Големина на текста:
ВЪЗНИКВАНЕ НА МОДЕРНАТА ДЪРЖАВА КАТО ПРАВОВА ДЪРЖАВА
1. Moдepнama дьржава
Държавата обикновено се определя като монополизиран контрол над дадена територия,
осъществяван от апарат за принуда, който налага спазване от всички ред. За дъжавност
се говори още от времето на древните египетски царства, по времето на древногръцкия
полис, феодализма, та чак до нашидни. Но за модерна дЪржава може да се говори едва
в Новото време, от XVI векнасам. Защо? Какво отличава модерната държавна власт от
предишните?
Най-общо казано, в Новото време се осъществява преход от лична {произволна,
подвластна на лични интереси, желания, прищевки) власт, наричана още традиционна,
към безлична институционална бюрократична, т. е. модерна власт. Разликатамежду
тези две понятия бе показана в предходните теми, но тук искаме да подчертаем
спецификата на модерната власт. Важно ли е да се знае тази специфика?
Нашият отговор е "да" и аргументите ни за този отговор са следните: за да можем да
отстояваме вижданията и правата си, трябва да познаваме не само институциите на
държавата, в която живеем, но и начина, по който те функционират. Понякога
действието им е изненадващо и сякаш изцяло е резултат не от правилата на
институцията, а от личното (не )желание на някой чиновник. Ако зависиш от
прищявката на чиновник, що за власт е тази - модерна или традиционна?
Отново се връщаме на въпроса - какво е власт? Какво е лична и какво институционална
власт? Властга е свързана с поддържането на определен социален ред, с възможностга
той да се възпроизвежда. Това означава, че тя предполага подчинение на определени,
валидни за всички правила или норми. Подчинението може да бъде доброволно - ако
харесваш ценностите, на които се основават тези правила, или пък човека, който се
опитва да ги наложи. Подчинението може да бъде и принудително - правилата се
налагат с принуда, дори с насилие. Може да бъде и несъзнавано. Казват, че най-
мощната власт е властга на езика
ние от най-ранно детство се подчиняваме на правилата на родния език, без да сидаваме
сметка, че тези правила вече ни задават картината, през която възприемаме света.
Първият тип власт, свързана с доброволно подчинение, се нарича легитимна, т. е.
призната е от всички (или повечето) хора, защото те споделят ценностите, на които тя
се основава. Вторият тип власт е репресивна - властга на принудата. Третият тип власт
е свързана със социализацията ни, с несъзнаванотоприемане на определени ценности,
правила, начини на поведение. В случая обаченас ще ни занимава политическата власт
- властга над хора, обитаващи определена територия.
2. Личната власт
Традиционната власт е Лична власт на определен човек над останалите, която се дължи
на неговия авторитет - той е признат за лидер: защото е силен исмел (вождът на
племето) или защото е мъдър (старейшината на селото), защотовладее непознати за
другите умения (магьосникът) или защото се твърди, че властта му е "от Бога дадена"
(папата, императорите), или защото е такъв "по право, по традиция" (наследствената
власт на царете). Ако се позовем на известниянемски социолог Макс Вебер, кралското
господство е традиционно господство, основаващо се на свещеностга на наследения
ред и владетелска власт. Властващият е личен господар, а щабът му на управление се
състои не от чиновници, аот лични слуги. От тези позиции той има право да се
разпорежда с живота и имуществото на всичките си поданици. Всички те са подвластни
на прищевките нагосподаря си и са лично зависими от него. Ако той е умен и добър -
прекрасно, ако пък е тъп и зъл - ужасно. Този тип власт пряко и изцяло зависи от
качествата на управляващия. А ако такава власт е наследствена, както е в
традиционнитеимперии и абсолютните монархии, хората (или поданиците) нямат
никаквавъзможност да влияят върху вземането на решения, засягащи собствената
имсъдба. Единственото, което им остава, е да се молят владетелят да е умен и добър.
3. Безличната власт на модерните институции
В Новото време нещата се променят - личната власт отстъпва на безличната власт на
модерните институции; не личната воля на владетеля, а общо завсички правило (закон)
става водещо. И традиционните общества имат своиинституцин, но основната
характеристика на възникващите модерни институции е тъкмо тяхната формалност,
подчиненост на правила, Т.е. безличност. Безличната власт на институциите означава,
че няма такъв човек, койтода има специални привилегии да властва над всички
останали. А това на свойред предполага, че всички хора са равни и затова законът е
валиден за всеки един от тях. Тези два принципа за първи път ясно формулира
английският философ Джон Лок в книгата си "Два трактата за управлението"
(публикувана през 1689 г. - една година след Славната революция). Лок твърди, че
никой не е бил избиран от Бога с някакъв белег за естествена власт над другите (главата
на Чарлс 1 вече се е търкулнала и нагледно е показала, че безконтролната лична власт
на владетеля е в сериозна опасност). Двата принципа, на които се крепи модерното
управление, са: безусловно господство на закона и гарантиране на индивидуалните пра-
ва на всеки човек, сред които най-важни са свободата и частната собственост.
Възникват две питания: Как се стига до възникването на такъв тип (модерна) власт?
Какво все пак означава модерна власт?
Отговорът на първия въпрос не е лесен. Много са факторите, обуславящи прехода от
лична власт към власт на институциите и върховенството на закона. Невъзможно е тук
подробно да се проследи и аргументира тяхното действие. Ще посочим най-главните -
християнската религия и налагането на стоковите отношения и пазара.
4. Възниkването на модерната власт- ролята на християнството
Големите монотеистични религии, сред които е християнството, са системно етическо
подреждане на света от гледна точка на решаване на проблема затеодицеята, т. е. за
съвместяването на доброто и злото. Вярата в Бога задаваобщ за всички вярващи
трансцендентен (отвъд сетивния свят) етическипринцип, полагащ смисъла на света и
на човешкия живот. Такава вяра лесно може да премине към вяра в общ за всички,
светски принцип - закон, който дарегулира всекидневните отношения между хората. С
идеята си за общ за всички Бог, който сплотява хората не по кръвнородствен принцип и
територия, а по вяра, християнството отхвърля всяка обособена родова и локална
идентичност ипоражда абстрактната идентичност на християните, вярващи в този общ
етическипринцип - спрямо Бога всички вярващи са равни, т. е. в качеството си
нахристияни хората губят конкретните си различия и придобиват една всеобща =
християнска = човешка същност. Така от представата за равенството на всички човеци -
християни, може да се мине към равенството на всички човеци по принцип, които по
рождение, "естествено" имат равни права.
5. Вьзникването на модерната власт – ролята на пазара
Действието на пазара по друг начин поражда съзнание за равенство на всички хора,
които трябва да се подчиняват на общ за всички тях закон. Пазарът, като свободна
покупко-продажба на стоки, основана на търсенето и предлагането, полага всички хора
като взаимнозависими: аз произвеждам хляб, ти обувки, трети дрехи и само във
взаимната си свързаност можем да съществуваме. Всеки става зависим от стоковата
размяна, т. е. от продуктите, произведениот другите. Така всички са положени като
равни помежду си абстрактни стокопроизводители. За да бъде обаче пазарната размяна
ефективна, трябва да сегарантират "правилата" на пазарната конкуренция. Възниква
идеята за стабилна законова система, която да гарантира както правилата на размяната,
така и предпоставките за осъществяването и - основните права на индивида (на частна
собственост, на договаряне, на индивидуална свобода).
Така кръгът се затваря: идеята за равенството на всички християни, подЧИняващи се на
общ етически принцип, намира своето потвърждение едновременнокато идея за
равенството на всички като абстрактни стокопроизводители икато необходимост от
единен етически и правен принцип, регулиращ пазарната размяна, в новите отношения
на разрастваща се стокова размяна.
Възникването на стокообмена в късното средновековие има още едно важно следствие,
пряко свързано с появата на недоволство от безконтролната властна абсолютните
монархии. Участващите в пазара частни ПРОИЗВОдИТели придобиват съзнание за
личностна и икономическа автономност - т. е. те осъзнават, чеимат собствен частен
интерес, който е различен от този на монарсите и аристократите и който трябва да бъде
отстояван. Същевременно този техен частен интерес - от повече печалба, от регулиране
на търговските отношения и прочие, незасяга само тях, а е общ за всичките включени в
стоковата размяна хора. Така този процес на размяна принуждава отделните участници
в него да отстояват часrnия си интерес не само в сферата на икономиката, но и да
търсят публични гаранции за възможността за отстояването на тези интереси, да
изискват принципна промяна в съществуващата дотогава лична безконтролна власт в
абсолютнитемонархии. Тази власт трябва да стане прозрачна, аргументираща се, т. е
публична, и същевременно да може да балансира частните интереси на оформящите
серазлични групи - производители, търговци, борсови посредници и прочие, които са и
основните данъкоплатци. Тези новопоявили се групи, наречени "третотосъсловие",
настояват за включването си във властта, за да могат да отстояват своите особени
интереси. И искат гаранции за осъществяване на дейността си, които да не са
подвластни на личната воля на монарха: искат общи за всички правила - закони.
Така едноличната власт на владетеля - монарх, основаваща се на свещеността на
наследения ред, трябва да отстъпи на модерната власт, която променякакто
функционирането на държавата като публична власт, така и въвежда нов"агент" в
управлението - гражданското общество.
6. Държавната власт и гражданското общество
По отношение на държавата въпросът кой управлява вече изгубва чисто персоналните
си и количествени параметри (кои и колко са личностите на власт, какви са техните
качества) и придобива социологическисмисъл: как се формират властовите
политически институции, тъй катодържава вече означава власт на различни държавни
институции. Властовите отношения се бюрократизират, т. е. рационализират се и се
формализират. Бюрокрацията според Вебер е определена административна форма
нарационално и ефективно постигане на определени цели, подчинено наформални
правила. В този смисъл бюрократичното управление трябва дане зависи от
чиновниците - властта на бюрократа не е лична власт, а властна въплътената в него
норма.
Гражданското общество са обособилите се въз основа на частния си интерес и
придобили личностна автономност индивиди. По-точно е да се каже: гражданското
общество включва индивидите, публично защитаващисвоите частни интереси (защото
частният им интерес е придобил обществена значимост), отстояващи своите основни
човешки права.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 яну 2021 в 11:19 потребител
03 яну 2021 в 14:56 в момента не учи на 44 години
09 дек 2020 в 23:48 учител на 51 години от Плевен - СОУ "Стоян Заимов", випуск 2021
09 дек 2020 в 15:15 в момента не учи на 31 години
08 дек 2020 в 22:52 потребител на 18 години
 
 
Онлайн тестове по Свят и личност
Изпитен тест - свят и личност
изпитен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Тестът обхваща учебния материал за 12 клас по свят и личност. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
11
5
2 мин
18.08.2020
Природа и общество
междинен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Междинен тест след завършване на раздела "Природа и общество"
(Труден)
9
314
1
26.10.2011
» виж всички онлайн тестове по свят и личност

Възникване на модерната държава като правова държава

Материал № 578564, от 08 дек 2010
Свален: 156 пъти
Прегледан: 424 пъти
Предмет: Свят и личност, Философия
Тип: Урок
Брой страници: 4
Брой думи: 1,578
Брой символи: 9,426

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Възникване на модерната държава като правова дъ ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала