КОМБИНИРАНИ ПРЕВОЗИ ПО РЕКА ДУНАВ
Изготвил: Милена Дянкова, МИО, 49гр., Ф.N 2283
Корабоплаването по река Дунав се регулира в съответствие с
Конвенцията за режима на корабоплаването по река Дунав. Тя е подписана
на 18.08.1948г. в Белград от България, Молдова, Румъния, Съветския съюз,
Украйна, Унгария, Чехословакия и Югославия и е в сила от 11.05. 1949г.
Конвенцията се прилага върху плавателната част на река Дунав от
Келхайм до Черно море по ръкава на Сулина с излаз на морето през
Сулинския канал. Тя изисква корабоплаването по Дунава да бъде свободно
и открито за гражданите, търговските кораби и стоките на всички държави
въз основа на равенството по отношение на пристанищните и
корабоплавателни такси, както и на условията на търговското
корабоплаване.
Учредената в съответствие с раздел I, глава II на Белградската
конвенция междуправителствената Дунавска комисия (ДК) е създадена с
цел прилагането на практика на Белградската конвенция от 1948г. и
изпълнението на различни други задачи, насочени към създаване на
адекватни условия за корабоплаване по река Дунав. Дунавската комисия
води своето начало от Парижкия конгрес през 1856г. и конференцията през
1921г., на които за първи път е установен международен режим, който да
гарантира свободното корабоплаване по Дунав. Седалището на Комисията
се намира от 1954г. в Будапеща. В момента членове на Комисията са 11
страни – Австрия, България, Германия, Молдова, Румъния, Русия,
Словакия, Украйна, Унгария, Хърватска и Югославия, а статут на
наблюдател имат Франция, Турция, Холандия и Чехия. Официални езици
на Дунавската комисия са немски, руски и френски. Тя има свой печат и
знаме, което тя има право да издига над служебните помещения и корабите
си.
Всички въпроси, засягащи статуса на Дунавската комисия, се
регулират от Конвенцията. Веднъж годишно Комисията провежда редовни
сесии, а при необходимост могат да се свикват и извънредни сесии.
Комисията редовно организира тематични съвещания на експерти от
своите страни членки за обсъждане на технически, юридически и
финансови въпроси, които се определят с Плана за работа на Дунавската
комисия. Постановленията на Дунавската комисия имат характер на
препоръки, които трябва да намерят място в националното
законодателство.
Към първостепенните задачи, влизащи в компетенцията на
Дунавската комисия, се отнасят:
? Контрол върху изпълнението на постановленията на
настоящата Конвенция;
?Съставяне на общ план на основните дейности в интерес на
корабоплаването въз основа на предложения и проекти на
крайдунавските държави и специалните речни
Администрации
1[1]
, а също така съставяне на общ разчет на
разходите, отнасящи се към тези дейности;
?Консултация и препоръки към крайдунавските държави,
отнасящи се до изпълнение на посочените по-горе дейности,
като при това се отчитат техническите и икономически
интереси, плановете и възможностите на тези държави;
? Консултация и препоръки към специалните речни
Администрации и обмен на информация с тях;
? Установяване на единна система на навигационната пътна
обстановка по целия плавателен път на Дунав, а също така с
оглед на специфичните условия на отделните участъци, и на
основните положения за плаването по река Дунав,
включително основните положения на лоцманската служба;
? Унификация на правилата за речен надзор, митнически и
санитарен контрол;
? Хармонизация на предписанията за корабоплаването с
предписанията на Европейския съюз и Централната комисия за
корабоплаване по Рейн;
? Координация на хидрометеорологичната служба по Дунав,
публикуване на краткосрочни и дългосрочни хидрологични
прогнози за Дунав;
? Събиране и публикуване на статистически данни за различни
аспекти на корабоплаването по Дунав, влизащи в
компетенциите на Комисията;
?Публикуване на справочници, навигационни карти и атласи за
нуждите на корабоплаването – досега Дунавската комисия е
подготвила и публикувала над 250 издания по различни теми,
свързани с корабоплаването по река Дунав.
Комисията избира от своя състав за три години ръководство, което се
състои от председател, заместник-председател и секретар. От април 1999г.
до шестдесетата сесия на Дунавската комисия (15 – 23 април 2002г.) тези
длъжности се заемаха съответно от посланик д-р Хелмут Штрасер
1[1]
Според Белградската конвенция за корабоплаването по река Дунав се създават специални
речни администрации, съответно в долния Дунав (от устието на Сулинския канал до Браила
включително) и в участъка на Железните врата (от Винце до Костол на десния бряг и от
Молдова Веке до Турну-Северин на левия бряг на Дунава) за извършване на хидротехнически
работи и регулиране на корабоплаването в съответния участък. Администрациите са съставени
от представители на крайбрежните прилежащи държави.
(Австрия), посланик Орест Климпуш (Украйна) и посланик Вилфрид
Грубер (Германия). След края на шестдесетата сесия новоизбраното
ръководство на Дунавската комисия се състои от: председател – посланик
д-р Станко Нико (Хърватска), заместник-председател – посланик д-р
Келин Фабиано (Румъния), секретар – посланик Михаил Лаура (Молдова).
Комисията притежава секретариат, чиято дейност в съответствие с
чл.9 на Белградската конвенция е призвана да съдейства за изпълнението
на задачите, свързани с режима на корабоплаване по река Дунав, в
съответсвие с плана за работа на Комисията. Персоналът на Секретариата
се подбира измежду гражданите на дунавските държави. Генерален
директор, назначен за шестмесечен период, в момента е капитан Данаил
Недялков (България). Той отговаря за секретариата на Дунавската
комисия, в който работят 11 международни чиновника и 19 служещи.
Комисията изготвя своя бюджет и го одобрява с мнозинство от
гласовете на всички договарящи страни. В бюджета са предвидени
необходимите разходи за издръжка на комисията и нейните служби; тези
разходи се покриват с годишни вноски на договарящите страни в размер
еднакъв за всяка една от тези страни. За посрещане разходите по
извършване специалните работи, предназначени да обезпечат или
подобрят условията на корабоплаването, Комисията може да установява
специални такси.
Друг документ, който регулира дейността на Дунавската комисия е
Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Дунавската комисия,
съставена в Будапеща на 15 май 1963г. и в сила от 28.01.1964г.
Според тази Конвенция Дунавската комисия е юридическо лице и
има правоспособност да сключва договори, да придобива, наема и се
разпорежда с имущество, да завежда съдебни дела.
Служебните помещения, архивите и всякакъв вид документи на
комисията са неприкосновени. Имуществото, фондовете, вземанията и
активите на комисията, независимо от това къде се намират, се ползват с
имунитет от каквато и да е форма на административна и съдебна намеса,
освен когато комисията сама се отказва от имунитет за който и да е
отделен случай.
Дунавската комисия се освобождава както от всякакви преки
държавни или местни данъци и такси, с изключение на заплащането на
обществени и други подобни услуги, така и от митнически сборове и
ограничения при внасянето или изнасянето на предмети, предназначени за
служебно ползване.
Комисията се ползва на територията на всяка държава - членка на
Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунава, от не по-малко
благоприятни условия, отколкото са условията, предоставени от тази
държава на дипломатическите представителства по отношение на
