Големина на текста:
1.ГЕРБЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Думата герб се появява за пръв път в книжовния ни език през периода около Руско-
турската война(1877-1878),чиито резултат е възтановяването на българската
държава.Тя е взаимствана от руски език.По време на Възраждането и
националноосвододителните борби се срещат предимно думите знамение,знак,белег.
Според член 164 от конституцията ни „Гербът на Република България е изправен
златен лъв на тъмночервено поле във форма на щит”
Според член 1 от Закона за държавния герб „Гербът на република България е държавен
символ,който изразява независимостта и суверенитета на българската държава”,и
който легитимира България пред външния свят.
В зората на българската история и държавност се срещат доста символи,използвани от
българите при различни обстоятелства.Запазени са изображения на
орел,куче,камила,дракон и др.Едноглавият орел се среща в графитни изображения в
Преслав,заедно с кон,куче и конска опашка.двуглавият орел срещаме в сечени монети
от Тертеровци и Шишмановци през XIII и XIV век,както и върху иконостаси и облекла
на български владетели,църковни йерарси и боляри ,в бита и пр.Изображението на лъва
също се среща отдавна у нас и е широко разпространено.Първоначално образът на лъва
служи за окраса,а по-късно и за емблема и военен знак за достойнство,а към края на
ХIX век става национален символ.През средновековието фигурата на лъва краси
храмове,дворци и паметници.По наши земи това изображение се среща мн често още
по времето на траките.Образът му е най-добре предаден върху плоча,намерена при
разкопки в Стара Загора,датирана от ХI,XII век.
Сведения за лъва по време на Първата българска държава са оскъдни.Запазени са
сравнително малко паметници на културата и писмени сведения.България е под
византийско и османско робство близо 700 години-време,през което е имало
достатъчно основания завоевателите да ликвидират не само държарния апарат,но и
паметници,сведения за материалната култура и др,които създават и съхраняват
народностното чуство за принадлежност,ценностна система и традиции.Независимо от
това,за историята е оцелял Чаталарския надпис от Омуртаговата колона от 821 година-
това е първото сведение за лъва като символ в българската история,но в този случай
той е повече като украса.
Макар че не разполагаме със сведения лъвът да е изпълнявал ролята на герб,трябва да
изтъкнем че образът на това животно е предизвиквал силно впечатление у човека със
своаята фигура,сила,ловкост ,смелост и благородство ,поради което неслучайно го
приема за „цар на животните”Освен в храмове,паметници,дворци и иконостасив
църквите и в други,изображението на лъва се среща и върху монети сечени от
владетелите.Оскъдни данни намираме и за изображението на лъва върху оръжие на
български войник.
По-сериозно описание на българския герб историците оттриват в хроника от
вселенския събор в Констанц 1414 г.Там са представени гербовете на всички страни
учаснички.В хрониката са описани 2 български герба.Първият има три лъва
,разположени един под друг в испански щит,който завършва с императорска
корона.Някои предполагат че това е герб на Фружин Асен,син на Иван
Шишман,последния наследник на Търновския престол след падането ан България под
Османско владичество.A трите лъва вероятно символизират трите български
области:Мизия,Тракия и Македония.Вторият герб представлява също испански щит с
изправен коронован лъв,обърнат на дясна хералдическа страна.След около век се
1
появяват нови хералдици,от чието внимание не обягват българските гербове.Най-
ранното изображение на български символ е представено от Петър Богданов Бакшев в
публикувана от него богослужебна книга в превод от латински.
По време на Втората българска държава лъвът мн често е използван като знак за лично
достойнство,ранг или символ на държавата.При разкопки около комплекса „Св 40
мъченици” във Велико Търново през 1972г. в един от гробовете е намерен златен
пръстен-печат с тежина около 40 грама.Представлява печат в негатив,на който се чете
„Калоянов пръстен”Освен текста в него е гравиран в негатив леопард или
лъв.Пръстенът е изработен с дълбок релеф и има вид на печат,с който са подпечатвани
грамоти,документи,послания.Според една от версиите,цар Калоян е заимствал герба с
лъва след разгрома на рицарите на императое Бълдуин Фландърски през 1205г. при
Одрин.
„Стематография”или илирически изображения”(1741)-от Христофор
Жефарович,издадена във Виена.На 56 страници са поместени гербовете
на:Албания,Австрия,Бесарабия,Чехия,Русия,Крит,Полша и т.н всички области,които
влизат по тогавашните схващания в Илирия.Под всеки герб има текстуални
обяснения.Освен отделно,българския герб е представен и в общите композиции от 56
герба.Лъвът и самият герб от „стематография” се срещат и върху знамена на
българските доброволци в състава на руската армия по време на Кримската
война.Лъвът е изправен и коронован,златен върху червено поле,обърнат на дясна
хералдическа старна с корона върху испански щит.Изводът е,че в повечето
южнославянски,аи в останалите гербовници лъвът е изобразяван като емблема на
Българската държава.Въз основа на получените извори Паисий Хиляндарски стига до
извода,че на война българите са силни като лъвове и независимо от това че са малък
народ ,носят славно име и маного пъти са вземали данък от кесарите.Вероятно през 13
и 14 век някои български феодали и боляри са ползвали гербове или печати с
гербове.През 17-19 век гербът с лъва като емблема на българите и проява на
национално самоопределение ,се появява и в някои от печатите на българските
възрожденци и търговци.
През пролетта на 1862 се подготвя въстание.Това дава основание на Г.С.Раковски да
поеме инициатива за създаване на Привременно българско правителство.Това става на
15 юни 1862.Привременното правителство трябвало да играе роля на организиращ и
ръководен орган и център,който да утвърждава и да подпечатва всички разпоредби на
правителството.За целта е поръчан и изработен кръгъл печат.В средата на печата е
изобразен изправен разярен коронован лъв,обърнат на дясна хералдическа страна и
стъпил върху турския държавен символ-знамето с полумесеца и звездата.В предната
дясна лапа лъвът държи сабя,а в лявата предна-православния кръст.Над лъвът е
поместен девизът: „Свобода или смъртъ” По-късно лъвът се появява върху знамената
на хайдушките чети на Панайот Хитов и Филип Тотю,на възстанниците на Априлското
възстание.
През април 1870г. български емигранти образуват в Букурещ Български централен
революционен комитет начело с Любен Каравелов.В него активно участва Васил
Иванов Кунчев (Левски).След създаватено на Програмата и Устава на комитета
възниква нужда от печат.Левски поръчва на ръководния орган да изработи печат,който
да легитимира организацията и да се подпечатват всички документи,свързани с
дейноста на комитета в България.В писмо от 5 фев.1871г,изпратено от българските
земи,Апостола на свободата моли Данаил Христов Попов за изпълнение на поръчка за
печат .Желанието му е да има лъвче с корона в средата на печата.Когато получава
печата в Ловеч вижда,че поръчката му не е изпалнена точно,защото лъвчето е без
корона.Прави впечатление фактът,че радателят за „Чиста и свята република” много
2
държи на короната,защото поддържа схващането,че тя е не само израз на монархическа
форма на управление, а е символ на държавен суверенитет и величие,а лъвът
символизира и силата на народа в борбата му за национално
освобождение,независимост и суверенитет.
Българския герб след освобождението от османско владичество
Основание за съществуването на лъва върху българския герб са особената почит и
популярност на този символ сред българския народ и неговите представители в
Учредителното събрание(1879)В приетият Органически устав необходимостта от
държавен герб е материализирана в член 21,където е определен като „златен коронован
лъв на тъмно червено поле.Над полето-царска корона”Определени са само съставните
части на герба на Княжеството.Не са изяснени нито формата и положението на
щита,нито неговата големина,нито положението ан основния му символ-лъва.Короната
е посочена като царска,а държавата е трибутарно княжество,чийто сюзерен е
Османската империя.Тази постановка на Органическия Устав се среща в първия и
втория проект на неговия съставител(Лукянов),въпреки че подобен текст лиосва в
конституциите,които са послужили за модел при съставянето на Конституцията на
Княжество България.
За пръв държавен герб е приет този от „Стематография”на Христофор Жефарович,но
монтиран върху хермелинова мантия с княжеска корона над нея.Макар и за кратко
време ,гербът е гравиран и върху държавния печат и печатите на държавната
администрация на Княжество България.Някои от тях остават в сила дори след
приемането на официалния държавен герб в двете му разновидности.Явна е намесата
на княз Александър I в съставянето им.Първият вариант представлява златен коронован
лъв на тъмночервен фон с княжеска корона над него.Щитът е германски.Вторият
вариант е много по-сложен.Щитът е испански съставен от четири части,разсечен и
пресечен,разделен с помоща на сребърен Леополдов кръст.В първото и четвъртото
червено поле е изобразен изправен на задните си крака златен,въоръжен с
меч,коронован български лъв,а във второто и третото зелени полета-златен
патриаршески осмоконечен кръст.В средата на лапчатия кръст ,там където се събират
раменете му ,е монтиран малкия,наложен герб на княз Александър като хесенски
херцог.След време и двата герга са отхвърлени,като веднага се пристъпва към
проектиране на нов.Не е запазен никакъв документ,който да потвърждава това,освен
стенографските дневници от разискванията на Второто обикновенно Народно
събрание(1880)Утвърден е трети пореден герб,също в два варианта-опростен и
сложен.През 1883 след разработване на нови проекти е утвърден нов държавен
герб.Този проект е възприет от княз Александър I за негов личен герб.В първоначалния
си вид гербът се запазва цели седем години.След това в него се внасят някои
промени.Както и преди първата и в четвъртата четвърт е поместен изправен
коронован и въоръжен лъв на червено поле.Във второто поле обаче са поместени два
короновани червени стълба,бърху сребърно поле,със златно корони на синъо
поле.Отдолу ,в третата четвърт ,върху червено поле са поместени две ръце в естествен
цвят със зелени ръкави,които държат златна корона.За пръв път този герб се появява
върху настолния медал,сечен по случай обявяването Съединението на Източна Румелия
с Княжество България.Според Христо Дерменджиев двата короновани стълба
символизират обединена България,а протегнатите,държащи корона ръце-обединението
им под скиптъра на държавния глава.В центъра на щита,където се пресичат елементите
на кръста,е монтиран малък наложен герб.Това е личният герб на Александър
Батенберг.След абдикацията на княз Александър I и избирането на Фердинанд Сакс-
Кобург-Гота за княз,той носи и своя фамилен герб.Той е изключително интересен по
своето оформление-представлява щит,разделен на 23 части,всяка от които символизира
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
31 май 2021 в 21:36 в момента не учи на 25 години от Плевен
 
 

Символите на България

Материал № 570300, от 22 ное 2010
Свален: 90 пъти
Прегледан: 182 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Проект
Брой страници: 13
Брой думи: 5,680
Брой символи: 34,378

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Символите на България "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала