Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
Големина на текста:
Албанците в Османската империя – пътят към
независимостта.
През периода 13 – 14 век албанската диаспора се разширява,
като се спуска към Адриатическо и Йонийско море и към
континентална Гърция. Албанците са свързани с
историческото развитие на областите Епир, Тесалия,
Етолия, Пелопонес. В навечерието на османското
завоевание в борбите за надмощие между венецианците,
анжуйската династия в Унгарското кралство и османците се
издигат албанските владетели Карл Топия и Балша. По това
време като албански центрове се споменават Круя, Драч,
Берат, Шкодра. Най – ожесточеният период от съпротивата
на албанците срещу османската експанзия се свързва с
името на Геарги Кастриоте, наречен Скендербег – османски
васал, който вдига въстание, обединява племената в
коалиция по – известна като Албанска лига и удържа
османския натиск в продължение на 24 години до смъртта
си. Повечето албанци приемат исляма и се интегрират в
Османската империя. Пречка за тяхното консолидиране са
племенният партикуларизъм и религиозните бариери. В края
на 16ти век избухва въстание на албанците католици, което
е лесно потушено от страна на антиосманските сили. По
време на войната между Османската империя и „Свещената
лига” заедно с голямото преселение на сърбите начело с
патриарх Арсений 3 емигрират и албанци от католическото
племе клеменди. Бейските родове Топтани, Вриони,
Верлации, Тепеленли, Бушати се изявяват като водачи на
съпротивата, разгоряла се през 19ти век срещу танзиматните
реформи. Една от причините за недоволството на албанците,
както и на босненско – херцеговинските мюсюлмани е
военната реформа. Според задължителната военна
повинност, въведена през 1843г. за всички мюсюлмани,
албанците трябва да осигуряват военни рекрути за
султанската армия, която по това време воюва по цялата
имперска граница в Африка, Азия и Европа. Така кръвният
данък за християнското население е заменен с нов, който
води до обезкървяване на мюсюлманските народи в
империята. Сега албанците трябва да предоставят
младежите си за професионални войници на султана.
Масовото антитанзиматско движение е израз на отказ от
реформиране на обществото, но то не прераства в
националновъзрожденски процес. Този продължителен
конфликт предизвиква масова миграция на албанците в
империята. Неприлаганито на османския проект от 1843г. за
задължителното образование позволява в албанските земи
да бъдат открити религиозни училища за различните
вероизповедания. През 1860г. Йезуитският орден открива
албанска семинария в Шкодра, последвана десет години по
– късно от францискански теологичен колеж под австрийско
покровителство. Национално движение сред албанците за
пръв път се проявява през 1877г. по време на Голямата
източна криза като съпротива срещу перспективата за
включване на райони със смесено население в разширената
черногорска държава и в санстефанските граници на
българската държава. Първите стъпки на албанското
националноосвободително движение са свързани с имената
на братята Абдул, Сами и Наим Фрашери. През април 1877г.
в Янина като реакция на незаинтересоваността на великите
сили да поставят на обсъждане албанския въпрос на
Цариградската конференция и в Лондонския протокол, е
свикано събрание на първенците по инициатива на Абдул
Фрашери. В меморандум до Високата порта участниците
искат автономия за албанските земи, но макар и да остава
без отговор Янитският меморандум е първият политически
акт на албанското националноосвободително движение. Три
дни преди да се открият заседанията на Берлинския конгрес
в мюсюлманското училище се събират представители от
различни райони на Албания, свикани от Абдул Фрашери. С
разрешението на османските власти албанците учредяват
Албанската лига, по подобие на Албанската лига на
Скендербег. На срещата е постигнато решение за
единодействие срещу дипломатическите решения за
отнемане на територии от Османската империя в полза на
Черна гора и България. Призренската лига постепенно се
разграничава от официалната османска позиция и през
ноември 1878г. възприема Янинската програма за албанска
административна автономия. През януари 1879г. албанска
делегация връчва на Портата меморандум, изработен въз
основа но Янинската програма. В борбата на лигата няма
категорично разграничаване и осъществяване на реформите,
които султан Абдул Хамид 3 е задължен да въведе според
решенията на Берлинския конгрес. На заседание в град
Дебър през октомври 1880г. Призренската лига приема две
виждания с двете политически цели. През 1881г. османското
правителство предприема успешна военна офанзива срещу
Призрен и Джаковица. Унищожавайки албанската
съпротива, то се лишава от нейната подкрепа в преговорите
с Черна гора и Гърция, за да не осъществи албанската
автономия. След разгрома на лигата започват съдебни
процеси и репресии. Много дейци емигрират, а Абдул
Фрашери е осъден на смърт, по – късно е амнистиран. От
средата на 19ти век се появява интерес към миналото,
албанския фолклор и националната самобитност. Започва
процесът на Албанското културно възраждане. През 1872г.
Зеф Юбани, секретар на френския консул в Шкодра, издава
в Триест „Сборник албански народни песни и рапсодии”.
През 1878г. Тими Митко от Корча издава песни, пословици
и поговорки от Южна Албания под наслов „Албанска
пчела”. Наим Фрашери публикува през 1889г. история на
Скендербег. През 1844г. Наум Векилхарджи отпечатва в
Истанбул албански буквар въз основа на елементи от стари
азбуки, които не може да наложи. През 1850г. издава и две
читанки под заглавие „Еветар”. Създаденият през 1877г. в
Истанбул Албански комитет цели да възроди албанския език
за трите религиозни общности и да се създаде албанска
литература. Формирането на албанската нация, на единно
албанско национално съзнание за цялото население
независимо от религиозните различия е възможно само след
преодоляване на пропагандата, която разделя и
противопоставя взаимно албанците. Такива промени идват
чак след Младотурската революция от 1908г. В Бостън
свещеник Фан Ноли учредява албанска православна църква.
През ноември 1908г. в Битоля се провежда конгрес, който се
опитва да въведе албанската азбука, но няма успех.
Началото на Балканската война разкрива нова опасност за
албанската нация – да бъде териториално разпределена
между Сърбия, Черна гора и Гърция. От началото на 20ти
век Хабсбургската империя подпомага албанското
национално движение, предоставяйки му босненския опит
за съставяне на албанска азбука върху латинска основа. Тя
оказва дипломатическо съдействие с инициирането и
организирането на общ албански конгрес в морското
пристанище Вльора. На 28 ноември 1912г. във Вльора се
провежда среща на 83 делегати – християни и мюсюлмани
от всички албански вилаети, които обявяват независимостта
на Албания. За столица е обявена Вльора. На
дипловатическите преговори в Лондон от декември 1912г.
до май 1913г. са приети няколко различни решения за
международния статут на Албания. Има разногласия
относно границите на новата държава. Извън нея остават
Косово, която заедно с град Прищина получава Сърбия, а
Епир с град Янина – Гърция. Сформирана е Международна
контролна комисия с цел да се създаде албанска
жандармерия под командването на европейски офицери, да
избере за монарх принц от европейските дворове и да
състави конституция. За княз и езбран немският принц
Вилхелм фон Виз. В Шкодра е разположена международна
войскова част под командването на английски офицер. До
конституцията не се стига. На 7 март 1914г. Вилхелм фон
Вид акустира с австроунгарски кораб на пристанището в
Дуръси. Дуръси става втора столица, а не Шкодра. В
началото на Първата световна война албанският княз
обявява неутралитет.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Албанците в Османската империя – пътят към независимостта

През периода 13 – 14 век албанската диаспора се разширява, като се спуска към Адриатическо и Йонийско море и към континентална Гърция. Албанците са свързани с историческото развитие на областите Епир, Тесалия, Етолия, Пелопонес....
Изпратен от:
юлия
на 2010-11-19
Добавен в:
Пищови
по История
Статистика:
98 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
домашно по история !!
добавена от raq_sisa 11.10.2012
0
18
 
Онлайн тестове по История
Първа българска държава (681-1018 г.)
тематичен тест по История за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за всеки, който желае да провери знанията си относно България през VII - XI в. Предназначен е за проверка на знанията на учениците в 11-ти клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
33
1
05.12.2019
История и цивилизация за 11-ти клас
изпитен тест по История за Ученици от 11 клас
Тестът включва въпроси, касаещи новото време. Ще откриете също така и въпроси за Балканската и Междусъюзническата война. Тестът е подходящ за проверка на знанията ви или пък просто за упражнение. Всеки въпрос има един верен отговор.
(Лесен)
12
7
3
1 мин
30.09.2020
» виж всички онлайн тестове по история

Албанците в Османската империя – пътят към независимостта

Материал № 568968, от 19 ное 2010
Свален: 98 пъти
Прегледан: 155 пъти
Предмет: История
Тип: Пищов
Брой страници: 1
Брой думи: 504
Брой символи: 3,174

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Албанците в Османската империя – пътят към неза ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
с опит от  2 години
2

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
152

виж още преподаватели...
Последно видяха материала