Големина на текста:
2. Растителни тъкани
При водораслите започва появата на пъврвични тъкани, които не
са крайно специализирани и диференцирани. Истинските тъкани
(същинските) възникват в онзи еволюционен момент, когато
растенията напускат водната среда и се адаптират към живот на
сушата. Пълно развитие тъкъните получават при покритосеменните
растения. При тях тъканите придобиват такива промени (изменения),
адапрират се към средата, че най-пълноценно да могат да изпълняват
функциите си. Растителната тъкан е съвкупност от свързани помежду
си клетки, с еднакъв произход, еднаква структура и изпълняващи
еднакви функции. В зависимост от нивото на специализация,
тъканите биват недиференцирани (миристемна тъкан) и трайни
(диференцирани тъкани). В зависимост от структурните
компоненти на тъканите, те могат да бъдат: прости (изградени от
еднакви по тип клетки) или сложни ( изградени от няколко типа,
вида, клетки). Според произхода си тъканите могат да бъдат:
първични (образувани от първичните делителни тъкани или от
тъкани на зародиша) и вторични, продукт на вторични меристеми.
Според функциите, които изпълняват, тъканите могат да бъдат:
делителни (меристеми), основни (паренхимни), покривни,
механични тъкани, проводящи тъкани и отделителни тъкани.
- меристемни обслужват нарастването на растението. Стоят в
основата на всички останали видове тъкани. Клетките, изграждащи
тази тъкан, притежават свойството да се делят и да образуват нови
клетки, които участват в изграждането на растителното тяло.
Меристемите запазват делителната си способност през целия живот
на растенението. Меристемните клетки имат тънка целулозна стена и
гъста цитоплазма, богата на хранителни вещества. Ядрата са големи,
а вакуолите малки. В зависимост от местоположението си
меристемната тъкан бива: връхна, странична и вмъкната.
- Диференцирани тъкани – изградени са от клетки, които не се
делят. Произлизат от меристемни клетки,в които след нарастване
настъпват промени във вътршното устройство и клетъчната стена.
Това им дава възможност да извършват определени функции,
осигуряващи нормалното протичане на жизнените процеси в
растителния организъм.
- Паренхимни тъкани – те заемат най-голям обем в растението, като
запълват почти цялата им вътрешност. Клетките им съдържат малко
цитоплазма и имат голяма вакуола. Клетъчната обвивка е тънка,
целулозна, но в някои случаи клетъчната стена може и да търпи
задебеляване (вдървяване). В цитоплазмата на последните има
множество пластиди. Паренхимът е най-старата тъкан в растението,
поради което няма крайна диференциация и специализация. Затова в
някои случаи клетките на паренхима може да притърпят обратно
развитие, да се дедиференцират и така се получават вторичните
меристеми. Видове :
- асимилиращ паренхим има клетки, богати на хлоропласти.
Основната им функция е фотосинтезата.
- резервен паренхим клетките съдържат резервни вещества
захари, скорбяла, белтъци и мазнини. Среща се в семената на
растенията, в клубените, задебелените коренища.
- водоносен паренхим – клетките са големи, с тънки стени, малко
цитоплазма и големо вакуоли с вода. Характерен е за скалните
растения и за пустинните и полупустинни растения. (дебелец, кактус
и др.) .
- вентилационен паренхим (въздухоносен паренхимн ) – клетките са
с големи междуклетъчни празнини, изпълнени с въздух и така вътре
в растението се полуъчава една надеждна вентилационна система,
която осигурява кислород в заблатени и влажни места или във
водоемите. Тази тъкан изгражда корените на водните или блатните
растения (папур, тръстика).
Често пъти паренхима може да служи за превеждане на вещества в
близки тъкани.
- покривни тъкани- намират се в повърхността на растителните
органи. Регулират връзката на растението с околната среда,
осигуряват защита на организма от патогенни организми или
растителнояни организми и срещу екстремално-действащите
фактори на средата. Чрез тях се осигурява газообмена на растението
и отделянето на част от водата в газообразно състояние. Този процес
се нарича транспирация. Епидермисът е покривната тъкан на
надземните части и листата на растенията. Клетките са в един или
два реда на повърхността, продълговати, леко сплеснати гръбо-
коремно и плътно долепени една до друга. Почти липсват
междуклетъчни пространства. Външните стени на клетките са силно
задебелени, имат големи вакуоли и са прозрачни. За да се ограничи
загубата на вода, епидермисът образува отлагане върху горната стена
на восъкоподобното вещество кутин и така се образува кутикула.
Понякога върху епидермиса може да се образуват власинки, които
създават микроклимат и имат защитна функция. Важни образувания
на епидермиса са устицата. Те са отворчета, в служба на
фотосинтезата, транспирацията и дишането. Устицата са изградени
от променени по форма епидермални клетки, които се наричат
околоустични и от две клетки с бобовидна форма, които съдържат
хлоропласти. Важно е да отбележим, че устицата могат да променят
състоянието си (да се отварят и затварят), чрез промяна на тургора
(състояние на максимална оводненост на клетките и на опънатост на
клетъчната стена) на бобовидните клетки. По този начин е възможно
регулиране на газообмена и транспирацията на растението. Коркът е
вторична покривна тъкан, образува се от вторичната меристема –
фелоген (продукт от клетките на епидермиса или паренхимната
тъкан, разположена под него). При деление фелогенът навън
образува коркови клетки (към повърхността на растението), а
навътре – клетки, които наричаме фелодерма. И двете са мъртви
покривни тъкани, уплътнени, които надеждно защитават застарелите
органи (стъбло и корен ) на растението. За да бъде осигурен
газообмена през корка, на мястото на устицата се появяват нови
образувания – лещанки. При тях има временно корково покритие
през зимата, а през лятото подлежащите паренхимни клетки
нарастват, спукват корка и от там се извършва газообмена.
- Мъртвата кора е също вторична покривна тъкан, Образува се при
многогодишните растения (дървета и храсти ). Може да бъде
различно устроена (опадваща, неопадваща, с различна дебелина,
напукана, пръстеновидно опадваща при брезата, опадваща на ленти
при лоза, ненапукана при бук и др.)
- механични тъкани придават здравина и устойчивост на
растенията. При нея няма междуклетъчно пространство. Два типа
механични тъкани са познати: коленхимн (механична тъкан при
младите растителни органи, клетките са живи, многоъгълни или
удължени и имат задебеление в ъглите.Това придава необходимата
здравина и еластичност на органите) и склеренхимн (образува се
при органи, които са достигнали необходимите размери и са напълно
оформени. Има мъртви клетки със силно задебелена стена. При това
задебеляването е повсеместно, което предизвиква смъртта на
клетките. В зависимост от формата на клетките, склеренхимните
тъкъни се делят на: склеренхимни фибри – силно удължени и
склериди, изодиемитрични клетки – с еднаква дължина, ширина и
височина). Механичните тъкани нямат междуклетъчна празнина.
- проводящи тъкани най-сложно устроени, основното им
предназначение е транспорт на вода и разтворените в нея минерални
вещества, както и транспорт на образуваните при фотосинтезата
органични вещества. Видове: дървесина, която транспортира във
възходяща посока – от корена към стъблото, листата, цветовете,
плодовете. Дървесината е сложна тъкан, тя е изградена от мъртви
проводящи елементи, силно задебелени, наречени трахеи;
дървесинен паренхим – единствените живи клетки в дървесината и
дървесинен склеренхимн .
Втората проводяща тъкан е лико. Провежда главно асимилатите, както
във възходяща, така и в низходяща посока. Клетките на ликото са живи
и работят с разход на енергия. Освен проводящите елементи на ликото,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 окт 2015 в 21:48 студентка на 31 години от София - Лесотехнически университет, факулетет - Факултет стопанско управление, специалност - Стопанско управление, випуск 2009
 
Домашни по темата на материала
как да намерим поварxнината на правоагален паралелепипид
добавена от marinakrisi 07.01.2016
2
7
Подобни материали
 

Природни бедствия


Природното бедствие е природно явление, неподлежащо на контрол от човека, което води до значителни човешки и/или материални загуби. Типични примери за природни бедствия са вулканичните...
 

План-конспект по околен свят за втори клас на тема "Природни бедствия и злополуки"

20 яну 2014
·
474
·
6
·
815
·
664

Да продължи изграждането на начални умения за справянето в критични ситуации, да се разширят представите за възможни природни бедствия и да се усвоят правилата за безопасно поведение...
 

Природни бедствия

05 яну 2016
·
50
·
40
·
2,062
·
94

Природното бедствие е природно явление, неподлежащо на контрол от човека, което води до значителни човешки и материални загуби. Типични примери за природни бедствия са вулканичните изригвания, земетресенията, наводненията, лавините, тропическите...
 
Онлайн тестове по Човекът и природата
Нашето здраве
тематичен тест по Човекът и природата за Ученици от 3 клас
Тестът съдържа 15 въпроса, свързани с човешкото тяло, хигиена и заболявания. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
15
8
1
2 мин
23.10.2019
Изходящ контрол по "Човекът и природата" - 5. клас
изходен тест по Човекът и природата за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверяване на знания и умения на учениците в пети клас. Въпросите са по теми от учебното съдържание и само два от тях имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
28
60
1
5 мин
22.10.2019
» виж всички онлайн тестове по човекът и природата

Растителнa клетка

Материал № 547542, от 20 сеп 2010
Свален: 16 пъти
Прегледан: 26 пъти
Предмет: Човекът и природата
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 951
Брой символи: 6,355

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Растителнa клетка"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Евелина Владимирова
преподава по Човекът и природата
в град София
с опит от  2 години
65

Ралица Василева
преподава по Човекът и природата
в град Варна
с опит от  26 години
170

виж още преподаватели...
Последно видяха материала