4. „Ядро на дебилност”
Олигофренията е най разпространена форма на умствената изостаналост и
включва редица състояния,в чиято съвкупност се проявяват разнообразни
нозологични единици. Терминът „олигофрения” /ог гр.oligos-малък,phren-ум/,е
въведен в медицината от Хипократ и в буквален превод означава
малоумие.Съвременното значение и съдържание на понятието се дава от
немският психиатър Емил Крепелин.В детската психиатрия с него се назовават
група заболявания,чийто основен клиничен белег е отклонението от
нормалното развитие,представено с дефицитност на познавателната дейност и
изразена „интелектуално-мнестнична слабост”.
Олигофренията възниква на основата на наследствена
предопределеност,когато е налице семейно патологично състояние на
недоразвитие.Тя е с вроден характер,когато пораженията на ЦНС/централна
нервна система/ на детето са резултат но хромозомни аномалии или от
увреждащото въздействие на някои заболявания на майката и плода в периода
на вътреутробното развитие.И в двата случая наблюдаваната абнормност е
представена в сложен и необратим дефект в мозъчния строеж,което от своя
страна води до неговото тотално или частично недоразвитие. Олигофренията
се поражда и при прекарани остри инфекциозни мозъчни заболявания в
периода на ранното детство/от 0 до 3г./.
Интранаталната форма на олигофренията възниква в резултат на мозъчни
травми и продължителна асфиксия по време на родовия акт.Локалните
мозъчни кръвоизливи и кислородна недостатъчност водят до поражениа на
някои отдели на кората и подкорието,вследствие на което де наблюдават
нарушения във функциите на ЦНС с необратим характер.
Някои от основните параметри на олигофренията са: детско слабоумие с
наследствен, вроден или рано придобит характер.
Ологофренията е пример за патологичните процеси в хода на общото
психическо недоразвитие на индивида.Характерното за нея е,че в динамиката
на образуване и определяне структурните равнища на изразеност и
разгръщане на ядрения дефект и съпътстващите го симптомокомплекси от
вторични отклонения в развитието навсякъде се наблюдават степени на
недоразвитие -в органиката и физиологията на ЦНС,в психиката и всичките
нейни страни,в личността като цяло.Тъй като психическото развитие на детето
олигофрен протича на атипична основа,неговата основна закономерност е
изразена в пренасяне на нарушенията от едно ниво на друго,от една сфера в
друга.Подобна мултиплицирана динамика на разпространение на
патологичните изменения в хода индивидуално-психическото развитие
свидетелства за сложната структура на симптоматиката на състоянието
олигофрения.
Един от основните проблеми при изясняването на характерните особености на
умствената изостаналост е определяне на съдържанието на „ядрото на
дебилност” /първичната симптоматика/ и вторичните отклонения в развитието
на децата олигофрени.Чрез описанието им се разкрива цялостната и
разнообразна клинична картина и психопатологичните особености в
ЦНС,съпътстващите ги разстройства в когнитивната,емоционално-волевата и
поведенческата сфера на личността.
Терминът „ядро на дебилност” се употребява за първи път в дефектологията
от Л.С.Виготски за обозначение на съвкупността от анатомо-морфологичните и
патофизичните изменения в ЦНС при състоянията на умствена
изостаналост.В този комплекс, от една страна,се открояват уврежданията в
мозъчния стоеж и структура,представляващи водещия органичен дефект на
олигофренията,от друга-се наблюдават поредица негативни промени във
функциите и дейността на главния мозък и цялата висша нервна
дейност.Поради факта,че при умствената изостаналост от олигофренен тип
биологичния дефект е изразен в тоталното или дифузното недоразвитие на най
- късно съзряващите отдели и равнища на коровите функции,той предизвиква
патологични изменения в протичането,силата и подвижността на основните
нервни процеси-възбуждане и задържане.В зависимост от тежестта и
дълбочината на първоначалното увреждане се наблюдават разстройства в
динамиката на нервните процеси.Понякога е налице инертност,трудна
подвижност,патологична концентрация или ирадиация в тяхната дейност,което
променя хода на асоциативните корови функции и затруднява формирането на
условните връзки.Във физиологията на висшата нервна дейност на умствено
изостаналите индивиди са регистрирани своеобразия и ограниченост в
рефлекторната дейност.Изграждането но условните връзки е изключително
трудно,а когато се формират,те са с изразена нетрайност.Посочените
нарушения сочат слабата съединителна функция на мозъчната кора,това
предизвиква отклонения в отношенията между първата и втората сигнална
система.Всичко това препятства формирането на висшите нервно-психически
функции,рефлектира неблагоприятно върху отразителната дейност и
способностите на умствено изостаналите деца.Представената патоанатомична
и патофизиологична картина на ЦНС и структурните компоненти на „ядрото на
дебилността” определят типичната,дефективна база,на която се гради и чрез
която се формира и функционира психиката.
Наред с посочените особености и характеристики на „тоталната”
дефективност на ВНД /висша нервна дейност/,при състоянието олигофрения е
необходимо да се откроят съхранените позитивни възможности и свойства на
ЦНС.В процеса но преодоляване на недостатъците и нарушенията се разчита
изключително на добрата пластичност на нервната система,на нейната
гъвкавост при осъществяване на редица компенсационни процеси,на
оптималното използване на нейните резерви възможности.
?Връзка между първичен дефект и вторични отклонения. Понятия, въведени
от Виготски в началото на XX век. Като цяло при всяко нарушено развитие
отделяме две групи симптоми:
А) първични (водещи) – специфични, които произтичат непосредствено от
биологичната увреда (дефект).
Б) вторични (неспецифични), които са следствие от първите, появяват се постепенно
в хода на развитието, те са индивидуални при всяко дете и много полесно се
поддават на въздействие и компенсация. Вторичните симптоми са онези, с които се
започва процесът на терапия /от тях се тръгва/.
Първичните са постоянни, не се променят, а вторичните са подинамични и се
променят с възрастта.
5. Категорията “деца със задръжка в психическото развитие” –
клинични групи и психолого-педагогическа характеристика
20
