Големина на текста:
Тракийската култура през желязната епохаПериодизация и археологическа характеристикаТракийска 
селищна система през ранножелязната и късножелязната епохаТракийският град (СевтополисКабиле
ФилиполисСборяново).
1. . . Тракийска култура през желязната епоха Периодизация и археологическа характеристика
Желязната епоха е период в развитието  на обществотокойто се характеризира с усвояване на 
металургията на желязотоналагането на този метал при изработването на оръдия трудаоръжия и други 
предметикакто и със съпътстващите този процес обществено – икономически промениразпадане на 
родовата общиназадълбочаване на социалната поляризациядържавно – образувателни тенденции и др
Появата   на   новия   метал   е   една   от   причните   за   раздвижването   на   населението   в   Източното 
Средиземноморие в края на бронзовата – началото на желязната епохакогато престават да съществуват 
важни културни центровеа много от селищата са напуснати или разрушениНай­общо желязната епоха 
се датира от края на ІІ до края на І хилпр.н.еВ развитието и се  разграничават два основни периода
ранножелязна (старожелязнаи късножелязна (новожелязнаепохаСмята сече раножелязната епоха 
(РЖЕв българските земи започва през ХІІ или през ХІ в.пр.н.еи продължава до средата или до кроя на 
VІ впр.н.еВ нейното развитие развитие някои изследователи виждат три фази (ХІІ – ІХ, VІІІ – VІІи VІ 
в.пр.н.е.) равни по средноевропейската хронология на желязната епоха съответно на Халщат АВХалщат 
С и Халщат  D. Според друго мнениеосновано на проучвания на накитните предмети РЖЕ има два 
периода в развитието сиранен ХІ – ІХ в.пр.н.еи късен VІІІ – VІ в.пр.н.еТретото мнение разделя РЖЕ 
на два етапаХІ – средата на VІІІ ви средата на VІІІ – VІ в.пр.н.евсеки с по две под фазиВъвеждането 
на новият метал става бавно и дълго след началото на периода продължава използването на бронз при 
изработка на оръжиянакити и други предметиЛокалните особености на много железни производства се 
смятат за сигурни доказателстваче по това време в Тракия съществуват високо развити металургични и 
металообработващи центрове (например в Родопите). Сред най­ранните железни предметиоткрити в 
българските земиса мечовевъзпроизвеждащи образци от бронд (например тези от Александрово   и 
т.н.) , върхове за копияоръдия на труда и дрПогребалните обичаи показват пъстротапроявяваща се в 
разпространението на разнообразни гробни съоръжения и обредиВ поминъка на населението доминират 
земеделието и животновъдствотоСмята сече по това време в Тракия се практикуват редица занаяти 
(грънчарствокожарствоювелирство и др.). Техни значителни постижения от този период са бронзовата 
фигурка на елен от Севлиевско (VІІІ в.пр.н.е.), златната купа от Казиченевотивната пластика (например 
символичните брадви с животински изображения от Тетевенс.КарлуковоЛовешко и др.), които се 
използват от специалистите при разграничаване на отделни културидефинирани най­общо като цялост с 
общи географски и археологически характеристикиТвърде често основа за тяхното обособяване е 
керамикатаТова са културите Бабадаг (в Южна Добруджа), Пшеничево (в ЮИ България), Лесараби (в 
района на Подунавието – Северна БългарияЮЗ РумънияСИ Сърбияи дрВърху културното развитие 
на  Тракия  през  РЖЕ оказват  влияние  и  явления  с  над  регионален  характер Примери  за това  са 
разпространението на находките от т.нартрако – кимерийски комплекс  (главно принадлежности към 
конска амуниция и оръжие), откривани на територията на Източна УнгарияРумънияСеверна България
Смята сече РЖЕ е последният праисторически периодСъществуват обаче и мненияспоред които 
протичащите през епохата процеси на разпадане на родовообщинния стройначенките на държавно 
строителство и общите културни постижения позволяват отнасянето и към античносттаКраят на VІ 
в.пр.н.ее преход към следващият основен период на желязната епоха – късножелязната (КЖЕ). През 
КЖЕ в тракийската култура продължават да се развиват елементихарактерни за нейните предишни 
етапиНачалото на КЖЕ обикновено се свързва с въвеждането на различни технически решениязаети от 
гръцката култураа оттам – с развитието на обществените отношенияселищната мрежа и дрНай­
вероятно КЖЕ започва по различно време в отделните райони на тракийските земиНякои изследователи 
виждат в развитието на КЖЕ две фазикато за втората се използват термините елинистически период
елинистическа епоха и дрМалко са авторитекоито предлагат хронология на тракийската култура
основана на доловим ритъм в нейното развитиекато отделят три етапакрая на VІ – средата на І
в.пр.н.е., средата на ІV – преломът ІІІ/ІІ в.пр.н.еи ІІ в.пр.н.е. – І в.от н.еПрез КЖЕ тракийската култура 
1
изпитва влиянието на различни култури – елинскатамакедонскатаскитскаримскаВ тракийските земи 
се заселват елиникелти и представители на елинистическата общност (койне). Казано с други думи 
