1 лекция
ПРЕДМЕТ НА СОЦИОЛОГИЯТА, ПОНЯТИЕН АПАРАТ.
ПОЛИПАРАДИГМАЛНОСТ В СОЦИОЛОГИЯТА
Социологията е наука за обществото като цялостна система – изучава човешките
личности, общности и институции, тяхното функциониране, взаимодействия и
динамика
Сен Симон – Социални задължения, групи,институти, явления и процеси,
взаимодействията между тях, техните взаимоотношения, функциониране и развитие.
Спецификата на социологията като наука: изучава всяка проява на човешка
изнедейност в социален контекст – във взаимовръзка с обществото като цяло, във
взаимодействие на различни страни и равнища на обществената система
РАВНИЩЕЕЛЕМЕНТИПРИМЕРИ
МеждуличностноТип взаимодействие
Ролево поведение
Игра на футбол
Треньор - играч
Социален статус
Междуличностни връзки
Привилегирован,
прост, безправен
Студенти в Университета
ГруповоПървична група
Организация
Групово отношение
Компания приятели
Армия
Началници - подчинени
СоциеталноИнститут
Социален ред
Църква
Монархия
Класа и слойСредна класа,
Интелигенция
Световни системиМеждународни отношения Световна търговия, Съюзи и
блокове
Междунационални
отношения
Световни организации
Регионални конфликти
Сътрудничество
ООН, Green Peace
Питирим Сорокин: Социологията изучава взаимодействията между хората
от една страна и явленията, произтичащи от този процес на взаимодействие -
от друга
Е. Дюркем: Човек автоматически се подчинява на нормите на колективното съзнание,
които той открива вече готови, затова обществото и неговите структури първично
упражняват влияние върху човека.
Дюркем е в основата на структурния подход в социологията.
Пример: ПРОЕКТЪТ НА ПАРКА определя движението на хората по алеите. От
позицията на този подход основното внимание се съсредоточава върху изследването на
макроструктурите на обществото, определящи неговите структури от по-низш порядък.
Емил Дюркем
Социологизъм – социалната реалност = природна реалност, вписана в порядъка
на природата
"Индивидуални факти - социални факти",
"индивидуални представи- колективни представи",
"индивидуално съзнание - колективно съзнание
"светско – свещено
човек: борба между индивидуално и социално
Социален факт – всеки начин на действие, способен да оказва външна принуда
върху индивида Да се разглежда като предмет!
Причината за социалния факт се намира не в съдържанието на съзнанието,
а в предшестващите социални факти
Впоследствие – внимание към ценностните ориентации: социалните фактори и норми
влияят именно чрез тях.
Макс Вебер:
Необходимостта да удовлетворяват потребностите си, заставя хората да влизат в
отношения един с друг, да поемат изпълнение на определени функции.
Именно функциите отличават положението на хората и лежат в основата на
образуването на обществените структури.
Пример: ЛОДКИТЕ В МОРЕТО – теченията налагат отпечатък върху общата
картина на движението, но гребците го преодоляват, изхождайки от целеви и
рационални подбуди.
Основно внимание: изследването на ролевото поведение, малките групи,
икроструктурите.
Конститутивен белег на човешкото действие изобщо е неговата (субективна)
мисловост:
„човешко поведение (все едно дали външно или вътрешно действие, бездействие или
пасивно понасяне на действие) когато и доколкото действуващият или действуващите
свързват с него субективен смисъл
Макс Вебер започва изграждането на социологията от понятието за социално действие,
което се явява изходна точка към различни социални форми и структури.
За да има едно действие социален характер, то трябва освен това да бъде смислово
ориентирано към другия, съотнесено към него:
Ориентираното към предмети (а не към лица) действие не е социално !
РАВНИЩА НА СОЦИОЛОГИЧЕСКОТО ЗНАНИЕ
фундаментална,
емпирична, социология
приложна
Обект: Човешките общности – изходен елемент на обществото:
Относително устойчиви съвкупности от хора – еднородни условия, начин на живот,
ценности, поведение и очаквания
•Статистически (номинални, соц. категории).
•Реални
•Массови (агрегати)
•Групови
•Малка социална група
•Голяма социална група
ПЛУРАЛИЗМЪТ ИЛИ МУЛТИПАРАДИГМАЛНОСТТА
Парадигма: мисловен шаблон в някаква научна дисциплина . Най-широко известната
употреба на думата в контекста на една научна дисциплина е тази на философa Томас
Кун, който я използва, за да опише някакъв набор от практики в науката.
В „Структурата на научните революции“ Кун дефинира научната парадигма
като:
•какво трябва да се наблюдава и изследва,
•типът въпроси, които би трябвало да се поставят и да им се търсят
отговори по отношение на предмета на изследването,
•как трябва да се поставят тези въпроси,
•как трябва да се интерпретират резултатите от научното изследване.
Обективистичен субективно смислов
метод
Философска методология
Позитивизъм
Марксизъм
Неокантианство
Философия на живота
Екзистенциализъм
Структурен метод _______ Функционализъм
Символен интеракционализъм
Критическа теория
Феноменологическа социология
Структурализъм
Лекция 2
СОЦИАЛНА СТРУКТУРА СОЦИАЛНА ФУНКЦИЯ
