Курсова работа по
хигиена
на
Ралица Атанасова Георгиева
Педагогически колеж – Плевен
дата: 17.06.2007год.
І Обща характеристика на понятието остри заразни болести :
•причинители и преносители
?Заразните болести се причиняват от
микроорганизми попаднали в човешкия организъм
и намерили благоприятни условия за развитие. Не
всички микроорганизми обаче причиняват
заболявания. Някои от тях живеят временно или
постоянно в човешкото тяло, без да причиняват
вреда (чревните бактерии). Микроорганизмите,
които причиняват болести се наричат
болестотворни или патогенни. Всяка заразна болест
има свой специфичен причинител, както и всеки
патогенен микроорганизъм предизвиква появата на
строго определена болест.
Патогенните микроорганизми биват различни видове. Едни от
тях принадлежат на растителния свят ( бактерии, низши гъби), а други
на животинския свят ( протозои – амеби, плазмодии).
Бактериите, които образуват спори , се наричат бацили. Най –
малките по размери причинители на заразни болести са вирусите, които
се обособяват в самостоятелен клас.
При попадане в човешкия организъм болестотворните
микроорганизми срещат определено противодействие. Възникването на
заболяване зависи от силата на противодействието и от способността на
причинителите да го преодолеят. Продуктите от обмяната на
микроорганизмите са токсични за заболелия организъм. Те се разнасят
по кръвен път из цялото тяло, но увреждат само определени тъкани и
органи, към които проявяват афинитет. Наличието на токсини
предизвиква реакция от страна на организма, която се изразява в
образуването на антитела (антитоксини), неутрализиращи токсините.
?Въз основа на механизма на предаване всички инфекциозни
заболявания могат да бъдат квалифицирани в четири групи:
1)въздушно – капкови инфекции;
2)чревни инфекции;
3)трансмисивни инфекции;
2
4)инфекции на външните покривки – кожа и лигавици;
•инкубационен период
Различните болести имат различен инкубационен период. Това
е времето след заразяване на организма, до проявяване на симптомите,
характерни за даденото заболяване.При много инфекциозни болести
заболелият човек е заразен за околните още към края на инкубационния
период ( морбили, коклюш). Затова под карантина трябва да се
поставят и лицата, които са били в контакт с болния преди
настъпването на проявите на болестта.
•ваксинация и имунизация
Имунитетът е състояние на невъзприемчивост по отношение на
дадена заразна болест. Той може да бъде вроден или придобит.
Вроденият имунитет е с неограничена трайност. Придобити- ят
имунитет настъпва след преболедуване и предпазва от повторно
заболяване. Антитела в организма се придобиват и чрез имунизация, тя
бива пасивна и активна. Пасивната имунизация се изразява във
вкарване в организма на готови антитела чрез инжектиране на кръвен
серум от преболедували хора, той е с временно действие. Пасивната
имунизация се прилага ограничено, предимно срещу тетанус.
Активната имунизация – ваксинация, цели да предизвика изработване
на антитела в самия организъм и в това отношение прилича на
имунитета, получен след преболедуване. В организма се вкарват
умъртвени или значителна отслабени микроорганизми или пък
предварително неутрализирани токсини. Ваксинацията е ефективна 1 –
2 или повече години и трябва да се провежда реимунизация
периодично.
Навършена възраст,
Начин на приложение
ИмунизацияВаксина
През първите 24 часа,
след раждането
мускулно, 0,5 мл
Имунизация против хепатит
тип В (I прием)
Рекомбинантна хепатит
В ваксина
Engerix
От 48-ия час след
раждането
вътрекожно, 0,1 мл
Имунизация против
туберкулоза
БЦЖ ваксина
3
Последно сваляне: на 24 май 2010