Тракия се развива в пряк контакт с обкръжаващия я святПрез   КЖЕ са основани важни градски 
центрове   –  Севтополис,   Кабиле,   Филипополис.   Много   от   култовите   места   от  РЖЕ   продължават 
съществуването сикато се разпространяват и светилищата край водоизточнициПредимно в градските 
центрове се проявяват храмовеОтчетливо се отделят различните занаятивключително и металургията
Съдовете се произвеждат от различни суровиниблагородни металибронзжелязои глинаПо своята 
форма и украса те следват местните традициино  често копират и чужди образци (елинскикелтски и 
др.) През КЖЕ тракийското изкуство има своите постижения в гробичната архитектура (Казанлък
Свещари), светски постройкиторевтиката (ЛетницаЛуковитБоровоРогозен), украсите към конска 
амуниция (например тези от Брезовос.БукьовциОряховскос.ОризовоЧирпанско и дрПриема сече 
краят на КЖЕ настъпва с включването на Тракия в границите на Римската империя.
2. .Тракийска селищна система ранножелязната и късножелязната епоха
През   РЖЕ  настъпват  дълбоки   промени  в   социално  –   икономическото  и   културно  развитие   на 
тракийското обществокоито дават отражение върху развитието на поселищния животВ началото на І 
хил.пр.н.ев някои райони на Тракия продължават да се използват за живеене по – ранни селища.  Тогава 
селищните могили биват изоставени  и се появяват първите крепости в планините и неукрепените селища 
в равнините.  Последните са разположени на удобните речни терасиили на ниски полегати склонове
оградени често с реки или с дълбоки доловекоето осигурява тяхната защита  Елинските колонии 
АполонияМесамбрия и дрсъщо се създават  върху тракийските селища от къснобронзовата и от 
ранножелязната епохаНай­компактно са заселени районът на юг от планината Хемус по средното 
течение на река Хеброс и източните склонове на РодопитеРазположени в плодородни земеделско – 
животновъдни и богати металодобивни районитези селища бързо се развиват икономическиа някои се 
оформят като главни селищни центровеТипично равнинно е селището при сПшеничевоСтарозагорско
разположено на невисока равна тераса и оградено от три страни с рекичкикоито осигуряват добра 
естествена защитаЗаема около 6 ха площЖилищата са надземнисъс стени изградени от преплетени 
прътиизмазани с глинаЕдновременно с неукрепените селища се появяват и крепоститеситуирани в 
планините.  Много от крепостите играят ролята на акрополи и служат за убежище на населението от 
околността по време на опасност.  Някои крепости са обитавани временно или постоянно от планинско 
населениезанимаващо се с животновъдство или металодобивКрепостите не са големи по размер – те 
обхващат площ от 5 до 25 дка и имат почти кръгла или полуелипсовидна форманаложена от очертанията 
на терена  Част от раннотракийските селища и крепости престават да съществуват към средата на І 
хил.пр.н.е  Тракийската селищна система през КЖЕ се характеризира с две основни групи селища – 
открити или незащитении укрепенисведенията които идват по археологически път и чрез древните 
автори.  Показателни са две неукрепени селища от V – Ів.пр.н.е., открити и частично проучени при 
спасителни разкопки в района на сВиницаШуменско и на сБрестакВарненско.  Подобно на селищата 
от РЖЕ и те са разположени на удобни тераси в съседство с рекиЖилищата представляват колиби или 
землянки с правоъгълна формас пещи и огнища в съседство с които са открити са открити ями за 
зърнени храни  Откриват се наченки на занаятчийска дейност.    От начна V  в.пр.н.есе засилва 
строителството на крепости в предпланините на Балканана Шуменското и Провадийското плато  в 
Родопитев Странджа и отчасти в Сакар планинаКрепостните стени продължават да се изграждат от 
ломени камъни без спойкаКули и потерни (тайни проходи в крепостните съоръженияпочти винаги 
липсватоформени са само един или повече входовеПрез V – Ів.пр.н.есе появяват и укрепени селища 
с по­големи размери и по­сложен планкоито се развиват около някои от по­важните акрополиВ 
подножието на укрепения връх или по склоновете му на удобни тераси започват да се изграждат сгради с 
частен и обществен характерС течение на времето те се включват в нов пояс от крепостни стени и така 
се  създават   укрепени  селища,   при  които   крепостта  на   върха  запазва   своето  значение   на  акропол 
(цитадела). През Іи ІІІ в.пр.н.есе появяват и укрепени селища в равнинитеТе се изграждат върху 
удобни носове и тераси до рекивърху високи плата или изолирани хълмове (Кабиле).   Повечето от 
племенните средища изпълнявали важни политически и културни функцииВ резултат на социално – 
2
икономическия разцвет на тракийското общество много от тях прерастват в градове.  В зависимост от 
условията при  които възникват и от  особеностите на терена те показват някои  различия както в 
характеристиката ситака и във външния си облик.  Част от градовете се развиват върху по­стари селища
Други възникват върху нов теренВ процеса на урбанизация в Тракия важна роля играе укрепената 
царска   резиденция   около   която   се   изгражда   новият   град.   Пример   за   такъв   град   е   Севтополис
Тракийските градове се отличават със своята мощна фортификацияВсички са защитени с крепостни 
стеничието  трасеналожено  от конфигурацията  на терена  очертава плана  на града  – неправилен 
многоъгълник   при   Перник,   петоъгълник   при   Севтополис   и   т.н.   Стените   са   кули   с   бастиони.   В 
тракийските градове са издигани монументални обществени сгради и обширни жилищни постройки
Времето от втората половина на І  до средата на ІІІ в.пр .н.ее период на цялостно оформяне и на 
разцвет на градостроителството в ТракияТо може да се разглежда като част от процеса на урбанизация 
през ранноелинистическата епоха характерен за всички елинистически монархии.
3. .Тракийският град
3.Севтополис.   Откриването на тракийския град Севтополис е станало по време на спасителните 
разкопкиинициирани от АИМ – БАНвъв връзка със   строежа на язовир „Георги Димитров” (сега 
Копринка   на   река   Тунджа.   Многоброен   колектив   от   научни   и   технически   сътрудници   под 
ръководството на профДимитър Димитровв продължение на 7 годиниот 1948 – 1954 г., работили с 
упоритостза да открият  останките на тракийски градкойт в последствие бил разкопан почти изцяло
Установено било и името му – Севтополис – неизвестната дотогава в историята столица на Севт ІІІ
Находките и най­вече нумизматичният материал очертават ясно хронологическите рамкив които е 
протекъл животът в Севтополис – втората половина на Ідо края на първата четвърт на ІІІ в.пр.н.еПри 
разкопките на античният град са установени два културни пластасредновековендостигащ на дълбочина 
0,50 – 0,60 ми античендостигащ на дълбочина 1,80 мСтратиграфските наблюдения разкриват три 
периода   в   античният   пласт.  Във   времето   на  Филип   ІІ  е   съществувало  малко   тракийско  селище
разположено вироятно около укрепената царска резиденция (тюрзис). По – горниятсравнително тънък 
културен слойхарактеризиращ се със синхоренен материалсе свързва със самия Севтополис и отразява 
непродължителното съществуване на Севтовата столицаПрез октомври 1953 година е открит в едно от 
помещенията  на  най­голямата постройка  –  двореца  храм –  първият  епиграфски  паметник  от това 
поселениеТой се оказа същевреенно и първият намрен в България официален документизлязъл от 
канцеларията на тракийските владетелиТой представлява мраморна плоча с фронтон 63 см висока
съдържаща в 37 реда гръцки текст на договор между видни лица от управляващитеОт особено голямо 
значение са последните няколко редаВ тях се говори за наличието на четири екземпляра от този надпис
два от които били поставени в Кабиле и два – в СевтополисТака всъщност се откри неизвестният досега 
тракийски град – СевтополиСевтополис се сесътои от едно укрепено селищеобхващащо пространство 
от около 5 хавън от което са съществували и няколко предградияФормата на укрепения град се 
очертава от крепостната стенакоято образув разностранен петоъгълникУкрепената част на града е 
застроена по планкойто кореспондира с т.нарсистема на Хиподам от МилетНа северозападната и 
югозападната крепостна стена са разположени по една вратадвете единствени врати на градаДве улици
широки по 6 м водят от тях към центъра на градакъдето се пресичат под прав ъгъл и ограничават на 
запад голям площад във формата почти на квадратобхващащ пространството от 2208 км.мТова е 
агората на градаОстаналите улици са били с по­малка ширина – 3­4 мТе са разположени успоредно на 
двете главни улици и се пресичат под правъ ъгълкато образуват продълговати правоъгълни парцели за 
жилищните и други постройкиВсички улицикакто и агората са покрити с   речен чакълГрадската 
крепостна стена има общ обиколка 890 мНавсякъде е дебела по 2 мс изключение на южната стена – 1,80 
мОсобено е положението на вътрешната крепост (цитаделата). Тя е органически свързана с общия план 
на градаизползвайки част от северозападната и цялата североизточна градска стена които я защитават 
отвънЮгозападната и югоизточната й стена обаче са вътре в градаНа южния ъгъл е изградена голяма 
кулазащитаваща пропилона (входа). Изглеждаче нейната цел е била да защити двореца не само от 
външни,   но   и  от   вътрешни   изненади.   На   северозапад,   вън   от  стените,  се   е   простирало   неговото 
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 юни 2021 в 22:22 студент на 41 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Археология, випуск 2020
08 май 2021 в 12:25 студент на 31 години от Смолян - Технически колеж към ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - електротехника, специалност - Маркетинг, випуск 2025
 
Подобни материали
 

Археологията през 19в. и 20в.

10 фев 2009
·
60
·
6
·
593
·
61

Доклад по археология на тема: Археологията през 19в. и 20в. Разкрива на значимите открития в археологията и най-известните учени археолози през този период.
 

Селищен живот в Тракия през КЖЕ

15 ное 2015
·
22
·
14
·
6,758
·
24

Селищен живот в Тракия през КЖЕ; Археология, СУ "Св.Климент Охридски", Тракия и ЮИ Европа през I-во хилядолетие прне...
 

Лекции по археология

13 мар 2012
·
463
·
13
·
4,730
·
650
·
3

В миналото е била помощна дисциплина,а сега е на едно равнище с историята.Тя има свой собствен предмет,но борави с исторически факти.Историческия извор често носи неточна информация.Археологическия паметник е неподправен исторически извор....
 

Погребални практики в Тракия през късножелязната епоха

16 юни 2011
·
100
·
8
·
3,388
·
141

Темата съдържа информация за погребалните практики и обичаи на траките през късната желязна епоха...
 

Кръглата (златна) симеонова църква в светлината на последните археологически проучвания

24 юни 2009
·
214
·
322
·
43,599
·
374

Чрез Покръстването на българския народ през 865г. от страна на св. Цар Борис Михаил I Покръстител, се решава един основен за Средновековна България проблем- Европейската интеграция...
1 2 3 4 5 »
 

Тракийски култури през желязната епоха.

Материал № 566336, от 13 ное 2010
Свален: 242 пъти
Прегледан: 326 пъти
Предмет: Археология
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 2,601
Брой символи: 16,121

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тракийски култури през желязната епоха."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала