Големина на текста:
Тема № 36 Избор на президент и вицепрезидент. Условия, ред, съвместимост и
встъпване в длъжност. Мандат на президента и вицепрезидента .
Правната уредба се съдържа в Конституцията и Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
Президентът се избира пряко от избирателите, което му придава първична демократична
легитимност и го превръща в реален политически фактор в процеса на държавно управление. Той
се избира за срок от 5 години и по този начин мандатът му не съвпада с мандата на НС. Това му
придава стабилизиращ ефект по отношение на държавната власт и осигурява непрекъсваемост и
приемственост в работата на висшите държавни органи. Условията, на които следва да отговаря
кандидатът за президент на Републиката, са изрично уредени в чл. 93, ал. 2 от Конституцията, а
именно:
1. Лицето следва да бъде български гражданин по рождение – Законът за българското
гражданство не използва термина по рождение, а урежда придобиване на българско гражданство
по произход или по месторождение.
Български гражданин по произход е всеки на когото поне единият родител е български гражданин.
Също така всяко лице, което е припознато от български гражданин, или чийто произход от
български гражданин е установен със съдебно решение, се приема за български гражданин по
произход.
По месторождение български гражданин е всяко лице, родено на територията на РБ, ако не
придобива друго гражданство по произход. Т.е. родителите му са неизвестни или дори да са
известни са със неустановено гражданство или са без гражданство.
Следователно изразът български гражданин по рождение обхваща и двете категории български
граждани – както по произход, така и по месторождение. Следователно кандидатът за президент
не може да бъде лице придобило българско гражданство по натурализация.
2. Лицето трябва да е навършило 40 години – Този завишен възрастов ценз е предвиден
поради необходимостта от по-голям житейски опит, който се придобива постепенно с годините, с
оглед изпълнението на отговорните функции на държавен глава.
3. Лицето следва да отговаря на изискванията за избиране на НП-л (чл. 65, ал. 1 от
Конституцията).
4. Лицето следва да е живяло последните 5 години преди изборите за президент в страната
– Изискването е той да е живял фактически в страната, независимо дали е имал формално право на
това. Това изискване е логично. Чрез него се гарантира, че кандидатът за президент е запознат с
обществено-политическите и социално-икономическите условия в българското общество.
Аналогично са и условията за избираемост спрямо кандидата за вицепрезидент.
Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от 2 и не по-късно от 3 месеца преди
изтичане на мандата на действащия президент. Тези срокове осигуряват непрекъснатост и
приемственост в работата на президентската институцията. Изборът за президент се осъществява
по мажоритарната избирателна система в 2 тура. За избран се смята кандидатът получил повече от
половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината
избиратели. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не бъде избран, в 7 дневен срок се
произвежда нов избор. За избран се смята кандидатът получил повече гласове, т.е относително
мнозинство.
Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента. Това означава, че и
спрямо вицепрезидента се прилагат условията и реда за избиране на президента.
Споровете относно законността на избора на президента и вицепрезидента се решават от
КС. За целта той следва да бъде надлежно сезиран, тъй като не действа служебно по своя
инициатива. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от Конституцията установява един рационален принцип
относно преизбирането на президента и вицепрезидента, а именно само за още един мандат. Този
принцип е логичен тъй като многократното преизбиране на едно лице на една и съща длъжност
води до професионална деформация в съзнанието на лицето, а от тук и много често до
злоупотреби с властта.
Несъвместимост – Несъвместимостта е уредена в чл. 95 от Конституцията. Президентът и
вицепрезидентът не могат да бъдат НП-ли, да изпълняват други държавни, обществени и
стопански дейности, както и да участват в ръководството на политически партии. Те могат да имат
свои политически убеждения, да членуват в политически партии и да извършват дейности,
свързани с това членуване. Също така те могат да правят и изявление с различно политическо
съдържание.
След произвеждането на избори президентът и вицепрезидентът стъпват в длъжност от
деня на полагането пред НС на клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията. Следователно нейното
полагане представлява юридическо условие за встъпване в изпълнение на техните функции. Чл. 96
от Конституцията във връзка с чл. 18 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент, 5-
годишния мандат на президента и вицепрезидента може да бъде прекратен по 2 начина:
1. С изтичане на техния срок на пълномощията.
2. Предсрочно.
Основанията за предсрочно прекратяване са изчерпателно посочени в текста на чл. 97, ал. 1 от
Конституцията, а именно:
1. Подаване на оставка пред КС – Оставката представлява едностранно волеизявление на
президента, респективно вицепрезидента, насочено към предсрочно прекратяване на
пълномощията му и осъществено по установен конституционен ред. Фактът на подаване на
оставка следва да бъде установено от КС, който няма право да откаже установяването на това
обстоятелство и да не приеме подадената оставка. Всъщност това е субективното право на
президента, респективно вицепрезидента. КС може единствено да прецени дали оставката е
доброволна и е подадена с пълното съзнание за нейните последици, т.е че тя не е подадена под
натиск, заплаха и т. н. Оставката не прекратява автоматично президентския мандат. За целта е
необходим акт на КС, с който да се установи подаването на оставката.
2. Трайна невъзможност за изнълнение на правомощията си поради тежко
заболяване. – Под трайна невъзможност се разбира душевното или физическото състояние на
президента, съответно вицепрезидента, което възпрепядства изпълняването на неговите функции.
Всяко едно от обстоятелствата, визирани в това основание за предсрочно прекратяване на
президентския мандат трябва да бъде установено от КС, като следва да бъдат представени
съответните експертизи. И трите обстоятелства трябва да са на лице комулативно, т.е.
едновременно. И в този случай КС не действа ex officio – служебно, а следва да бъде надлежно
сезиран.
3. Наличието на условията по чл. 103, ал. 3, изр. 1 от Конституцията, а именно
извършването от президента, респективно вицепрезидента на държавна измяна или нарушение на
Конституцията. И при тази хипотеза КС следва да приема решение, с което да установи
извършването на посоченото деяние, което има за непосредствена правна последица предсрочното
прекратяване на срока на пълномощията на президента или вицепрезидента.
4. Физическата смърт на президента, съответно на вицепрезидента – Смърта е
юридическо събитие, което следва да бъде установено с решение на КС.
Когато бъдат предсрочно прекратени пълномощията на президента при наличието на някое от
горепосочените основания, вицепрезидентът встъпва в длъжността на президента до края на
мандата. Когато обаче е на лице невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност,
правомощията на президента се изпълняват от председателя на НС до избирането на президент и
вицепрезидент. В този случай изборите се произвеждат в двумесечен срок от деня, в който
председателя на НС започне да изпълнява функциите на президента. Председателя на НС не
променя своето правно положение и остава председател на парламента запазвайки статуса си на
НП-л. Той обаче не може да изпълнява всичките си функции в тези си качества, поради което те се
осъществяват от определен от него зам. председател.
Тема № 37 Компетентност на президента
Понятието компетентност представлява съвкупността от правомощията, предоставени на даден
държавен орган. Компетентността на президента е уредена основно в Конституцията чл. 98, 99 и
100, както и в някои други конституциони текстове. Конституцията на съдържа изрична
разпоредба, с която да забранява предоставянето на правомощия на президента по законодателен
ред. Така например със Закона за избиране на НП-ли на президента е предоставено правомощието
да назначава с указ ЦИК след консултации в парламентарно представените партии и коалиции,
както и с партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент ( чл. 9, ал. 1 от
ЗИНП ). Също така с текста на чл. 39, ал. 3 от ЗИНП президентът има правомощия да определя
наименованията, границите и номерацията на избирателните райони. Аналогични разпоредби се
съдържат в Закона за местните избори. Според предметното им съдържание правомощията на
президента могат да бъдат класифицирани в следните групи:
1. Правомощия в сферата на международните отношения.
2. Правомощия в сферата на отбраната и сигурността.
3. Конститутивни правомощия.
4. Правомощия във връзка с осъществяване на законодателната дейност на НС.
5. Други правомощия.
С оглед на начина на осъществяването им, президентските правомощия могат да бъдат групирани
по следния начин:
1. Към първата група отнасяме правомощията, включени в т. нар. самостоятелна компетентност
на президента. Те се осъществяват самостоятелно от него без да е необходимо да се съобразява с
волята на друг държавен орган. Така например такова е правомощието по чл. 98, т. 1 от
Конституцията на президента да насрочва избори за НС или избори за органи на местното
самоуправление.
2. Втората група обхваща правомощията, включени в т. нар. споделена или съвместна
компетентност. Тези правомощия се осъществяват съвместно с друг държавен орган, като
например се изисква наличието на предложение от страна на МС. Като пример тук можем да
посочим правомощията на президента в сферата на ИВ, които той реализира само по предложение
на МС. Например съгласно чл. 100, ал. 2 от Конституцията президентът назначава и освобождава
Висшия команден състав на въоръжените сили по предложение на правителството.
3. Третата група правомощия се обхващат от т. нар. обвързана или задължителна компетентност,
при която президентът е длъжен да реализира съответното правомощие. Така например съгласно
чл. 98, т. 4 във връзка с чл. 88, ал. 3 от Конституцията президентът е длъжен в 15-дневен срок след
приемането им да обнародва законите. Дори когато по негова преценка наложи отлагателно вето,
той е длъжен в 7-дневен срок да обнародва повторно приетия от НС закон. Разпоредбата на чл. 98,
т. 1 от Конституцията обхваща 3 хипотези, а именно:
1. Президентът насрочва избори за НС.
2. Насрочва избори за органи на местно самоуправление.
Тези 2 правомощия са включени в т. нар. самостоятелна компетентност на президента. От една
страна се има предвид както насрочването на общите избори за НС и органи на местно
самоуправление, така и частични избори за НП-ли и кметове. Също така при произвеждането на
общи избори за НС, когато няма избран мажоритарен кандидат на втори тур, по предложение на
ЦИК президента насрочва нов избор за мажоритарен кандидат. Следва да отбележим, че
президентът насрочва частични избори за НП-ли само при хипотезите на предсрочно прекратяване
на пълномощията на НП-л, избран като мажоритарен кандидат (чл. 115 от ЗИНП). Следователно
президента не може да упражни това си правомощие при насрочване на частични избори за НП-ли
в два случая:
1. Когато НП-ли, чийто мандат е предсрочно прекратен, са избрани пропорциналната
избирателна система. В този случай овакантеният мандат се заема от следващия в съответната

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 апр 2015 в 19:24 студент на 59 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2012
 
 

Конституционно право

Материал № 565356, от 11 ное 2010
Свален: 46 пъти
Прегледан: 83 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 9
Брой думи: 3,804
Брой символи: 24,248

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала