Големина на текста:
Основи на социалната работа
1. Х a рактеристика на социалната работа
Социалната работа е съвкупност от дейности и процеси със социален,
икономически, психологически, педагогически, медицински и правов характер, чиято
основна цел е възстановяването и поддържането на личния и обществен статус на
индивида с помощта на различни средства – държавни или неправителствени, национални
или местни.
В основата на социалната работа е човешката личност, от което е видно, че е
необходим хуманизъм и специфични професионални качества. Социалната работа е
универсален социален институт и нейните носители оказват помощ на всеки индивид,
независимо от социалния статус, националност, религия, раса, пол или възраст. Единствен
критерий е потребността от помощ и невъзможността на индивида сам да се справи с
житейските си затруднения.
Подобно на всички социални институции и институцията за социална защита и
социална работа изпълняват важна за държавата и обществото задача – стабилизация и
съхранение на социума, поддържане и хармонизация на съществуващите обществени
отношения. Във всяко общество се срещат конфликти и нужди, които индивидите не могат
самостоятелно да преодолеят. Социалните проблеми се обуславят, както от индивидуални,
така и от обществени причини и в тази връзка обществото има задължението да предостави
съответната помощ.
Социалната работа е професионална дейност за оказване на помощ на индивиди,
групи или общности, развиване или възстановяване на техните способности за социално
функциониране и създаване на благоприятни обществени условия за постигане на техните
цели.
Социалната работа е част от помагащите професии, но със свой собствен облик и
съдържателни характеристики. Насочеността на тези дейности е свързана със сферата на
социалното подпомагане и социални услуги, както и с институции от други сфери. Широк е
спектърът на институциите, в които се реализира социалната работа. Това са специализирани
заведения за деца и лица нуждаещи се от медико-социални грижи, приюти за деца без
родители и за самотни лица, корекционни заведения (ВУИ, социално-битови интернати,
поправителни домове и др.), агенции по труда, нестопански организации с хуманна цел. В
тази сфера са и националните и териториалните структури за социално подпомагане,
държавни, общински и частни заведения за социални услуги, както и нестопански такива.
Социалното подпомагане може да бъде в пари или в натура, а социалните услуги могат да се
предоставят в обичайната домашна среда на клиента (патронаж) или извън нея.
2.История на социалната работа
Социалната работа е част от обществените отношения на хората. Тя има исторически
характер – появява се и се развива в процеса на обективната необходимост от съвместна
дейност на човека при различните степени на развитие на производствените сили и
обществено-политическата организация на обществото.
Характерните и черти се определят от конкретните природни, демографски,
икономически, психологически, интелектуални, религиозни и етнически особености, присъщи
на отделните народи в конкретния исторически период.
Социалната работа възниква при съвместния труд и живот на двама и повече лица.
В исторически разрез, началото следва да се търси в различните форми на племенна,
родова и семейна организация, при която хората, поради биологични мотиви, са се
осигурявали, като са се обединявали за да осигурят прехраната и защитата си. Социалните
взаимоотношения са се характеризирали с висока степен на взаимопомощ, хуманност и
себеотрицание.
С разделението на труда и възникване на всеобщата разменна стока, парите, се
поставя началото на неравенството между различните групи от населението в даден регион
1
Основи на социалната работа
или между отделните страни. Различните обществено-икономически формации притежават
специфични социални характеристики, т.е. различна социално-класова структура на
населението.
През ХІХ и ХХ век в много европейски държави (Великобритания, Германия, Швеция,
Холандия и Франция) и в САЩ възинква социалната работа като вид професионална дейност,
която се развива наред с благотворителните организации. Този период е известен в
световната история като период на интензивно развитие на капитализма, който е съпроводен
с активно включване на жените и децата в производството, усилена експлоатация,
масовизация на наемния труд и като следствие от това революционно поведение на
населението. За този период на развитие е характерно, че наред с репресиите се включват и
механизми за социални маневри, чрез приетото социално законодателство и основаните
социални учреждения, насочени към създаване на системи за социална поддръжка на
наемните работници и семействата им. Важно значение за реформите на съвременната
система за социална помощ има принципа на Елберфелдската система, получила
названието си от града, където е била приета и въведена. В средата на ХІХ век практически
тя е била разпространена по цялата територия на Германия и, отчасти, във Франция.
Принципи на системата:
1.Самостоятелност при разглеждане на частните въпроси и централизация
на общото направление на дейностите;
2.Индивидуализация на помощите при детайлно обследване на всички
нуждаещи се;
3.Привличане на всички слоеве на обществото към активно участие в
дейностите по премахване на бедността.
С времето, начините и формите на работа са се изменяли, но главният принцип на
социалната работа си остава оказване на социална помощ, разбирана като формиране на
навици за самопомощ, под ръководството на социален работник и при непосредственото
участие на клиента.
3. История на социалната работа в България
Характерните черти на соц. Работа се определят от конкретните природни,
демографски, икономически, психически, интелектуални, религиозни и етнически особености
присъщи за отделните страни и народи в конкретен исторически период.
Социалната работа в България има далечни корени. В исторически план още от
древността у нас са съществували разпоредби за защита на бедната част от населението.
Още през ІХ век хан Крум издава 7 законови разпоредби, в две от които е записано:
1.За подпомагане на просяците не просто да се дава, а да се дава
достатъчно, та просякът да не се нуждае втори път от помощ ;
2.За неподпомагане на просеците – да се конфискува имота.Това е било
особено силна наказателна мярка за лицата, които са отказали да подпомагат
нуждаещите се.
В периода на Първата българска държава социалната защита на нуждаещите се е
оглавявана от църкавата, а държавата е организирала фондова система за социално
подпомагане.
През Втората българска държава (ХІІ – ХІV век) Християнската църква е подпомагала
задължително бедните и болните с храна, облекло, лечение и подслон в манастирите.
През ранния период на Османското робство се запазва родово-общинната
взаимопомощ.
След Освобождението още в Търновската конституция се е предвиждала възможност
за пенсионно осигуряване на държавните служители.
Началото на социално законодателство се поставя през 1905г. със създаване на
първия работнически осигурителен фонд със Закона за спомагателната каса на
2
Основи на социалната работа
работниците по обществените предприятия. Фондът се набира като отчисления – 1% върху
разходите за обществени постройки. Средствата от фонда се използват за болест, злополука,
погребални разноски и подпомагане на овдовели и сираци.
Същата година е приет и Закон за защита на женския и детския труд в
индустриалните заведения, с който се създава застрахователен фонд на работниците.
Средствата се набират от глоби за нарушението на този закон и се изразходват за
осигуряване при злополука, смърт, старост и инвалидност. С този закон се е регламентирала
продължителността на работа и са се определяли минималната възраст от 12г. за наемане на
работа. Освен това са се въвели ограничения за лицата упражняващи нощен труд.
През 1924г. се въвежда Закон за обществените осигуровки, с който се въвежда
задължително осигуряване за всички работници и служители в държавни, обществени и
частни организации и предприятия. Осигурителните случаи са злополука, болест, майчинство,
инвалидност и старост, а социалните помощи се отпускат за лечение, лична и наследствена
пенсия, помощи за майчинство и погребални разноски.
През 1925г. е приет Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица
като се създават борси и бюра по труда към Министерството на търговията, промишлеността
и труда, както и частни такива. Набраните осигуровки се насочват за предоставяне на парични
обезщетения на безработните и за професионална квалификация и преквалификация.
През 1934г. е публикувана Наредба – Закон за обществено подпомагане, съгласно
който общините уреждат, според нуждите, и поддържат безплатни трапезарии, места за
пренощуване на бездомни, подслон за деца, чиито родители работят, сиропиталища и др.
Разкриват се също заведения за недъгави, слепи, неизлечимо и душевно болни и др. По-
голямата част от средствата се заделят за старчески домове и сиропиталища, като в
сиропиталищата децата са обучавани на различни занаяти с цел преживяващите в тях да
бъдат подготвени за живота.
По-късно през периода 1934-1989г. соц. дейност се развивала по хуманно-
административен път. Нейните приоритети се определят от партията и държавата при
формалното участие на профсъюзите. С постановления се определят периоди на преход към
зрелия социализъм, демократичния социализъм, комунизъм и др.
С Указ за общественото подпомагане през 1951г. се разрушава фондовата
организация на подпомагане. С този указ се рагламентират три форми на подпомагане:
1.За лицата с намалена трудоспособност се създават учебно-производствени
предприятия, в които се придобива професионална квалификация и преквалификация.
Инвалидите, които могат да работят при специални условия, поради тежките си увреждания и
осакатявания са се насочвали към специализирани предприятия и кооперации. Там те са се
ползвали с облекчения в труда или им е предлагана надомна работа. Слепите и глухите са се
устройвали в специални предприятия и също са ползвали облекчени условия на труд.
Инвалидите от 3-та група са били насочвани за работа в предприятията, където са работили
преди инвалидизирането, поставени при облекчени условия на труд.
2.За лицата, които не могат сами или с помощта на своите близки да се устроят в
обществото се изграждат заведения за социални грижи – домове за инвалиди, старчески
домове, домове за лица с телесни недъзи. В тях се извършва корекционна работа, трудова и
култур терапия, здравно обслужване, учебно-възпитателна работа и т.н.
3.За старите и самотни хора, които не са настанени в заведения за социални грижи, се
създават клубове за пенсионери и социален патронаж. Подпомагането се извършва под
формата на пари, в натура и услуги, като помощите се отпускат ежемесечно, периодично или
еднократно.
През 1991г. започва реформа в социалното подпомагане и изцяло в системата на
социалните дейности, която съответства на прехода към пазарно стопанство и е съобразена с
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 ное 2020 в 20:26 потребител
09 ное 2020 в 18:36 студент на 36 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по педагогика, специалност - Социални дейности, випуск 2020
29 окт 2020 в 08:37 в момента не учи на 39 години
22 окт 2020 в 19:09 студент на 21 години от София - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Медицинска сестра, випуск 2021
20 окт 2020 в 19:52 студент на 33 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2020
25 юни 2020 в 21:58 студент на 21 години от Велико Търново - ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Социални дейности, випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
социална история на пациент
добавена от sisa123123 22.05.2012
0
80
Социалното осигуряване като задължителна форма на осигурителна защита.Същност,определение и функционално въздействие на социалното осигуряване.Избор на алтернативи.
добавена от gerganaevg 11.05.2012
1
37
 
Онлайн тестове по Социална медицина и организация на здравеопазванет
Промоция на здравето
изпитен тест по Социална медицина и организация на здравеопазванет за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за магистри по обществено здраве. Съдържа въпроси с един верен, както и с множество верни отговори.
(Труден)
25
3
1
5 мин
07.08.2019
Тест по социална медицина
изходен тест по Социална медицина и организация на здравеопазванет за Студенти
Тест по социална медицина използва се за подготовка на студенти от съответните специалности, изучаващи дисциплината.
(Лесен)
50
297
1
01.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социална медицина и организация на здравеопазванет

Основи на социалната работа

Материал № 576506, от 04 дек 2010
Свален: 558 пъти
Прегледан: 756 пъти
Предмет: Социална медицина и организация на здравеопазванет, Медицина
Тип: Тема
Брой страници: 23
Брой думи: 9,183
Брой символи: 59,797

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основи на социалната работа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала