Големина на текста:
Не броят на участниците в проявите на гражданско обществена активност,
още по-малко броят на инициаторите или пък тяхната популярност, са най-
важното първо условие, без което гражданското общество не може да се състои.
Нужно е, на първо място, поне един или още по-добре няколко граждани да
започнат някаква форма на активност - публикуване или обявяване чрез медия
на мнение, коментар или позиция, издигане на искания пред парламента, дори
изразяване на явно възмущение от административен произвол или
бюрокрация. Минимумът, с други думи, е да имаме инициатива. Личността на
инициаторите, а в проява - и на участниците, ще е от значение за случването на
гражданското общество тогава и доколкото с поведението си последните са
послужили за превръщането на иначе личната им инициатива и/или проява в
пример. Инициативата - пример ще привлече участници и с тяхна помощ в
един момент постепенно ще добие окончателния облик на същинска
(гражданска) проява - протестен митинг, шествие, подписка, референдум.
Количественото натрупване на инициативи - пример, прераснали в прояви и
стимулирали на свой ред други инициативи и прояви, ще отнеме от явлението
"гражданска инициатива /проява" статута на събитие и ще го "сведе" до
практика - в обществен, и до начин на поведение - в личен план. Едва тогава
бихме могли да кажем, че гражданското общество се е случило.
Хората не мислим еднакво и обратното би било неестествено, а за мислене -
абсурдно. Но няма да спра да вярвам, че е добре повече българи да достигнем
до разбирането на собственото си значение, почерк и роля за освобождаване и
подобряване на обществения живот и чрез него (а не обратно) на техния личен,
до осъзнаването, че не делегацията на функции и власт на представителната
политическа класа е решение и път към свобода, законност, демокрация и
просперираща родина, а преди всичко активната позиция и глас на колкото се
може повече отделни личности по всеки въпрос, проблем, случай, засягащ ги
пряко или косвено, чрез прякото си значение и отражение в личната сфера на
друг техен сънародник. Политическата система, доколкото от нея се очакват все
пак и обществено - полезни функции, ще бъде заставена да ги изпълнява, ако и
доколкото бъде "поставена" вътре в обръча на гражданско обществения контрол
и натиск - само така има някаква надежда (макар и минимална предвид
трагичната българска пасивност) решенията й да бъдат вземани при отчитане
на обществения и като цяло народен интерес.
Преди учредяването на АТАКА, в набиращия популярност форум към сайта на
г-н Волен Сидеров, запитах напълно неизвестния за мен тогава Димитър
Стоянов, подвизаващ се в онлайн - пространството под никнейма "Курт Докс",
съдържат ли се в устава на новата партия конкретни текстове, гарантиращи
съществуването на някаква, макар и формална, вътрешно - партийна
демокрация. Отговор, както като че ли всички ще се досетим, не последва.
Разбира се, нямам никакви съмнения, че това поведение, както и премного
други неща в българската политика - балони, които се пукат един след друг,
съвсем не са "особен случай", изключение. Властта и особено партиите са
феномен по начало противостоящ на демократичността - ако последната се
схваща като възможност да се изразяват и чуват повече и различни мнения и да
се търсят и вземат общоприемливи решения, то партийността (в наши дни) е
доведена до силно авторитарна система (от тотално лидерски тип) за
потъпкване на свободното мнение и за провеждане на решения в тясно кръгов
(котериен, клиентелистки) интерес.
Това може да бъде ограничено само ако "обръчът от фирми" бъде сменен от
обръча на гражданите. Партиите ще продължат да "оправят" партийците, в най-
добрия случай и известна част от гласувалите за тях.
И тъй като понастоящем всичко - и медии, и институции, да не говорим за
социология, политология и др. папагалстващи звена - всичко е в, а не извън
кръга на политическата система (доказателство за което е фактът, че никое от
тези звена не излъчва продуктивни критични позиции спрямо нея), то откъдето
и да се започне с гражданско обществен контрол и натиск все ще е подходящо и
правилно. Това казвам във връзка с изразеното в един форум мнение, "че
трябва да се започне с това да се създадат медии, а успоредно с това да се
наложи спазването от всички на законите в държавата /независимо дали са
лоши или добри/"
Аз мисля, че трябва да се започне с подготовката и предизвикването на
референдум за определяне на специфичните за нас като народ български
ценности. Нека всяка сила - политическа и друга, както и всеки желаещ
гражданин или група граждани да издигат проекти за една такава
ХАРТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦЕННОСТИ. И нека мнозинството сънародници да
реши кой проект или комбинация от такива да бъдат избрани, а след това и
включени в основния закон на държавата. По този начин всяка политика
(независимо на коя партия или правителство), противоречаща на
конституционно -гарантираните национални идеали и интереси, ще бъде
противоконституционна и следователно обществено неприемлива и вредна по
силата на самата конституционна норма, а всеки протест или митинг в тази
връзка ще бъдат законосъобразни актове за спазване на законността и правовия
ред. Така например, ако народът ни е за интеграция (в ЕС или в друга
международна организация и т.н.), нека той реши това, с всички произтичащи
от тук ограничения за суверенитета му, съответно с всички специфични за него
особености на интеграцията му.
И тук, разбира се, стигаме да големия, същински въпрос - съществува ли
изобщо в международен план признаване и зачитане на правото на народите на
свободно мнение по засягащите ги въпроси, или всичко е само
външнополитически диктат поднесен в лъскава демократична опаковка?!
Какво е всъщност интеграцията - геополитика на Великите сили, или избор на
осъзнали интереса си народи? Ако е второто, никой не би имал нищо против
референдумите, защото те само обличат в правна форма осъзнатата народна
воля - нежеланието и прескачането на прякото гласуване говори единствено и
само за предварително взети решения "в тесен кръг", а съображенията, че това
се прави "на полза роду" са популистки и исторически опроверган трик за
прикриване на стремежа за запазване на привилегии.
Са съжаление днес фактите говорят, че нещата (вкл. и интеграцията) като че ли
не се случват, а налагат.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Гражданското общество - коректив на политическата система

Не броят на участниците в проявите на гражданско обществена активност, още по-малко броят на инициаторите или пък тяхната популярност, са най-важното първо условие, без което гражданското общество не може да се състои.
Изпратен от:
sladkata_606
на 2007-12-09
Добавен в:
Анализи
по Политология
Статистика:
246 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Публично политическо говорене

02 фев 2010
·
46
·
5
·
1,676

Може да е спорен въпросът дали средствата за масова информация и пропаганда са четвърта информационна власт, но тяхната изключителна сила в политическия живот и борба не подлежи на съмнение....
 

Политологията като наука

14 яну 2010
·
372
·
6
·
6,287
·
329

Политиката може да се класифицира като: глобална, международна, държавна, регионална, местна; икономическа, социална, национална, държавно-административна, културна; вътрешна, външна; теоретична политология, приложна политология...
 

Администрация и управление: институционални проблеми на политическия и гражданския контрол

29 ное 2007
·
116
·
21
·
3,179
·
68

Изграждането на институционалната система на националната сигурност е основополагащ проблем за съвременната демократична държава. Преди да бъде проследен начинът за изграждане на такава система в България от началото на 90-те ...
 

Медиите – четвърта власт

16 яну 2009
·
154
·
3
·
581
·
142

Не е новост, че медиите са посредник с важни обществени функции не само в областите на културата, развлечението и информационния обмен...
 

Представително гражданско управление

01 мар 2009
·
29
·
9
·
1,894

Едно от най-големите постижения на европейската модерност е въвеждането на ПГУ. То представлява историческа новост поради две причини: едната е, че до втората половина на 18 век такъв вид управление все още не е познато...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Гражданското общество - коректив на политическата система

Материал № 55551, от 09 дек 2007
Свален: 246 пъти
Прегледан: 24 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 509
Брой символи: 4,405

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гражданското общество - коректив на политическа ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения