Големина на текста:
„ Българските вълшебни приказки и българската обредна
структура „
Съкровищницата на българското народно творчество, особенно място
заемат народните вярвания.
От люлката до гроба, наистина за всеки момент от живота на човека, от
раждането до смъртта, хората са извършвали различни ритуали и вярвали в
духовното и нематериалното.
Дали това не разрушава съответствието между реалния и художествения
образ?
Дали това не е въплащение на старата и нова истина за народното вярване?
Безизходица, безнадежност, песимизъм, болка и отговорност за съдбата на
човека и света.
Търсейки отговор на многобройните въпроси, ние обръщаме поглед
назад. Проследяваме наследството, анализираме закономерностите.
Изминаваме дългия път в устрема към бъдещето и го правим свое знание.
Вярата народна учи, че има невидим свят, невидими същества,
свръхестествени, които даряват видимия свят и които се разпореждат със
съдбата и живота на човека и щастието му.
Към невидимия свят се отнасят народните вярвания в Бог, ангели и
дяволи, за болести и различни демонични същества. Така например
външния образ на дядо Господ, народната вяра представя като старец с
бяла брада т.е. приличащ по всичко на човек. Той е добър, благ и
постоянно се грижи за човеците, за тяхното добро.Той е справедлив.
Колкото обича и милва добрите, толкова повече е строг към лошите- тях
той никога не остава без наказание- „ Бог забавя, но не забравя „. Бог
ръководи света. До него се допитват орисници и ангели. Съществува
предание, че орисниците преди да орисат новородено дете, първо се
съветвали с Господ.Те Го потали как днес да орисат?
Приказката за бедния човек, който отишъл при Бога да го пита, защо има
на този свят едни хора много богати и други, които теглят черно тегло и
сиромашия.
Господ го приел в дома си да преспи, но да бележи всичко що види.
Станал сутринта дядо Господ облякъл се като прост селянин, взел
мотиката и отишъл да копае. В това време дошли орисниците и го
попитали как да орисат днес децата. Той им отговорил : „ Каквото ме
видите сега „ – т.е на труд.
На другият ден се облякъл в граждански дрехи започнал да шие, кове да
дяла. Отново се появили орисниците и попитали как да орисат днес.
„Каквото ме видите сега „ – отговорил той- т.е орисали ги да работят, да
получат занаят.
На третия ден Господ натруфен, пременен, накитен- седнал да вечеря, а
пред него трапеза с много хубави гозби.
Пак дощли орисниците и попитали Господ как да орисат. „ Каквото ме
видите” – т.е изобилие и рахатлък.
Така дядо Господ показал на селянина, че както той не е един и същи, така
и хоратаса различни. Изпратил си го и му заръчал да се труди и се моли ,
Бог да му дава здраве за да работи и храни челадта си.
Интересен момент в народното вярване представляват ангелите, слуги
на Бога, които са безброй много и са много красиви- млади момци,
облечени в бели позлатени ризи, с руси коси и криле на раменете.
Хората са вярвали, че всеки човек има ангел- хранител или ангел- пазител.
Според вярванията ангела идва при човека с неговото раждане и неотлъчно
е с него докато умре. След това отива с душата на човека на оня свят,
додето тя влезе в рая или ада. Той се бори с дявола, предпазва хората от
беди, гряй и пр. Ангелът стои обикновено на дясното рамо на човека и
постоянно му шепва и напътства.
Според вярата има различни ангели- този , който служи на Господ и този
който само вади душите на човеците.
Говорейки за Бог и ангелите, вярванията в доброто и злото хората са се
надявали на помоща на невидимия образ, превръщайки го в реален.
Това разкрива и формира пълния мироглед на българите, които определя
всички страни на тяхната култура, взаимоотношенията в традиционното
общество, народопсихологията, цялостния народен бит.
Дяволът например в народната вяра има няколко имена, което означава
няколко вида дяволи. Той е олицетворение на всичко нечестиво и зло-
затова е наричан – „ нечестивия” , „ еднокракия” , „ антихрист” , „ сатана „
„ тартор „ и пр.
Всичките нещастия, болести, премеждия, смърт са били свързани със
съществуването на това митично същество.
Например, когато някой полудявал или вършел зло- казвали, че дяволът се
е вселил в него.
Народното вярване определя външния образ, като много грозен- ни човек,
ни животно. Черен като арапин, има рога и опашка като на пръч, краката
му са като на куче а ръцете като краката на котка.
Това ни дава повод да допуснем, че тези вярвания са почерпани от
черковните изображения и религията.
Така по различни лоши поводи се разказвали и приказки за дявола.
Като например- за селянина, който минавал с товарна кола по моста.
Дявола счупил моста и колата заедно с воловете и снопите и паднали в
реката. Човекът веднага се досетил, че това е дяволът и решил да го
излъже. На следващия път когато пак минал по моста с натоварена кола,
той извикал : „ Дяволе, я съм твой и с тебе” Дяволът, който бил там и чул,
не му наравил нищо и човекът минал моста. Тогава той излязъл и му казал:
„ Ти си сега мой”
„ Е-е-е- рекъл селянинът- ти си дявол, ама аз съм по- голям дявол. Видиш
ли как те измамих?”
Дяволът си отишъл засрамен.
Но тоя човек като знаел, че дяволът го следи, всякога, когато минел по
моста или на някое друго опасно място повтарял : „ Дяволе, сега няма да те
излъжа” „ Я съм от сега твой!” Но пак все се отказвал.
От тук произлиза и приказката: „ Стани на дявола ортак, додето минеш
моста”. И въпреки невидимите образи които си е създавал народа,
превръщайки ги в материални същества и придавайни им различни образи
било то на хора или животни, от подобни приказки и сказания, случки и
събития- народа е успял да създадепоговорки и някои поуки.
Когато срещнели непознат и неогледен човек, те го отбягвали и ако
случайно се случело нещо в ежедневието им неминуемо го свързвали с
тази среща и при втори случай се пазели и отстъпвали от него.
Конкретните вярвания в много случаи са илюстрирани чрез записи на
приказки, рисунки, песни, пословици и предания.
Изключително важно е да се анализират основните моменти в жизнения
цикъл на човека.
Орисниците- този най важен етап от раждането на човека, когато
пратеничките на Бог ще предоопределят съдвата на новороденото.
Те са три красиви млади моми.
Първата най- стара е между 30- 35 г. Втората, 25- 30 и третата 18- 20 г.
Има явления в живота на човека, които народното вярване тълкува, че те
са следствие от орисаното от орисниците, следователно имат тясна връзка
с тях.
В различнте части на България, те носят различни названия- орисници ( З.
България) „ реченици” ( Дупнишко ), “ наръчници „ ( Охрид )
Те са представени от народното вярване като три сестри, които вечно
живеят. При нас те идват само , когато се роди дете. Идват при
новороденото на третата вечер след раждането и произнасят своето
наричане. Застават до главата на детето. Първа започва най- младата и
завършва най- старата.
Размишлявайки върху броя на орисниците и тяхната възраст, допустимо е
да се предполага, че това са три етапа на развитие и съзряване, израстване
и формиране и третия завършващ етап от живота на човека – етап на
мъдрост и съвършенство- т.е един човешки живот: Живот, през който
всеки носи своя кръст- още наречен съдба.
Орисниците ли определят нашата съдба?
Според народните вярвания- Да.
Орисниците решили съдбата на детето- било момче.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българските вълшебни приказки и българската обредна структура

Тема за фолклора във всичките му аспекти, базирана върху книгите по фолклористика на Доц. д-р Георг Краев...
Изпратен от:
IcoMC
на 2010-09-21
Добавен в:
Теми
по Фолклористика
Статистика:
96 сваляния
виж още
 
 

Българските вълшебни приказки и българската обредна структура

Материал № 547904, от 21 сеп 2010
Свален: 96 пъти
Прегледан: 246 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 7
Брой думи: 2,166
Брой символи: 12,200

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българските вълшебни приказки и българската обр ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала