Големина на текста:
* История и теория на политическите партии
Пол. Партии се изучават в 2 отделни дисциплини партология и социология. Part –
част от нещо, визира се обществото. Първите изследвания които касаят този
феномен се появяват в Англия в края на ХVІІІв. Не възможно наличието на
парламент без политически партии. През ХVІІІв. Избухва английската буржуазна
революция. Нейната цел е трансформиране на държавното устройство от
абсолютна към конституционна монархия. Това означава делене на суверенитета
/единната и неделима власт в д-вата във вътр. полит. план/. През средновековиято
монархът съсредоточава в себе си целия суверенитет. През ХVІІІв. в Англия
възниква конфликт м/у парламента и краля с цел делене на суверенитета м/у девте
страни. При конституционната монархия имаме делене на суверенитета м/у краля и
парламента, а при парламентарната суверенитетът принадлежи на парламента, а
монархическия институт има предстванителна власт. През ХVІІІв. излизат
пътрвите изследвания за партиите, по това време същетвуват т.нар. фракции или
котерии /прото партии/. Тези понятия са изпълнени с негативно съдържание
защото се счита че задоволяват личен или групов интерес, нямащ много често
нищо общо с интересите на обществото или държавата. Според Макс Вебер
партиите преминават през три основни етапа на развитие: 1 етапа на
арстократичните котерии; 2 етапа на политическите клубове; 3 етапа на масовите
политически партии /организации/. Третият етап е хапрактерен за края на ХІХ в.
Има няколко основни концепции в политологията, които се опитват да обяснят
феномена политическа партия. Този феномен е характерен за европейското
политическо развитие.
Първата концепция и лебералната концепция, която разглажда политическите
партии като група от хора обединена от идеологическа групова връзка. Тоест за да
има партия трябва да има идеология, която да обединява въз основа на морални
ценности и възгледи. Още в началото тази теория име противници, които счетат, че
идологията е важен партийно образуващ фактор, но само в началото. По късно
въздействието на идеологията ерозира под влияние на лидера и съответните
лидерски групи. Идеологията вивнаги е в процес на трансформация. Дори при
религиозните водачи и религиозни идеолози те също ерозирот и се видоизменят.
???/Политология – проф. Г.Янков/???
Концепцията на Паулмбара и Винер, която обеснява възникването на
политическите формирования с три вида кризи в политическата система на
обществото кризата на легитимацията, кризата на интерграция, кризата на
партиципация. Легитимационната криза се свързва с криза на моралните и
юридически основония на властта. Получава се властови вакуум, които бързо се
запълва от нови политимески субекти които оспорвот властта на управляващата
политическа група. Характерно е за общаство в преход от тоталитаризъм към
демократична система. Ключова специфика на тоталитарното общество е, че те
осигуряват монопола върху властта на политическия елит, гарантиран от
съответната конституция 1973 / Живковата конституция и чл. 1, които отразява
ръководната роля на БКП. След демократичните промени чл. 1 отпада.
Криза на интеграция – свързана е със стремеж на обезправени в политическо
отношение, на етнически или етнонационални групи към политическа еманципация
до обевяване на самостоятелна държава / мулти национални д-ви кадето имаме
доминираща в полит. отношение етническа група/ - ДПС; африканските племенни
д-ви, където има едно доминиращо племе.
Кризата на партиципация – свързана е със стремежа на обезправени в политическо
отношение социални групи, към политическо равенство – характерно е за полит.
партии от ХІХв. и началото на ХХв. – свързано е с имуществените цензове при
избори. През 1906г. се създава лейбъристката партия на Англия, която защитава
интересите на нейните работници и в нея са включени и синдикатите.
* Етапи в развитието на полит. партии .
Всяка национална партия има своя характерна история. Съществуват т.нар.
идеални модели Маск. Вебер счита че Английските полит. партии минават през три
етапа. Етап на аристократични котерии, на политически клубове, етап на масовите
политически организации. Според Макс вебер първите два етапа са т. нар.
“праистория” на партиите. Зрелите политически партии са еднствено под формата
на масови политически партии.
Етапи в развитието на политиченкските партии според М. Вебер, които
разглежда и аналогично в своите изследвания либералните и консервативните
партии в Англия. Според него партиите минават през полит. котерии, полит.
клубове, етап на масови полит. партии. Според него първите два етапа формират
праистория на партиите, а последния етап представлява реално същинско
състояние. Аристокретичните котерии се формират в англииския парламент през
периода 1660 1680г. Аристократичните котерии са групи аристократични
парламентаристи, които се обединяват около по – влиятелните аристократични
родове и формиращи групи по интереси – котерия или т. нар. фракция.
Котерията няма организационна структура, тя не функционира на основата на
идеология, което показва, че аристократичната котерия функционира на базата на
базата на изключително ситуитивна динамика. Това което обединява е
ситуационния интерес. Липсата на мироглед и ситуационна структура формира
котерията като динамична величина. Преминаването от една котерия в друга е
често срещано явление /ренегатство/. В англия арист. котерии се обединяват на
базата на религиозна принадлежност.
Следващ етап от развитието на полит. партии е характерен за 30-те години на
ХІХв. Политическите клубове са средища за формулиране и пропагандиране на
политическата идеология. Картън club е косервативна полит. идеология, а reform
club – на либералната полит. идеология. Либерализма издига на преден план
политическите стопанските и религиозни свободи на човека. Либералите считат ,че
щом човек е надарен с разум то той трябва да бъде свободен в своите движения и
независим от държава,църква. Либералите са опт. по отношение на човешката
природа. Според либералите човек трябва бъде свободен в своите действия и
незовисим от д-ва. и ц-ва. Според конерваторите човек тарябва да бъде
контролиран от авторитети. Консернатизма е реакция Вел.Фр.Рев. от 1789г. Според
консерваторите в света има една естествена социална структура, която не би
трябвало да се променя от революции и др. соц. катаклизми. Соц. революции
нанасят беди в/у нац. общност и създават предпоставки за еднолично авторитарно
управление.
Голямата разлика м/у клуб и котерии е клубовете оперират с идеологически
послания и притежават средства за политическа агитация и пропаганда. Полит.
клубове разполагат и с печатни издания и имат по – широк обхват. Появяват се
наченките на съвременно политическо общество и това става в края на 60-те
години на ХХв. когато в Англия се формират либералните и консервативни партии
като добре структурани полит. организации. Важна е общо националната
структура. За разлика от евр. полит. партиии американските партиии нямат развите
организационна структура, а функционирет като предизборни комитети. Има две
ключови социологически причини, които обесняват възникването на масовите
политически партиии – индустриалната революция, която прави англ. общество
градско общество. Работниците дълго време нямат право на гласуване. Но за да се
превърнат в обществено политически партиии се опитват да канализират тяхната
подкрепа – разширяване на избирателното право, което мотивира политически
партиии да обхванат този огромен електорален корпус и да изпалзват неговата
избирателна енергия.
В края на ХІХв. и нач. на ХХв. в континента се появяват масови политически
партии, които са с либерално консервативни или със социал-демократична
насоченост. Най-масови са социал-демократическите партиии. Те обединяват
усилията и осигуряват представителството на наемните работници, които са най-
голямата избирателна единица в индустриалните западни общества.
* Функции на политическите партии
1.Партиите като елемент на модерните политически системи изпълняват
определине ф-ции. Най – важна е функцията на полит. артикулация. Това означава,
че политическите партии мотивират, формулират и репрезентират социален
интерес на терена на политическа власт. Колкото по голям обем соц. интерес
дадена партия успява да артикулира, толкова повече партията е по – конкурентно
способна и шансовете и да дастигне до властта са по-големи. Тази ф-ция е
изключително важна защото се осъществява канализация на соц интерес. В
противен случай не артикулирания социален интерес може да бъде защитеван анти
системно посредством не легитимни способи от рода на въстания, метежи, или др.
соц. катаклизми. В този смисъл партиите са институции, които стабилизират полит
режими и са необходим елемент от вс. демокретична система.
2.Втора ф-ция на партиите е да привличат хора за най-важните
административни длъжности в държавния апарат. При полит. плурализъм, когато
партиите спечелят избирателите назначават свои партийни функционери на
ръководни държавни постове. Така демокрацията се осъществява като ротация на
политически елити. Партиините назначения магат да бъдат сомо до ниво на
заместник министри. Според Маск Вебер демократичната система трябва да се
ръководи от можещи и знаещи бирократи.
3.Да формира идеологии,политически и правителствени програми
Идеологията трябва да се опрости до партийна програма, а тя да се сведе до

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 яну 2021 в 22:02 потребител
15 яну 2020 в 12:25 студент на 20 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по икономически и социални науки, специалност - Политология, випуск 2022
12 ное 2019 в 00:09 в момента не учи на 44 години
16 дек 2018 в 22:02 студент на 21 години от София
15 апр 2018 в 15:38 студент на 24 години от София - УНСС, факулетет - Юридически, специалност - Право, випуск 2021
28 яну 2018 в 15:50 студентка на 23 години от Хасково - Филиал "Икономика и управление" към УНСС- София, факулетет - икономически, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2020
18 май 2017 в 04:21 потребител на 23 години
03 яну 2017 в 19:42 в момента не учи на 30 години от София
01 ное 2016 в 17:43 потребител
 
Подобни материали
 

Политическа комуникация. Същност, форми и средства на предизборната комуникация

20 юни 2010
·
512
·
13
·
2,336
·
491

Терминът “комуникация” се появява в научната литература от началото на 20-те години на ХХ в. Постепенно той придобива толкова широка гражданственост, защото от средата на миналия век (и досега) е станал един от най-популярните в отделните социални...
 

Къде греши либерализмът?

15 дек 2007
·
63
·
7
·
1,782
·
24

Либерализмът се възприема като политически морал, предназначен да създава условия, в които хората да могат да изградят добър живот за себе си. ...
 

Водене на преговори при критични произшествия

19 дек 2007
·
150
·
2
·
185
·
67

В ежедневието често възникват ситуации, които застрашават по някакъв начин живота и здравето на гражданите. Обикновено ситуации, при които има взети заложници или опитите за самоубийства или терористичните актове се определят като критични...
 

Политически комуникации

17 авг 2008
·
757
·
32
·
13,865
·
419

Лекции по политически комуникациии -2007 г. НБУ, специалност "Масови комуникации"...
 

Политология - лекция

13 окт 2008
·
268
·
3
·
507
·
312

Лекция по Политология в УНСС при М. Иванов.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Лекции по политология

Материал № 55412, от 09 дек 2007
Свален: 730 пъти
Прегледан: 204 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Лекция
Брой страници: 7
Брой думи: 2,298
Брой символи: 15,200

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по политология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения