъка на фона на есента, която се асоциира с приближаването на
смъртта, с остаряването на астрономическата година.
Втората строфа е опит да се противопоставят образите на човека и на камъка. Ако
камъкът е съвършен, то човекът е източник на злото- „злочеста плът”, която съвестта и
„червеи (...) гризат”. Именно употребената алитерация на „ш”, „з”, „с” подчератава
поразяващата различност между идеалното неизменно цяло на камъка и човешкото
несъвършенство. Строфата е близка по внушение до онези Далчеви стихотворения, в които
смъртта е един от обичайните герои в обезлюдената стая. Представена метонимично чрез
„хилядите червеи”, тя отново напомня на авторовото съмнение в съществуването на друг
живот и за това, че всичко свършва тук, както обяснява един негов фрагмент: „Бих вярвал
в безсмъртието, ако не беше старостта. Това постепенно чезнене на душата, както и
на тялото, не оставя като че никаква надежда за друг живот. Какво продължение
може да очаква човек другаде, когато вижда, че тук свършва всичко?” В „Камък” поетът
отново акцентира върху това свое виждане за битието, като по този начин още повече
изпъква вечното, въплътено в камъка.
Качествата, с които камъка доминира над човешкото същество, продължават да се
градират в третата строфа. Сякаш става въпрос за едно съпърничество между тях, при
което обаче превъзходството винаги е на страната на безплътното. Човекът е провокиран
от „жаждата” за власт, територия, пари, надмощие, „от която почват вси беди”.
Камъкът няма нищо общо с живия свят- не ражда, а е и „нероден”.
Той е съвършен и следователно- вечен. Затова последните две строфи вече не съдържат
противопоставяне между камъка и човека. Те са апотеоз на съвършеното в него. И за да
изтъкне още по- аргументирано вечното в него, поетът търси образи от митологията. Още
през „огнените стари векове”, когато представата за същността на битието е била твърде
наивна, човекът е прозрял, че само камъкът(„гранит”, „мрамор”) е в състояние да
съхрани божественото и да го пренесе в необозримото бъдеще. Поантата на
стихотворението за миг задържа вниманието върху света на боговете и култа към тях
заради асоцияцията с едно от първобитните предназначения на камъка- да предизвиква
огън („алеа искра от теб изтръгната”), но и внушава едно ново метафорично значение, а
именно – „алена[та] искра” е прозрението, до което е достигнал поетът, че
съвършенсвото принадлежи само и единствено на камъка:
...камък, истината в теб прозрях:
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.
Чрез последната строфа творбата се рамкира, защото, макар и чрез различни лексикални
средства, първата и петата строфа изразяват едно и също твърденение- на „живото” не са
присъщи святост и безсмъртие. За поета камъкът е синоним на вечността.
Неизбежно е Далчевото творчество да не съдържа стихотворение с подобна поблематика.
Орисан да бъде отчужден от света и да разговаря само с „портретите”, героят му се
превръща в анализатор на човешкото съществуване. Колкото и да търси белези на
съвършенството у човека, той не успява да ги открие. В резултат на тази печална
констатация се ражда стихотворението „Камък”.
София Стойнева

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Атанас Далчев- "Камък"

Има едно стихотворение на далчев, което още със заглавието си подсказва , че предмет на изображение няма да бъде познатата стая затвор , в която самотникът чака „вечната разбойница”-смъртта. Това е стихотворението „Камък”...
Изпратен от:
Gergana Makneva
на 2010-12-12
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
984 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Анализ на текст "ДЪЖД" Атанас Далчев
добавена от zhulieta.ivanova 22.10.2012
0
18
Моля помогнете ми - спешно ми е! :)
добавена от bozhidara.stoyanova 16.01.2013
1
11
Интерпретативно съчинение на стих."Маска"
добавена от venijjmj 07.05.2012
1
51
Подобни материали
 

Защо понякога казваме, че освен с очите, човек трябва да гледа и със сърцето?

10 окт 2007
·
539
·
1
·
251
·
284
·
19
·
10

Красотата е качество и ценност, която не всеки човек притежава. Духовната и физическата красота не вървят ръка за ръка по отношение на важността.
 

Творчеството на Атанас Далчев

21 яну 2008
·
906
·
3
·
1,021
·
244
·
9
·
1
·

Атанас Далчев е типичен градски поет, а това предвижда урбанизиране на поетическото пространство. Още при Дебелянов и Смирненски пребиваването на лирическия герой в социума на големия град слага началото на нова чувствителност, на типични за модерния XX..
 

Образа на българската жена в "Потомка"

30 яну 2008
·
1,377
·
1
·
213
·
520
·
42
·
6

Главните образи в "Потомка". За българската жена и нейните стремежи за свобода.
 

Любов и омраза

09 фев 2008
·
499
·
2
·
307
·
158
·
5
·
1

Любов и омраза – два противоположни полюса в множеството на човешките чувства. Ако любовта е водата, която движи колелото на живота, то омразата е огнена комета, която изпепелява душата...
 

Човек и света

14 фев 2008
·
131
·
1
·
168
·
34
·
8

Човекът: -приема с мъдрата и етична житейска философия на своя създател – че всичко в делничния бит е преходно и нетрайно и човек трябва да умее да се радва на мига-щастие и да живее с настоящето...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест за 5-ти клас по Литература - "Фолклорен модел за света"
тематичен тест по Литература за Учители от 5 клас
Тестът е съсредоточен върху фолклорния модел за света в произведенията "Тримата братя и златната ябълка", "Златното момиче", "Троица братя града градяха". Предназначен е за ученици от 5-ти клас. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
11
1
7 мин
02.08.2018
Тест по Литература за 7-ми клас върху разказа "Една българка"
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Може да се използва най-вече за ученици в 7-ми клас по Литература.
(Много лесен)
20
26
2
2 мин
03.08.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Атанас Далчев- "Камък"

Материал № 580633, от 12 дек 2010
Свален: 984 пъти
Прегледан: 1,944 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 626
Брой символи: 3,778

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Атанас Далчев- "Камък""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по Литература
в град Стара Загора
с опит от  3 години

Виолета Герасимова
преподава по Литература
в град Сливница
с опит от  1 години
35

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения