Големина на текста:
ТЕМА 10. ПЛЕВЕЛИ – МОРФОЛОГИЧНИ, БИОЛОГИЧНИ И ЕКОЛОГИЧНИ
ОСОБЕНОСТИ НА ПЛЕВЕЛИТЕ.
Възникване и развитие на проблема за борбата с плевелите.
Биологическа и икономическа вредност на плевелите.
Плевелните растения са едни от основните вредни фактори в земеделието и те
понижават биологичния и икономическия ефект при използването на земята и нанасят
огромни щети на земеделието.
В понятието плевели се влага различно съдържание, тъй като едно и също
растение при определени условия може да бъде вредно, а при други безопасно, даже
желано, затова има различни определения за това понятие и всяко от тях е правилно при
определени условия.
В най-ранните етапи на развитие на земеделието като плевели са приемани нежеланите
видове растения, които са се развили в площите, използвани за отглеждане на културни
растения.
Постепенно с разширяване на земеделието и стопанската дейност се разширява и това
понятие, като в настоящото съдържание на понятието плевели в общия смисъл на
думата се приемат всички нежелани растения, които се развиват в дадена площ или
обект – обработваеми площи, необработваеми площи, промишлени обекти и пр. Общият
признак, обединяващ всички тези растения, е че при дадени условия те са нежелани,
вредни в едно или друго отношение, в един или друг размер.
Всички нежелани растения макар и условно се разделят в по-тесни групи.
В зависимост от местообитаването им се обособяват 2 основни групи:
1.растения, които заплевеляват различни културни видове (ниви, зеленчукови градини,
трайни насаждения, ливади, пасища, паркове) и
2.растения, които се развиват в необработваеми площи (напоителна и отводнителна
мрежа, водоеми, индустриални обекти, железопътни линии, спортни площадки и др.).
Първата група плевели, т.е. тези, които се развиват в различни културни видове, се
разпределят главно въз основа на техните биологични особености и взаимоотношенията с
културните растения в 2 по-тесни групи – именно типични и нетипични плевелни
растения.
Към групата на типичните плевели се отнасят – нежелани диворастящи или
полукултурни растения, които са се приспособили агроекологично и биологично да се
развиват заедно с културните (полезните) растения и главно тези плевели са обект на
агрономическата наука и селскостопанската дейност.
Към нетипичните плевели се отнасят растения, които не са строго приспособени да
заплевеляват селскостопанските площи и те от своя страна се делят на 3 групи:
заплевелители, случайни плевели и условни плевели.
-Като заплевелители, се приемат растения, които се появяват след разораване на
целинни земи – ливади, пасища, гори.
-Случайните плевели, също се появяват в посевите след като се наруши естествената
растителна покривка в дадена площ, но те се запазват в посевитте за кратко време –
2 до 3 години, тъй като не могат да се приспособят към новата екологична среда и
лесно се унищожават.
-Към условните плевели, се приемат културните растения, които се развиват в
посевите на други култури.
Към групата на нежеланите растения се отнасят и бурените, които понякога погрешно се
отъждествяват с типичните плевелите.
Възникване и развитие на проблема за борбата с плевелите . Появата и обособяването
на плевелната растителност в обработваемите площи протича успоредно с развитието
на селскостопанската дейност на човека. Всяко странично въздействие било чрез
селскостопанската дейност на човека (обработка на почвата,коситба, паша, изсичане на
гори) или чрез други фактори (бури, ерозия, и др.) води до нарушаване на естествените
биоценози, на естествените взаимоотношения между целинните растения и се заселват
нови видове, някои изчезват, други остават и до днес. По пътя на естественият отбор през
годините те се приспособяват да се развиват в посевите на културните растения и стават
техни постоянни спътници, т.е. типични спътници.
Освен плевелните растения, които са произлезли от местната, естествена
флора, т.нар. апофита, в обработваемите места попадат и растения от други
местообитания (от други страни, райони), т.нар. антропофита – растения, пренесени от
човека със семена или други растителни материали и към тази група спадат и стари
културни растения, които не се отглеждат вече.
Решаващ фактор за непрекъснатите изменения и развитие на плевелната
растителност се явява селскостопанската дейност на човека. Измененията в методите за
борба с плевелите и изобщо в технологиите за отглеждане на културните растения водят и
до изменения в плевелната растителност и се изразяват главно в изместването й от по-
малко приспособимите към новите технологии видове плевели към по-добре
приспособените. За тези изменения допринасят както пропуските в борбата с плевелите,
ограничена ефективност от отделните мероприятия, но решаващо значение за тях имат
високата биологична и екологична пластичност на плевелите, тяхната изменчивост и
бързо реагиране и приспособяване към новите условия за съществуване. Измененията в
плевелната растителност са естествен биологичен процес, който се развива на общото
свойство на материалния свят – отражението, което се явява основа на информацията.
Затова плевелите не са временно явление, а вреден фактор, който се намира в пряка
зависимост от човешката селскостопанска дейност.
Столетия наред човек е унищожавал плевелите почти изключително с механични
средства – главно чрез обработка на почвата и чрез ръчно плевене.
През втората половина на ХХ век и първото десетилетие на ХХІ век борбата с
плевелите отбелязва огромен напредък с внедряването на хербицидите – химични
средства за борба с плевелите и те се явяват важно средство, а в редица случаи и основно
звено в тази борба. На базата на разширяването и усъвършенстването на химичната борба
с плевелите , на по-интензивното минерално торене и усъвършенстване на
селскостопанските машини се извършват съществени изменения в технологиите на
отглеждане на културните растения и то се изразява в отпадане на ръчния труд,
редуциране на механичната обработка на почвата, обединяването й с други мероприятия и
т.н.
Прилагането на нови технологии и методи за борба с превелите създава условия за
изменения и в самата плевелна растителност, а се поставят и нови задачи за решаване в
проблема с плевелите: да се установят безопасни за културните растения и човека,
полезните животни и микроорганизми хербициди, да не се допусне всмукването им в
растенията и почвата, да се поддържа високо почвено плодородие и пр. Успешното
решаване на тези въпроси е чрез интегрираната борба, т.е. чрез съчетаване на химичния
метод с други методи за борба с плевелите.
Биологична и икономическа вредност на плевелите
Плевелите пречат па най-различни начини, пряко или косвено за правилното развитие
и отглеждане на културните растения. Пряката вреда се свежда до това, че те се явяват
съперници на културните растения по отношение на всички вегетативни фактори.
Защото голям брой плевели – полски синап, повитица, бяла лобода, див овес и др. при
еднакъв брой растения на единица площ, плевелите изразходват 2-3 пъти повече вода от
редица нискостъблени културните растения и намаляват почвената влага, което влошава
условията за развитието им, особено на по-влаголюбивите.Плевелите извличат от почвата
и големи количества хранителни вещества, например паламидата усвоява 4 пъти повече
калий, 3 пъти повече азот и др. в сравнение с пшеницата. Подобни данни има и за
троскотът като плевел. Особено опасни са паразитните и полупаразитните растения, като
кускута, синя китка, клопачка и др., които черпят своята храна непосредствено от
растението, по което паразитират, изтощават го и ако не се премахне навреме, водят до
неговото загиване.
Всички плевели в един или друг размер влошават и светлинния режим в посевите и с това
възпрепятстват фотосинтезата и причиняват етиолиране, което води до прореждане или
полягане на посевите. Най-силно засенчващо влияние оказват високостъблените плевели,
като балур, паламида, полски синап, див овес и др.
Засенчващото влияние на плевелите има и друга неблагоприятна последица, още М.Волни
е установил, че някои плевели, които развиват розетки от едри листа, понижават
почвената температура с 3-4
0
С, а това забавя развитието на топлолюбивите растения при
хладно време и се отразява неблагоприятно върху почвените микроорганизми.
Правилното развитие на растенията се спъва и от плевелите, като повитицата, видовете
глушина, фасулчето, секирчето и др., които имат увивни стъбла, пречат за правилното
нарастване на стъблата на културните растения и силно заплевелените посеви полягат.
Косвената вреда от плевелите се изразява преди всичко в това, че те се явяват резервати и
посредници за разпространяване на редица неприятели и болести по културните растения.
Голям брой вредни насекоми преди поникването на посевите и след прибирането им се
хранят с плевелни растения и след това преминават върху културните растения. Типичен
примир е повитицата. Повечето от плевелите съдействат за разпространението на
листните въшки и редица вредни насекоми се хранят с корените на плевелните растения.
Много примери може да се посочат и с различни гъбни болести, моравото рогче, което се
развива главно по ръжта, е установено и по редица житни плевели: пиявица, троскот,
пирей и др. Някои от причинителите на кореновото гниене при пшеницата нападат и
корените на различните видове пирей. Причинителят на сивото гниене по плодовете е
установен и в съцветията ва млечока. Голям брой плевели съдействат за
разпространяването на редица опасни вирусни болести по културните растения, такива са
плевелите от сем.Лободови и Кръстоцветни, вирусът на жълтата мозайка е установен
върху 67 вида плевели, листните въшки по тютюна не само нападат бялата лобода, но се
развиват и по листата на нападнатите от вирусните болести растения.
Косвената вреда от плевелите е и в това, че пречат за механизираното провеждане на
производствените процеди, свързани с отглеждането и прибирането на културните
растения, понижават производителността на машините и оръдията и качеството на
тяхната работа.
При площи, заплевелени с видове с мощни корени, при дълбока оран се изразходват
повече енергия и гориво, без достатъчно качество, в заплевелените площи не може да се
провежда качествена сеитба, както и качествено прибиране на посевите.
Размерът на вредното влияние на плевелите върху културните растения от голям брой
фактори, преди всичко от значение е видът на плевелите, техните биологични и
екологични особености.
Независимо от вида на плевелите и срока на поникване съществена роля играе и
плътността на заплевеляване, т.е. броя на стъблата на единица площ., зависи и от
екологичните условия, особено от съдържанието на влага и хранителни вещества в
почвата.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 мар 2021 в 13:23 ученик на 21 години от Пловдив - СОУ "Св. Климент Охридски", випуск 2019
13 мар 2021 в 14:06 в момента не учи на 32 години
11 мар 2021 в 15:01 в момента не учи
11 фев 2021 в 10:22 студент на 36 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - природни науки, випуск 2021
08 ное 2020 в 12:40 студент на 41 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Аграрен факултет, специалност - Агрономство, випуск 2023
26 сеп 2020 в 22:36 студентка на 31 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Аграрен факултет, специалност - Агрономство, випуск 2019
01 юни 2020 в 01:58 потребител
23 мар 2020 в 18:58 студент на 26 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Обществено здраве и спорт, специалност - Социални дейности, випуск 2014
20 яну 2020 в 14:52 студентка на 37 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър"
27 ное 2019 в 19:39 потребител
 
Подобни материали
 

Слънчоглед - характеристика и технология на отглеждането

10 юли 2008
·
180
·
3
·
705
·
210

Слънчогледът е основна маслодайна култура. Така е от 1920 г., когато у нас е внесен слънчогледа. Слънчогледа се отглежда заради семената, в които се съдържа от 48-52% масло. Използва се още за силаж, особено в западните страни...
 

Теми по растениевъдство

16 яну 2010
·
354
·
4
·
3,529
·
4

Съдържа културите сусам, захарно цвекло, картофи, памук, лен, коноп, слънчоглед, фъстъци, рапица, тютюн...
 

Царевица, значение, произход, разпространение

07 фев 2010
·
175
·
13
·
2,075
·
289

Значение, произход, разпространение, добиви. Ботаническа характеристика, систематика. Хибриди. Технология на обработка...
 

Фасул и царевица

27 окт 2010
·
27
·
5
·
575
·
60
·
1

Произход – АмерикаСистематика:.сем.Fabaceae, род Phaseolus , вид Phaseolus vulgaris.Подвидове:•Phaseolus vulgaris ssp. volubilis Deсapr – с увивни стъбла.•Phaseolus vulgaris ssp.nanus Decapr–с неувивни стъбла /пешаци/.Според едрината
 

Зърнено - житни култури

21 апр 2011
·
46
·
2
·
826

Зърнено -житните растения пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, сорго, ориз и просо, ботанически принадлежат към семейство poaceae=gramineae=ето защо е налице голямо сходство в тяхната коренова система, стъбло...
1 2 3 4 »
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Плевели. Морфологични, биологични и екологични особености

Материал № 567046, от 14 ное 2010
Свален: 248 пъти
Прегледан: 370 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Лекция
Брой страници: 13
Брой думи: 5,352
Брой символи: 34,696

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Плевели. Морфологични, биологични и екологични  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала