КЛАСИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
ВЪВЕДЕНИЕ
Съвременното управление на човешките ресурси (УЧР) преживява своята
истинска революция. С настъпването на новото хилядолетие и навлизането в
нов етап от развитието на обществото (етапа на информационното общество)
върху производителността и ефективността на организацията рефлектират както
промените в обществото като цяло, така и промените в отделната личност.
“Информационната икономика” прониква и изменя всеки аспект на нашето
всекидневие. От тази гледна точка въпреки колосалните постижения в областта
на високите технологии и информационните системи, човекът остава онази
производителна и творческа сила, която може да доведе до успешна и ефективна
реализация на фирмената политика и стратегията на организацията и да
осигури нейното конкурентно предимство. УЧР е централна дейност във всяка
организация и придобива все по-голяма значимост за нейното развитие.
За постигане на своите цели всяка организация използва разнообразни
ресурси, които обикновено се обособяват в три основни групи:
Суровини, материали, заготовки, горива, енергия.
Сгради, машини, съоръжения, транспортни средства и обзавеждане.
Човешки ресурси – работници, служители и ръководители.
Общото, което характеризира ресурсите на организацията е това, че те
трябва да отговарят на нейните потребности, а тяхното доставяне изисква
определени разходи. Това означава, че всяка организация, работеща в пазарни
условия ще се стреми: да си достави най-подходящите ресурси на най-
приемливи за нея цени; да използва пълноценно материалните и човешките
ресурси, за да постигне своите цели с най-малък разход на средства или, което е
същото с разполагаемите ресурси да постигне оптималните резултати.
Хората в организацията със своята професионална квалификация и
личностни качества, които правят възможно тя да постигне своите цели и да
реализира своите задачи, формират категорията човешки ресурси. Тези ресурси
притежават редица специфични черти (вкл. и по отношение на разходите, които
се правят за тях – за подготовка, за квалификация и преподготовка, за здравно
обслужване, за социални и здравни осигуровки, за създаване на безопасни
условия на труд и т.н.), които ги отличават от останалите ресурси и ги
превръщат в основен ресурс за всяка организация, а това на свой ред намира
отражение и в управлението на човешките ресурси.
І. СЪЩНОСТ НА УЧР. РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА УЧР
Управлението на човешките ресурси е основна функция на управлението в
организацията. В най-общ план то се свежда до управлението на хората в
трудовия процес за да се реализират целите, които стоят пред организацията.
Терминът УЧР включва дейностите на организацията по привличането, подбора,
развитието и задържането на ефективната работна сила. Традиционните
подходи към УЧР са насочени предимно към контрола над хората, постигането
на стабилност и ефективност на производството, използването на правилата и
процедурите, създаването на структури за управлението на служителите и
постигането на планираните резултати.
Същността на УЧР обикновено се изяснява и посредством съпоставянето
му с управлението на персонала. Понятието УЧР дълго време е било използвано
в САЩ, като алтернатива на управлението на персонала. То се е разглеждало
като американско наименование на управлението на персонала в Европа. Това
разбиране господства до 80-те години на ХХ век, когато се появяват
привърженици на идеята, че УЧР и управлението на персонала имат различна
същност.
Управлението на персонала обикновено се разглежда като социално
доминирана дейност. Смята се, че тя е насочена предимно към отчитане
потребностите и интересите на наемните работници и служители в трудовия
процес. За разлика от това, разглеждането на заетите в организацията като ЧР,
които не са по-различни от материалните ресурси на организацията, дава
основание в УЧР да доминират интересите на организацията, т.е. УЧР е
насочено към ефективното използване на тези ресурси за целите на
2
2
организацията. Освен това управлението на ЧР се характеризира като дейност
на ръководителите на съответните равнища по управлението на хората в
трудовия процес.
Днес никой не оспорва факта, че УЧР е стратегическа дейност, за разлика
от управлението на персонала, което обикновено се характеризира като
оперативна дейност на специалистите по планирането, набирането, подбора,
квалификацията и заплащането на кадрите. УЧР изисква поливалентна,
широкопрофилна подготовка на ръководителите, които се занимават с това. Те
трябва да познават не само обекта на управлението – работниците и
служителите в трудовия процес, но да притежават задълбочени познания по
разработването и изпълнението на бизнес стратегията на организацията.
Не на последно място, съвременното управление на ЧР се разглежда като
проблем от по-високо организационно равнище и поради това се счита, че е
функция на висшия управленски ешелон на организацията, за разлика от
ръководителите по управлението на персонала. В таблица 1 са показани
основните различия между УЧР и управлението на персонала. Всъщност по-
точно е да се каже, че УЧР не отрича управлението на персонала, а го
предполага като негова съществена част. Ето защо в съвременни условия, когато
се употребява понятието управление на персонала, то често се използва като
синоним на УЧР.
Таблица 1
Управление на човешките
ресурси
Управление на персонала
Дейност, доминирана от
интересите на организацията
Социално доминирана дейност
Дейност на ръководителитеДейност на специалистите
Стратегическа дейностОперативна дейност
Изисква широкопрофилна
подготовка от ръководителите
Изисква специализирана
подготовка
Проблем от най-високо
управленско равнище
Посредник между ръководството
и заетите лица
3
3
