Големина на текста:
Актове на органите на ЕС
Актовете, които се разработват и приемат от държавите-членки на
ЕС, в качеството си на субекти на международното право, се разделят
на три категории:учредителни договори, допълнителни договори и
договори, сключени от представителите на държавите- членки на ЕС.
1.1 Учредителни актове
Учредителните актове на трите общности, представляват своеобразна конституция на
ЕС. Договорът, учредяващ ЕОВС съгласно чл.97, е сключен за 50 години, но вече не е в
сила. Учредителните договори за ЕО в съответствие с чл.312 и за Евратом съгласно
чл.208 са сключени за неограничен период. Разликата в подхода при разработването на
тези норми в договорите се дължи на обстоятелството, че ЕОВС е била замислена като
експеримент, докато при учредяването на другите две общности има две страни: от
една страна необратимостта на европейските интеграционни процеси, а от друга
невъзможността за едностранно оттегляне на държавите-членки от ЕС.
Международните договори по принцип разпростират своето действие върху територия
на държавите, страни по тях, освен ако не е договорено друго. В договора изрично
може да бъде посочено, че се включва определена част от държавната територия.
Чл.299 от Договора за ЕО се отнася до териториите на държавите, който първоначално
е включвал и територията на Гренландия. От 1 февруари 1985г. договорите за ЕО и
ЕОВС не се прилагат по отношение на Гренландия, тъй като, като самоуправляваща се
територия към Кралство Дания тя бе съгласувала за оттеглянето си от общностите и
получи статута на извънморска територия, асоцирана с ЕО съгласно част Четвърта от
Договора за ЕО, при специални условия, предвидени в отделен портокол.
Много автори се придържат към тезата, че трите учредителни договора имат сходна
структура и техните норми могат условно да се разделят в няколко групи. Деленето е
“условно”, защото в международната доктрина е общоприето, че нормите на един
международен договор са взаимно допълващи се.Според някои автори нормите могат
да бъдат разделени в четири групи:
-преамбюл и уводни разпоредби, в които са въплатени целите и основните принципи
на договорите:
-норми, засягащи правомощията на институциите на трите общности, уреждащи
въпросите, свързани със състава, организацията, задачите и функциите в раздел
“Институции”;
-материално-правни норми, които са най-многобройни, тъй като уреждат всички
сектори и икономически дейности на трите общности;
-заключителни разпоредби,включвани в значителна част ан всеки международен
договор, в който се уреждат въпросите с влизането в сила, срок на действие,
отговорност и т.н.
1
1.2 Допълнителни договори
Допълнително към учредителните договори се приемат различни актове като
приложения, протоколи и др., които се считат за неделима част от договорите, към
които се отнасят.Освен това към тях се приемат допълнително и други международни
договори, като част от правота на ЕС. Учредителните договори в определен случаи
предвиждат конкретно приемането на допълнителни актове към тяхните разпоредби.
Например чл.298 от Договора за ЕО предвижда, че държавите- членки “ трябва толкова
бързо, колкото е възможно, да влязат в отговорени отношения една с друга, за да
осигурят изгоди за народите си...”. Тази разпоредба е изпълнена чрез разработването и
приемането на конвенции, сключени между държавите-членки и ратифицирани в
съответствие с националните им законодателства. Конституцията на ЕС наред с
Римските договори (учредяващи ЕО и ЕВРАТОМ) включва: Брюкселският договор от 8
април 1965г., сливащ допълнителните органи и Конвенцията за определени общи
институции; договорите от Люксембург (от 22 април 1970г.) и от Брюксел (от 10 юли
1975) по бюджетните и финансовите въпроси; договора от 10 юли 1975г. допълващ
статута на Европейската инвестиционна банка: договора и акта от 2 май1979г. относно
присъединяването и условията за присъединяване на Ирландия и Обединеното
кралство, договора и акта от 24 май 1979г. относно присъединяването на Гърция, както
и последвалите корекции в договорите; Амстердамският договор, в сила от 1 май 1999г.
и Договора от Ница, в сила от 1 февруари 2003г.
1.3. Договори, сключени от представителите на държавите-членки
Друга част от актовете, приемани от държавите-членки, са решенията приемани от
представителите и правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на
Съвета. Те са министри от правителствата на държавите-членки, представени в Съвета,
но особеното при тях е, че когато те не действат в качеството си на членове на Съвета
по поръчение на своите правителства, могат да приемат решения, но не като членове на
Съвета. На практика министрите са упълномощени лица, представляващи своите
държави за разглеждане на определен въпрос и приемане на решение, което често се
изразява в приемането ан акт, който по същество е международен договор, страни по
които са държавите-членки. Тези актове се различават от тези, които се приемат от
Съвета, тъй като не се приемат от предоставените от договорите правомощия, а се
базират на международната правдоспособност на държавите-членки да сключат
международни договори. Нормите на тези актове независимо от международният им
произход се приемат като част от нормите на правота на ЕС и са източник на правната
система.
2. Актове на институциите (вторично, производно право)
Актовете на институциите на ЕС, приети съгласно правомощията, произтичащи от
учредителните договори за осъществяването им, формират част от правната система на
ЕС. Общоприето е нормите на това право да се наричат “вторично право” или
“производно право”. Някои автори считат, че терминът “производно” е за предпочитане
пред терминът “вторично” тъй като много често законодателството на общността
долавя новости към съдържанието на договорите и въплащава първични правила.
По отношение на нормотворчеството на институциите следва да се подчертае, че то не
е прецизирано и конкретно уреденовъв вторичното право. В учредителните договори не
2
са представени общи правомощия за институциите. Така например в чл. 249 , ал. 1
Договора за ЕО и чл.161, ал. 1 Договора за ЕВРАТОМ се дегларират правомощия на
Комисията, съдържайки формулировка, че това е възможно единствено “съгласно
разпоредбите на този договор” . В основата на тези норми е концепцията за частична
интеграция върху която е създаден ЕС. В основата на тази концепция лежи замисълът,
че интеграцията е ограничена до обсега на създаване на общ пазар и постепенното
приближаване на икономическата политика на държавите-членки, т.е в основата на
концепцията лежи принципът на ограничените, специални правомощия, което
означава, че в областите свързани само с компетенциите на ЕО институциите
притежават специални правомощия. Смисълът въплатен в принципа за специалните
правомощия институциите не могат да осъществяват нормотворчество, тоест не могат
да приемат нормативни актове в областите извън обхвата на договорите. Специалните
правомощия и техния обхват са в зависимост от вида и обхвата на задачите, които
следва да се изпълнят, като най-широк е в областта на транспортната и аграрната
политика.
За да изпълняват целите и задачите институциите на ЕС, очевидно са недостатъчни
ограничените, специални правомощия, предоставени им съгласно договорите.
Предоставянето на така наречените допълнителни или подразбиращи се правомощия, е
свързано със задаването на предпоставка за необходимата възможност за действие,
което не е предвидено, нос е допуска в случай, че е необходима предпоставка за
постигане на определена цел. Подразбиращите се правомощия не следват да се
тълкуват разширително, с което да се създават предпоставки за изпълнението на цели и
задачи извън конституционните рамки на ЕС.
Необходимо е също така да се има предвид, че наред със специалните и
подразбиращите се правомощия на институциите са делегирани и така наречените
мълчаливи правомощия, които не произтичат от писаното право. Това правило на
международното право произтича от доктрината за мълчаливите правоможия,
принципа на мълчаливото съгласие, като държавите възприемат дадено положение и от
поведението им личи, че го приемат с мълчаливо съгласие.
Доктрината за мълчаливите правомощия е призната от Европейския съд, който
постановява, че подобни правомощия са допустими съгласно договорите и че
правилата, установени от международен договор и от нормативен акт, предполагат
онези правила без които договора или закона не биха имали смисъл.
Имайки предвид гореизложеното следва, че на практика институциите в съответствие
със своите правомощия приемат различни по форма, съдържание и правна сила актове.
2.1 Регламенти
Регламентите приемани съгласно чл. 249, ал. 2 от Договора за ЕО и чл. 161, ал. 2 от
Договора за ЕВРАТОМ имат задължителен характер. Регламентът, определен като
нормативен акт с общо приложение, обвързващ като цяло всички държави-членки, е
директно приложим за тях. За това не случайно регламентът е поставен на първо място
между приеманите от ЕО актове в чл. 249, преди директиви, решения, препоръки и
мнения, като най-важният източник от производното право на ЕС. Регламентът е
цъществено законодателство, което обвързва както на ниво ЕС, така и на национално
ниво. Алинея 2 на чл. 249 гласи: “Регламентът има общо значение. То е задължително с
всички свои елементи и директно приложим във всички държав-членки”.
Има два вида регламенти, които могат да бъдат сравнение със съотношението и
значимостта между закон и правилник за приложението му във вътрешното
законодателство.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 окт 2017 в 13:25 в момента не учи на 38 години
14 юни 2015 в 20:57 студент на 26 години от Благоевград - Технически колеж, Благоевград, факулетет - ЕКТТ, специалност - Електроника, випуск 2016
12 юни 2015 в 09:39 ученик на 28 години от София - 002 АЕГ "Томас Джеферсън", випуск 2010
24 сеп 2013 в 21:31 студент на 36 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - международна администрация и управление, специалност - Публична администрация, випуск 2012
 
Подобни материали
 

Международните договори като източник на Българското право

15 мар 2006
·
789
·
30
·
3,298
·
82
·
1
·
2

Международните договори като източник на Българското право - курсова работа.
 

Международни договори

08 окт 2011
·
143
·
15
·
3,717
·
212

Неспазването на задължение по международен договор е неправомерно деяние. Спрямо страната, която е нарушила международен договор, могат да бъдат приложени различни форми на международна отговорност...
 

Правна норма

29 мар 2009
·
132
·
5
·
970
·
86

Правна норма – същност, структура, видове, тълкуване, правоотношени, същност и съдържание Правна норма – общозадължително абстрактно правило за поведение, създадено или санкционирано от държавата. Структура на правната норма – състои се от 3 елемента: ...
 

Учредителни договори (право на ЕС)

23 ное 2008
·
57
·
3
·
612
·
78

Това са договорите за учредяване на двете европейски общности – Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия.
 

Въведение в правото

20 фев 2008
·
243
·
2
·
300
·
54
·
1

С възникване на обществото възниква и правото. По време на Римската империя започва процес на формиране и утвърждаване на правото в държавата...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Право
Право в туризма
изпитен тест по Право за Студенти
Подготовка на студенти за провеждане на изпит по Търговско право. Всички въпроси са от затворен тип - само с един верен отговор.
(Лесен)
38
2
1
30 мин
20.08.2019
Тест по гражданско право
изпитен тест по Право за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа въпроси по гражданско право. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
17
1
2 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Актове на органите на ЕС

Материал № 57099, от 10 дек 2007
Свален: 239 пъти
Прегледан: 36 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 2,278
Брой символи: 20,786

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Актове на органите на ЕС"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения