ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА ДОМОВЕТЕ ЗА ДЕЦА
ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКИ ГРИЖИ –
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
............................................................................................................................................................................. 2
Увод ......................................................................................................................................................................... 3
Използвана методология и обхват на изследването ...................................................................................... 6
ГЛАВА ПЪРВА: ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА В ДОМОВЕТЕ 7
1.2. Качество на живот ...................................................................................................................................... 10
1.2.1. Здравеопазване ....................................................................................................................................... 10
1.2.3. Свободно време, занимания и лични средства .................................................................................... 13
1.2.5. Насилието в домовете ........................................................................................................................... 16
1.3. Реформата през погледа на директорите и персонала на домовете .................................................. 17
ВТОРА ГЛАВА: АНАЛИЗ НА КАПАЦИТЕТА НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ 21
2.1. Подход при процеса на децентрализация ............................................................................................... 22
2.2. Представата на местната власт за работещите в домовете ................................................................. 23
2.3. Визията на общините за развитието на социални услуги, водещи до деинституционализацията
на децата .............................................................................................................................................................. 25
2.4. Преглед на нормативната уредба за Домовете за деца лишени от родителски грижи. ................. 30
2.4.1 Промяната от януари 2007 ..................................................................................................................... 30
2.4.2. Управление .............................................................................................................................................. 30
2.4.3. Трудови правоотношения с персонала на домовете ........................................................................... 31
2.4.4. Финансиране ........................................................................................................................................... 32
2.4.5. Правилник за организацията и дейността на домовете за деца ДВ № 31 от април 2007 година ... 34
ИЗВОДИ ............................................................................................................................................................... 38
ПРЕПОРЪКИ ...................................................................................................................................................... 40
2
Увод
Реформата в грижите за деца в риск стартира през 2000 година. Целта на реформата
може да се определи в постигане на промяна от един проблемно-типизиран подход на
дефиниране на нуждите на децата в риск и колективно организиран метод на работа
към индивидуализиране и поставяне на най-добрия интерес на всяко дете в основата на
социалната интервенция. В началото на реформата за всеки тип проблем имаше един
отговор – институция от интернатен тип, където базисната методология е
колективната
1
. При липса на семейство, или трудности на семейството да се грижи за
детето – отговорът на обществото е настаняване в дом, при поведенчески проблеми –
отново дом, СПИ и ВУИ, при здравословни, психически или физически проблеми –
специализирани институции, домове за деца с увреждания. При стартиране на
реформата в България имаше повече от 34 хиляди деца в институции, което
представляваше 1.7% от детското население.
През 2003 г. беше приета дефиницията “специализирана институция”, посочена в
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, а именно: “домове-
пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени
от своята домашна среда”. По този начин, чрез отпадане на институции се стигна
до извода, че общият брой деца е 14 170 в 189 институции.
Деинституционализацията се осъществява чрез две основни дейности на ОЗД –
превенция на изоставянето и реинтеграция в биологичното семейство. След
първоначалния бърз ръст на прилагане на мерките настаняване при близки и роднини,
през следващите години (2005 и 2006 г.) отново настаняването в институции надвишава
общия брой настанявания извън семейна среда. Качеството на грижата за децата в
повече от 70 % от институциите все още не съответства на регламентираните в
Наредбата за критерии и стандарти за социални услуги за деца стандарти. В ДОВДЛРГ
се работи по модел, който ориентира грижите най-вече в посока, свързана със
задоволяване на образователните потребности на децата. Персоналът е с педагогическа
правоспособност, което в България означава учителска правоспособност, т.е. това са
специалисти завършили филология, химия, история и пр. Това, както и големият брой на
децата в една група, за които се грижат малък брой специалисти, затруднява
индивидуализирането на грижата.
Новата политика, насърчаваща развитието на алтернативните социални услуги за деца
и семейства в България ускори процеса на деинституционализация. Процесът на
деинституционализация на децата обаче трябваше да се предхожда от
децентрализиране на управлението на една част от специализираните институции за
деца, което чрез промяна на статута им да доведе до развитието на повече и по-
разнообразни социални услуги за деца и семейства в общностите. С децентрализацията
на тези институции се очаква и промяна на модела на работа и превръщането им в
социални центрове, които да предлагат различен тип грижа и услуги. Така в началото
на 2007 година Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска
грижа (ДОВДЛРГ) бяха прехвърлени за управление към общинските администрации, с
методическо ръководене от страна на Министерството на труда и социалната политика
(МТСП). Децентрализацията на ДОВДЛРГ е изключително важна стъпка по посока на
реформиране и преструктуриране на домовете. Начинът на обезпечаване на този акт
обаче, буди сериозна тревога и е налице риск от застрашаване на най-базовите нужди
1
Национално представително изследване “Социална оценка на грижите за деца в България”, ПРООН и
Световна банка, 2000 г.
3
