Големина на текста:
В какъв смисъл модерното индустриално
общество е деструктивно? Защо К. Маркс смята,
че краят на модерното общество означава край
на класовия антагонизъм?
/есе/
Със самото зараждане на човечеството започва да се формира разделение между
индивидите – в античността се открояват свободни и роби, патриции и плебеи, в
последствие - феодали и крепостни селяни, цехови майстори и калфи и други. Тези
групи на потисници и потиснати са се намирали в постоянен антагонизъм едни към
други, водели са непрекъсната ту скрита, ту открита борба, борба, която винаги е
завършвала с революционно преустройство на цялото общество.
Класовото противоречие е една от основните теми, засегнати в Комунистическия
манифест, написан от Карл Маркс (основно) и Фридрих Енгелс. Произведението е
публикувано през февруари 1848 година и представлява огромен интерес за
обществеността.
„Комунистически манифест” е също така и икономическо съчинение, тъй като
авторите използват множество икономически термини („производство” , „потребление”
, „средства за производство” , „производителни сили” и др.) за да изложат тезата си за
състоянието на обществото.
Карл Маркс и Фридрих Енгелс разглеждат разделението между хората на буржоа и
пролетарии, много детайлно разкриват същността на тези слоеве, противоречието
между тях и всички неправди, на които е подложено низшето съсловие. Според
авторите буржоазията е съсловието на съвременните капиталисти(съвременни на
Маркс) , които притежават средствата за производство и използват наемен труд.
Буржоазията е тази класа, която е разрушила всички феодални, патриархални и
идилични отношения. Тя безмилостно е унищожила духовната връзка между хората и
не е оставила нищо друго освен безсърдечното заплащане в брой.
Другият слой на обществото – пролетариатът представлява съвкупността от
наемните работници, които, тъй като не притежават средства за производство, са
1
принудени да продават работна сила, за да могат да живеят.Авторите споменават и за
лумпенпролетариат той е продукт на „загниването” на най-низшите слоеве на
обществото. При една евентуална революция е възможно той да се включи,но тази част
от обществото е изключително податлива на машинации, поради всички тези факти се
смята, че членовете на лумпенпролетариата не са особено интелигентни и във всеки
един момент могат да се обърнат и срещу самия пролетариат.
Маркс смята, че, формирано по този начин, модерното (има се в предвид
съвременното на Маркс) общество е деструктивно именно поради факта, че
буржоазията не само изковава оръжието, което й носи смърт, тя е създала и продължава
да създава хората, които ще насочат срещу нея това оръжие – пролетариите , т.е.
колкото повече се развива капитализмът, толкова повече сила придобива неговият
гробокопач - работническата класа.
Съвременното общество на Маркс е деструктивно, защото буржоазията
съсредоточава цялата собственост и ресурсите в ръцете на малцина, контролиращи
производството и производствените отношения, а пролетариатът иска всеки да
получава възнаграждение на базата на положените усилия.
Работническата класа създава и своя политическа партия – комунистическата.
Основните й принципи са : премахване на частната собственост, планово стопанство,
еднаква задължителност на труда, обществено и безплатно образование за всички.
Комунистите твърдят, че пролетариатът няма какво да губи, той само може да спечели
„цял един свят”. Мотивирайки по този начин работниците, те придобиват хъс и
увереност, че ще унищожи личността, наречена „буржоа” , не конкретния човек, а вида
личност, защото тя е виновна за създадените неблагоприятни условия на живот.
При така създадените отношения, обществото не е в състояние да еволюира в
следващ етап, поражда се необходимостта от гражданска война. В борбата срещу
капиталистите, пролетариатът по необходимост трябва да се обедини в класа, за да
може чрез революция да се превърне в господстващо съсловие. Вече тогава могат да
бъдат премахнати старите буржоазни производствени отношения, а в едно с тях и
условията за съществуването на класовите противоречия. Съсловията като цяло ще
изчезнат, няма да го има собственото господство, заради принадлежността към дадена
класа, всички ще бъдат трудови хора. Именно в това се състои и другата основна теза
на Маркс – краят на модерното общество(съвременно на авторите) означава край на
класовия антагонизъм, т.е. буржоазията трябва да бъде премахната. Тя е изживяла
своето време, извършила е всичко, което е в състояние да направи и се намира над
2
границата на производствените си възможности – с наличните ресурси, тя не е в
състояние да произвежда повече продукция.
По време на своето стогодишно класово господство, капиталистическото
съсловие превръща материалните и духовните произведения на отделните нации в
общо достояние, стреми се да премахне границите и да глобализира света. Буржоазията
също така е създала по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички
поколения преди тях, взети заедно. Покорени са природните сили, приложена е
химията в индустрията и множество нови машини са изобретени (параходи, железници,
електрически телеграф и други). Но феодалните отношения на собственост спъват
производството, вместо да го поощряват. Според Маркс и Енгелс, буржоазията на
магия е създала такива огромни средства за производство и най-накрая заприличва на
магьосник, който не може да се справи със своите заклинания.
Точно от това се стреми да се възползва работническата класа и да надделее в
борбата си с буржоазията. Идеите на пролетариата за развитието на обществото са
изключително благородни - свободата, братството и равенство между хората. Те се
стремят да създадат едно общество, в което свободното развитие на всеки един ще бъде
условие за свободното развитие на всички.
Пролетарското движение осъзнава, че битието на хората предопределя тяхното
съзнанието и това е тяхната друга цел – подобрявайки условията за живот на
обществото те ще подобрят психическото състояние на населението, ще изменят
съзнанието им към добро.
Комунистическият манифест завършва с думите: „Пролетарии от всички страни,
съединявайте се!”. Лозунгът е не случайно поставен на края на произведението –
той е кулминацията, връхната точка в идеологията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
С написването на книгата си двамата автори целят да покажат на своите
читатели деструктивното разделение на обществото, „варварството” на буржоазията
спрямо работническата класа и появата на комунизма като реакция на тези процеси.
Карл Маркс дори е удостоен със званието „вожд и учител на международния
пролетариат”, защото и един бегъл прочит на „Комунистически манифест” проличава
позицията на немеца – той искрено желае развитието на работническата класа и
партия.
За нещастие на идните след Маркс поколения, комунизмът не представлява
демократична форма на управление. Ситуацията, която на практика се получава
коренно различна от идеалните цели на тогавашното пролетарско движение. Едва през
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 апр 2018 в 19:04 в момента не учи на 27 години
14 дек 2017 в 20:20 потребител
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
157
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Манифест на комунизма анализ

Материал № 562728, от 06 ное 2010
Свален: 63 пъти
Прегледан: 82 пъти
Предмет: Политология
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 896
Брой символи: 5,867

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Манифест на комунизма анализ"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения