Големина на текста:
1. Понятие за агроекология. Обща характеристика на агроекосистемите:
Изменените в резултат на човешката дейност естествени (първични) биоценози са се
превърнали във вторични (градски, ниви, насаждения) т.е. в антропогенни биоценози.
Съвкупността от тези биоценози със участието на зелената повърхност в/у която се
развиват или т.нар. биотоп се наричaт агроекоситеми. Според Одум агроекоситемите
представляват полуодомашнени с-ми, т.е. те заемат междинно положение м/у
природните и урбанизираните градски екосистеми. Основните енергетични вложения в
една агроекосистема е установено, че се разделят м/у следните групи разходи: вложения
за машини и постройки – 14%, вложения за семена – 6%, вложения за ръчен труд – 1%,
пестициди – 14%, К торове – 2%, Р торове – 4%, Н торове – 43%, горива – 29%.
Съвременните агроекосистеми се приближават до онзи момент, когато стойността на
разходите и получената продукция ще станат равни. Поради това в първостепенно
значение има въпроса за намаляване на енергетичните вложения в агросистемите т.е. да
се намалят разходите. За постигане на тази цел се използват 2 гр. методи:
1) по-ефективно използване на съществуващите ресурси:
- алтернативни с-ми за обработване на почвата (минимална и нулева). Извършва се
основна обработка на почвата (оран). През другото време се извършва повърхностна
обработка (дисковане). Нулевата обработка е чрез машини;
- намаляване на обема на използваните торове и пестициди – постига се посредством
подходящо сейтбообработване (редуване на културите).
2) търсене на алтернативни енергоизточници т.е. възобновяеми източници на енергия:
- използване на енергията, съдържаща се в различни земеделски отпадъци. Това е
използване на надземната част на растенията (стъбла, листа) като тор (при бобовите
култури често се използва). Нарича се зелено торене. Включва също използване на
оборски тор от животински отпадъци.
- енергетични (енергийни) култури – използват се за получаване на биогорива. Основно
биодизел и биоетанол. Предимствата на тези биогорива пред фосилните се изразяват в
това, че трудно се редуцират емисиите на парниковите газове в атмосферата. Установено
е, че при правилен мениджмънт емисиите на CO
2
при тези горива са 0. В САЩ и
Латинска Америка основното биогориво е биоетанола. За получаването му в САЩ се
използва царевицата, а в Латинска Америка – захарната тръстика. В Европа се произвежда
биодизел основно от маслодайни култури, основно рапица, а понякога и от соя. Като
алтернативен източник на енергия се използва и биогаза. Той представлява горивен газ,
който се получава в резултат от ферментационните процеси на биологични продукти
при анаеробна среда. Установено е, че с най-голяма енергийна стойност от биологичните
продукти е царевицата, ечемичната слама е на 2-ро място. На 3-то място – нарязаната
зелена маса, джибри, картофени стъбла и пресен овчи тор. С по-малко енергия са
битовите отпадъци.
Основни структурни елементи на всяка агроекосистема са:
1) засетите или засадени от човека културни растения. Това е централният елемент на
всяка фитоценоза, включващ автотрофните фитосинтезиращи растения. Този елемент
определя в голяма степен видовият и численият състав на хетеротрофните организми в
агроценозата;
2) плевелни растения;
3) микроорганизмите от ризосферата (областта около кореновата с-ма) на висшите
културни растения;
4) грудкови бактерии в корените на бобовите растения;
5) микроорганизми – водорасли, гъби, бактерии, свободно живеещи в почвата и взимащи
участие в кръговрата на в-вата и в почвообразувателния процес;
6) микроорганизми, паразитиращи по висшите културни растения и предизвикващи
патологични процеси.
7) безгръбначни и гръбначни животни, живеещи в посевите на културните растения. Те
могат да нанасят значителни вреди, но сред тях има и полезни видове като насекомите
опрашители.
Разлики м/у природните екосистеми и агроекоситстемите:
1) различно е направлението на отбора в природните и агроекоситемите. В природните
екосистеми главният механизъм за регулиране структурата, числеността и плътността на
полулациите, а от там и на съобществата е естественият отбор. В агроекосистемите,
създадени и поддържани от човека, действа изкуственият отбор, насочен преди всичко
към повишаване на продуктивността на културните растения;
2) в природните екосистеми основният източник на енергия за функционирането й е
слънцето, а в агроекосистемите се внасят и допълнителни енергийни източници;
3) агроценозата е обикновено монодоминативно съобщество т.е едновидово, а твърде
често и едносортово. Това не позволява ефективното използване на всички екологични
ниши в съобществото. В природните съобщества има широк спектър от растения, които
със различните си фенологични периоди могат да обхванат повече екологични ниши;
4) различието се изразява в степента на компенсираност в кръговрата на в-вата и
енергията. В природните съобщества приходът на различни в-ва е приблизително равен
на разхода. Докато в резултат на антропогенно въздействие при агроценозите има по-
големи разходи, отколкото приходи на в-ва. Установено е, че загубите на органични в-ва
са в рамките на 50 / 60%, а на азот до 80%.
2. Растителни екотипове, съобразно тяхната адаптация към култивиране:
От гледна точка на агрокултурата флората се групира в 3 основни категории:
1) културни растения
2) плевели
3) диви видове
1. Културни растения – почти всички културни растения се отнасят към
покритосеменните, а незначителен брой към покритосеменните и папратообразните.
Културната група растения е сравнително млада в еволюционно отношение и се е
формирала в резултат на земеделската дейност на човека, чието начало датира от преди
7 / 10 хил. год. Предполага се, че преди 65 века като културно растение започва да се
отглежда хибридната пшеница в Мала Азия. На около 7 хил. год. е датиран оризът като
културно растение за първи път в Индия. По-млади са ръжта и овеса на около 4 / 4,5
хил. год., а цвеклото е относително младо растение – 2 / 2,5 хил. год. Възникването на
първите културни растения е свързано с отглеждането от човека на техните диви видове.
Полиморфизмът на отделните културни растения до голяма степен е следствие от
техния древен произход. В резултат на многовековната еволюция към условията на
изкуствено отглеждане, културните растения да придобили редица адаптивни признаци.
За тях е характерно сравнително бързото и едновременно покълнване на семената при
благодатни условия на температура и влажност. Плодовете на културните растения
узряват едновременно. Те не се напукват и разронват. При някои култури като например
бамбука разпръскването на плодовете е съзнателно поддържан признак. В резултат на
еволюцията на класовете на отглежданите зърнени култури не се разпадат на класчета,
кошничките на слънчогледа задържат узрелите семена. Семената на културните растения
са с по-големи размери от тези на дивите им предшественици. Изкуственият отбор,
който действа в агроценозата изключва растения със силно разклонени стъбла и голям
брой цветове. Като резултат на този път на еволюция са възникнали културни видове с
неразклонени стъбла, каквито са слънчогледът и влакнодайният лен. За културните
растения е най-характерно съкращаването на периода за тяхното отглеждане т.е
съкращаването на вегетацията. В резултат на това многогодишните диви видове рицин,
памук, домати, тютюн, цвекло, ръж и др. преминават в едногодишни.
2. Плевели – появата на плевелните растения е обратната страна на процеса
доместикация (опитомяване). Представителите на плевелната група са възникнали както
културните растения от дивата флора и са се съхранили в условията на агрокултура.
Плевелите също се намират под контрола на изкуствения отбор в агроценозите без обаче
да са обект на грижи. Те са приспособени към местообитания, разрушени от човека или
свързани с дейността му. Плевелните видове оцеляват в борбата за съществуване
благодарение на адаптацията към агротехнически мерки, насочени към унищожаването
им. Адаптацията може да бъде постигната по 2 начина - дивергентна и ковергентна
еволюция на плевелите. При ковегентната еволюция, плевелите имитират културните
растения. Те се развиват и узряват едновременно с културните растения. Семената им се
различават трудно от тези на културните видове т.е по-форма и големина ги имитират.
Трудно се отстраняват през пречистване, поради което едновременно се засяват плевели
и културни растения. Семената на плевелните растения при благоприятни условия
покълват бързо, а младите растения наподобяват културните, поради което плевелите от
ковергентната група могат да бъдат окултурени много бързо. От тази група плевели в
ЦАЩ преди години е окултурена сладката детелина, която по настояще се използва като
фуражно растение, а по същия начин е окултурена, но като декоративно растение синята
царевица в Западна Европа. При дивергентната еволюция плевелите се различават от
културните растения и имат относително слаби стъбла с много цветове и плодове.
Техните многобройни семена са малки по форма, узряват и се разпространяват по-рано
от тези на културните растения. Много плевели от тази група имат способност да се
размножават по вегетативен начин чрез коренища. Покълнването на семената им
продължава дълго – най-често няколко години. Тези плевели започват да цъфтят по-
рано от културните растения като цъфтежа и оформянето на семена и плодове е
продължително – няколко седмици. Плевелите от дивергентната група поради големите
си различия от културните растения се окултуряват трудно. Основни препятствия са
малките семена, бавното полъкнване, което създава разновъзрастови посеви. Някои
плевели от тази група притежават способност да покълнват само в присъствие на
определено културно растение и при отсъствието му не се развиват.
3. Диви видове – в много отношения са полиморфни и притежават редица от признаците
на културните растения като бързо и едновременно покълнване, позитивна реакция
спрямо температурата, светлината и влагата. Редица техни представители растат в
близост до човешките жилища. Пример за това е многогодишната ръж, която расте по
пасищата в северозападен Кавказ. Пример е и дивият антропофинен слънчоглед, който
расте около жилищата на индианците в прериите на САЩ. М/у дивите видове се
наблюдава широко вариране по отношение на големината на семената. При някои от тях
като многогодишната ръж семената по форма са близки до културната ръж, а при дивата
пшеница семената значително по-дребни от семената на културната.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Агроекология

Понятие за агроекология. Обща характеристика на агроекосистемите.Растителни екотипове, съобразно тяхната адаптация към култивиране.Биологични ритми. Фенлогично развитие на растенията...
Изпратен от:
maria_m_slavova
на 2007-12-09
Добавен в:
Лекции
по Екология
Статистика:
925 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Курсова по симулиране и разпространение на замърсителите в околната среда
добавена от Didi672040 14.10.2014
1
6
Методи за третиране на отпадъците при производството на захар
добавена от bilqnka_dobrata 12.06.2012
1
30
Подобни материали
 

Екология

12 май 2008
·
273
·
4
·
573
·
199

Думата "екология" се образува от гръцките думи "Ойкос"-дом, жилище и "Логос"-наука. Най-често се определя като наука за отношенията на един организъм или група организми, към околната среда или като наука за взаимоотношенията на човека с неговата...
 

Замърсяване на околната среда

11 юли 2009
·
185
·
4
·
591
·
521
·
1
·

Замърсяването на околната среда е внасянето в дадена среда на нови, нехарактерни за нея вещества (физически агенти, химични съединения или биологични видове) или превишаването на нивото на нормалната им средногодишна концентрация...
 

Поток на енергията. Екологични трофични вериги, мрежи, пирамиди. Дендритен път на енергията в екосистемите:

14 мар 2010
·
139
·
5
·
2,316
·
1

Поток на енергията. Екологични трофични вериги, мрежи, пирамиди. Дендритен път на енергията в екосистемите...
 

Екологичното право в България

18 май 2006
·
999
·
4
·
666
·
132

В България развитието на екологичното право, както и на екозаконодателството не се различава от историческите основания за развитието им в други държави.
 

Екология - пищови

28 ное 2007
·
839
·
2
·
793
·
597
·
1

Биосфера, екология и опазване на околната среда..........
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по екология за 4-ти курс
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тестът включва 10 логически въпроса и 11 твърдения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
21
17
1
3 мин
20.02.2015
Екология на околната среда
изпитен тест по Екология за Ученици от 12 клас
Тест за придобиване на трета квалификационна степен по професия : Еколог. Въпросите са с избираеми отговори, един от които е верен.
(Лесен)
50
74
1
5 мин
17.09.2012
» виж всички онлайн тестове по екология

Агроекология

Материал № 55492, от 09 дек 2007
Свален: 925 пъти
Прегледан: 924 пъти
Качен от:
Предмет: Екология
Тип: Лекция
Брой страници: 29
Брой думи: 10,687
Брой символи: 70,077

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Агроекология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения