Големина на текста:
11. Социална психология и околната среда /грижи за здравето/
Социалната психология изследва социалната ситуация, социалните фактoри, които въздействат
в/у индивидуалното поведение и по-точно тя се интересува от това, как хората се справят с тези
фактoри.
Изследователите на човешкото социално поведение на първо място изследват т. нар. социална
гъстота т. е. количеството хора, които характеризират едно конкретно място /държава, област,
квартал, сграда, стадион и др./ Това е понятие, добре изучено от соц. психолози и пряко свързано
с околната среда. Друго понятие, което социалните психолизи разработват въвъ връзка със
средата е въпроса за това как да се създаде оптимална сдера. Важен е въпросът за стресовете и
влиянието им в/у поведението на индивидите. Социалната гъстота, която се изследвав смисъл, в
който може да бъде посочена като влияеща в/у индивидите, в/у тяхното поведение.
Личностното пространство е тремин , свързан със социалната гъстота. Той определя
възможността на всеки да остане сам със себе си. Той определя каква територия на човека да
бъде засегната от социалната гъстота и да го остави незасегната. Социалната гъстота влияе в/у
индивидуалното поведение така, както тя влияе върху личностното пространство. Както
личностното пространство е необходимо на човека, за да си осигури спокойствие, самота, да не
се нарушат неговите изградени способности да контролира действителността около себе си, така
нарушаването му води до обратни резултати. Социалната гъстота е чувството, което има човек
когато отиде на събор, на стадион или на място, където са струпани много хора. Социалната
гъстота се свързва с физическата гъстота, но включва и чувството за това каква гъстота е
потребна и какво струпване на хора може да преодолее човек. Социалната гъстота може да се
използва и като единица мярка за социални взаимоотношения в дадено общество.
Както казахме социалната гъстота няма смисъл, ако не се свърже с чувството за струпване
/пренаселено/ на населението . Едни се чувстват по-привтно сред много хора, други-определено
приятелски. Освен подобни индивидуални разлики има и ситуативни разлики. Двама
съвършено различни хора могат да се чувстват субективно сгъстени.
Като цяло много етажните домове, гъстонаселените райони в сравнение с по-рядко населените
райони, независимо от индивидуалните различия у хората създават по-остро и болезнено
чувство за нарушаване на личното им пространство и повишават чувството за субективно
натрупване на населението. Начинът, по който хората използват простанството като средство за
регулиране на социалните си взаимоотношения се нарича “проксемия”. Учените са показали, че
размерът на личното пространство, или балансът, който хората се стремят да постигнат в едно
взаимоотношение по отнощение на личното си пространство се увеличава с увеличаването на
възрастта и има различен смисъл за мъжете и за жените. Разстоянието, до което представителите
на един пол допускат представители на същия пол или на другия пол е различен.
С издигане по линията на социалната класа също може да се забележи увеличаване на личното
пространство между хората, което важи както за мъжете, так и за жените. Същото се отнася и за
хората с по-слаба тревожност.
Кое поражда чувството за прекомерна пренаселеност, което хората обясняват различно, но
очевидно, но очевидно всички притежават? Според учените, това се дължи на състоянието на
възбуда, предизвикана от нарушение на личното пространство, както и от приписване на тази
възбуда на определено обяснение, каквото е например наличието на други хора. Влиянието на
пренаселеността в/у човешкото поведение с други дъми може да се обясни с превземане на
личностното пространство и с приписване на стресово чувство, породено от присъствието на
други хора. То може да се свърже и с поведенския натиск или превземането на “спокойствието”
и ограничаване на свободата на действие и избор. Влиянието на пренаселеността в/у човешкото
поведение може да се обясни и с усещането за липса на личностен контрол в/у ситуация или като
прекомерно силно натрупване или натоварване на организма.
Ако възприемем пътвото обяснение – превземането на личното пространство всъщност
използваме атрибутивна теоретична перспектива, т.е. познатата ни теория на приписването.
Оценяването на пренаселеността като натоварващ стимъл предполага, че човек има съмнение в
способностите си, чувства се уморен, иска да избегне неприятните стимуки като най-често
психично ги отхвърли.
С други думи, я зависимост от това как се обяснява събективното чувство за пренаселеност
могат да бъдат определени и насоките за анализиране на следствирта от него и помощта, която
социалната психология е в състояние да окаже. Цялостно разгледан въпросът за струпването на
хора или чувства за пренаселеност се основава на индикатора, че има критична причина за
създаване на това чувство, че има емоционално следствие и че са необходими някакви начални
процеси на приспособяване.
От свия страна шумът, топлината или климатът, липсата на достатъчно светлина,
замърсяването на въздъха и други известни фактори на средата също влияят в/у индивида и в/у
хората. От дервността е известно, че топлината и климата влияят върьу поведението на човека.
Хипократ казал, че цивилизацията е резултат на топлия климат. Температурните промени
оказват влияние върху характера на човека, в/у честотата и степента на извършване дори на
престъпление.
Средата трябва да бъде разглеждана като сициална и като физическа. Разбирането за влиянието
на физическата среда , както и на социалнатасреда чрез измерване на социалната гъстота ,
личностно пространство и т.н. дава друга възможност за разбиране на човешкото поведение.
Това от своя страна помага да се променя средата така, че в резултат на познанията за
човешкото поведение да бъде по-сигурна, по-привлекателна и несъмнено по-добра за живеене,
отколкото е в момента.
Традиционно с проблемите на здравето се занимават лекари, сестри тренирани да лекуват
болести. Едва на последък с развитието на много приложни дисциплини се създава и предметът
на поведенската медицина. Поведенската медицина свързва поведенските и биомедицинските
науки като се насочва към здавето и болестта, занимавайки се с прилагането на знанията им в/у
превенцията, диагнозата и лечението на болестта. Всеизвестно е, че жизнените стилове на хората
могат да ги предразположат към определени болести. Най-очевидният пример е
тютюнопушенето. Доказано е, че този навик и поведениие води до точно определени
заболявания, най-често с фатален изход.Хората страдат от определен тип болести, едни са
предразположени към един тип, други към друг тип.Освен гелетиката обяснение дава и
поведението на човека. В тази врузка най-разпространената област на изследване от гледна
точка на психологията е анализът на поведението на хората- тип А и тип Б. Тип А поведение се
свързва с увеличен риск кум сърдечни заболявания. Той е характерен най-често за хората със
силен стремеж към достижение, които показват силна тенденция да предизвикат сложни
ситуации и състезатено отношение към живота,които се характеризират с нетърпение към
мудността и често проявяват враждебност, ако я забележат у другите. Поведението тип Б е това
поведение, в което отсъстват чертите на тип А. Хората с тип Б отдават прекалено много
внимание на самото време и на процеса на протичането му. Разликата м/у двата типа е свързана
с отношението им към продуктивността на хората и личнияуспех.Тип А не само цели тези две
характеристики високо, но ги свързва със стрмежа на всеки да се самоутвърди и саморазкрие.
Социалната психология може да се прилага не сано в поведенската типология А и Б. Тя може да
се използва и в превантивния период за всяка болест.
Социалните психолози също така обръщат внимание на наличието на определена психическа
устойчивост у хората, чиито личностни характеристики сякаш функционират като
съпротивителни средства при срещата със стресовижизнени случки. Когато се разглежда
характеристиките на тази група хора се вижда, че това са личности с висок самоконтрол и висок
контрол върху средата, които приписват обяснение за неуспеха си най-често на външни фактори
и имат тенденцията да извършват възходящо социално сравнение. С други думи, това са хора,
които умеят силно да контролират ситуациите, в които попадат и които владеят изкуството да
са над дребните случки.
Социалната психология има с какво да помогне на поведенската медицина. Доскоро задачата на
медецината беше да осигурява основно технологичен напредък. Тази насока създаваше средства
за въздействие върху хората, а не търсеше възможностите за работа с тях. За човешкия елемент
в психичния процес едва отскоро се заговори сериозно като за последник, които силно може да
повлияе върху болестта в името на здравето на човека.
10. Социална психология и пол o ви различия
Социалната психология е високо приложима във всички сфери на социалния живот. Известно е,
че половите различивя са обект на твърдения , спекулации, стереотипни схващания, но трябва
да се знае, че редица науки отдавна се стремят да определят кое отличава момчетата от
момичетата, за да отговорят най-вече на въпроса дали приподните да дености или средата е тази,
която оформя идентичността на мъжете и жените.
Може да се срещнат схващания, че жените са по-социални от мъжете, че момичетата се поддават
повече на внушения от мъжете, че момичетата имат по-ниско самочувствие още от детството си,
че момичетата наизустявт по-добре и са по-добри при прости, повтаряеми задачи, докато
момчетата използватпо-добре предишния натрупан опит. Жените също така се влият повече от
наследствените си фактори за разлика от мъжете, които се подчинявали повече на факторите на
средата. Момичетата могат да бъдат наречени хора-слух, а момчетата хора-зрители, т.е. има
различно развитие на анализаторите у момчетатаи момичетата. Изследванията показват, че
нито едно от тези твърдения не може да бъде научно потвърдено. И двата пола са еднакво
реактивни към социални стимули. Различията са свързани с вида, а не със степента на
социалност. Показано е, че момчетата предпочитат отношения с връстници и контакти в големи
групи, докато момичетатасе насочват по-често към двойките и други малки групи. Показано е
още, че и двата пола еднакво имитират и еднакво се поддават на внушения на по-големите
групи, или на внушението на авторитета. Самочувствието на децата и от двата пола в ранното
детство е еднакво. Колкото до наизустяването и асоциациите, данните на педагозите от
предучилищна възраст са, че момчетата са просто по-импулсивни. Изследванията върху
близнаци показват, че момчетата близнаци имат по-голяма вътрешна и външна прилика
помежду си, но и двете групи приличат еднаквона родителите си. Неврологичната наука не
открива полови разлики в темповете на развитие на мозъка, в контролируемостта на зрението, в
слуха или в които да е други сензорни системи. Чувствителността на момичетата към физически
стимули, т.е. праговете им на болка са по-ниски, както и проводимостта на кожата –по-голяма.
От тук спекулативно се прави изводът, че момичетата въобще са по-открити, чувствителни и
спонтанни към болката на другите, по-емпатични и склонни към просоциално поведение.
И двата пола всъшност се обазват по-сходни, отколкото различни и много по-близки в
обработката и задържането на количеството и вида на информация, която приемат от
стимулната среда с цел да функционират успешно.
Все пак налице са някои полови различия , които са установени сравнително добре.
Момичетата има по-добре вербализационна способност от момчетата, но това важи само за
предучилищния период. Към 11 години по приемане и обработка на еднаква информация
момчетата се изявяват като по-успешни от момичетата. Те дават повече и по-често, по-добри
езикови аналогии, схващат по-бързо трудни писмени материали и по мнението на много
педагози се отличават с по-голямо творческо мислене. Дръго различие м/у половете е свързано с
по-добрите пространствено-визуални способности на момчетата. Момчетата са по-добри и в
математическите способности, като отновно в прогимназията ив основното училище тази
разлика не се разкрива яско. Момчетата са по-агресивни не само във физически действия, но и
вербално; не само в директните, но и в индиректните постъпки-във фантазиите, в сънищата, във
въображението си и т.н.
Най-малко две обяснения могат да се дадат на въпроса: Защо съществуват толкова митове за
различията между пола на жените и мъжете. Едното е, че проверявайки редица вярвания или
митове, науката не е успяла да изследва всички възможни житейски ситуации. Второ обяснение
е свързано с това, че митът е дълбоко вкоренен стереотип, закрепен и трудно променящ се. Той е
форма на обобщение на наблюдения върху поведението на дадена група хора.
Върху развитието на половите различия или върху различното развитие на половете освен
половогенетичното влияние, съществени се оказват и факторите, свързани с оформянето на
момчешкото и момичешкото поведение повлиято от моделите на родитеките, от
социализиращата среда и накрая от спонтанния опит на самите деца. По отношение на
биологичните разлики както видяхме, за доказани се смятат агресията и визуално-
пространствените способности. Бихме казали, че момчетата биологично, хормонално са
подготвени повече да се научат да бъдат агресивни. В този смисъм е възможно да има някакво
натрупване, което да прави агресивността им по-силна и с нея да се обяснява по-съзнателния
активен и властолюбив характер на по-голяма част от мъжете в сравнение с по-голямата част от
жените.
По принцип родителите се отнасят към децата си като към индивиди в зависимост от техните
интереси или способности и едва ли може да се каже, че те са най-консервативните или ригидни
причинители, или възпроизводители на стереотипните обществени представи. По-скоро трябва
да се говори за процес на приемане на полово типично поведение, за научаване на такова
поведение като процес, който е построен върху биологични основи и подсилван с полово
диференцирани образци.
Разглеждането на половите разлики може да бъде видяно чрез социалните групи на мъжете и
жените, така както и човешкото поведение в социалните ситуации може да бъде разгледано по
отношение на пола. Има няколко процеса на научаване на полово съответстващо поведение,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социална психология и околната среда

Изследователите на човешкото социално поведение на първо място изследват т. нар. социална гъстота т. е. количеството хора, които характеризират едно конкретно място /държава, област, квартал, сграда, стадион и др./ Това е понятие, добре...
Изпратен от:
Desislava Dikova Ileva
на 2010-11-26
Добавен в:
Лекции
по Социална психология
Статистика:
81 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
социална отговорност на специалиста в сферата на социално -културно обслужване
добавена от TEDI_DIMOVA 06.06.2012
1
17
Инстинктивна ли е агресивността
добавена от surig 24.04.2012
1
13
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Социална психология и околната среда

Материал № 572654, от 26 ное 2010
Свален: 81 пъти
Прегледан: 105 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 15
Брой думи: 8,711
Брой символи: 53,701

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална психология и околната среда "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала