Можемлидаживеемвсвят без ?реклами
( )есе
Изготвила:
Мануела Попова
Студент IIри курс специалност Масови Комуникации
Фак. Номер F51497
Рекламата е сила, власт. Помитащо торнадо, силен вятър пълнещ очите ни с
корпоративен прах и отломки. За разлика от разрушителната природна стихия, рекламата
гради, попълва, интригува.. продава. Нима рекламата има друга цел, освен да ни
предложи продукт, по-добър от стария – по-здрав, по-красив, с по-добра миризма и само
тук и само сега с 5% намаление за редовни клиенти. Целта е да купиш, а купиш ли – вече
имаш нещо сякаш по-добро. Сякаш самия ти си станал по-добър.
Дали можем да живеем в свят без реклама? – Едва ли, но не е и невъзможно,
само в един абсолютен свят с един единствен магазин, в който на етикетите на всички
дрехи, всички напитки, храни, мебели, техника и най-вече върху самите нас е жигосано –
марка: „Земя”, производител: „Господ” съдържание: 100% естествени материали. Тогава
и само тогава рекламата няма да бъде нужна. Такъв свят може да съществува само в
нечие въображение, но в този свят няма прогрес, няма напредък. Всички ще тъпчем на
едно място без да създадем нещо по-добро от предишното, нещо по-полезно и
новаторско. Ще липсва тръпката на съревнованието и никой няма да намери смисъл да
вложи приноса си тук без да бъде правилно оценен и награден за работата си.
Рекламата променя хората. Рекламата променя света. Милиони долари, евро,
паудове и йени са похарчени за да те накарат да носиш именно маратонки „Найк”. Светът
и икономиката са подвластни на милионите билбордове, рекламни паузи по телевизията,
листовки, миниатюрното надписче „Apple” върху плеъра, който носиш. Именно заради
рекламата ти добиваш самочувствието, което носи продукта, който притежаваш.
Билбордовете рекламират живота ти. Целия ти свят може да се опише в 5 рекламни
страници във всяко едно от популярните списания наоколо. Целия ни живот е рекламна
пауза запълнена с тела на модели на Келвин Клайн, шампоани с 8 действия върху
боядисаната ти коса, мебели с нова ергономична форма, дрехи от страхотна
водонепроницаема материя защитена от петна, прах за пране премахващ петната от
продажната ти душа. Целия ни свят е опрян на парите, които биват управлявани от
нестихващото желание на хората да притежават. Да дават заплатата от работата, която
мразят за продукти от които нямат нужда. Не, не можем да живеем без реклама, защото и
без продукти на пазара ние бихме предложили душата си за капка от живота, който води
някой друг.
Рекламния бизнес е далеч от справедлив и честен. Рекламата ще те подхване от
момента в който се събудиш, ще те накара да натиснеш копчето на телевизора, да
станеш от леглото, да идеш до магазина и да си купиш. Да, ще си купиш - изправен си
пред милиони избори, всеки от които е нещо повече от предишния. За близалка от 10
стотинки стои рекламна кампания възлизаща в милиони пъти повече от самата и
стойност и това е нормално. Паралелния свят може би съществува, но определено не би
бил по-добро място за живеене, в общество като нашето някои неща са необходимост и
това е едно от тях. Рекламата е връзката между производителя, предмета и консуматора.
Без един от трите компонента рекламата става безсмислена. Още от древни времена,
когато примитивните хора са предлагали вещите си в замяна на други и търговията
тепърва е белязала началото си рекламата е била неин неизменен спътник. Ако искаме
да продадем, трябва да покажем възможностите на стоката си, да спечелим доверието на
клиента си. Рекламата е доказала своята значимост в миналото и е играела важна роля в
позиционирането и репозиционирането на определен бранд според търсенето му и
потенциалните му купувачи.
Статистиките показват че всеки европейски гражданин е „бомбандиран” ежедневно
от постоянно увеличаващ се брой рекламни послания чрез всеки тип съществуваща
медия –телевизия, радио, плакати, вестници, списания и т.н. Всеки ден се води битка за
привличане и задържане на вниманието на своите, може би, вече купувачи. Модерния
живот би бил ужасно различен без рекламата. Това ли е животът който искаме да живеем
всъщност? Може ли наистина да бъде постигнат? Как всъщност ще изглежда животът без
реклама? Вестници и списания които са на половина по-малки.Телевизионни предавания
които продължават с часове без никакво прекъсване.
Една реклама може да ни убеди да си купим, може също и да ни разубеди.
Общественото мнение се създава лесно, но и още по лесно е да го наклониш в негативна
посока. Колкото повече избор имаме, толкова по-взискателни ставаме, толкова повече
очакваме, изискваме и отхвърляме толкова лесно, защото знаем, че нищо не е
незаменимо. Днес ще си купим, утре ще ползваме, а вдругиден ще заменим. Рекламата
ни дава милиони възможности да подобрим и улесним живота си, да направим себе си
по-завършени и по-цялостни. Какво повече би ти подхождало от чаения сервиз, който
цветово съответства на новите ти пердета, които пък напълно съвпадат с твоята
авантюристична личност. Идилия. Нещата, които притежаваш в крайна сметка започват
да притежават самия теб, ставаме роби на рекламния бизнес и подскачаме при всяка
нова шаренийка излязла на пазара. Можем и без това, можем да живеем без да ставаме
роби на самите себе си, да държим сърцата си на каишка свиквайки с тежката тояга на
разума.
Рекламата се появява в живота ни по различен начин, дори когато не
забелязваме. На улицата ни спира случаен човек молейки ни да го снимаме с
приятелката му, ние вземаме фотоапарата, правим снимка на хората на фона на някоя
градинка, благодарят ни и си тръгваме. Това, което не забелязваме обаче е че току що
станахме жертва на поредната реклама. В ръцете си държахме именно новия модел
фотоапарати с вграден стабилизатор и филтър на цветовете от „ФотоМексико”. „Брех,
готина машинка!” си казваме. А момичето и момчето в края на деня отиват да вземат
надника си от „ФотоМексико” и да върнат фотоапарата, след 800 снимки направени от
непознати хора по улицата. След време, когато видим същата машинка по рафтовете на
магазините избираме точно нея, защото вече сме виждали каква добра работа ни върши.
Всеки от нас мрази, когато за пети пореден път спрат любимото ни предаване за
реклами на дамски превръзки. Всеки от нас мрази огромната светеща торбичка пред
сградата на Софийския Университет, всеки от нас не понася момента в който някой
повтори за милионен път изтъркания слоган „А къде е млякото?”, но когато влезем в
магазина под торбичката забравяме какво шоу сме гледали и се оставяме да се носим на
крилете на удвоената попивателна способност за дамско нерасположение, докато вече
сме куплили млякото и сме седнали отново пред телевизора да зяпаме реклами. В такъв
ли свят живеем?
90
2
