Големина на текста:
Обща търговска политика на ЕС
Цели
• Изграждане и провеждане на обща външнотърговска политика на Съюза по
отношение на трети страни, опираща се на обща митническа тарифа.
• Защита на общите външноикономически интереси в международните търговски
отношения и в съответните международни организации (особено в Световната
търговска организация).
• Прогресивна либерализация на международните икономически отношения.
• Развитие на по-тесни икономически и търговско-политически отношения с
определени държави или групи държави.
• Подпомагане на развитието на Третия свят чрез търговия и икономическо
сътрудничество.
На използвания в Европейския съюз език като "външни отношения" се означават
попадащите в значителна степен в рамката на компетенциите на Европейската общност
отношения с нечленуващи в нея държави и с международни организации в областите
икономика и търговия. Въпреки тяхната външнополитическа важност те трябва да се
различават по своето естество и от юридическа гледна точка от Общата външна
политика и политика за сигурност (ОВППС), чийто предмет са в частност
политическите отношения на Европейския съюз с трети държави и международни
организации. Външните отношения, чиято главна част са общата търговска политика,
политиката на асоцииране и политиката за развитие, се основават на общата
митническа тарифа на ЕО, на предадените на органите на ЕО външни компетенции, на
договорно определени процедурни правила, на един обхватен корпус от установено от
Общността право и на постоянно растяща плетеница от двустранни и многостранни
споразумения с трети държави.
Възникване и правни основи
Общият пазар (вътрешен пазар) на ЕО и обхващащият го митнически съюз не биха
били жизнеспособни без единни правила за внос и износ и без единна защита на
интересите по отношение на трети страни. Поради това шестте държави-основателки на
Европейската общност се видяха принудени още в договорите за основаване да
предадат на органите на ЕО компетенции за единно формиране на
външноикономическите отношения за разлика от външнополитическите отношения,
останали и до днес в областта на националните компетенции на страните членки. На
преден план при това основополагащо решение стоеше целта за развитие на обща
търговска политика (чл.133 на ДЕО), която в съответствие с Договора, след изтичането
на преходния период през 1970 година премина в областта на изключителните
компетенции на Общността. От тогава търговско-политическите компетенции на
държавите-членки неотменимо преминаха към Общността и национални търговско-
политически мерки са възможни само на основата на специфични упълномощавания от
страна на Общността. С това общата търговска политика принадлежи към най-силно
интегрираните политики на ЕО.
В двете други основни области на външните отношения политиката на асоцииране и
политиката за развитие, държавите-основателки не създадоха изключителни
компетенции за Общността. Но и тук преди всичко на основата на чл. 310 на ДЕО
(асоцииране) и отчасти чрез използването на генералното упълномощаване съгласно
чл. 308 на ДЕО бе постигнат обхватен напредък (например конвенциите от Ломе с АКТ
държавите и европейските споразумения с асоциираните страни от Централна и
Източна Европа), който днес доведе нещата дотам, че тези политики по своето значение
едва ли отстъпват на общата търговска политика.
Два други политически значими частични аспекта на външните отношения също
придружават развитието на Общността от самото начало: присъединяването на нови
членки, за които чл. 49 на ДЕС установява една многоетапна процедура, и статута на
асоцииране на и до днес не станалите независими отвъдморски датски, английски,
френски и холандски области, за които чл.157 187 на ДЕО предписват особени
търговски и митнически условия. В допълнение на това Общността може да сключва
договори с трети страни и в други политически области, в които тя не притежава
изрични външни компетенции, ако тя разполага в тези области с вътрешнообщностни
регулиращи компетенции. Тези така наречени "имплицитни компетенции за сключване
на договори" образуват важна допълнителна правна основа за външните отношения.
Въпреки това по отношение на разграничаването на компетенциите, постоянно се стига
до различия между ЕО, от една страна, и държавите-членки от друга. Те са
преодолявани и се преодоляват често с това, че в международните споразумения
участва не само Общността, но и държавите-членки (така наречените "смесени
споразумения").
От значение за изграждането на външните отношения е и фактът, че Общността е
представена в повечето трети страни и международни организации чрез делегации на
Европейската комисия и обратно почти всички държави са дипломатически
представени при ЕО в Брюксел. Независимо че международноправният й статус като
международна организация прави днес все още невъзможно пълното членство на ЕО в
повечето международни организации, все пак нейното активно и пасивно право на
представителство междувременно е широко признато и осъществено.
В рамките на многообразните области на външните отношения все още централно
място заема общата търговска политика не само защото при нея се касае за най-силно
интегрираната политика в областта на външните отношения, но и защото тя има
особено политическо значение като външна страна на вътрешния пазар и като политика
на най-голямата търговска сила в света.Все още обхватът на общата търговска
политика, който не е дефиниран в договорите, постоянно е предмет на спорове.
Напредващото преобразуване на системата на световното стопанство води до
нарастващо разширяване на необходимия за управлението на търговските потоци
инструментариум, без държавите-членки винаги да са били и да са готови да приемат
съответното по-нататъшно ограничение на все още останалите им компетенции в
областта на външноикономическите връзки в полза на общата търговска политика.
Неоспоримо е, че общата търговска политика обхваща както областта на автономната,
така и областта на договорната търговска политика. Договорът от Амстердам
предвижда възможността за разширяване на компетенциите на Общността в търговията
с услуги и с интелектуална собственост (чл. 133, ал 5 на ДЕО).
Автономна търговска политика
Автономната търговска политика обхваща всички засягащи вноса и износа на стоки
мерки, които Общността предприема по отношение на трети страни извън рамките на
поети договорни задължения, т.е. "автономно". Тук попадат общите правила на вноса и
износа; защитните мерки срещу дъмпинг; мерки срещу субсидиран внос и неразрешени
търговски практики; както и количествените ограничения (квоти) и
външнополитически мотивираните търговски забрани (ембарго, търговски санкции).
Автономните мерки са от особено значение за защитата на икономиката на Общността
срещу нелоялните търговски практики на вносители и на трети страни. Тук могат да
бъдат различени четири вида мерки:
• "Антидъмпингови мерки" могат да бъдат налагани от Комисията по молба на
засегнатата промишленост на Общността след консултиране на държавите-членки под
формата на временни антидъмпингови мита. Те могат да бъдат превърнати в
окончателни антидъмпингови мита от Съвета на Европейския съюз с решение с
обикновено мнозинство. Предпоставка за това, както и при другите защитни мерки, е
констатирането на вече съществуваща или заплашваща да възникне вреда за
засегнатите промишлени отрасли.
• "Мерките срещу субсидиран внос" за разлика от антидъмпинговите мерки са насочени
не срещу нелоялни търговски практики на чужди промишлени отрасли, а срещу
субсидиран износ на трети държави за Общността. Процедурата отговаря на тази по
антидъмпинговите мерки и може да доведе до въвеждането на временни или
окончателни изравнителни мита върху засегнатите продукти. Както мерките срещу
субсидиран внос, така и антидъмпинговите мерки са в съответствие с правилата на
ГАТТ. Ефективността на двете категории мерки бе повишена през 1995 година чрез
въвеждането на по-къси срокове и на подобрени процедурни правила, които
предоставят и по-голяма правна сигурност на засегнатите предприятия.
• "Защитни мерки" могат да бъдат предприети в случай на констатиране на "сериозна
вреда" за даден стопански отрасъл на Общността поради съществено увеличаване на
вноса от трета страна и при значително по-ниски цени на внасяния продукт. Те се
въвеждат под формата на наблюдение на вноса и количествени ограничения. Поради
много ограничителните правила на ГАТТ в тази област досега Общността е използвала
много ограничено описаната възможност.
• От 1984 година Общността допълнително разполага и с така наречения "нов
търговскополитически инструмент", който й дава възможност да реагира в относително
кратък срок на нелоялни търговски практики на трети страни спрямо вноса от
Общността. Това означава най-напред използване на международната процедура за
консултации и уреждане на споровете, но на един следващ етап може да доведе до по-
твърди мерки, като например суспендиране на предоставени търговски преференции,
повишени мита по вноса от съответните държави и количествени ограничения.
Специална форма на автономната търговска политика представляват
външнополитически мотивираните търговски санкции, като например наложеното
търговско ембарго срещу Ирак. Съгласно чл. 301 на ДЕО по предложение на
Комисията Съветът решава с квалифицирано мнозинство въвеждането на подобни
санкции след съответното решение в рамките на ОВППС.
Съществена основа за автономната, но и за договорната търговска политика е
уредената в чл.23 и в чл. 26 27 на ДЕО обща митническа тарифа, благодарение на която
Общността разполага с общи външни мита по отношение на трети страни за целия
стокообмен. По предложение на Комисията Съветът може по всяко време да взема
решения за автономни изменения в общата митническа тарифа.
Договорна търговска политика
Договорната търговска политика обхваща всички споразумения на ЕО с трети страни,
които засягат вноса и износа на стоки. Тези споразумения могат да бъдат ограничени
до определени трети страни или групи от трети страни, но също могат да приемат
глобално измерение, като например в случая с пакета споразумения на завършилия
през декември 1993 година Уругвайски кръг от преговори в рамките на ГАТТ. В
областта на договорната търговска политика Комисията разполага не само с монопол

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Обща търговска политика на ЕС

На използвания в Европейския съюз език като "външни отношения" се означават попадащите в значителна степен в рамката на компетенциите на Европейската общност отношения с нечленуващи в нея държави и с международни организации в областите ...
Изпратен от:
Stanimira Stoqnova
на 2007-12-10
Добавен в:
Реферати
по Международни Отношения (МИО)
Статистика:
802 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Обща търговска политка на ЕС


Общата търговска политика на страните членки на ЕС е един от най-развитите елементи на интеграционния процес...
 

Външнотърговска политика на ЕС


ЦЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ НА ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА Да допринесе за развитието на страните-членки, хармоничното развитие на световната търговия, постепенното премахване на ограниченията и намаляването на митническите бариери...
 

Анализ на международната търговия


В този анализ на външната търговия, не би било лошо да се разгледат и общите сведения за двете страни: Литва и Латвия. С тяхна помощ /на общите сведения/ ще бъде подпомогнат анализа в много от неговите точки:
 

Международни организации


Международните организации: ООН, ЕС, Организация за африканско единство, АСЕАН, ОПЕК...
 

Международни организации за сигурност


На определена степен от развитието на международните връзки двустранните, а и многостранните договорни отношения се оказват недостатъчно ефективна форма за разрешаването на сложните международни проблеми...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Международни Отношения (МИО)
Тест за държавен изпит по международни икономически отношения
изходен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 4 курс
Тест за държавния изпит за придобиване бакалавърска степен по международни икономически отношения от учебната 2011/2012 г. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
59
215
2
25.07.2012
Тест по теория на международните отношения
състезателен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студенти по право или международни отношения.
(Труден)
15
262
1
09.02.2012
» виж всички онлайн тестове по международни отношения (мио)

Обща търговска политика на ЕС

Материал № 56347, от 10 дек 2007
Свален: 802 пъти
Прегледан: 578 пъти
Качен от:
Предмет: Международни Отношения (МИО), Икономика
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 1,402
Брой символи: 12,657

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обща търговска политика на ЕС"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения