Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
Въведение
Глобализацията в света изисква и глобализация в реалното образование. Въвеждането на
новости в процеса на учене се обвързва с устойчивостта на образованието. Тя ни кара да се
заинтересуваме от проблемите около нас. В контекста на устойчиво развитие, образованието
означава учене през целия живот, а не само усвояване на истини за определен период от
време. В образователния процес личността на младите хора стои в центъра на образователния
план. Към образователната система са отправени нови изисквания за плурализъм,
многообразие, за толерантност, за индивидуален път на обучение, за овластяване на
образователните изпълнители. Многообразието на образователно отношение, свободата на
личността, съвместното изследване и преоткриване на света, създаване на собствен свят,
основан на ценности изискват и нови различни конфигурации на учител и ученик.
“....образованието се превръща от познат до болка алгоритъм в игра за откриване на света и
личността" .
В този нов свят образованието трябва да създаде нова, творческа, интересна и значима за
младия човек атмосфера, която да е основана на себепознанието и постоянно образоване на
личността. Образованието трябва да бъде структурирано около практическите умения, знания
за и в живота. Училището трябва да бъде общност на учещи се. Учителят постоянно се учи в
определяне начините за постигане на стандартите, диалогизиране с учениците, родителите и
колегите. А ученикът развива цялата си личност и интелигентност, той се намира в ситуация на
емоционално и интелектуално развитие. В учебния процес се развиват и изграждат
способности за търсене и придобиване на знания и умения, нагласи, а не усвояване на
определен обем от знания и получаване на готов учебен материал. Ученикът емоционално
разбира защо учи: за да знае как живее в този свят; за да изгражда света около него и изгражда
хармонични отношения с другите около него; как да постига тази хармония; за да открива своя
“АЗ”, да се утвърждава. В противен случай отново се връщаме в типичния училищен ден,
изпълнен с разочарования от неизпълнени очаквания, възникване на стресиращи ситуации. А
хроничният стрес въздейства върху способността на ученика да разграничава важното от
маловажното и нарушава способността от дълготрайно запомняне.
В груповата работа чрез интерактивните методи учениците преживяват и персонализират
понятието, те изследват преживяванията на другите около себе си, те споделят, съвместно
търсят решение на проблема и придават значения. Стимулират се вниманието, знанието и
паметта, като се акцентира на емоционалните състояния на ученика. Усвоеният материал се
рамкира и правят контекста значим. Отговаряйки на въпроса “КАК” ученикът търси рамките за
опита си, сравнява и противопоставя, оценява. Това е начин за развиване умения за критично
мислене.
“Интерактивни са методи, основани на едновременното получаване на знания, формирането на
умения и изграждането на нагласи чрез поставянето на младите хора в ситуации, в които могат
да взаимодействат и след това да ги обсъждат на основата на преживяното.
Осъзнаването, че личностното развитие се базира на преживяване на емоции, на
съпреживяване, комуникативност и разрешаване на проблем, налага да се възползваме от
интерактивните методи в обучението по различните учебни дисциплини. Тази обратна връзка,
взаимодействието , ангажираността в разрешаване на проблемите се отработва успешно чрез
използване на интерактивните методи в обучението, за да може да се усъвършенства в живота.
Учениците са поставени в ситуация на постоянно обсъждане и изразяване на собствени
мнения, идеи, становища. Постоянната им ангажираност в проблема, преживяването му,
възможността за обратна връзка им позволява да градят стратегии за разрешаване, но и за
поведение. “В широкия смисъл на понятието интерактивни методи не представлява конкретни
техники и алгоритми, а цялостния процес на взаимодействие между образователните актьори,
при който образованието от статично, от йерархизирано се превръща в процес, във
взаимодействие, в постоянно разчупване на формите. Те водят до съвместна дейност, те
определят границите на тази съвместна дейност, определят възможностите за действие и за
свобода на Учениците са поставени в група. Те са ангажирани в?образователните актьори.”
различни групови дейности и мотивирани за участието си, те обсъждат и анализират,
разработват планове и дейности, усвояват механизми за сътрудничество, а не извисяват
съревнователния характер в междучовешките отношения, отстояват правата си, имат своите
задължения, споделят отговорностите си в групата. Всеки ученик в групата разбира повече за
себе си и изявява ценностите си. Той научава истини за живота.
Груповата работа се основава върху универсални норми на общуване и върху правата като
човек. Учениците в групата разкриват свободно и искрено чувствата и проблемите си, както и
разбират чувствата и проблемите на другите от групата. В групата не се дават оценки и
етикиране. И тъй като в групата се работи по конкретни проблеми, споделят се конкретни
преживявания, участниците се сближават. Поемат се отговорности както към групата, така и
към собственото поведение: споделяне на преживяно, търсене причини за случилото се, води
до диалог и приемане на диалога. Създава се атмосфера на добронамереност, защото се
набляга върху силните страни на личността.Той е част от другите и това поставя участниците в
равнопоставеност. Всеки може да търси и намира атмосфера на сигурност за самоизява, но и
за признание. Това, че търси и получава информация за себе си и за другите го изгражда като
отговорен за действията си. В групата се насърчава свободата на изказа, на
неприкосновеността на личността, с което се оформя различно от агресивното поведение –
асертивно поведение. «На основата на структурираните преживявания на обсъждането и на
споделянето, на основата на проблемните ситуации всеки участник има възможност да изгради
свой модел и ?разбиране, да придаде по свой начин за ролята на гражданин»
Групата работи съвместно, развива се , променя се, решава казуси, това е причината да се
организира среда, в която да се въведат учениците, които ще са поставени в различни
ситуации, изискващи отношения и взаимодействия. Поставен в групата, ученикът участва в
някаква дейност, преживява процеса. След това споделя преживяното и видяното пред другите
участници, които също са преживяли по свой начин. Всички участници обсъждат, обобщават
наученото и могат да го приложат в живота. Следвайки тази последователност на работа в
група за разлика от традиционно провеждащия се учебен час, се преминава през “ 6 равнища
на знанието”
- припомня се, осъзнава се проблема и неговия процес;
- получената информация се разбира;
- за да се прилага или използва в нова ситуация;
- анализира се ситуацията, която се разделя на части;
- и отново се подрежда по нов начин, синтезира се;
- прави се оценка по критерии: всекидневна оценка и накрая на обучението.
Груповата работа дава възможност всички да участват в последователността на етапите за
разрешаването на литературния проблем или езиков казус. При работата в група участниците
нямат усещането, че са с учител, защото той е един от групата. Откривайки заедно проблема,
предприемат различни действия, за да се справят с проблема – дали чрез търсене,
експериментиране, догатки или открития. Взаимно си предават обратна информация, момент, в
който ученикът оценява собственото си поведение, но вижда и реакциите на другите. Заедно с
учителя формулират хипотези, обобщават конкретните си преживявания, трупат опит,
изследват и решават нови проблеми. На основата на структурните преживявания на
обсъждането и на споделянето, на основата на проблемните ситуации всеки участник има
възможност да изгради свой модел и разбиране, да придаде свое значение на разглежданите
процеси и проблемни ситуации, да се подготви по свой начин за ролята на гражданин (Р.
Вълчев Интерактивни методи и групова работа в гражданското образование)
В групата и учениците, и учителят се чувстват еднакво значими в решаването на проблема.
Учителят е член на групата, а не в качеството на всезнаещ съдник или наблюдател. В групата е
необходимо постоянно да се обсъжда поведението на участника.
За правилната диагностика на поведението на учениците при работа в група, трябва да ни
помагат мотивационните стилове: алтруистично-подхранващ стил; асертивно-директивен стил;
аналитично-автономизиращ стил и гъвкаво-сплотяващ стил. При алтруистично-подхранващия
стил учениците държат на ценностите – откритост и отговорност за потребностите на другите,
приятелство, доверие и помощ, искреност, лоялност, съчувствие и зачитане.
При група с асертивно-директивен стил подкрепят пък съревнованието за власт и отговорност,
за позиции и лидерство.
Аналитично-автономизиращият стил на групата индентифицира участници с ценности като
обективност и прямота, принципност, контрол на чувствата, практичност, честност, твърдост,
сериозност, обмисляне преди да се предприеме действие и подлагане на собствена преценка
на действията.
С гъвкаво-сплотяващ стил се характеризират групи, които проявяват интирес към това, което
другите мислят и чувстват, адаптиращи се, експериментират с различни начини на поведението
си.
Но групата се нуждае от различни роли и всеки може да бъде полезен за нея. Необходим е
както даващият идеи, така и този, който се съмнява и подлага всичко на критика. Капацитет е
този, който следи за посоката на действие в групата и този, който настоява да се спазват
правилата. Всеки в групата може да има различни роли, за да се постигнат целите на групата в
различните ситуации. В групата може да има ученици, които като че ли пречат на другите:
клоун, спорещ, колебаещ се, монополист, не вслушващ се в идеите на другите, оплакващ се
или вечно подчертава своя опит, невнимаващ, враждебен, сърдит, отрицаващ и т.н. Но
учителят също има важна роля в групата. Като използва потенциала на групата да поощрява
или да се противопоставя.
В различните стадии на развитие на групата е важно с нашето поведение да моделираме
желаното поведение, да поощряваме учениците. В етапа на формиране на групата учениците
не знаят целите и обикновено не виждат смисъла на действията и това ги кара да бъдат
тревожни и да се държат не дотам свободни. През втория период буря започват съмненията в
сериозността на обсъжданията, в модела на споделяне, странен е начина на водене. Някои
виждат в него забавление, нещо не толкова сериозно колкото изпитванията. Може да се появи
противопоставяне. На водещия му е необходимо повече търпение, разнообразяване на
начините на провеждане, обръщане към правилата, противопоставяне на неформалните
лидери, но в рамките на правилата. В този момент групата не трябва да губи ритъма на
действие.
И тогава, когато учениците започнат да осмислят работата в групата, се навлиза в градивния
етап – нормиране. Нормите са вече водещи и нашата намеса е все по-малка. И тук е
необходимо да се връщаме към целите, към принципите на работа, да ги обсъждаме, да
показваме силните страни на групата, на отделните ученици. Тогава групата има своето
развитие като екип от съмишленици и ще има своя успех. Когато всеки знае своето място в
групата и при изпълнение на задача с различни водачи, е настъпил периодът на добре
действащата група – “висш етап” от развитието на групата.
Индивидуалното развитие на ученика и развитието на групата са ключът към успеха на групата.
В процеса на груповата работа всичко зависи от личността на водещия, от интересите и
състава на групата, затова е важно какво е отношението към учениците, спазването на
правилата за работа, доверието, взаимопомощта. Важно е нашето включване,
постоянната оценка, обратната връзка. Важно е учителят да води групата от решаване
на един проблем към друг проблем. Темите, които разглеждаме, трябва да бъдат поставяни
като проблеми. Учениците да ги изследват и търсят решаването на тези проблеми, да
проверяват решенията. Оценката трябва да бъде с ясно изработени критерии и с добра
обратна информация.
Всекидневната оценка се прави по утвърдени групови правила и правила за добро общуване.
Всеки ученик може да оценява собственото си поведение, както и оценява и групата. В
процеса на всекидневната оценка се акцентува върху позитивното, възможностите за по-
добро, а не върху негативното и неуспеха.(Вълчев Интерактивни методи и групова работа
в гражданското образование)
Чрез самооценката приучаваме учениците към себеразбиране и саморегулация на
поведението. В този момент е възможно да се приложат игрите и дейности за провеждане на
оценка:
Подреди се по линия,
Концентрични кръгове,
Творческо оценяване,
Камшик,
Аквариум,
Застани в ъгъла .
При успешна работа на групата в края на груповата работа се прави оценяване на техните
постижения с общи усилия, работа, обсъждане, всеки е имал свое мнение и е бил част от
групата. Групата е сплотена, тя носи позитивна енергия, която витае около тях, настроението е
приповдигнато. Учителят трябва да създаде условия учениците да се порадват на
постигнатото.
Използват се следните игрови дейности:
Връщане лентата назад,
Връщане към записаните очаквания, цели,
Куфар,
Китайски шепот.
Учениците познават до болка традиционните форми и методи на обучение и ролята на учителя.
Но, когато работят в група те виждат друга роля на учителя, което е различно от традиционното
обучение. Каква всъщност е ролята на водещия?Той трябва да предаде определен обем от
знания чрез ситуации, да постигне определени нагласи и поведение, да помогне за груповото
развитие. Той трябва да планира дейностите, да оценява ситуациите, да разпределя времето.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
27 яну 2019 в 15:18 учител
02 яну 2019 в 06:45 учител на 47 години от Златица - соу св паисий хилендарски, випуск 2014
04 май 2018 в 01:24 в момента не учи на 59 години от Варна
19 мар 2016 в 18:07 студентка на 37 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2012
 
 
Онлайн тестове по Психология
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
43
1
2 мин
15.03.2015
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
150
1
1 мин
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Интерактивни методи за работа

Материал № 553345, от 07 окт 2010
Свален: 79 пъти
Прегледан: 168 пъти
Предмет: Психология
Тип: Упражнение
Брой страници: 7
Брой думи: 3,526
Брой символи: 21,671

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Интерактивни методи за работа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения