Големина на текста:
РАЗДЕЛ
РАЗДЕЛ
ПЪРВИ
ПЪРВИ
ВЪВЕДЕНИЕ
В ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ
ГЛАВА 1
ПРЕДМЕТ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ
Икономиката засяга всички хора - в ежедневието ни като
работещи, като потребители, ползващи обществените услуги,
като обучаеми и изобщо като граждани на обществото.
Правилата на икономическата игра трябва да са достъпни за
всеки, но твърде често тези правила се отдалечават от
обикновения човек, прикрити от сложно техническо
представяне. Затова същностните въпроси на съвременната
икономика трябва да бъдат поднесени чрез достъпни и ясни
термини на популярен език, следва да се дефинират важни
принципи и понятия, чието познаване има отправно значение
при навлизане в икономическата теория.
Статутът и съдържанието на икономическата наука е
многоаспектен, предмет е на дискусии и спорове. Кризата в
световната икономика, а в частност и икономическата криза в
България, потвърди диагнозата, свързана със създаването на
един нов порядък. Тя предизвика основателно определени
въпроси и създаде нови трудности, като породи дълбоката
обществена драма, изявена чрез масовата безработица.
Измениха се и основни приоритети в икономическото развитие
у нас.
1.1. Възникване и развитие на икономическата наука.
Основни школи в икономическата теория
Правилното разбиране и осмисляне на икономическата
наука е свързано с познаването на нейната история. Появата и е
резултат от продължителния процес на натрупване и
систематизация на знания за закономерностите на
икономическия живот на обществото.
Човечеството проявява интерес към икономическите
процеси от дълбока древност. Научни представи за
икономиката се съдържат още в съчиненията на
древногръцките философи Ксенофонт и Аристотел. Терминът
"икономика" за пръв път се употребява от Аристотел (384 - 322
г . пр. н. е.), който се занимава със законите (номос) на
домашното, т.е. националното стопанство (ойкос). Но
основното начало на икономическите изследвания е поставено
приблизително преди две столетия, т.е. икономическата теория
започва да се развива като самостоятелна научна дисциплина
през 18 век, с името “политическа икономия” (ХVІ – ХVІІ век).
По известни са следните школи:
Школа на "меркантилизма”. Наименованието на
школата е свързано с италианските "мерканте" – търговец и
"меркантиле" - търговски, т.е. носещ печалба от търговията.
Меркантилистите се занимават с въпроса за същността и
източника на икономическото богатство, като се стремят да
обосноват стопанската политика на търговците в периода на
първоначалното натрупване на капитала. Разработките на
представителите на тази школа са първи опит за теоретична
защита на зараждащия се капитализъм. Източник на
богатството на нациите, на благосъстоянието според тях, е
външната търговия, а негов носител е златото и среброто,
както и постигането на активно търговско салдо, чрез
поощряване износа на национални продукти и ограничаване
вноса на чужди стоки. Това е пръв опит на икономическата
теория за рационалното използване на националните ресурси и
за увеличаване на общественото богатство.
Известни представители на меркантилизма са Антоан
Монкретиен, Томас Мън, Оливър Кромуел и др.
Школа на физиократите. Тя е следващото развитие на
икономическата теория. Физиократите са френски икономисти
от 18 век. С тази школа започва модерната икономическа
теория. Според тях източник на богатството не е обръщението
на средствата, а производството и то преди всичко
земеделието. Тяхна е тезата: "Земеделието е единствения
източник на богатството и само земеделието може да го
увеличава". Физиократите са защитници на частната
собственост и на свободната търговия. Най-известният
физиократ е Франсоа Кене (1694-1774 г.), придворен лекар на
Луи ХV, известен със своята “Икономическа таблица” (1758 г.)
- "Tableau economique". За пръв път в нея се прави опит да се
разкрие взаимната връзка между отделните сфери в
стопанството, да се анализира възпроизводството на
обществения продукт, създаването, разпределението и
потреблението между отделните слоеве от населението. В
своята “Икономическа таблица” Кене представя паричните
потоци в икономиката.
Като цяло физиократите поддържат концепцията за
частната собственост и частната печалба, като виждат
съпътствуващи отговорности за собствениците. Разбирането им
за либерализъм в стопанския живот е изразено в сентенцията
"Laissez faire, laissez passer" (“Оставете нещата да се развиват по
свой собствен път”). Това е девиз на икономическия
либерализъм, който по същество означава ненамеса на
държавата в икономиката.
Адам Смит внимателно се вслушва във французите, но
не променя идеите им за производителни и непроизводителни
сектори. "Физиократите - признава той - при всичките си
несъвършенства са най-голямото приближение до истината по
предмета на политическата икономия, публикувано досега".
Класическа школа. В икономическата теория тя се
свързва с името на Адам Смит (1723 – 1790 г.), който се счита и
за неин основател. Към тази школа се числят още Уйлям Пети,
Дейвид Рикардо и др. Това направление възприема като
източник на богатството труда в производството, независимо
от отрасъла, в който се прилага. Английската класическа
икономия определя развитието и функционирането на
стопанството като резултат от действието на естествени закони,
отразяващи определени отношения.
Британският икономист А. Смит, известен с
произведението си "Изследване върху природата и причините
за богатството на народите" (за краткост "Богатството на
народите" - 1776 г.), придобило бързо широка популярност, се
приема за родоначалник на съвременната икономическа наука и
на класическата политическа икономия. В неговото
произведение за пръв път се прави цялостно теоретично
изследване на проблемите на производството, разпределението
и обръщението. То е значителна крачка в обособяването на
политическата икономия като самостоятелна наука и внася
съществен принос за развитието на нейната методология на
нова, научна основа. Този труд е основата, върху която се
изгражда цялата следваща традиция на английската класическа
икономика, която може да се проследи от Дейвид Рикардо през
Алфред Маршал и се стигне до британеца Артур Пигу (1877-
1959 г.), известен с изследването си върху теорията на
благосъстоянието.
Основната цел, която си поставя Адам Смит със своето
съчинение, е показана в самото заглавие: "Природата и
причините за богатството на народите" – т.е. да открие
законите за нарастване на богатството. За разлика от
меркантилистите, които го измерват с количеството
благородни метали, Смит, обратно, смята, че истинското
богатство трябва да се измерва не с чували пари, а с жизнения
стандарт на домакинствата, и че самото богатство трябва да се
разглежда от гледна точка на потребителите в страната. Той се
занимава с факторите, които водят до увеличаване богатството
на обществото. Като отхвърля мнението на физиократите за
доминиращата роля на земеделието, Смит все пак признава
успоредния принос на промишленото производство. Трудът,
според него, е основна мярка на стойността, макар
действителните цени да се определят от търсенето и
предлагането на пазара. Той разглежда основните моменти на
проблема за увеличаването на богатството: сръчността на
работната сила; отношението между производителния и
непроизводителния труд и др.
Ключът към сръчността на работната сила Адам Смит
намира в разделението на труда. За да илюстрира тезата си, той
цитира примера с производството на карфицата, станал
класически в икономическата теория. Схемата на Смит е
следната: ако един човек е натоварен със задачата да извърши
всички операции по изработването й – изтегляне на телта,
рязане, оформяне на главичката и заостряне на карфицата -
неговата продуктивност ще бъде минимално. Ако обаче всеки
работник се специализира само в една от тези операции, тогава
производството ще нарасне многократно. Размерите на това
производство трябва да се ограничава единствено от
големината на пазара. В своите изследвания Смит следва
основните положения на трудовата теория за стойността. Той
изразява тезата за принципа на "невидимата ръка", на
свободната конкуренция като градивен елемент на
функциониращата икономика.
Дейвид Рикардо (1772 1823 г.) е последовател на
икономическото учение на Смит, като доразвива идеите му и
прави опит да създаде една цялостна теория, основана на
трудовата теория за стойността. Посвещава се на
разпределението на националния доход. Основният му труд е
"Начало на политическата икономия на данъчното облагане"
(1817 г.). Значителен интерес представляват възгледите му за
опознаването на икономическите закони, за природата на
работната заплата, неговата теория за поземлената рента и
схващания за възникване на печалбата. Те имат значение и в
днешно време.
Благодарение на Смит и Рикардо се формира една
относително завършена цялостна теоретична система, каквато е
политическата икономия. Техните идеи и днес не са загубили
своята актуалност, затова двамата основателно се възприемат
като класици на икономическата мисъл. След тях историята на
икономическата теория се оформя като многообразие на
възгледи в развитието на икономиката.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 ное 2020 в 14:10 студент на 21 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет за начална и предучилищна педагогика, специалност - ПНУП, випуск 2022
22 ное 2020 в 18:34 студентка от София - УНСС, факулетет - Управление и администрация
10 сеп 2020 в 13:36 потребител от София
06 апр 2020 в 22:22 потребител на 36 години
08 окт 2019 в 22:13 потребител
 
Подобни материали
 

Основни следствия от неокласическата теория за международното разделение на труда

26 ное 2008
·
35
·
7
·
938
·
34

Неокласическата теория на Хекшер и Олин доказва, че всяка страна се специализира в производството и изнася стоки,които се характеризират с висока интензивност на относително изобилния производствен фактор и ниска интензивност на относително дефицитния
 

Съдържание, методи и инструменти на икономическата наука (на примера на класическата английска школа и неоинституционалната парадигма)

12 май 2010
·
61
·
7
·
2,142
·
51

Съдържание, методи и инструменти на икономическата наука (на примера на класическата английска школа и неоинституционалната парадигма)...
 

Пари. Природа и функции на парите

19 ное 2008
·
525
·
26
·
4,725
·
359

Парите са фундаментална икономическа категория. Те са продукт на стоковото производство, обращение и общественото разделение на труда. Парите са изходна форма на продуктовите потоци и заключителна форма на финансовите потоци в пазарното стопанство...
 

Застрахователни посредници. Същност и видове дейност ”

25 апр 2009
·
210
·
12
·
1,765

Застрахователната работа е толкова по-добра, колкото по-голям е нейният застрахователен състав, тъй като от размера на застрахованата съвкупност зависи изравняването на риска и поевтиняването на предлаганата застрахователна защита.
 

Икономически теории

29 ное 2009
·
132
·
7
·
2,369
·
78

В основите на класическата школа, начало на трудовата теория за стойността поставиха Пети в Англия и Буагилбер във Франция. Но техните икономически възгледи не прерастнаха в стройна икономическа теоретическа система за закономерностите на...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест по икономическа теория
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тест по икономика, предназначен за проверка на основните познания по микроикономическа теория.
(Труден)
26
81
1
1 мин
18.02.2013
Тест по Икономически теории за 2-ри курс
тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 21 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
21
62
1
1 мин
30.07.2018
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Въведение в икономическата теория

Материал № 55840, от 10 дек 2007
Свален: 680 пъти
Прегледан: 296 пъти
Качен от:
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Общ материал
Брой страници: 15
Брой думи: 4,579
Брой символи: 42,236

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Въведение в икономическата теория"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
сравнителна характеристика между меркантилизма и класическа школа сравнителен анализ на възгледите на класическата школа и монетаризма спрямо количествената теория за Класическа школа мезоикономика инвестиции и съвкупно търсене позитивна и нормативна теория в икономиката основни принципи на икономическото мислене въведение в икономическите теории makroikonomika тинберген основни школи на икономическата теория schetovodni shkoli предмет на общата теория на икономиката нормативни и позитивни схващания микроикономиката и макроико икономиката като обект на икономическата теория дребният бизнес в системата на пазарното стопанство икономическа география стопанска история хайек предмет на общата теория на икономиката tablici krivi diagrami po mikroikonomika теоретична характеристика на монетаризма като съвременна икономическа школа