Големина на текста:
1. Наказателна отговорност: чл. 61,
78а НК. Две линии: 1. наказателна
отговорност: наказание - наказателната
отговорност е задължение на лицето да
се подложи на действието на НК 2.
наказателна отговорност: НПО -
държавна принуда. Освобождаване от
отговорност: понятието е проблем,
налага се тълкуване, чл. 61: държавата
може да реагира и с възпитателни
мерки и за обществено въздействие.
Първоначално идеята е за
непълнолетните, после за пълнолетни.
Мерките са различни: глоба. Според
Груев правилното е не освобождаване
от отговорност, а освобождаване от
наказание. Основен въпрос е
реализацията на отговорността.
Основни моменти:
1. в широк смисъл третирането на едно
деяние като престъпление вече
представлява диференциация на
отговорността (външна
диференциация: отграничава се
наказателната от другите видове
отговорност: правна, социална)
2. Наказателната отговорност е
отговорност за извършване на
престъпление,
3. престъплението е единственото
основание за нейното възникване, а тя
е правна последица от извършеното
престъпление
4. престъплението е правопораждащия
ЮФ,
5. то включва в НПО наказателната
отговорност
6. съдържанието на наказателната
отговорност зависи от вида и тежестта
на извършеното престъпление и
предвидената за него санкция.
Реализацията на отговорността е
реализация на санкцията като
последица за възможност на реакция от
страна на държавата. АС:
отговорността се осъществява с
държавна намеса. Три са основните й
правомощия: да осъди дееца, да
изпълни наказанието, да го третира
като осъждан. Наказателната
отговорност е съвкупност от ПО между
държавата и престъпника, породена от
извършено П, чието съдържание са
правата и задълженията, които
възникват за тях във връзка с
осъждането на извършителя,
изпълнение на наказанието и
третирането на дееца като осъждан.
Уредба :НК, НПК, ЗИН. Наказателната
отговорност не може да се осъществи
без наказание и обратно. Други: АНО:
поражда се от извършено П, АО:
нарушение, Дисциплинарна:
дисциплинарно наказание, Гражданска:
поражда се от неправомерно и виновно
поведение, различни интереси засягат,
разлика във вината, в ГП: по искане на
субекта.
Наказателноотговорни лица (НОЛ):
Някои приемат, че субект и НОЛ са
еднозначни, но субекта е по – скоро
теоретична категория, докато НОЛ е
легален термин, изменчива категория,
зависи от наказателната политика на
една страна. НОЛ е само лице, което
притежава определените в закона
качества, за да извърши престъпление.
Чл. 31, ал. 1, 2 НК. АС: НОЛ е субект и
е извършило П, а субектът има
качествата и възможността да извърши
П Основни качества: 1. пълнолетно
лице – само ФЛ, всеки човек (особени
лица по специална част – мъж).
Изводи: 1. не може нещо, което не е
човек да бъде субект на
престъплението, 2. по българското
право не може да съществува
колективна НО. Ако П се извърши от
група хора, НО е за всеки един
участвал лично чрез своето деяние, 3.
не могат ЮЛ да бъдат субект на НО (в
някои държави го има). 2. ФЛ трябва да
е достигнало определена възраст –
въпрос на психофизическа зрялост.
Делят се на малолетни до 14 г.
наказателно неотговорни,
непълнолетни от 14 до 18 г. -
наказателно отговорни са, ако разбират
деянието си и ръководят постъпките си,
особени правила за тях. 3. субект може
да е само вменяемо лице: качество на
субекта и предпоставка за възникване
на НО. Особени субекти на
престъплението: някои притежават
освен тези качества и друго,
специфично качество: длъжностни
лица, военни, може да е с оглед
физически качества (мъж), може да е
само майка. Широко обсъждан е
въпросът за отговорността на ЮЛ. Все
повече страни възприемат че ЮЛ
трябва да носят НО: Дания, Франция,
Холандия. Според Груев не трябва да
се въвежда. Има две системи: 1. само
поведението на определени служители
на ЮЛ (висши) може да реализира НО
(Франция), 2. НО на ЮЛ се обосновава
от действия на всеки служител,
извършил престъпно деяние в рамките
на корпорацията (Холандия).
Вменяемост и невменяемост: Няма
легално определение в НК за
вменяемост, има за невменяемост. Чл.
33 НК: невменяемото лице не е
наказателно отговорно. Вменяемо е
това лице, което разбира свойството и
значението на извършеното и може да
ръководи постъпките си. Не нужно да
разбира правния характер и да
квалифицира деянието. Ръководене на
постъпките си: волеви елемент, който
включва: 1. здрава воля и 2.
способност свободно да определя
своето поведение. 2 момента: Волевият
(да ръководи постъпките си) и
интелектуалният (да ги разбира)
момент трябва да са кумулативно
дадени. Когато психиката е засегната
до такава степен, че да не разбира
свойствата и значението на деянието и
да не ръководи постъпките си, то това
лице е невменяемо. Ако разбира
деянието си, но не може да ръководи
постъпките си е по – сложно
(абстиненция)
1. медицински критерий: възможни
причини, поради които лицето е
невменяемо.
2. юридически критерий: засягането на
психиката в каква степен води до
невменяемост. Видове: 1. умствена
недоразвитост: вродено слабоумие.
Олигофренията може да бъде: Идиотия
- пълна липса на интелект и
членоразделна реч.
Имбецилност – нисък интелект, тежко
разстройство на речта, но под чуждо
ръководство могат да извършват
физически труд. Идиотите и
имбецилите са наказателно
неотговорни.
Дебили – най – лека степен, имат
способност за елементарна практическа
ориентация,. Затруднена
членоразделна реч, не могат да мислят
абстрактно.
2. продължително разстройство на
съзнанието: хронически душевни
болести, прогресивно нарушаване
дейността на главния мозък:
шизофрения, епилепсия, параноя
3. краткотрайно разстройство на
съзнанието: касае се за временно
разстройство на психичната дейност,
следствие на въздействие върху
организма, засягащи правилното
функциониране на мозъка. Може да се
касае за инфекциозни заболявания:
отравяния, стрес. Може да е физическа
или психическа травма: тук спадат и
лицата, които изпадат в патологично
алкохолно опиянение. Патологичен
афект, физеологичен афект (дразнене).
Възможните причини засягат в
различен аспект психичните дейности
на човека (слух, воля). Също така в
различна степен: затова е въведен и
юридическия критерий, който отчита
характера и степента на това засягане
и дали то има значение за НО.
Принудитлени медицински мерки – чл.
89: предаване на близките,
принудително лекуване в
психоневрологияна клиника или
психиатрия.
Намалена вменяемост: разбира се едно
състояние на отрицателни
количествени изменения на психиката
в рамките на вменяемостта. 1.
идеологичен афект (силно раздразнено
състояние, протичащо до 30 мин.):
емоциите и чувствата надделяват пред
разума. Съществува два вида
кодировка: 1. специален състав, който
предвижда по – ниски наказания,
отчита афекта, 2. няма специален
състав, а един общ, афекта се взима
предвид, когато се определя
наказанието. Не всяко такова
състояние има правно наказателно
правно значение: само тогава, когато
това състояние е предизвикано от
пострадалия.
Частична вменяемост: Например
дебилите могат да извършват
определена дейност (физически труд),
прости деяния и да ръководят
действията си. Но за по – трудни
деяния е нужно абстрактно мислене, а
те го нямат. Установява се за всеки
конкретен случай.
2. Малолетни и непълнолетни:
Субект не наказателна отговорност:
ФЛ, вменяемо, определена възраст. Най
– ранна възраст – 8 г. Обект на
ЗБППМН, ЗЗДетето. Най – нисък предел
в НК: 14 г. АНО – 16 г. , 18 г. -
пълнолетен. Борбата с
противообществените прояви на
младите хора се води диференцирано.
Този диференциран подход намира
израз в три насоки: 1. различни са
материалноправните норми,
2. различни са процесуалните норми
3. институционална разлика. По света
има два типа системи:
1. в България и в повечето страни:
съдебно основана система, има две
разновидности:
1. когато с проблемите се занимава
обикновен съд 2. когато с проблемите
се занимава специални съдилища,
които разглеждат само тези проблеми.
2. когато съдът не участва, с тези
проблеми се занимават комисии.
Режим на ЗБППМН: специален по
отношение на НК, предмет е дейността
по предотвратяване
противообществените прояви, съдържа
органи, мерки, процедури. Органи: 1.
Комисии за борба с ППМН: те
разглеждат делата, налагат мерки.
Централната комисия е към МС, тя е
отговорна за държавната политика,
осъществява методическо ръководство
върху местните комисии
2. Детски Педагогически Стаи: към
общинските съвети, задачата им е в
областта на превенцията, издирват
правонарушителите, следят за
изпълнение на наложените мерки
3. Специално – педагогически
интернати
4. възпитателни училища
(3 и 4 най – тежки мерки, решението се
взима от съда. Максималният престой
там е три години. По желание на детето
престоя може да се увеличи)
5. домове за временно настаняване
6. приюти за безнадзорни деца.
(5 и 6 скитничество, проституция,
злоупотреба с алкохол)
Дейност и правомощия: Основните
функции на комисиите е организация и
координация на цялата територия на
общината. Истинската работа е на
местните комисии. Има три групи
случаи:
1. 8 – 14 г. Извършили
противообществена проява
2. 14 – 18 г. Непълнолетни са
извършили противообществена проява
или престъпление, но са освободени от
наказателна отговорност по НК и
делото е изпратено на Комисията за
налагане на мерки
3. друг закон извън НК предвижда
налагане на възпитателна мярка във
връзка с този закон.
Мерки на местните комисии: чл. 13:
предупреждението е най – леката,
задължение за извинение, забрани да
се посещават определени места, труд в
полза на обществото, предупреждение
за настаняване във възпитателни
училища: най – тежка мярка. Законът
предвижда и мерки спрямо техните
родители или лица, които ги заместват:
посещение на беседи, глоби. Ако
поведението на родителя е опасно за
детето: СК, отнемат се родителските
права. При разглеждането на делото
участва малолетния/ непълнолетния и
родителите, закрити врата, може да
участва и адвокат с оглед по пълната
закрила на правата на детето.
Комисията взема решение, с което:
1. налага възпитателни мерки по чл. 13
2. прави предложение пред съда, за да
наложи двете най – тежки мерки
3. ако деянието е престъпление се
изпраща на Прокуратурата
4. прекратява делото, установява се, че
не е извършено например
Обжалва се пред РС, а неговото
решение пред ОС.
Особени правила в НК: чл. 60 – 65 НК.
1. Разпоредби с особена цел: съдът се
съобразява със задачата да бъде
превъзпитан и подготвен за обществено
– полезен труд
2. Наказанията за непълнолетни: само
лишаване от свобода, пробация,
обществено порицание и лишаване от
правото да се упражнява професия.
Останалите по чл. 37 от НК, които са за
пълнолетните не могат да се приложат.
3. Предвидената в особената част
наказания се редуцират и заменят по
чл. 63. Съдът първо заменя и после
определя наказанието по конкретния
случай. АС: Условия за замяна: ЛОС по-
малко от 1 г., да не е условно осъден,
налага се след 18 г., да не е извършено
по време на ЛОС, да не се съди
повторно. Предсрочно освобождаване:
кратък изпитателен срок, безусловно –
1/3. Специални правила за
реабилитация: по право и пълна.
Смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства – домове, възраст,
лекомислие, ако му влияе пълнолетен и
т.н. Освобождаване от изтърпяване на
наложено наказание: чл. 64 – ако
съдът определи наказание лишаване от
свобода по – малко от една година, то
чл. 64 казва, че не се търпи ефективно
от непълнолетния, а съдът трябва да
определи възпитателна мярка по
ЗБППМН. Непълнолетните търпят
наказание само ако е повече от една
година. Чл. 61 предвижда и
възможността за освобождаване от
наказателна отговорност: когато
непълнолетният, извършил нещо с
ниска степен на обществена опасност и
при това поради увлечение или
лекомислие, и се смята, че чрез мярка
ще му се въздейства по-добре,к на
прокурора и съда са дадени различни
възможности за освобождаване от
наказателна отговорност: 1.
Прокуратурата може да не образува
досъдебно производство, или ако е
образува 2. съдът може да реши да не
предава непълнолетния за съдене или
ако е започнало съдебно заседание да
реши да не бъде осъден. И в двата
случая трябва да се направи
преценката в съответния случай, че са
достатъчни мерките по ЗБППМН. НПК“:
особените процесуални правила в гл.
13: чл. 385 – 395. Особености:
отклонение от принципа за публичност:
1. делото се води при закрити врата, 2.
в съдебното и досъдебното
производство се изисква специална
подготовка на участниците (заседатели
– учители), 3. участват родителите и
лица, които упражняват родителски
права.
3. Понятие за престъплението (П.):
чл. 9 – деяние – действие/
бездействие, обществена опасност,
противоправно, наказуемо, виновно.
Укоримо обществено явление,
обусловено от развитието на
обществото, последвано от определена
реакция на обществото. То е:
1. предпоставка за възникване на
наказателна отговорност
2. правопораждащ ЮФ, за да възникне
НПО
3. винаги е законоустановено
4. няма престъпления въобще: има
обществени явления, които в даден
етап от развитието на обществото се
оценяват като опасни за това общество
и то ги обявява за престъпления.
Разглеждането на понятието
престъпление трябва да върви
паралелно с понятието за състава му.
Има два подхода за изясняване на
понятието за престъплението:
формално и материално определение
на П. Старият НЗ се придържа към
формалното – това, което законът
посочва като П. - законоустановено.
Сега съществуващия НК се придържа
към материалния подход: чл. 9, ал. 1:
П. е 1. това обществено и опасно
деяние, 2. което е обявено от Закона за
такова (наказуемо) и е 3. извършено
виновно. Обществен характер на П:
накърнява определени интереси, общи
интереси, обществено – опасен
характер.
Състав на П.: съвкупност от признаци,
посредством които разпоредбите на
особената част на закона описват
отделни П. Тези признаци са 4
категории:
1. относно обективната страна на П.
2. относно обекта
3. относно субективната страна на П.
4. относно субекта.
Фундаментални са признаците на
обективната страна, включва се:
1. относно деянието: действие/
бездействие, с които се изпълнява П.
2. относно престъпните последици –
промени в обективната реалност
3. причинна връзка между деянието и
последиците
4. относно времето, мястото,
обстановката, способът, използван от
дееца, средствата, с които си е
послужил (факултативни). Тези
признаци не са налице винаги.
Обект и предмет на престъплението
(по А. Стойнов): чл. 1. ал. 1 НК
очертава обекта на защита на не
неговите норми: защитава от престъпни
посегателства личността и правата на
гражданите и цялостния установен в
страната правов ред. Престъплението
засяга отрицателно различни по
характер и значимост обществени
отношения. Обществените отношения
са система от връзки между членовете
в обществото. Престъплението уврежда
или застрашава самите отношения.
Общественото отношение включва 4
основни структурни елементи:
1. правните субекти, които участват в
конкретното отношение – ФЛ, ЮЛ,
общини, държава.
2. предмет – материален и духовен
елемент, по повод на който то възниква
между страните. Това са конкретните
потребности на хората
3. връзката между участниците в него:
съвкупност от права и задължения на
участниците.
4. поведението на участниците в
обществените отношения.
Следователно обектът на
престъплението е: системата от
необходими, вътрешно свързани
помежду си и детерминирани правни
връзки между членовете на
обществото, които възникват по повод
на определена материална или духовна
ценност, чието съдържание е
съвкупността от правата и
задълженията на участниците в
отношенията и които се осъществяват
посредством поведението на тези
участници. Съществуват 4 вида обекти
на престъпно посегателство:
1. общ обект на престъплението:
цялата съвкупност от обществени
отношения, съществуващи в момента на
неговото извършване. Поради
всеобщата връзка между тях те всички
се засягат в една или друга степен,
пряко или косвено.
2. групов (родов) обект на
престъплението: това са група
обществени отношения, обособени по
даден родов признак, които се засягат
от даден вид престъпни посегателства
(гл. 5 от Особена част на НК: нормално
упражняване правото на собственост).
3. непосредствен обект на
престъплението: вид обществени
отношения, които се засягат с даден
вид престъпления (ПО на собственост е
непосредствен обект на престъплението
унищожаване и повреждане на чужда
вещ)
4. конкретен обект на престъплението:
едно или няколко конкретни
обществени отношения, засегнати с
конкретно престъпление (неплащане на
издръжка по чл. 183 НК).
Отношение между отделните видове
обекти: общият обект на
престъплението включва съвкупността
от всички видове обществени
отношения. Груповият обект на даден
вид отношения винаги се явява част от
общия обект. От своя страна груповият
обект включва непосредствените
обекти на отделните видове престъпни
деяния.
Значение на обекта на престъплението:
1. засяганите обществени отношения
определят съдържанието, формата и
структурата на даден вид
престъпление, 2. характерът на обекта
определя и системата на деянията, 3.
същността на обекта определя и
формата на неговото засягане, 4.
мястото и ролята на даден обект на
посегателство в съществуващата
система от обществени отношения
определят и равнищата на
наказателно-правна закрила срещу
престъпленията, 5. от естеството на
засягането на обществените отношения
зависи и какви видове състави в
рамките на дадения вид отношения ще
бъдат уредени в закона, 6.
обществената значимост на даден вид
отношения определя и средствата за
тяхната наказателно-правна защита.
Предмет на престъплението: отделен
елемент от общественото отношение,
което е непосредствен обект на
посегателството, или материална
предпоставка за съществуването на
този обект, върху които субектът
въздейства пряко и непосредствено и
по този начин засяга цялото
обществено отношение. Отношението
между обект и предмет на
престъплението ще зависи от това дали
предметът е елемент на отношението
или негов материален израз,
материална предпоставка за
съществуването му, а във втория –
материален израз на обекта на
посегателството. Средство на
престъплението: чл. 53, ал. 1, б. НК:
средство или оръдие на престъплението
са вещи, които са били предназначени
или са послужили за извършване на
престъплението. Средството и
предметът са различни неща.
Предметът е елемент на отношението,
непосредствен обект на
престъплението, материална
предпоставка за съществуване на
отношението. Той съществува
независимо от дееца и върху него
престъпникът въздейства, като по този
начин засяга самото отношение.
Средството е вещ, нещо външно на
отношението. Нейната определеност ще
зависи от дееца, който придава на
вещта съответното предназначение.
Самото съществуване на обществените
отношения не зависи от това дали
върху тях ще се осъществява
посегателство и с какви средства ще
стане това. Една и съща вещ може да
бъде предмет на едно престъпление и
средство на друго, осъществени от един
и същ субект. Ако едно огнестрелно
оръжие е притежавано противозаконно
е предмет на престъпление, а когато се
използва за убийство – средство на
последното.
Обществена опасност на
престъпното деяние:
1. определящо основни качество на П.,
свързано е с укоримостта на деянието и
порицанието му от гл.т. на морала.
2. обективно качество на П., не зависи
от субективната оценка на извършителя
3. неюридическо качество на П.,
свързано е с отрицателното
въздействие, което то оказва върху
системата от обществени отношения.
По своята същност обществено
опасните деяния реално засягат/
увреждат/ застрашават съответните
обществени отношения.
Обществената опасност се
характеризира с :
1. характера си, а той зависи от
характера на застрашените/ увредените
обществените отношения
2. степента, която зависи от характера,
но и от вида на засягането – увреждане
или застрашаване, както и от начина на
осъществяване на деянието
4. средствата, които се използват
5. засягането на други несъставомерни
обществени отношения
6. от условия на извършването: нощем
7. от вината – от субективните
елементи на престъплението
Опасността има значение за:
1. отграничаване на престъплението от
други правонарушения: само тези с по
– висока обществена опасност са
престъпленията
2. за малозначителността – чл. 9, ал. 2
(кражба на кламер)
3. за освобождаване от наказателна
отговорност и от изтърпяване на
наказание.
Обстоятелства, при които деянието
не е обществено опасно:
1. чл. 9, ал. 2: чл. 194 НК (кражба).
Ако едно деяние има всички белези на
престъпление, може и да не е , защото
е явно незначително или
малозначително, не е обществено
опасно. Реално може да не засяга
обществени отношения
2. Неизбежна отбрана: чл. 12 НК.
Проблемът е за деянието, което
причинява вреди на нападателя в
процеса на отблъскване на негово
нападение. Институтът защитава 1.
личността и законните права/ интереси
на гражданите, 2. държавен/ обществен
интерес. Всеки гражданин може да се
позове на института, не само пряко
нападнатия. Няма особености относно
субекта на нападението: все пак ако
нападнатия знае, че нападателят му е
невменяем е добре, ако не му
причинява вреди, а потърси друг
начин.
Нападението: човешко поведение, едно
или няколко действия/ бездействия,
които пряко или непосредствено
застрашават обекта. Законови
характеристики:
1. непосредствено: означава, че чрез
него се дават предпоставки за близко и
предстоящо увреждане, признака се
свързва с началото на проявата,
насочена към увреждане на обекта.
Дава отговор на въпроса от кой най –
ранен момент е възможна активна
защита срещу нападателя.
2. противоправно: 1. увреждането, към
което то е насочено да е правно
недопустимо. Щом нападението засяга
правно защитени интереси по един
правно недопустим начин, то е
противоправно.
3. Л. Груев: налично към момента на
причиняването на вредите на
нападателя. Свързва се с края.
Отговаря на въпроса до кой най –
късен момент е възможно да се
причинят вреди на нападателя и това
да се признае за неизбежна отбрана.
Нападението се прекратява като: 1.
прекъснато е от лицето или от трето
лице, 2. когато самият нападател се е
отказал да го довърши. Временното
прекъсване не е прекъсване, 3. когато
нападателят е завършил нападението.
Важен е въпросът за пределите на
защитата: чл. 12 НК; в рамките на
необходимите предели, ал. 2:
превишаване пределите има когато
защитата явно не съответства на
характера на опасността на
нападението. Според практиката на
Върховния съд една защита е явна
когато несъответствието е ясно!:)
1. законът изисква относително
съответствие на нападението и
защитата
2. законът допуска несъответствие –
превишаване, стига то да не е явно.
3. преценката трябва да се извърши за
всеки конкретен случай по анализ на
всички обстоятелства на делото.
Характера на нападението е свързано с
вида на застрашените обществени
отношения. Опасността на нападението
с преценява според:
1. неговата интензивност
2. с оглед използваните средствата
3. с оглед начина
4. според броя на нападателите
5. с оглед времето и мястото на
извършване на нападението
Не трябва да се търси съответствие на
средствата. чл. 12, ал. 4 деецът не се
наказва, когато извършва деяние при
превишаване пределите, ако това се
дължи на уплаха/ смущение.
Принцип на съпоставимост на
наказанието и престъплението. 1997 г.
Нова ал. 4: 6 хипотези, в които мястото
има значение, неясни критерии. КС я
обявява за противоконституционна.
Останала е само една точка:
проникване с насилие/ взлом вя
жилище и т. 6 – ако нападението не
може да бъде отблъснато по друг начин
(2006 г. - нова ал. 3). Жилище: тълкува
се по – широко, следва да се разбира
всеки обект, който се използва за
обитаване от хора, без значение е
какво представлява самия обект: къща,
вила, апартамент. Без значение е къде
се намира този обект, също така е без
значение дали се обитава постоянно
или временно.
Мнима неизбежна отбрана: при нея
деецът е в грешка относно
действителността на нападението. Той
счита, че има нападение, но това по
същество не е така. Ако деецът е в
грешка – това по същество изключва
умисъла, тъй като деецът не съзнава,
че върши обществено опасно деяние. В
зависимост от това дали деецът е могъл
и е бил длъжен да предвиди, че няма
нападение грешката е извинителна или
неизвинителна. При извинителната
деянието е случайно и не се носи
наказателна отговорност. При
неизвинителната очевидно вредите са
били причинени поради
непредпазливост и ако престъплението
е предвидено от НК – ще носи
отговорност. Във всички случаи при
мнима неизбежна отбрана, за да е
налице грешка трябва да се установи,
че деецът без да има основание за това
е бил категорично уверен, че е налице
нападение (ако се е колебаел –
евентуален умисъл – носи отговорност
за причинени вреди на „нападателя“).
АС: Няма неизбежна отбрана когато: 1.
не е обществено опасно, 2. правомерно
е, 3. мнима отбрана, 4. нападението е
завършило, 5. умишлено се провокира
нападение.
3. Крайна необходимост: чл. 13 НК. Тук
се говори за състояние на крайна
необходимост. Основен проблем е
спасяването на застрашени интереси
чрез причиняване на вреди. Крайната
необходимост се определя като
конкретни фактически положения, при
което в резултат от действието на
определени сили се създава висока
степен на вероятност за предстоящо
близко засягане на правно защитени
интереси. Причини за състоянието:
1. стихийно/ обществено бедствие:
буря, епидемия
2. действие на определени сили –
химически, физически
3. физиологични нужди/ болестни
състояния
Разлики с неизбежна отбрана: 1.
крайната необходимост е субсидиарна:
деецът...не е могъл да избегне по друг
начин, 2. причинените вреди следва да
са по – малко от значителни от
предотвратените. Преценката е лесна,
ако са от един характер. Когато
съотношението е спасяване на човешки
живот срещу имуществени вреди се
дава приоритет на първото.
Кой следва да поправи вредите? 1. ако
трето лице е причинило състояние на
крайна необходимост: то следва да
поеме вредите, 2. ако е резултат на
стихийно бедствие – на носителя на
благата.
4. Задържане на престъпник по чл.
12А: Проблемът е причиняването на
вреди и изключването на обществена
опасност на деянието, ако това се е
случило при задържане на лице,
извършило престъпление.
1. Субект може да е всяко лице, не
само пострадалия от престъплението.
2. Вреда: може да се причини само на
задържано лице.
3. Действия: трябва да са единствено с
цел лицето да се предаде на
компетентните органи.
4. Да няма друг начин освен задържане
(доближава се до крайна
необходимост)
5. Действията да не превишават
необходимите и законосъобразни
мерки.
ЮФ, който поражда субективното право
на задържане е извършването от
лицето на престъпление. Очевидно е,
че трябва да има неотложност. Тя е
възможна при: 1. реална опасност то да
се укрие и избегне наказателната
отговорност и 2. реална опасност то да
извърши ново престъпление.
5. Оправдан стопански риск по чл. 13А:
когато 1. се целят по – висши общи
цели, постигане на резултат и 2. се
експериментира, като се спазват
правилата за него. Ако все пак се
причинят вреди – деянието не е
обществено опасно
АС: разлики на крайна необходимост и
оправдан стопански риск: При крайната
необходимост съществува опасност,
допустима е опасност за живота, деецът
не е длъжен да се съобрази с всички
забрани, предотвратява се друго
действие, докато при оправдания
стопански риск: може да няма
опасност, не е допустима опасността за
живота, длъжен е да се съобрази с
всичко зависещо от него, за да
предотврати.
Противоправност и наказуемост на
престъпното деяние и
обстоятелства, които ги изключват:
И двете качества са основни, отделни
качества на П. Противоправност:
юридическо качество. Без правна
норма в НК, в разрез с която да се
намира деянието – не може да има,
производно качество на обществената
опасност и се явява юридически израз
на обществената опасност. Обективно
качество на престъплението.
Неизбежно се свързва със
съставомерността (П. с всички
признаци на даден състав). Функции на
НП: 1. мотивира гражданите да не
извършват определени действия,
изпраща забрана като послание, 2.
гражданите да не пропускат
извършването на определени действия.
Изпраща заповед като послание.
Особено се подчертават спецификите
на комисивните престъпления:
случаите при които в състава на П. е
фиксиран само престъпния резултат:
убийство. Не е указано дали е чрез
действие или бездействие – може и
чрез двете. Особености при
бездействието: вж лекцията: за да
може чрез него да се причини
престъпен резултат трябва да е
съставомерно и т.н. Наказуемост:
наказуеми са онези действия, които
притежават определени качества
(съставомерни). Теории: че се отличава
от наказанието, от наказването на
дееца и т.н. Обстоятелства, които
изключват наказуемостта:те следва да
се разграничават от случаите когато
дееца се освобождава от наказателна
отговорност (чл. 62, 78а НК).
Разграничават се и от случаите, когато
се погасява възможността за
реализиране на наказателната
отговорност. Критерий: 1. с оглед
техният обхват:
1.общи: в общата част на закона и се
отнасят за всички престъпления, ако са
налице обстоятелствата, които те
сочат: чл. 17, ал. 3 (приготовление:
деецът не се наказва, ако по собствена
подбуда се е отказал да извърши П),
чл. 18, ал. 3 (опит), чл. 22 (съучастие).
Според някои автори това са
поощрителни норми, които целят
позитивното поведение на дееца.
2. Специални: в специалната част,
визират специфични за отделните
престъпления предпоставки : шпионаж:
чл. 105, ал. 2, лъжесвидетелстване чл.
292
2. с оглед времето:
1.при извършване на деянието (по
време на): неизбежна отбрана, чл. 12,
ал. 4: смущение и уплаха
2.последващи прояви: започнал опит,
но след това предотвратява последици
4в. Обстоятелства, изключващи
обществената опасност и
противоправност
Най-общо в тази група се обединяват
малозначителното деяние по чл. 9 ал.2,
неизбежната отбрана 12, задържането
на престъпник 12а, 13 и 13 а НК.
Когато едно деяние е причинило
съставомерни вреди, въпреки че е
вредоносно, ако е осъществено при
условията на някой от тези институти –
то не е обществено опасно и
противоправно, следователно не е
престъпление и не поражда
наказателна отговорност. Има вреди,
но няма престъпление. В тази група се
отнася и малозначителното деяние по
чл. 9 ал. 2, но относимостта му трябва
да се схваща условно или с други думи
е по-различно от останалите
обстоятелства. (Не е престъпно
деянието, което поради своята
незначителност не е обществено опасно
или неговата обществена опасност
съществува, но е незначително).
Чл. 9. (1) Престъпление е това
общественоопасно деяние (действие
или бездействие), което е извършено
виновно и е обявено от закона за
наказуемо.
(2) Не е престъпно деянието, което
макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона
престъпление поради своята
малозначителност не е
общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно
незначителна.
Чл. 12. (1) Не е общественоопасно
деянието, което е извършено при
неизбежна отбрана - за да се защитят
от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на
неизбежната отбрана има, когато
защитата явно не съответствува на
характера и опасността на
нападението.
(3) Няма превишаване пределите на
неизбежната отбрана, ако нападението
е извършено чрез проникване с
насилие или с взлом в жилище.
(4) Деецът не се наказва, когато
извърши деянието при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, ако
това се дължи на уплаха или смущение.
Чл. 12а. (1) Не е общественоопасно
причиняването на вреди на лице,
извършило престъпление при неговото
задържане за предаване на органите на
властта и предотвратяване на
възможността за извършване на друго
престъпление, ако няма друг начин за
неговото задържане и ако при това
задържане не е допуснато превишаване
на необходимите и законосъобразни
мерки.
(2) Необходимите мерки за задържане
на лице, извършило престъпление, се
превишават тогава, когато има явно
несъответствие между характера и
степента на обществената опасност на
извършеното от задържаното лице
престъпление и обстоятелствата по
задържането, както и когато на лицето
без необходимост се причинява явно
прекомерна вреда. В тези случаи
наказателна отговорност се носи само в
случаите на умишлено причиняване на
вредата.
Чл. 13. (1) Не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого
при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-
малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато
самото отбягване от опасността
съставлява престъпление.
Чл. 13а. (1) Не е общественоопасно
деянието, което е извършено при
оправдан стопански риск - за да се
постигне съществен общественополезен
резултат или да се избягнат значителни
вреди, ако то не противоречи на
изрична забрана, установена с
нормативен акт, отговаря на
съвременните научно-технически
постижения и опит, не поставя в
опасност живота и здравето на другиго
и деецът е направил всичко, зависещо
от него, за предотвратяване на
настъпилите вредни последици.
(2) При решаване на въпроса, дали
рискът е оправдан, се взема предвид и
съотношението между очаквания
положителен резултат и възможните
отрицателни последици, както и
вероятността за тяхното настъпване.
Правото на неизбежна отбрана не е
субсидиарно право, а първично, т.е.
нападнатият (отбраняващия се) може
да се позове на правото си на
неизбежна отбрана и вредоносно да
противодейства на нападателя, дори и
тогава, когато има други начини за
предотвратяване на вредите от
нападанието (напр. бягство от
нападателя, викане на ограни на
властта). Нападнатият не може да бъде
задължен да бяга, да се крие, с оглед
превантивни мерки законът му дава
право да се обърне и активно да
противодейства на нападателя, но
когато избере тази възможност трябва
задължително да спази всички
изисквания на закона. Опасността на
нападението е неговия потенциал,
неговата интензивност. Колкото е по-
вероятно нападението да постигне
целта си, толкова е по-опасно и
толкова по-големи вреди са оправдани.
Опасността на нападението зависи от
множество фактори, а не от един-
единствен (напр. брой на
нападателите, пол на нападателите,
въоръжение, имало ли е готовност за
използване, условия на време, място и
обстановка, разстояние, нощ или ден,
пусто или оживено място, физическа
сила на нападателите, възраст, от това
дали притежават специални бойни
умения, конкретното психо-физическо
състояние на нападателя, от
упоритостта, от мотивацията и т. н.).
Защитата е адекватна на опасността на
нападението, когато вредите,
причинени на нападателя са били
неизбежни, за да бъде пресечено
нападението, когато вредите са били
необходими за пресичането му.
Превишаване на пределите ще имаме,
когато се докаже, че и по-малките
вреди ще са били достатъчни за
пресичане на престъплението.
Лицето, което вече е извършило
престъпление – става въпрос за негово
задържане, докато при неизбежната
отбрана се уврежда нападателя, който
осъществява само противоправно
поведение, без да е задължително то
да бъде престъпление. Когато се
задържа едно лице и му се причиняват
вреди и се окаже, че не е причинител
на престъпление, не може да се
приложи чл. 12 а. Ако задържащото
лице е действало виновно – ще носи
наказателна отговорност.
Чл. 12а намира приложение само
тогава, когато престъпното деяние вече
е прекратено и съответно институтът по
чл. 12 неизбежна отбрана не може да
бъде приложен.
Чл. 12а задържане на престъпник не
може да бъде прилаган когато след
прекратяване на престъплението, в
следващ момент, при задържането му,
той окаже активна съпротива на
задържащото го лице. Тогава той
осъществява нападение, насочено
срещу задържащото лице и отново
намира приложение институтът по чл.
12. Чл. 12а намира приложение вместо
чл. 12 при комулативното наличие на
две условия – престъплението вече е
прекратено и при задържането
престъпникът не оказва активна
съпротива.
Разлика м/у 12 и 12а – при 12 е
допустимо умъртвяването на
нападателя, при спазване разпоредбите
на чл. 12 ал. 2, докато при 12а – при
задържане не може задържаното лице
да бъде умъртвявано. При превишаване
пределите на задържането, когато са
причинени вреди, които не произтичат
от обстоятелствата по задържането,
отговорност се носи ако задържащото
лице е действало умишлено.
Ако е действало непредпазливо се
изключва наказателната отговорност на
осн. чл. 12а, ал. 2.
Трябва да се държи сметка за
изискването на 12а ал. 1 че вредите,
които се нанасят на задържаното лице
се оправдават само ако няма друг
начин за неговото задържане, т.е. ако
може да бъде задържано, без да му се
нанасят вреди – чл. 12а е неприложим.
Всичко, което важи за неизбежната
отбрана важи и за задържането на
престъпник.
При неизбежната отбрана по чл. 12 ал.
2 става дума, че защитата трябва да
бъде съобразена с характера на
нападанието, а ппри 12а трябва да
бъде съобразена с характера на вече
извършеното престъпление.
Чл. 13 крайна необходимост.
Не е обществено опасно деянието,
което е извършено при крайна
необходимост.
Между неизбежната отбраан и крайната
необходимост има 5 разлики:
- юридическия факт, който поражда
правото на неизбежна отбрана и
крайна необходимост – при
неизбежната отбрана този факт е само
и единствено човешко поведение,
който е започнал и все още
продължава, докато при крайната
необходимост чл. 13 говори за
непосредствена опасност. (пожар,
новодниние, война, може да става дума
за транспортни произшествия,
промишлени аварии. Може да става
дума за остра нужда от храна и вода.
Нападения от страна на животни –
също могат да бъдат източници на
непосредствена опасност. Човешкото
нападение също може да бъде
непосредствена опасност.
Увреждането и интересите на бившия
нападател могат да бъдат оправдани
въз основа на института на кайната
необходимост.
- друга разлика е че източник на
крайна необходимост може да бъде и
нападението по чл. 12, с когато то все
още продължава. С особена острота се
постава въпроса за разграничението
между давата института. Институтът на
неизбежната отбрана оправдава само
вредите, които са нанесени на
нападателя, докато крайната
необходимост оправдава вредите, които
са нанесли на трети лица.
- крайната необходимост оправдава
само тези вреди, които са причинени
при липса на друг начин за отразяване
на непосредствената опасност. Чл.
13ал.1 НК. Неизбежната отбрана няма
субсидиарен характер.
- при крайната необходимот – съгл. чл.
13 ал. 1 се оправдават вредите, ака те
са по-малко от тези, които щяха да
бъдат унищожение. При крайната
необходимост причинените вреди
трябва да са по-малко от
предотвратените.
- при неизбежната отблна не се носи
гражданска отговорност за
причинените вреди. Вредите който са
причинени на трето лице, с/у което се
противодейства трябва да бъде
обезщетено за вредите.
5. Вина.
. ПОНЯТИЕ ЗА ВИНА.
Вината е психическото отношение на
дееца към Общ.Опасен х-р на деянието
му и настъпващите в следствие на него
ОО последици. Тя е налице, когато
деца е съзнавал или поне е могъл да
съзнава общественоопасните
последици на своето деяние и въпреки
това е решил да го извърши.
Вината има две характерни особености
– тя е субективно и неюридическо
свойство на престъплението:
? Субективно – защото е част от
психическото преживяване на дееца. Тя
е конкретен факт, но не от
обективната, а от субективната
действителност;
Неюридическо? /материално свойство
– законодателя не може нито да я
създаде нито да я премахне, той само
се съобразява с нея когато
криминализира онези
общественоопасни деяния, извършени
виновно и то при определена форма и
вид на вината.
II. ВИНАТА КАТО ПРИНЦИП В НП.
Вината в НП, за разлика от ГрП където
тя се предполага до доказване на
противното, трябва да се докаже. Всеки
е невиновен до доказване на
противното. Невиновността в НП е
изведена в основен принцип, т.е. всеки
е невинен до доказване на противното.
III. ФОРМИ НА ВИНАТА.
Според чл.11 НК формите на вината
са 2 – умисъл и непредпазливост.
Всяка от тези две форми на вината се
подразделя на свой ред на 2 вида.
Според чл.11, ал.2 НК умисъла бива
пряк и евентуален /косвен/. Според
чл.11, ал.3 НК непредпазливостта бива:
самонадеяност /съзнавана
непредпазливост/ и небрежност
/несъзнавана непредпазливост/.
IV. СТЕПЕН НА ВИНА.
Вината служи не само като основа, но и
като предел на ангажирането на дееца
с онези общественоопасни последици,
които се намират в причинна връзка с
извършеното от него деяние. Липсва ли
вина по отношение на
общественоопасни последици –
основни или само допълнителни с оглед
х-ра на престъплението, дееца не
отговаря за тях по НК.
V. ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА КЪМ
ОСТАНАЛИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО И КЪМ
ВМЕНЯЕМОСТТА.
Тук принципа е, че обективното
предшества субективното. За да търсим
виновно престъпно поведение преди
всичко трябва да имаме из-вършено
противоправно, общественоопасно /и
то с висока степен на обществена
опасност/, наказуемо по НК деяние.
1. Вината е елемент на конкретно
престъпно деяние и се изразява във
факта на неговото умишлено или
непредпазливо извършване - без
конкретно деяние не може да има вина.
2. Вината е този елемент от
субективната страна на престъпното
деяние, който изразява отношението на
дееца към общественоопасния характер
и обществените последици на
извършеното - без общественоо-пасно
деяние не може да има вина - чл.11(1).
3. Вината като елемент на
престъплението може да бъде дадена
само при тези общественоопасни
деяния, които са от категорията на
забранените от наказателния закон.
Ако липсва противоправно деяние, не
може да има и вина, макар че
противоправни могат да бъдат и дея-
ния, които не са извършени виновно.
Ето защо, установяването във всеки
конкретен случай на въпросните
обективни качества на престъплението
е предпоставка за поставяне на
въпроса за наличността или липсата на
вина. И тук обективното предшества
субективното.
4. Докато вината е елемент на
престъпното деяние, вменяемостта е
качество на субекта, свързано с
неговата психическа способност да
разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи пос-
тъпките си. Вината предполага това
психическо качество на субекта,
поради което преди да се търси
субективното отношение на последния
към общественоопасните последици,
това качество трябва да бъде кон-
кретизирано, тъй като без него не може
да има нито виновно извърш-ване, нито
нак. отгов/ст (чл.31-33). Вменяемостта
е предпоставка за вината и на нак.
отгов/ст.
Умисъл.I. ПОНЯТИЕ ЗА УМИСЪЛ,
ЛЕГАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ /ЧЛ.11, АЛ.2/.
Умисъла е първата от двете форми на
вината. Той е положително субективно
отношение на дееца към
общественоопасните последици на
своето деяние.
Легалното определение за умисъл се
съдържа в чл.11, ал. 2 от НК “Деянието
е умишлено, когато дееца е съзнавал
обществено опасния му характер,
предвиждал е неговите ООП и е искал
или допускал настъп-ването на тези
последици”
95% от престъпленията предвидени в
НК са умишлени. Опита и при-
готовлението като стадии на
престъплението са възможни само за
умишлените престъпления, същото се
отнася и за съучастието.
II. ИНТЕЛЕКТУАЛЕН И ВОЛЕВИ МОМЕНТ
НА УМИСЪЛА.
От легалното определение е видно ясно
изразеното наличие на волеви и
интелектуален момент:
Интелектуален момент – дееца е наясно
с обществената опасност на своето
деяние:
съзнава общественоопасния х-р на
своето деяние;?
? предвижда настъпването на
съставомерните общ. опасни последици
предвидени в НК.
Интелектуалния момент предполага и
следващия го волеви момент на
умисъла – дееца желае или е допускал
настъпването на съставомерните
общественоопасни последици на своето
деяние.
III. ОСНОВНИ ФОРМИ: ПРЯК И
ЕВЕНТУАЛЕН /КОСВЕН/ УМИСЪЛ.
Основните форми на умисъла са в
зависимост от волевия му момент и
могат да бъдат пряк или евентуален
/косвен/ умисъл:
Пряк – когато дееца? иска, желае
настъпването на вредните последици
/стреля за да убие/;
? Евентуален – дееца не извършва
деянието заради вредните пос-ледици,
цели някакви други последици. Като
страничен резултат нас-тъпват и др.
ООП в резултат на деянието и макар да
ги съзнава дееца не се отказва. В този
случай, когато се съзнават като др.
допълни-телен резултат ООП говорим
за евентуален умисъл. Думата
”ДОПУСКА” не се използва в смисъл, че
дееца предполага, а става в-с за
волеви момент който се оприличава с
безразличие към страничните ООП.
IV. ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА
УМИСЪЛА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ
КЪМ НЕГОВИТЕ ОСНОВНИ ФОРМИ.
Основните форми на умисъла не
зависят от психическото състояние на
дееца по време на формирането и
изпълнението на решението. Др.
видове умисъл обаче зависят:
Афектен – когато решението за
умишлено престъпление се е? по-
родило в състояние на силно душевно
вълнение;
Предумисъл – решението за?
умишлено престъпление е взето в
спокойно състояние, обмислено е
предварително.
В зависимост от това кога е взето
решението за умишленото прес-
тъпление говорим за:
предварителен – решението е взето?
предварително;
внезапен умисъл – непосредствено
преди извършването на? самото
престъпление.
6.НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ.
I. СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ /ЧЛ.11,
АЛ.3/.
Непредпазливостта представлява
отрицателното отношение на деца към
общественоопасните последици.
Легално определение за
непредпазливостта е дадено в чл. 11,
ал. 3 от НК “ Деянието е
непредпазливо, когато дееца не е
предвиждал настъпването на ООП, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването
на тези последици, но е мислел да ги
предотврати.”
II. САМОНАДЕЯНОСТ, ИНТЕЛЕКТУАЛЕН
И ВОЛЕВИ МОМЕНТ, РАЗГРАНИЧЕНИЕ
ОТ ЕВЕНТУАЛЕН УМИСЪЛ.
Съзнателна /самонадеяност/ - дееца е
съзнавал какви? ООП могат да
настъпят /интелектуален момент/, но е
бил сигурен, че те ще бъдат
предотвратени /волеви момент/. Дееца
съзнава че от този вид деяния могат да
настъпят определени ООП, той обаче е
сигурен, че в този случай няма да
настъпят, уповава се на някакъв
фактор който ще ги предотврати. Той е
против настъпването на ООП, но не
съзнава, че няма пречка тези
последици да настъпят.
Тя е много близка до евентуалния
умисъл. Разликата е във волевия
момент: докато при евентуалния
умисъл дееца е безразличен към
настъпващите ООП, то при
самонадеяността той не е
безразличен към тях, а се е
надявал, че те няма да настъпят.
III. НЕБРЕЖНОСТ, ПОЛОЖИТЕЛЕН И
ОТРИЦАТЕЛЕН МОМЕНТ НА
НЕБРЕЖНОСТТА.
Несъзнателна /Небрежност/ - дееца не
съзнава, че това което върши е
основание за настъпване на ООП.
Дееца е трябвало да бъде в състояние в
което е могъл да предотврати ООП
/ловец стреля по неясен силует като си
мисли, че е дивеч, но се оказва човек/.
а) отрицателен елемент – дееца не
съзнава, че това което върши е
основание за настъпване на ООП;
б) положителен елемент – бил е
длъжен, имал е принципната въз-
можност /необходимите качества/, да
предвиди настъпването на ООП.
IV. НАКАЗУЕМОСТ НА
НЕПРЕДПАЗЛИВИТЕ ДЕЯНИЯ /ЧЛ.11,
АЛ.4/.
Съгласно чл.11, ал.4 НК
непредпазливите деяния са наказуеми
само в предвидените от закона случаи.
Не на всяко умишлено престъпление
отговаря непредпазливо такова в НК
/няма кражба или лъжесви-детелстване
по непредпазливост/. За да се
криминализира едно деяние като
непредпазливо е необходима изричната
воля на закона.
Като непредпазливи се криминализират
само резултатните престъпления и като
изключение могат и престъпленията на
поставяне в опасност. Престъпленията
на просто извършване са винаги
умишлени.
V. СМЕСЕНА ВИНА И НЕЙНОТО
НАКАЗАТЕЛНОПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ
/ЧЛ.11, АЛ.5/.
Ако едно деяние е квалифицирано от
закона като по-тежко при настъпването
на допълнителни ООП, ако за тези
последици не се изисква умисъл, дееца
отговаря за тях и ако по отношение на
тях е действал непредпазливо.
II. СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ /ЧЛ.15/,
РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ НЕБРЕЖНОСТ.
Случайното деяние е предвидено в
чл.15 НК “Не е виновно извършено
деянието, когато дееца не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните
последици /случайно деяние/.
За разлика от грешката, която е
причина за да липсва вина, слу-
чайното деяние е само последица от
липсата на вина – наименование на
съставомерно и обществено опасно
деяние, което не е извършено винов-
но.
Разграничение от небрежността.
При “Случайното деяние” дееца не
е могъл, не е бил в състояние и не е
бил длъжен да предвиди
настъпването на ООП, докато при
неб-режността е бил в състояние и
е бил длъжен да предвиди
настъпването на ООП.
III. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПРАВОМЕРНА
ЗАПОВЕД /ЧЛ.16/.
Изпълнение на противоправна заповед
– като обстоятелство изкл.
наказуемостта е предвидено в чл.16 НК
“Не е виновно извършено дея-нието,
което е осъществено в изпълнение на
неправомерна служебна заповед,
дадена по установения ред, ако тя не
налага очевидно за дееца
престъпление.” В този случай дееца не
разбира, че се подчинява на нищожна ,
противоречаща на НК по същество
заповед. Дееца си мисли, че се
подчинява на една изпълнима заповед,
каквато всъщност няма.
Ако става в-с за извинима грешка то тя
би изкл. и непредпазли-востта, но ако
се окаже, че е неизвинима – дееца да е
бил в състояние да разбере, че тя му
налага да извърши престъпление. В
този случай грешката не би могла да
изкл. непредпазливостта и вината
изобщо.
7в. Единство и множество на
деянията и престъленията.
Възможни са различни фактически
и юридически усложнения при
осъществяването на престъпната
дейност . Въпреки които усложнения
цялостната престъпна дейнос се
третира като едно единствено
престъпление или се квалифицира
юридически като 1 единстено
престъпление за което се налага
предвиденото в закона наказание. В
тези случай се говори за усложнена
престъпна дейност.
Когато се каже усложенена престъпна
дейност това означава наличие на
ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Деянието може да бъде едно , 2 или
повече , но във всички случай
престъплението е едно. МОже да има
разминаване м/у броя на деянията и
престъленията.
1.Възможно е да става дума за
фактически усложнения в процеса на
осъществяване на прости по своята
конструкция престъпления / чието
изпълнително деяние е монолитно от 1
елемент и се очертава само 1
единствен престъпен резултат –
убийство, кражба /
Тези престъпления може да се
извършат с един акт . / произвел
изстрел и убил жертвата / но може и да
са изправени пред множество
фактически усложениния и
престъплението е извършено с 2 или
повече отделни акта. Възможно е тези
множеството акто да представляват
необходимото комулиране / натрупване
/ за да бъде причинен определен
престъпен резултат. Пример : За да
бъде изнудено лицето да даде
паричната сума е било няколкократно
заплашвано.
Възможно е при неколкократното
въздейсвие , всяко едно въздействие да
засяга обекта / жертва / да нараства
увреждането на обекта. От нанасяне
на множество удари тел.повреда от
лека минава в тежка и настъпва смърт.
В тези случай се отговаря за едно
единствено престъпление.
Възможно е усложненията да бъдат
юридически , а не фактически . Да
бъдат заложени в самата законова
конструкция на престъплението , в
самия законов състав . Тук се говори за
различни видове усложнени
престъпления .
1.Съставно престъпление - характерно
е че неговото изпълнително деяние се
състои от 2 части.
2.Всяка една от тези 2 части на
изпълн.деяние на съставното
престъпление представлява
изпълнителното деяние на друго
/просто / самостоятелно престъление
различно от съставното визирано в
друга норма на особената част. /
Съставното престъпление е изградено
от 2 други прости престъпления / .
Класически пример : Грабеж чл. 198
НК . Който употреби сила или
заплащване за да отнеме чужда
движима вещ от владението на
другиму. / едната част на
изпълнителното деяние - употреба на
физическа сила, тази част е
изпълнителното деяние - чл. 143 НК
принуда . Възможно е в резултата на
физическата сила да е причинена смърт
- чл.199 НК квалифициран . чл. 128 ,
129 , 115 – умишлено убийство
Втората част на изпл. Деяние грабеж е
отнемане на чуждата вещ - е
едновремено и и изпълнително деяние
кражба 194 НК .
Поставя се въпроса за конкуренцията
на тези 2 фигури при наказателната
квалификация на тази дейност -
Едната фигура е съставното
престъпление – грабеж – едно
престъпление , обединяващо
цялостната престъпна дейност
квалифицираща се по чл. 198 и 199 НК
. Другата конкурираща фигура е тази
на съвкупност от 2 престъпления -
кражба + принуда или телесна
повреда , убийство.
До тук не може да кажем тази дейност
как да бъде квалифицирана.
При съставното престъпление м/у
двете части на изпъл. Деяние
съществува обективна и субективна
връзка . Обективната връзка се
изразява в това че едната част на
изпълнителното деяние улеснява
другата. Ако няма такава обективна
връзка липсва няма да има едно
съставно престълние , а ще има
съвкупност от 2 различни престълния.
Очевидно ще има съвкупност от
престъпление когато има първо
отнемане и след това физическо
насилие.. Не може да се каже че физич.
Насилие улеснява отнемането на веща.
Необходимо е да има и субективна
връзка м/у двете части на
изпълнителното деяние . Изразява
се в това че в момента на
осъществяването на първата часат на
изпъл-деяние дееца осъзнава че по
този начин улеснява втората част и
иска това. Целта на пръвата част на
изпъл. Деяние е да улесни втората.
Грабеж има когато дееца нанася
ударите за да вземе портфейла .
Няма да има грабеж , а съвкупност от 2
те съставящи престъпления въпреки
наличие на обективна връзка на
улесняване ако липсва субективната.
Пример . Някой си убил друг поради
ревностни подбуди , служебна
неприязъм и след като пада трупа от
джоба му пада портфейла , убиеца го
взема . / целта не е вземане на
портфейла /
Двуактно престъпление .
Общото м/у двуактното
престъпление и изпъл.- деяние е
това че двуактното престъпление
също се състои от 2 части. Но за
разлика от съставното престъпление и
двете части не представляват изпл.
Деяние на др.престъпление.Т.е нито
една от двете части не е престъпна
дейност .
Напускане на собственото жилище и
заживяване на съпружески начала с
друг . Сами по себеси и 2 те не са
престъпление. , но двете заедно са
съставлявали двуактно престъпление
- 80 те години.
Двуактно престъпление когато една
от двете части представлява изпълн.
Деяние , а другата част не
представлява престъпна дейност.
ИЗнасилване чл. 152 ал. 1 т. 2 .-
упражняване на принуда / сила или
заплашване / , втората част е
съвъкуплението което само по себе си
не е престъпна дейност .
Продължавано престъпление. Чл.
26 НК.
Особеностите са: две или повече
деяния, които се квалифицират като
едно престъпление. Броят на деянията
и престъпленията не винаги е равен.
Деянието обхваща всички
телодвижения или въздържане от
такива, които са осъществени при
относително непроменени условия на
време, място и обстановка. Промяната
във време, място и обстановка разкъсва
системата на деянието и системата от
телодвижение се схваща като две и
повече деяния. За да има две и повече
деяния между тях трябва да има
някакъв период от време, който да
разкъсва единството им. Ще имаме
едно деяние, ако деецът няколко пъти
е влизал в склад (напр.) в продължение
на два часа. Деянието ще бъде едно и
за продължавано престъпление не
може да става дума. Същата дейност
ако бъде разхвърляна – част
извършена в понеделник, част във
вторник – ще имаме продължавано
престъпление.
Второ условие е тези деяния да
осъществяват състав на едно и също
престъпление. (състав на кражба, на
шпионство и т. н.).
Възможно е някои от деянията да
осъществяват основния състав на
престъплението, а другите леко
наказуем или квалифициран състав.
(някои от деянията осъществяват
взломна кражба, други обикновена
кражба).
Съществуването на обективна и
субективна връзка между деянията
също е съществено при продължавано
престъпление, която дава възможност
(чл. 26) всяко следващо престъпление
да се схваща като продължение на
следващото, а не като съвсем
независимо отделно деяние или
отделните деяния да бъдат
квалифицирани в рамките на едно
престъпление.
Обективната връзка се изразява в това,
че между отделните деяния не е
изтекъл продължителен период от
време. Няма проблем две отнемания на
вещи, осъществени през няколко
месеца да се схваща периода като
непродължителен и да бъдат в рамките
на едно продължавано престъпление.
По повод на кражбата има виждане, че
периодът може да бъде до 1 година,
съгласно тълкувателно решение.
Практиката има рефлекс на
обединяване в рамките на едно
продължаване на едно престъпление.
Дали периодът е продължителен или не
зависи от вида на престъплението.
(напр. присвояване от страна на касиер
от работниците).
Такава обективна връза изисква
отделните деяния да са извършени при
една и съща обстановка.
Законодателят категорично предявява
това изискване (това не значи в едно
населено място, в един блок и т. н.). Не
се изисква двете деяния да бъдат
извършени по един начин. Практиката
в това отношение винаги е обединявала
една взломна кражба и една
обикновена кражба. Но когато деянията
са извършени в едно населено място
(по един начин, с един маниер или е
използван един и същи повод за едно
престъпление).
От субективна страна – субективната
връзка се изразява в еднородност на
вината – деянията трябва да бъдат
само умишление, или само
непредпазливи.
Смисълът на продължаваното
престъпление е ожесточаване на
наказателната репресия, независимо че
цялостната престъпна дейност се
третира като едно престъпление.
Съгл. чл. 26 ал.2 Престъплението се
наказва съобразно общия престъпен
резултат. С продължаването на
престъпната дейност в рамките на
престъплението се получава
натрупване на престъпния резултат.
Фигурата на продължаваното
престъпление се конкурира с т. нар.
еднородна реална съвкупност. При
еднородната реална съвкупност липсва
обективната и субективна връзка
между отделние деяния. Тя се наказва
по един различен и по-лек начин от
продължаваното престъпление.
Продължено престъпление.
Тук за разлика от продължаваното има
едно-единствено деяние. Това деяния
има или формата на бездействие (напр.
неплащане на издръжка 183 НК), или
формата на действие (отклонение от
военна служба) и после деянието
приема форма на бездействие
(невръщане в поделението). Именно
това бездействие, което се наблюдава
дава възможността да се получи
неговата основна характеристика,
която се изразява в това, че
изпълнението на престъплението трае
непрекъснато, постоянно.
Обикновено продължителността на тези
престъпления е голяма, но това не е
задължително – те могат да бъда
осъществявани през краткотраен
период – няколко часа, дни, но
непрекъснато в периода. (напр.
незаконно придобиване на огнестрелно
оръжие; задържане на заложник;
незаконно лишаване от свобода 142
НК)
Обикновено продължителността на
продължаването колкото е по-дълга,
толкова по-тежко е наказанието, но във
всички случаи престъплението е едно(
Съвкупност от престъпления.
Множество престъпления – общо
понятие за съвкупност и рецидив.
Уредено в чл. 23 до 25 НК и 27–30НК.
Когато се каже множество –
противоположно понятие на
усложнената престъпна дейност.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищов за държавен изпит по НПН

Пищов за държавен изпит по наказателноправни науки...
Изпратен от:
Latinoto7
на 2010-10-11
Добавен в:
Пищови
по Наказателно право
Статистика:
757 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
особености в диспозицията на квалифицираната контрабанда
добавена от mmiroslava 22.05.2012
0
19
Подобни материали
 

Наказателно право

27 окт 2007
·
1,338
·
22
·
13,103
·
777

Понятие за българското наказателно право. Същност, основни принципи. Обща и особена част на НП. НП и другите клонове на обективното право...
 

Наказателно право - лекции

26 сеп 2010
·
701
·
121
·
56,163
·
933

Лекции за държавния изпит по наказателно-правни науки (конспект 2007г.)...
 

Наказателнопроцесуални правоотношения

19 юни 2008
·
183
·
77
·
37,654
·
96

Наказателният процес представлява система от последователно извършвани правни действия. Става въпрос именно за правни действия, защото те са предписани в НПК (т.е. от правото със съответни правни норми)...
 

Предмет на наказателното право, видове престъпления, клалифицирани състави, наказуемост

17 фев 2010
·
95
·
43
·
19,594
·
118

Наказателноотговорни лица – субект на престъплението, вменяемост и невменяемост. Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните...
 

Наказателно право - обща част

19 фев 2010
·
66
·
27
·
10,247
·
95

Включва съучастие, множество престъпления, рецидив, наказание и наказателна отговорност...
1 2 3 4 »
 
Онлайн тестове по Наказателно право
Тест по наказателно право– особена част
изходен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Това са въпроси по Наказателно право- особена част, подходящ за подготовката за изпита. По-голяма част от въпросите позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
54
143
1
3 мин
15.07.2013
Наказателно право - обща част
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Тест с 25 въпроса със средна трудност. Добри за подготовка, обхващащи първите 10 теми от конспекта.
(Лесен)
25
2
1
7 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по наказателно право

Пищов за държавен изпит по НПН

Материал № 554866, от 11 окт 2010
Свален: 757 пъти
Прегледан: 855 пъти
Предмет: Наказателно право, Право
Тип: Пищов
Брой страници: 16
Брой думи: 39,330
Брой символи: 241,320

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищов за държавен изпит по НПН"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения