Големина на текста:
БОРБА ЗА НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА
ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
УВОД:
Османскито завоевание от втората половина на XIV век и началото на XV
век довели до упадък насъществуващата в средновековна Б-я образователна
система. Старите просветни центрове и големите манастирски комплекси в
Търновско, Пловдивско, Софийско и Видинско били унищожени. Част от
образованите българи били избити, други поробени или насилствено
депортирани из Мала Азия, трети емигрирали в Сърбия, Влашко, Молдова,
Украйна. От всички народи в Османската империя българите са в най-
благоприятно положение, защото нямат пряк досег с напредналите
европейски страни и се намират в непосредствена близост до имперската
столица Истанбул. Това обстоятелство значително затруднява и забавя
тяхното културно развитие. Столетия наред българите живеят изолирани от
света в една деспотична и враждебна към тях държава, в която никой не се
грижи за образованието им. Невежеството и неграмотността са постоянен
спътник на българите през ранните векове на османското владичество.
Едва към средата и през втората половина на XV век, когато османците
окончателно утвърдили властта си над целия балкански регион и когато
първоначалния стрес от завоеванието бил постепенно преодолян,
книжовността започнала макар и бавно, да се съживява. Само в някои църкви
и манастири по-будни монаси се опитват при примитивни условия да
поддържат духовните традиции чрез т.нар. килийски училища.
В мрачните векове на робството килийните училища са единствения
образователен институт, разпространяващ грамотност и култура.
Откриването им започва през XV век и продължава до втората половина на XIX
век с различна интензивност. Макар и неравномерно разпространени килийни
училища има в Мизия, Тракия и Македония. Те възникват отначало към манастири
или църкви. Метосите на големите манастири също разкриват такива училища.
Учителите били монаси и свещеници, а броят на учениците не надвишавал 10-20
деца.
Икономическите промени в бълг. земи през XVIII и XIX век окончателно
премахнали социалната еднородност у българите и постепенно формирали
ново общество, издигали нови обществени сили с радикални икономически,
политически и културни интереси.
Най-важния резултат от тези процеси било раждането на бълг. буржоазия в
условията на една изостанала източна деспотия, в която нямало трайни
гаранции за собствеността и свободата на предприемачеството.
При индивидуална липса на правови норми, на държавна закрила и социална
взаимопомощ формиращата се бълг. буржоазия възникнала и се развила в
условията на постепенна интеграция на Турция в евроазиатската търговия.
Така възникнала една сравнително тясна, икономически слаба групировка с
твърде незначителна тежест и влияние върху политическото битие на бълг.
земи.
Именно в тази среда обаче се родили и възпитали най-образованите
представители на бълг. възрожденска интелигенция, които били кръвно и
интелектуално свързани с европейската култура и образование.
Зараждащата се бълг. буржоазия започнала да изпитва дълбоко
неудовлетворение от манастирското образование, което не давало никакви
шансове за приспособяване към промените в обществото. Бълг. възраждане е
модел на европейския Ренесанс и Просвещение, където се издига в култ
образованието, просветата, знанието и възможността за личностна изява.
Стремежът към по-висока грамотност през Ранното възраждане се изразява
в опитите да се подобри килийното образование.
Преди всичко нараства броят на този вид училища, които от 112 през 1762г.
достигат до 235 през 1835г. Грижата за тях вече се поема не само от църквата,
а и от формиращата се национална буржоазия в лицето на по-заможни българи и
на общинарите, които даряват средства за поддържането им. Така в някои
градове възникват мирските килии. Появяват се домашни (частни) килийни
училища, организирани от светски лица. През XVIII век се откриват и обществени
училища, издържани от общините или от еснафските сдружения.
В килиите учениците получават елементарно образование, светски познания
и теологична подготовка. Според някои автори, дори и през втората половина
на XVIII век все още се изучават предимно църковни книги (часослов, псалтир,
апостол, светче и требник), църковно пеене, четене и писане, а светски знания
се въвеждат частично и то само в някои килийни училища – смятане,
история, граматика.
Мнозина изследователи признавайки значението на килийните училища за
съзряване на книжовните и просветните традиции в бълг. общество през
ранните векове на османското владичество, са склонни да ги разглеждат като
проява на средновековен, религиозно-схоластичен модел на образование.
Някои съвременни учени от своя страна, обръщат внимание на
обстоятелството, че според подготовката на учителите децата изучавали
малко история, различни остроумни четива, книжовни произведения като
“Стематографията” на Христофор Жерофович, Паисиевата история,
писмовници, граматически трудове от руски, сръбски и гръцки произход.
Според същите автори подобен род помагала не бива да се подценяват. С
писмовниците например тогавашните българчета се учили не само как да
адресират кореспонденцията си, но и как се прави спогодително за търговско
сдружение, как се изготвя запис за кредит, как се пише полищата и т.н.
Това дава основание на тези учени да твърдят, че действията на църквата и
християнството предопределили до голяма степен контурите на килийната
просвета, но според тях това съвсем не означава, че до появата на първите
светски училища просветното дело в бълг. земи се е развивало само в
орбитата на религиозната догматика. В условията на османското владичество
религиозно-християнското възпитание било мощен фактор за поддържане на
народностното самосъзнание за българите. Същевременно при отсъствието на
каквито и да е други културно-просветни институции килийните училища
осигурявали един необходим минимум от знания, без които обществения
просперитет на българите би бил немислим. Всички големи изследователи на
Българското просвещение като Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, Боян
Пенев, Христо Гандев, признават това и подчертават, че през XVIII век
християнската просвета и християнската църква изобщо играели определяща
роля за разбуждащото се за стопански, политически и духовен подем бълг.
общество. Именно в този смисъл автори като Илиян Нонев приемат, че
опитите да се даде отрицателна оценка на килиите и на даваното в тях
религиозно образование са неоснователни.
Ниските резултати не омаловажават ролята на тази институция в духовното
развитие на бълг.народ.
Килийните училища имат своето място в борбата за оцеляване на бълг. общност
от асимилаторските стремежи на поробителя. От тях излизат голям брой
ревностни книгописци, граматици, даскали, зографи, строители и др. (Йосиф
Брадати, Дойно Граматик, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, стойко
Граматик), които развиват родната култура и се превръщат в защитно
средство срещу турците. До средата на XIXв. има разкрити около 470 килийни
училища и това красноречиво показва, че българите вероятно са оценявали
потребността от тях.
Същевременно тъкмо през втората половина на XVIIIв. и началото на XIXв.
навлизането на светския елемент се наложило като водеща линия в
развитието на просветното дело в бълг. земи.
На първо време тази нова тенденция намерила израз в увеличаващия се брой на
килиите, откривани от светски лица, и в засиления интерес на общините към
учебното дело. В началото на XIXв. видимо нараснала ролята на даскалското
съсловие. Тогава килийното образование достига своя апогей, но започва и своя
залез. Новото време създава потребност от повече светски знания. Появяват се
първите бълг. буквари като този на Христофор Жефарович (известен от
библиографски сведения), на Марко Теодорович от Банско, отпечатан през
1792г.
Тези промени обаче не можели да компенсират все още очевидното
изоставане на възраждащото се бълг. общество от духовните постижения на
просвещенска Европа, тъй като разширяващите се стопански контакти с
околния на Османска империя християнски свят и целенасочено културно-
политическо проникване на Франция, Англия, Холандия, Русия и Австрия в
балканския регион подчертавали още повече несъвършенствата на килийните
училища.
Междувременно в духовния живот на Османската империя все по ясно се
долавяла влиянието на Европейското просвещение.
По различни пътища, най-вече чрез многобройните пътешественици, мисионери,
търговци, дипломати, военнопленници в османското общество прониквали идеите
на Новото време и това допълнително стимулирало сред подвластните християнски
народи стремеж към обнова. Още през първата половина на XVIII в. във висшите
кръгове на османската аристокрация можели да се доловят например симптомите
на една ранна “европеизация”, намерила израз в откриването на първата
типография в Цариград.
Първите симптоми за настъпващата промяна в духовното развитие на
османското общество могат да се доловят през 20-те и 30-те години на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българската просвета през Възраждането.

Османскито завоевание от втората половина на XIV век и началото на XV век довели до упадък насъществуващата в средновековна Б-я образователна система...
Изпратен от:
Ангел Иванов
на 2010-09-24
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
74 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Методическа разработка на урок на тема Античният полис и неговите граждани
добавена от sisi_miloto 08.04.2016
0
9
Предизвикателствата в съвременното българско образование
добавена от nelsi1968 04.02.2018
2
9
Съвременно развитие на Китай
добавена от helpmee 30.05.2012
3
20
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
269
·
15
·
3,439
·
374

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
329

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
183
·
60
·
27,404
·
426
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
544
·
8
·
3,650
·
496
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
554
·
26
·
6,983
·
629

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
3
1
5 мин
04.07.2019
Древна Тракия и Древна Гърция
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците по история. Включва разделите Древна Тракия и Древна Гърция. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
56
3
1
11 мин
20.06.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Българската просвета през Възраждането.

Материал № 548608, от 24 сеп 2010
Свален: 74 пъти
Прегледан: 143 пъти
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 18
Брой думи: 6,925
Брой символи: 43,424

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската просвета през Възраждането."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
55

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
125 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения