Големина на текста:
Битови народни приказки
„Ученият син и неученият татко”
Българинът винаги се е старал да учи децата си на честност и трудолюбие, на ум и
разум, на воля и твърдост нпри преодоляване на трудностите в живота.
Сред всичките добродетели народът особено цени почитта към родителите и
възрастните хора. В патриархалното семейство тази добродетел се предава от
поколение на поколени,
В приказката „Ученият син и неученият татко” народният разказвач продивопоставя
образования, но възгордял се млад мъж на неукия баща, който обаче се откроява с
природен ум и чувство за достойнство. Още в началото на приказката изпъква най –
ценното качество в националния характер на българина – жаждата за знание и
образование. Те откриват невероятни простори за човека и неговите възможности,
помагат му да се усъвършенства и да достигне своя възход. Ето защо бащата, макар и
неук, мечтае чедото му да бъде изучено: „В едно село живял един татко. На него му
било винаги много жал, защото не знаел да чете... Той си имал син и, как и как, чакал
го да порасне, поне него да научи.” Съкровеното желание на бащата най – после се
сбъдва. За да види сина си образован, бащата не пожалил нито нивицата си, нито
спестените си пари. Той дава всичко необходимо, за да може синът му да се изучи:
„Учил, що се учил в селското школо, после го пратил на друго място, където имало по
– добри учители, за да се научи на по-дълбоки книги.”
Когато, вече изучен, синът се връща на село, по-щастливи от родителите му няма. С
благоговение и почит майката и бащата се отнасят към него като към най-мъдрия човек
на света. Осъществена е тяхната мечта, усилията им са увенчани с успех.
Скоро радостта на родителите е помрачена от подигравателните и „неумни приказки”
на сина. Той променя отношението си към тях – става груб, невъздържан. За него те са
прости и ограничени хора. Забравя своя род и ги обвинява, „че те не знаели нищо, били
селяни, а той знаел всичко”. Нито ястията, нито почивката, нищо вече не му е по вкуса.
Присмехът му става непоносим.
Бащата решава да даде заслужен урок на неблагодарния си син и да накаже неговото
високомерие. Задава му въпрос: „...откъде е завита кората на баницата, та докаде е
довита, къде й са краищата?” Оказва се, че синът няма отговор. Желанието на бащата
е да постави неопитния, макар и учен младеж на място, да му припомни произхора и да
го укори за незаслужено горделивото му отношение към тях. Истината е, че синът е
усвоил знания, които не може да приложи във всекидневието. Макар неучени,
родителите му имат богат житейски опитт и горделивостта и самоувереността на сина
им ги тревожи. Оказва се, че той не е научил най – важния урок – да почита и уважава
своите родители, да се отнася към тях с доброта и благоговение. Това е печалната
истина, която споделя с болка сломеният баща: „Ти, синко, на една вита баница не
знаеп края, а как тогава се хвалиш, че всичко си знаел... Язък, жено, че толкова
харчихме, толкова се мъчихме и толкова се надявахме на учения наш син!” Думите на
бащата звучат като присъда над неблагодарния син. Мечтите и надеждите на
родителите са напълно съкрушени, усилият им са се оказали безсмислени. Синът не е
изпълнил скъккровеното им желание. „Неученият” Баща го поставя в затруднено
положение. ПО този начин му доказва, че е невъзможно един човек всичко да изучи и
че наученото от дебелите книги е добро, когато може да бъде приложено в живота.
Бащата изпитва съжаление и разочарование от факта, че „просветеният” му син не
оправдава родителските надежди. Урокът на стария баща е по – стойностен и по –
мъдър от всички книги, които е изчел синът.
Българският народ извънредно много цени учението, но житейската мъдрост е
резултат от горчивия опит, получен след много трудности, несгоди и тежки изпитания.
Мерило за културата и образованието на един човек е и почтителното отношшение към
родителите и възрастните хора. Доброто възпитание е най-важно в човешките
взаимоотношения. За тези, които се самозабравят народът казва: „Пази,боже, сляпо да
прогледа!”
Народният разказвач осмива в тази приказка високомерието и гордостта, като им
противопоставя съхранените у българина добродетели – честност, доброта и
трудолюбие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
12 сеп 2021 в 14:32 потребител
 
Домашни по темата на материала
сбит преразказ на пази боже сляпо да прогледа
добавена от abrina_abv_bg 03.04.2013
1
35
трябва ли да се казва винаги истинатa?
добавена от mehmed.mustafa.50 30.01.2013
1
15
 
Онлайн тестове по Литература
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
29
2
08.10.2019
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(Труден)
42
2
1
10 мин
20.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Ученият син и неученият татко

Материал № 562668, от 05 ное 2010
Свален: 13 пъти
Прегледан: 64 пъти
Предмет: Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 2
Брой думи: 538
Брой символи: 3,168

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ученият син и неученият татко"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
374 28

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
156 28

виж още преподаватели...
Последно видяха материала