Големина на текста:
Родното и чуждото в повестта "Немили-недраги"
Вазов възкресява спомена за живота на българските хъшове в чужбина, създавайки
през 1883 г. повестта „Немили-недраги”. Изминали са само пет години от
Освобождението, но народният поет не може да примири с отношението на
управляващите към идеалите на възрожденците, към борците за свободата на
отечеството.
Живял сред тях в чужбина, възприел идеалите на славното им минало, Вазов пише за
героите-мъченици с топлината, обичта и гордостта на истински българин, но и с
горчивината от незаслужената съдба на тези герои, които и преди, и след
Освобождението остават чужди за родното. Те, които посвещават живота си на борбата
за освобождението на отечеството от чуждото иго, които носят в сърцата си образа на
родината до края на живота си, остават забравени. И родолюбецът-творец обезсмъртява
образа на патриотите-хъшове в своята повест „Немили-недраги” именно защото те са
истинските чеда на България.
Действието се развива в чужбина, но родината постоянно присъства в мислите, в
преживяванията, в постъпките, в словото на героите-мъченици. Мисълта за отечеството
ги крепи, окуражава ги да понасят униженията и страданията, да приемат
предизвикателството да оцелеят, защото родната земя има нужда от тях. Редом до
образа на българския хъш е и този на България – ярък, жив, осезаем. През погледа на
твореца-родолюбец Иван Вазов „виждаме” светлия образ на родината - поробена, но
непокорна; измъчена, но с неукротим свободолюбив дух. Читателят долавя, по-скоро
усеща, присъствието на България още от първите страници на повестта.
Студена декемврийска нощ. Гъста мъгла задушава с отровния си дъх последните
минувачи. „Мъжделивите фенери” прокарват „мътна и неопределена” светлина. Но
въпреки „слабата виделина”, повествователят насочва вниманието към светещото
прозорче на „една будна кръчма” с надпис: „Народна кръчма на Знаменосецът!”
Интересно е описанието на обстановката в тази кръчма – „изба”, „подземие”. Въпреки
мизерия и нищетата, в която живеят поборниците за свободата, има нещо, което ги
окриля. Това са картините, отразяващи славните боеве на Хаджи-Димитровата чета и
особено картината със Знаменосеца – „Великан”, живописни платна, за които Вазов не
пропуска да напомни: „...те са разпространявани по всичките кътове на отечеството ни
и всеки от нас ги е гледал на времето с благоговение и възторг.”
Какъв по-светъл ореол около извисения образ на родината от този, с който я обгръща
възрожденската живопис!
А темата на разговорите между гостите на Странджата е все една и съща: спомени за
„подвизи и героически нападения”. В тежкото и безславно настояще във враждебната
чужбина те са истински уроци по родолюбие. Чрез тях повествователят откроява
съществена черта от характера на героите. Това са смели българи, воювали с цената на
живота си срещу поробителите. Хъшовете-емигранти тук са едно цяло. Всички те имат
еднаква съдба – борят се за живота. Намират утеха единствено в разговорите за
родината. Оцеляването им там, в чуждата страна, през зимата, е истинско
предизвикателство. Затова и единствено мисълта за отечеството ги стопля.
Образът на България съпътства хъшовете-емигранти и в съня им. Тези измъчени от
бедността същества са сред едно чуждо общество като сред пустиня. Това е „един нов и
гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава”. Вазов възторжено
подчертава: „Да, защото тия нечисти дрипи, що висяха по снагата на тия нещастници,
това беше славата: най-високата слава, защото беше непризната и окаляна от
презрението.”
Авторът познава болката на емигранта по отечеството. В лирично отстъпление (втора
глава на повестта) Вазов говори за обичта към родината през погледа на бедните и
пренебрегнати в чужбина поборници за свобода: „И те ходеха често на брега на Дунава
и гледаха зелените хълми на България. На, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им,
показва им небето си, показва им огнищата им, възпоминанията им, мечтите им... О,
Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе!...”
България не е само географско понятие за хъшовете, а жив образ, близък и скъп.
Разговорът с нея, е топъл, сърдечен, искрен, както може да се води само между майка и
синове. Образно-емоционалното слово на твореца е в основата на това силно усещане
за близост, обвързаност между родината и нейните истински синове.
България е постоянната тема за разговор между хъшовете, принудени да се скитат
„немили-недраги” в „тежка чужбина”. Тази обща участ ги сплотява, И ако някой път
припламват искри на гняв, то това е пак за България. Кой повече кръв е лял за нея, кой
е по-народен. В такива минути ветеранът на борбата – Странджата, припомня на
братята си по съдба кои са и защо са в чужбина. Знаменосецът произнася пламенното
си слово, припомняйки светлите идеали, на които хъшовете са посветили живота си,
славните им битки в Балкана. Свещеният дълг към отечеството е изпълнен. Те са се
жертвали за освобождението му. Отплатата е само една - освобождението на България,
„ни повече, ни по-малко”.
Жертвеният оптимизъм на хъшовете е техният постоянен спътник. Родината има нужда
от тях. Те търпят безславното настояще в чужбина, защото скоро ще удари часът: „Ще
се бием, братя мили! Да живее България!”
Тези думи на стария хъш разпалват духа на патриотите. Словото е израз на съкровените
им мисли. Вълнението намира изблик в песента „Тръба звучи, Балкан стене”. Вазов
използва най-вярното сравнение за този миг: песента въз действа като „сладък балсам
въз душевните рани на скитниците”. Душите им са пияни от мисълта за бъдещето,
което ги очаква, от копнежа им да видят родината си свободна.
Там, дето са родени, за там постоянно тръпнат сърцата на Вазовите „немили-недраги”.
За там мисли и в предсмъртните си часове Странджата. Спомените за юнашките дни, за
битки те в Стара планина облекчават болките му. Успокоява го и нещо друго. За
болния хъш се грижи българин, а за умиращия народен син е добре, че българин ще
затвори очите му.
В тежките часове на предсмъртната агония Знаменосецът се разделя със своите светини
– парчето къс от вехтото знаме, на което са останали само думите „или смърт”, и
хартията – лист от мемоара от 1867 г. Величествени документи! Смисъл и съдържание
на един достойно изживян живот! Раздялата с тези реликви е трогателна. Заветно
звучат последните думи на умиращия герой-мъченик: „Помни Странджата! Умри за
България!” Духът на този предтеча от зората на българското освобождение се вселява у
най-младия хъш – Бръчков, и той отстоява завета с живота си при Гредетин.
В името на България е и славната, но опасна мисия на Македонски, когато трябва да
занесе писмо до Левски в Русчук. Пратеникът на браилските хъшове е герой. Смъртта
не го плаши и той потвърждава това с поведението си в ледовитата февруарска нощ.
Пак с мисълта за родината всички хъшове във Влашко се подготвят да участват във
войната между Сърбия и Турция с надеждата: „ От Сърбия право в България.”
След битката при Гредетин, в епилога на повестта „Немили-недраги” Иван Вазов
връща читателя в дните след Освобождението. Болката на твореца е силна. Малко са
оцелелите народни синове. Потънали в забрава, те остават чужди за паметта и
съзнанието на своите съвременници, за които и образът на родината е чужд и далечен.
Родината живее чрез изстраданата свобода на България единствено в душите на
Вазовите „немили-недраги”- „чужденци” в собственото си отечество.
Родното и чуждото, като нравствени критерии за оценка на време и епоха, градят
контраста в мъдрото Вазово послание към поколенията „...да гледаме с гордост на
миналото си…”

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Родното и чуждото в повестта "Немили-недраги"

Вазов възкресява спомена за живота на българските хъшове в чужбина, създавайки през 1883 г. повестта „Немили-недраги”. Изминали са само пет години от Освобождението, но народният поет не може да примири с отношението на управляващите към идеалите...
Изпратен от:
Ваня
на 2010-11-15
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
47 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
ЕСЕ на тема Войната - слава и почести, ужас и смърт.
добавена от maksim002 05.12.2018
0
12
пътят в на прощаване немили недраги заточенци по жицата
добавена от j_stoqnova 01.05.2017
0
7
Съчинение върху "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев.
добавена от simonaxxx 15.02.2016
0
5
Хипер спешно моля ви ПОМОЩ...
добавена от SmileYYY123 03.01.2016
2
7
Българските хъшове-мъченици и герой
добавена от nati.krustewa 12.12.2015
1
7
 
Онлайн тестове по Литература
"Робинзон Крузо"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тест за текущ контрол след изучаването на романа на Даниел Дефо. Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
14
7
1
5 мин
05.04.2019
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(За отличници)
32
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Родното и чуждото в повестта "Немили-недраги"

Материал № 567354, от 15 ное 2010
Свален: 47 пъти
Прегледан: 141 пъти
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 3
Брой думи: 1,035
Брой символи: 5,945

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Родното и чуждото в повестта "Немили-недраги" "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
48

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения