Големина на текста:
Развитие в ранно и средно детство (1-3 и 3-6 г.)
До възраст от 1 г. повечето психолози и специалисти, занимаващи се с детското
развитие са единни по отношение на основните придобивки, умения, способности и
особености на детето. Големи разминавания в гледните точки обаче се получават при
деца над 1 г. Поставят се под въпрос не само причините, но и значението на определени
явления, както и тълкуването им какво означават те за самото дете.
Физическо развитие
Костите продължават да се втвърдяват. Гръбначният стълб придобива
обичайната за възрастните форма S. Ръцете и краката се удължават и увеличават
пропорцията си по отношение на другите части на тялото.
32-та постоянни зъба вече са формирани и чакат във венеца своя ред да се
появят – обикновено около 6-7 г. Освен зъбите, расте и лицето. Моделът на лицева
промяна се налага през първите три години и се проявява чрез повече или по-малко
пропорционално уголемяване на лицето. От особено значение е развитието на челюстта
– тя оказва влияние както върху лицето, така и върху положението на зъбите.
Отношението между горната и долната челюст определя балансирани лицеви промени
и ефективността при дъвчене.
На една година детето вече познава доста добре тялото си. Дори и да не може
да улучи от първия път устата си с лъжицата, това умение бързо се подобрява. То знае
кое и къде са му ръцете и краката, очите и ушите, носа и устата, гениталиите. Може да
се почеше точно там, където сърби, а когато усети болка има доста добра представа
точно къде боли.
Интересът към гениталиите е закономерен – не само, че са част от света
изобщо и от тялото по-конкретно, но те са богати на нервни окончания и носят по-
интересни за детето усещания. В този интерес няма нищо вредно, нередно, неправилно
или неморално. Сериозна родителска грешка е да се наказва интересът на детето с
биене през ръката и обяснения от типа “това е лошо, вредно, неправилно, грешно,
гадно” и т.н.
Сетивно развитие. До края на първата година от живота сетивата са се
развили почти напълно. Очите се фокусират адекватно, различават форма и цвят, на
равнище слух се различават различни по качество и вариации звукове, нервната
система успешно пренася и обработва получаваните от сетивата сигнали. Все още
трудно се различават дори познати обекти, които са отдалечени – затова например
малките деца така лесно се губят в големи магазини. Това първоначално ограничение
обаче бързо се надмогва.
Моторно развитие. Възможни стават редица действия, свързани с развиването
на моторните умения. Детето едновременно постига нови равнища на независимост,
нови полета за изява и нови начини за изучаване на света. След пълзенето факт става
ходенето, а после и тичането. Още в началото за някои деца е по-лесно да тичат,
отколкото да ходят. Ходенето е особено постижение за детето (обикновено около
година и един-два месеца повечето деца вече могат да ходят сами). То е свързано с
определена зрялост както на централната нервна система, така и със способността да се
координира действието на сетивната информация – важно е не само да се ходи, но и да
се гледа къде се отива. Зрение, слух, равновесие – всички те се комбинират, за да стане
ходенето факт. Възможни стават катеренето, игрите с топка и въже, карането на колело
(в началото триколка), стоенето на един крак. Добре е всяка инициатива на детето да
бъде подкрепяна, но да не бъде подтиквано да прави неща, за които то не се чувства
готово, напрягат го или го изморяват. На възраст около година и половина детето вече
тича почти толкова, колкото ходи, "пъха си носа" навсякъде, носи си играчките където
му падне. Всичко се проверява и пробва и този негов изследователски ентусиазъм често
води до създаването на един малък хаос, а понякога и до значителни финансови щети.
Около двегодишна възраст детето освен че тича без проблеми може да скача на два
крака, да рита играчки и топки, да прелиства доста успешно страниците на книга. По
това време вече рисуването се е превърнало в интригуващо занимание, без обаче да се
правят усилия да се изобразява нещо разпознаваемо.
Въпреки че често се нуждае от подкрепата на възрастен, двегодишното дете
вече има собствени интереси и често настоява да бъде оставено на мира да се занимава
с това, което му е интересно.
Хранене
Хранителният рефлекс бързо преминава от слагане на всичко в устата към
търсене конкретно на нещо, което става за ядене. Подобрява се и координацията на
ръцете и пръстите и детето взима все по-активно действие в собственото си хранене.
Постепенно усвоява боравенето и с прибори (първо лъжица, после и вилица), само
държи чашата си, но все още често е доста неумело. Към края на третата си година
повечето деца могат да се хранят напълно самостоятелно.
Развитие на езика и речта. От около година и половина – цели, свързани
изречения. Първоначално отделната дума е дума-изречение и изказва цялостно
съждение. "Гуаден" означава "Аз съм гладен", "дай" и посочване означава "дай ми тази
играчка, много искам да си играя с нея (да я разгледам)". Постепенно изреченията
стават по-сложни и по-точно отразяват това, което детето иска да съобщи.
Развитие на интелекта. Основно се измерва чрез разнообразни моторни
задачи, изискващи и определена сетивна зрялост.
Доинтелектуално развитие на речта. Първоначално функциите на речта са
свързани с основно с общуването с възрастния и привличане на вниманието му. На този
етап речта представлява пряко отражение на емоция. Отделните думи бързо се
превръщат в символи, обозначаващи обект или действие.
Доречево развитие на интелекта. Първоначално тясно свързано с
възприятията (перцепцията) и моторните умения.
От около година и половина развитието на речта и на интелекта се свързват.
Личният опит започва да се пречупва през езиковите средствата за изразяването му.
Интелектуалното развитие се влияе от езиковите постижения, а чрез езиковите
постижения може да се съди за развитието на интелекта – изказване на мисли,
представи, концепции.
Задаване на въпроси – интелектуална езикова дейност. Задаване на
“верижни въпроси” – не целят познание, фиксира се дума от отговора на възрастния и
се задава следващия въпрос. Това е период на "тероризма" с въпроси. Те започват
внезапно и приключват внезапно. "Защо го боли? – Защото се е ударил. – Защо се е
ударил? – Защото не е внимавал. – Защо не е внимавал? – Защото е тичал. – Защо е
тичал? – Защото е бързал. – Защо е бързал? и т.н."
Играта. Основна дейност в детска възраст. Функции:
? подготовка за по-сложни бъдещи дейности;
? учене: упражнение (повторение) на определени ситуации и „трениране”;
? общуване с възрастни и постепенно с връстници;
? усвояване и действане според правила – подготовка за социалните норми,
изключително важни за успешно социално функциониране на личността;
? интегриране на личния опит;
? творческа – реализиране на множество въображаеми (фантазни) ситуации;
Емоционално развитие. Емоциите и чувствата са силно свързани. Приета е
следната градация – емоциите са по-базисни, чувствата са по-"висши" и сложни като
явление и като съдържание. Емоциите са в пряка връзка с удовлетворяването или
неудовлетворяването на дадена потребност. Чувствата са по-сложни конфигурации от
преживяване, емоция и когнитивна оценка. Емоциите и чувствата се развиват като
резултат от социалното общуване.
Базисни емоции. Няма единство в мненията кои са те. Пол Екман провежда
кроскултурни изследвания и прави списък със 6 основни, присъстващи във всички
култури емоции – радост (удоволствие), гняв, страх, изненада, отвращение, тъга.
Изследванията му се базират на възприемане на изражението на лицето. Има и много
други класификации. Според Греу – 4 емоции (ярост и страх, тревожност, радост).
Според Изард – 10 емоции (гняв, скръб, отвращение, дистрес, страх, вина, интерес,
радост, срам, изненада). Моурър – страдание, удоволствие (незаучени).
Интерес. Съществува от най-ранно детство, още в бебешка възраст.
Радост. Съществува от най-ранно детство, още в бебешка възраст. Свързва се с
удовлетворяването на потребност.
Страх. Няма вроден страх към животни. Първите страхове се появяват на
принципа на условните рефлекси – свързване на обект с предизвикващо страх събитие
(например силен звук).
Ревност. Възниква късно – от третата година нататък.
Самооценъчни емоции – срам (публична, когато има други хора), вина (не е
необходимо да има други хора), гордост. Самооценъчните емоции са свързани със
самоутвърждаване и самооценка – когато са заплашени или високо успешни. Появяват
се от третата година, въпреки че детето може да се държи засрамено още от втората
година нататък. Свързани са с действието на социалното сравнение. Първоначално
прикритото неприемливо действие се приема за успешно и правилно, едва по-късно и
невидяното от другите води до срам и вина (или гордост при положителни постъпки).
Възрастните задават стандарта кога каква емоция се изпитва и по какъв начин
се изразява. Различни норми в различните общества. Например при американците
личният успех директно се обвързва с гордост.
Развитие на представата за "аз" (аз-концепция, аз-образ). Аз-ът се приема за
ядрото на личността, без да я изчерпва. Множество различни концепции какво съдържа
Аз-а: идентичност; склонности, ценности, интереси; самооценка; преживяване на себе
си като субект на дейността. Аз-реално (това, което съм) и Аз-идеално (това, което
искам да бъда). Експеримент "Ситуации пред огледалото" и въпрос „Кой е това?” – до 1
г. образът само го забавлява; 1 г. и 7 м. – образът му го забавлява, опитва се да го
докосне; 2 г. и 8 м. – на въпроса "Кой е това" след колебание отговаря "Това съм аз".
Лекюйе: материално аз, личностно аз, адаптивно аз, социално аз, аз – не-аз; всяка
голяма категория включва 2-3 подкатегории.
Полово-ролеви стереотипи. Момчешки и момичешки дрехи, игри, занимания.
Егоцентризъм. Неспособност за излизане извън собствената гледна точка.
Експерименти на Пиаже – трите върха на планината. Не е напълно вярно – прояви на
емпатия (разпознаване на чужда емоция (когнитивно), приемане на чуждата
перспектива (когнитивно), способност за емоционален отклик (емоционално),
осъзнаване на адекватен отговор спрямо чуждото емоционално състояние

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Развитие в ранно и средно детство (1-3 и 3-6 г.)

Костите продължават да се втвърдяват. Гръбначният стълб придобива обичайната за възрастните форма S. Ръцете и краката се удължават и увеличават пропорцията си по отношение на другите части на тялото...
Изпратен от:
nikoleta
на 2010-11-29
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
51 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,185
2
20.07.2012
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
770
1
25.09.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Развитие в ранно и средно детство (1-3 и 3-6 г.)

Материал № 574122, от 29 ное 2010
Свален: 51 пъти
Прегледан: 65 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,722
Брой символи: 10,305

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развитие в ранно и средно детство (1-3 и 3-6 г.)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,931 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения