Големина на текста:
Комуникативни нарушения
Процес на вербална комуникация
Процесът на вербална комуникация е йерархично построен на структурно-функционално
равнище в нервната система. Този факт е интерпретиран още преди 100 години от Джаксън.
Равнища при произвеждане на вербално съобщение:
1.Психично равнище – на това равнище възниква идеята, замисълът, импулсът,
намерението. Според Лурия тази идея е в много сбит довербален вид.
2.Езиково /лингвистично/ вербално равнище – ту к идеята се разгръща, детайлизира,
облича в думи. Една и съща идея може да бъде изразена по различен начин според
актуалния избор на говорещия. За целта от паметта се извличат адекватни семантични
единици и се свързват в граматично коректна фраза. В психолингвистиката активното
създаване на собствени изречения се означава с термина езиково генериране
/пораждане/. Тъй като езикът е знакова система с определени правила, този процес
може да бъде означен и като езиково кодиране. Този процес завършва с измислянето
на фразата, която може и да не бъде изговорена.
3.Равнище на речевия праксис – за да стане създаденото езиково съобщение достояние
на друг човек, е необходимо прекодиране в материални физически сигнали, които
могат да се възприемат от сетивата. За целта се включва двигателната програма на
речевия праксис. Това са артикулаторният праксис, чрез който произвеждаме звукови
сигнали /фонеми/, мануалният писмен праксис, чрез който произвеждаме речеви
сигнали за зрително възприемане чрез четене /буквите/, неречеви праксис, който
включва всички двигателни навици, развивани чрез упражнения и обучения.
4.Равнище на елементарните невро-мускулни команди и двигателните изпълнителни
органи. Тук се включва моторният изход от кората чрез пирамидната система,
откъдето командите се предават към моторните ядра на черепно-мозъчните нерви. Тук
се включва: автоматизацията и регулирането на мускулния тонус, които са свързани с
екстрапирамидната система; координацията на движенията на принципа на обратната
връзка, който се осъществява от малкия мозък; предаването на нервните импулси към
мускулите-изпълнители; нормалното анатомично състояние на говорните структури.
Равнища на нормално възприемане на вербално съобщение:
1.Равнище на елементарното възприемане на сетивни дразнения – това е равнище от
структури и функции на сетивните органи и нервните пътища, необходими за
достигане на сигналите до коровите сензорни ходове. Те осигуряват получаването на
физическите параметри на стимулите, т.е. нормалната острота на сетивата.
2.Равнище на речевия гнозис /разпознаване/ - разпознаването, класифицирането и
идентифицирането на обектите от околната среда е активен процес, който изисква
предварително обучение и изграждане на обобщени схеми в дългосрочната памет.
Процесът на идентифициране на даден обект, т.е. неговото отнасяне към определен
клас, се нарича гнозис, т.е. възприятие. Гнозисът може да бъде: невербален за
предмети и обекти и речеви. Речевият гнозис осигурява правилното възприемане и
различаване на фонемите от родния език в обобщени класове от звуци, които имат
определена смисло-различителна функция – речеви слухов гнозис /например – том,
дом, сом/. Аналогичен е и процесът на идентификация на графемите /буквите/, т.нар.
речев зрителен гнозис.
Формирането на речевия слухов гнозис става чрез различаването на нееднаквата
семантика на думи, съдържащи фонеми от различни класове /например – бия, пия/.
На това второ равнище става разпознаване и идентифициране на фонемния състав на
чужди думи, но не и разбирането на смисъла им. Така ние можем правилно да
повторим чута дума на чужд език, без непременно да я разбираме. Следователно,
речевият гнозис, също като речевия праксис, представлява една инструментална
реализация на езика, необходима за осъществяването на вербалната комуникация. Това
става на речево, а не на езиково равнище.
Нарушения в произвеждането на вербални съобщения при увреди на различните
равнища:
1.Психично равнище – комуникативният акт се нарушава, защото е болестен самият акт
на изказването. Първичната идея като мисъл е патологична и неадекватна. След това тя
може правилно да бъде вербализирана с подходящи семантични единици и правилен
граматически строеж. Съдържателната страна на съобщението обаче е параноидна и
невярна. Увреждането на това равнище се определя като психично разстройство.
2.Езиково равнище – задължително е нарушено езиковото кодиране. Ако езиковото
декодиране е запазено, такива нарушения се означават като моторни афазии. Самият
термин „моторни” е неточен, защото нарушението не е в двигателната реализация, а в
езиковото произвеждане. По-точен е терминът експресивна афазия. При експресивната
афазия овладените езикови правила не са разрушени щом се използват при разбиране
на чуждите фрази. Нарушена е способността тези правила да се прилагат за
произвеждане на собствените фрази. Пример за експресивна афазия, при която е
нарушена в чист вид само способността за езиково кодиране, е транскортикалната
моторна афазия /динамична афазия по Лурия/.
3.Равнище на речевия праксис – увреждането на това равнище разрушава изградения
преди това речев артикулаторен праксис, т.е. способността плавно, леко и точно да се
извършват последователните движения на говорните органи, които осигуряват
свързано изговаряне на фонемите, съставящи дадени думи и фрази. Това нарушение се
нарича артикулаторна или речева апраксия. В по-леките случаи речевата апраксия се
проявява с по-забавена, скована и неплавна артикулация, със запъване, паузи между
отделните звукове и думи. Неточните артикулации се появяват само епизодично. При
по-изразено нарушение, пациентът не успява да програмира необходимите
артикулаторни движения и създава неверни артикулаторни пози. В резултат се
произнася друга фонема. Такова заменяне на една фонема с друга неподходяща се
нарича литерална /фонемна/ парафазия. Пациентът осъзнава това нарушение, ядосва
се от неправилното произношение, , а в най-тежките случаи не може да произнесе
нищо или произнася само една и съща сричка или дума. Този дефект се нарича
емболофазия.
4.Равнище на елементарните невро-мускулни команди и двигателните изпълнителни
органи – изградената чрез упражняване артикулаторна праксисна програма се
осъществява чрез провеждане на нейните команди през подкоровите двигателни
пътища и клетъчни невронни структури, които задвижват мускулни групи и свързани с
тях кости, сухожилия и други съединително-тъканни елементи, оформящи строежа на
артикулаторните органи. Прецизното изпълнение на командата може да бъзе
нарушено, както от дефекти на нервния двигателен импулс, така и от нарушена
трансмисия към мускулите, от дефекти в самите мускули и техните структури.
Говорният акт обаче включва не само артиулаторните движения, но и дишане и
фониране /гласопроизвеждане/. Увреждането на тяхната инервация /движение/ или
изпълнителни органи също разстройва говорната продукция.
Дизартрия – нарушение на учленяването. Макар и названието да посочва, че е
нарушена артикулацията, тук се включват и често съпътстващи разстройства на
фонацията /дизфония – от „фоне” – глас, звук; „диз” – разстройство/ или на речевото
дишане. Артикулацията е най-важният елемент за разбираемостта на говора, защото
нито пълната афония, нито слабата издишна струя не разстройват толкова
разбираемостта на речта. Общото, което обединява всички видове дизартрии, е че
става въпрос за подкорови увреди, които смущават елементарните двигателни функции
и изпълнителни органи. Ако се проследи пътят на двигателната команда, дизартриите
се разделят на неврогенни и биомеханични. Преходна, междинна се оказва
трансмисионната дизартрия, която се дължи на миастения /мускулна слабост/.
Неврогенните дизартрии, в зависимост от вида на елементарното двигатилно
нарушение, се делят на : паретични – при нарушение на мускулната сила от централна
или от периферна парализа; дистонични – при нарушение на мускулния тонус при
екстрапирамидни нарушения; атаксични при нарушение на координацията;
хиперкинетични – при неволеви, насилствени движения.
Биомеханичните дизартрии се делят на: миогенни – при първично стопяване на
мускулите, които губят съкратителната си способност въпреки запазената инервация;
глосогенни – дължат се на анатомични аномалии на езика, например, френулум –
подезична връзка; лабиогенни – при нарушения на устните, най-често цепнатина на
горната устна; палатогенни – при нарушения на твърдото и мекото небце.
Нарушения във възприемането на вербални съобщения при увреди на различни
равнища:
1.Равнище на елементарно възприемане на сетивни дразнения – слуховите и зрителните
нарушения. Намалената слухово и зрителна острота възпрепятства възприемането на
необходимите акустични признаци на фонемите или зрително-пространствени
характеристики на графемите. Пациентът не разбира звуковата реч, която недочува или
писмената реч, която недовижда. Частичната или пълната глухота и слепота могат да
се дължат на увреди на приемните сетивни органи на нервната система. Увреждането
на нервната система може да се локализира от нивото на рецепторите по цялото
протежение на слуховите и зрителните невронални пътища до тяхната проекция в
мозъчното кора. Частичната или пълната глухота се дели според мястото на блокажа
на звукопроводна, звукоприемна, стволова или корова. Частичната или пълната
слепота се дели на ретинална, невритна, корова, ретробулварна и др.
2.Равнище на речевия гнозис – увреждането на това равнище разрушава изградения
преди това гнозис за фонеми, означен от Лурия като фонематичен слух. Пациентът
макар и да чува, не може да идентифицира фонемите и да ги класифицира адекватно
към техните смислово-различими категории. Това нарушение се нарича речева слухова
агнозия /чиста словесна глухота/. Неразпознаването на фонемите има за последица, че
пациентът не разбира чуваната реч, нито може да повтори чутите думи и фрази, не
може да пише под диктовка.
При фонемната агнозия пациентът не демонстрира засягане нито на езиковото
кодиране, нито на езиковото декодиране – няма афазия. Той може да говори и да пише
спонтанно, съвършено правилно, без никакви фонемни, семантични или граматически
грешки. Може да разбере вербално съобщение, но ако го чете.
Има аналогично нарушение в зрителната вербална перцепция и то се нарича речева
зрителна агнозия, при която се разрушават изградените обобщени категории на
отделните букви или графеми. Пациентът не разпознава и бърка названията на буквите,
макар да ги вижда ясно и да съзнава, че това са буквени знаци. Не може да чете. Тук
също липсва афатично нарушение и той може да комуникира. Говори без грешки и
разбира напълно чуваната реч. Може да пише правилно с ръкописния си почерк, както
спонтанно, така и под диктовка.
Ринолалия – периферно нарушение с органичен характер.
При ринолалия се нарушава органично структурата на периферния говорен апарат /детето се
ражда с вродени цепки на горната устна, твърдото и мекото небце/. Тя е нарушение на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Комуникативни нарушения

Кратък систематизиран анализ на комуникативните нарушения....
Изпратен от:
Мария Илиева
на 2010-10-13
Добавен в:
Анализи
по Специална педагогика
Статистика:
299 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Специална педагогика
Приобщаващо образование
изпитен тест по Специална педагогика за Студенти от 1 курс
Основна разлика между интегрирано обучение и приобщаващото образование. Характеристики на масовото училище с приобщаващо образование. Модели на приобщаващо образование. Функции на ресурсния учител.
(Труден)
13
8
1
2 мин
07.08.2020
Училищно законодателство
изходен тест по Специална педагогика за Студенти от 2 курс
Теста съдържа въпроси по учебника на Пенка Костова - ''Училищно законодателство''. Той е за студенти 2-ри курс, специалност ''Социална педагогика''...
(Труден)
20
109
1
2 мин
15.11.2011
» виж всички онлайн тестове по специална педагогика

Комуникативни нарушения

Материал № 555920, от 13 окт 2010
Свален: 299 пъти
Прегледан: 420 пъти
Предмет: Специална педагогика, Педагогика
Тип: Анализ
Брой страници: 7
Брой думи: 3,132
Брой символи: 20,344

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Комуникативни нарушения"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала