Големина на текста:
ПУ „Паисий Хилендарски”
Курсова работа
на тема:
ГРЪЦКО – БЪЛГАРСКИ ЕЗИКОВИ
ВРЪЗКИ
Изготвена от: Парашкева Маринова Керемидчиева
Специалност: Славянска филология със
сърбохърватски език
Фак. № 0503060
Гръцкото влияние върху българския език се е налагало в течение на
много векове. То съвсем естествено е намерило отражение още в старобъл-
гарските паметници. Проникването на гръцките елементи в българския
език е ставало по два пътя – книжовен и народен, т.е. като резултат на
непосредствено общуване между гърци и българи. Началото на по-
усиленото книжовно влияние съвпада с времето, когато християнството
бива възприето от българите като държавно религия. От само себе си се
разбира, че отразеното в старобългарските паметници гръцко влияние носи
предимно книжовен характер.
Славянското влияние върху гръцкия език се е отразило почти изклю-
чително в лексиката. Трябва обаче да подчертаем, че броят на българските
заемки в гръцкия език е доста ограничен. Наброяват се около 300 – 320
български думи. По-голямата част от тях са пръснати в различни гръцки
говори, най-много в епирските и тесалийските. Изобщо славяните, които
са живеели в тези области, са били най-късно погърчени. В гръцкото
словообразуване е успял да проникне един единствен славянски суфикс.
Това е суфиксът –ица, който е характерен за умалителни имена в днешния
гръцки език, напр. (вратичка), (душица).
Сравнително малко от славянските заемки в гръцкия език са в
употреба днес. Откъм значение те спадат към различни категории.
Преобладават обаче наименования на животни, растения и термини от
овчарския живот. Глаголи са заети в много малък брой. Почти всичките са
по-нови заемки и се срещат в северните гръцки области.
Гръцкото влияние върху българския език се е отразило предимно
върху лексиката. Действително между българския и гръцкия език могат да
се отбележат редица общи неща, особено от синтактичен характер, на-
пример еднаквото оформяне на финалните изречения или употребата на
наречието за място д е т о (на гръцки ) в значение на относително
местоимение. Но повечето от тези общи черти са типични за почти всички
балкански езици, без да може конкретно да се изтъкне кой език е служел за
първоначален източник. Гръцкото влияние в областта на фонетиката и
морфологията може да бъде посочено в ония български говори, които са
розположени на самата гръцко-българска езикова граница. Така напр. в
някои южни македонски говори се среща членуване по гръцки образец:
п р а з н и ц и т е г о л е м и т е вм. г о л е м и т е п р а з н и ц и.
Сред гръцките лексикални заемки в българския език ние ясно можем
за различим два основни слоя – един по-стар и друг по-нов. Все пак трябва
да отбележим, че проучването на гръцките заемки в българския език в
хроноложко отношение не е отбелязало големи успехи. Причината за това
се корени във факта, че изобщо проучвания от този вид се натъкват на
извънредно големи трудности. Имаме няколко заемки, които са проник-
нали в езика на славяно-българските племена преди тяхното настаняване
на Балканския полуостров. Това са думите к о р а б (старобълг.
от гр. ) и к о л и б а (гр. ). Старинният харастер на
тези заемки се подчертава от факта, че гръцката съгласна б е т а ( ) е
преведена на български език чрез съгласната б, а не чрез в, какъвто
характер е имала в периода, когато славяните влизат в непосредствен
контакт с гърците на Балканския полуостров. Старинно е също така
предаването на гръцката неударена гласна в тези думи с българска
гласна о, което е било възможно поради широкия гласеж на гласна о в
ранния период от историята на българския език. Тъй като думите к о р а б
и к о л и б а се срещат и в останалите славянски езици, трябва да се
приеме, че те са били заети от славяните в далечна епоха - преди окон-
чателното разпадане на праславянската езикова общност. Други гръцки
заемки, в които гръцко да се предава с б в българския език няма.
Изобщо всички гръцки заемки в българския език със своите фонетични
особености отразяват по-нова фаза от развоя на гръцкия език, когаго в него
не само съгласната б е т а е имала вече стойността в, но и бил настанал и
т.н. И Т А Ц И З Ъ М, т.е. преходът на (дълго е) и на дифтонгите еi и
oi в и, пример за това са следните заемки в българския език х р и с и м от
Д и м и т ъ р от и к о н о м от
и т. н. Гръцката гласна ипсилон ( ) в редица случаи в старобългарските
паметници се предава непроменена. Не са редки обаче и случаите, когато
тя се предава с и. Първият начин представя подражание на гръцката гра-
фика и на гръцкия изговор на тази гласна, който е продължавал да деиства
и във времето на славянските заселвания на Балканския полуостров като
ю. Скоро обаче и тази гласна в гръцкия език се променя в и. В българския
език могат да се посочат само такива заемки, които показват на мястото на
гръцкия ипсилон гласно и.
За определение на старинността на известни гръцки заемки в бъл-
гарския език от значение са някои промени от фонетично естество, които
са ставали с тях, за да могат заемките звуково да се нагласят към фоне-
тичната система на българския език от дадена епоха. Предаването на
краткото (неудареното) гръцко с о е архаичен белег на редица
гръцки заемки в българския език. Процесът свидетелства, че заемките са
проникнали по време, когаго в българския език (в ранния старобългарски
период) гласна о се е отличавала с широк характер. С такава особеност се
характеризират редица гръцки заемки, които са се употребявали в старо-
българските паметници. Характерна е заемката „рай” от
Тя се среща в старите писмени паметници, но със своето
окончание се характеризира като народна форма, която е престанала по-
късно да се употребява. В днешния български език няма следа от нея.
Преход на кратко в о се наблюдава и в някои гръцки заемки, които не
са се употребявали в стария литературен език, но се срещат в живите
днешни български говори. Такива са напр. думите с т о м н а от
, к о с т е н от , с к о м е н „малко столче” от .

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 сеп 2021 в 17:23 ученик на 31 години от Стара Загора - НУ "Димитър Благоев", випуск 2020
 
 

Гръцко-български езикови връзки

Материал № 546785, от 16 сеп 2010
Свален: 66 пъти
Прегледан: 72 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 2,115
Брой символи: 13,156

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гръцко-български езикови връзки"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала