Големина на текста:
Материално и процесуално право
Днес живеем в едно социално пространство, където правото заема
решаваща позиция. До голяма степен животът ни, контактите и
взаимодействието ни със заобикалящия ни свят зависят от правата,
задълженията и забраните, които то ни възлага.
И все пак малко хора се запознават с неговата природа и структура. Но
тези, които изучават по – отблизо правната наука разбират, че тя има
сложна и многостранна характеристика и различни класификациив
зависимост от критериити – обективно и субективно, вътрешно и
международно, материално и процесуално.
Делението на правото на материално и процесуално е познато от векове,
но изучаването на всяко едно от тях протича бавно за науката, защото в
основата си и двете имат единна същност и общи свойства на “право”. Те
са две прояви на едно и също явление. Ето защо преди да търсим
функционалните различия между тях трябва да разгледаме тяхната обща
основа и единна същност.
Материалното и процесуалното право разкриват една съществена
особенос на самото право – способността му да служи като защита на
личната свобода. Именно тази черта е нещото, което сближава двете
разновидности. Идеята за разделението на правото на материално и
процесуално е свързана с идеята за справедливостта
Материалното право е тази част от позитивното право, която дава
отговор на въпроса кави блага можеш да притежаваш, какво поведение
имаш право да следваш, скакво можеш да се разпореждаш; т. е. то е
носител на социалния смисъл на правото, като оправдана позиция да имаш,
претендираш, получаваш и се разпореждаш с блага. Но всички тези права
и свободи, които притежаваш на правно основание, водят до възникване на
въпроса каква защита можеш да очакваш за личността си павата и благата
си. На тази плоскост възниква процесуалното право. Именно чрез него се
характеризира основната особеност на правото – способността да
обвързвасубектите в определени граници на поведение и да не допуска
отклонение от тях. Процесуалното право има отношение към правните
средства, чрез които се постига защита или се осъществява възмездие.
В материалното право правната норма определя какви са правата и
задълженията на правния субект В материалното право предвиждат:
1. Охранителни мерки, гарантиращи протичането на фактическото
обществено отношение в съответствие с определените права и задължения
на субекта. Това са юридически санкции
2. Защитни мерки- средствата, които материалното право предоставя
на изправната страна за принуда над другата неизправна страна.
3. Принудителни мерки – например мярка за неотклонение.
Материалното право не може да установи целите си без процесуалното
право. Сложността на обществените отношения, изградени в материалното
право, обективно обуславя необходимостта от процесуалното право.Освен
това материалното право включва в себе сиправните последици при
неизпълнение. От гледна точка на закодателната техника на
правотворчеството му е възможно в материалното право да се предвижда и
процедура за реализацията му.
Материалното право без процесуална форма не може да породи правни
последици.
Действието на процесуалното право е обусловено от първоначалното
действие на материалното право. Следователно процесуалното право е
зависимо от материалното, то се проявява на базата напървоначални
материалноправни дадености.
Но отношението между материалното и процесуалното право не е
отношение между диспозиция и санкция, между право и отговорност, тъй
като и материалните и процесуалните норми носят белезите и елементите
на правната норма изобщо. Процесуалното право се намесва тогава, когато
санкцията на материалното право не е изпълнена или е била недостатъчна,
за да се изпълнят предписанията на диспозитива. Основна сфера на
процесуалното право е правния спор. Процесуалното право е средство за
защита.
Санкционни последици могат да се реализират и посредством
материалната норма,а процесуалната норма влиза в действие, когато
материалната санкция се е оказала нереализирана по различни причини.
Ето защо се приема, че процесуалното право е право на разрешаване на
кофликтите в правото, то е средство за тяхното преодоляване. Най-
същественото, което трябва да се знае за процесуалното право е, че
неговото предназначение е да осигурява защита както на правото, така и на
субекта, привлечен да понесе юридическа отговорност. Защитава се само
оправдана претенция и се наказва за действително правонарушение. Следи
се за това отговорността да не излезе от рамките на закона и да се превърне
в произвол.
Чрез предназначението си и своите функции процесуалното право се
включва в отношението държава- гражданин и става елемент от свободата
на отделната личност. Неговата дълбока същност е изразена в цяла система
от принципи:
1.Принцип за субекта на процесуалното действие – отчита
неравностойното положение, в което се намира ответникът
спрямо правораздаващия орган. Като субект на процесуалното
действие той разполага с процесуални възможности, които му
позволяват да иска събиране на доказателства установяващи
липса на вина или на смекчаващи вината обстоятелства.
2.Принцип за невинност до доказване на противното – гласи че на
никой субект не може да бъде търсена юридическа отговорност,
докато тя не бъде установена по съответния правов ред.
3.Принцип за тежестта на доказване – тежестта надоказване носи
този, койтотвърди, а не който отрича. Или ответникът няма нужда
да доказва липсата на вина за предписваното му правонарушение
до момента, в който ответната страна не предостави
доказателства, които съдържат всички обективни и субективни
предпоставки за виновност.
4.Принцип за равенство на страните в процеса – и двете страни
имат еднакви процесуални права и задължения във всяко едно
отношение.
5.Принцип на законността - всяко процесуалното действие трябва
да е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а когато
постановява решението си правораздавателния орган трябва да
приложи точно материалния закон.
6.Принцип за участие на страните в производството – позволява
страните да бъдат изслушани преди да бъде извършена санкцията
по повод правонарушение.
7.Принцип за търсене н обективната итина всеки
правораздавателен орган е длъжен да стигне до обективната
итина относно всички факти за спорното правоотношение, като
използва не само фактическия и доказателствен материал,
предоставен от страните в процеса, но и този, който сам е събрал.
Взависимост от характера на кофликта процесуалното право се дели на:
1. Наказателно процесуално право – разрешава конфликти, породени
от наличието на един юридически факт, който се квалифицира като
престъпление и цели наказването извършителя на това престъпление.
2. Гражданско процесуалното право - разрешава конфликти,
породени от съществуването на юридически факт, който се дефинира
катонеизпълнение диспозицията на гражданскоправната материална
норма.
И в двата случая имаме две страни на процеса – едната, която се стреми
да докаже въпросния факт, и друга, която притежава правото да отрича
наличието му. Наказателнят процес се осъществява на основата на
Наказателнио – процесуалният кодекс, а гражданският процес – на базата
на Гражданско - процесуалният кодекс.
Материалното право може да бъде публично и частно, но процесуалното
е винаги публично. То олицетворява държавния империум,
принудителната сила на санкционните процесуални последици. В тях се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Материално и процесуално право

Днес живеем в едно социално пространство, където правото заема решаваща позиция. До голяма степен животът ни, контактите и взаимодействието ни със заобикалящия ни свят зависят от правата, задълженията и забраните, които то ни възлага....
Изпратен от:
краси Кузева
на 2010-10-13
Добавен в:
Доклади
по Правна социология
Статистика:
22 сваляния
виж още
 
 

Материално и процесуално право

Материал № 556100, от 13 окт 2010
Свален: 22 пъти
Прегледан: 44 пъти
Предмет: Правна социология, Право
Тип: Доклад
Брой страници: 7
Брой думи: 1,371
Брой символи: 9,118

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Материално и процесуално право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала