Големина на текста:
[14:51:06] [X]Geleto: КОЙ СПОРЕД МЕН Е НАЙ-ВАЖНИЯТ
КОНСТИТУЦИОНЕН ПРИНЦИП?
Това есе няма да се опита да ви убеди в каквото и да е. То не иска да
промени вас или света ви. Но то е гледна точка. Ако желаете, можете да я
приемете, или пък да я отхвърлите. Но независимо как ще подходите към
това есе, вие ще го запомните, темата на есето ви засяга. Тя се отнася
пряко до вас, свързана е с вашия живот, защото най-важният
конституционен принцип е основата на правото на държавата, в която
живеете.
Кой принцип вие ще определите като най-важен, зависи от това, чия
теория считате за най-адекватна. Ако сте привърженици на възгледите на
Евг. Танчев или на Е. Друмева, вероятно ще посочите принципа за
разделение на властите или принципа на правовата държава. И може би ще
сте прави.
Разделението на властите е направило революцията в днешното
разбиране за свобода. Самото съществуване на този принцип е прекратило
произвола, произтичащ от прекомерната концентрация на власт. Накратко
казано- ако този принцип не съществуваше, лицето, което съчетава трите
власти, би могло да злоупотреби по следния начин: 1/ Решава, че трябва да
ви отстрани; 2/ Създава закон, според който действията ви се определят за
престъпни, тъй като има законодателна власт; 3/ Осъжда ви за незаконните
ви действия, тъй като има и съдебна власт, при все че именно то ги е
определило за незаконни; 4/ Изпълнява присъдата, тъй като е титуляр и на
изпълнителната власт. Подобна концентрация на трите власти е била
характерна за монархиите през средновековието и е давала де факто
неограничена власт на монарха. Така гореописаната последователност от
действия е била напълно законна. Тя е създавала усещането за липса на
свобода на народа.
Но принципът на разделение на властите просто означава, че, лицето,
което ви осъжда, не е същото, което създава закона, който ви прави
престъпник и не е същото лице, което изпълнява присъдата. Това означава,
че е необходима координация между трите лица за постигане на същия
ефект. Реално принципът за разделение на властите не прави ефектът,
постигнат от съсредоточаването на властите в едно лице, непостижим.
Този ефект само става незаконен поради недопустимото договаряне между
титулярите на трите власти.
И все пак принципът на разделение на властите сериозно затруднява
злоупотреби като описаната по-горе, но само с това, че ги прави
незаконни.
От друга страна принципът за правовата държава също играе роля за
прекратяването на злоупотребите. В основата на този принцип е залегнала
идеята, че правото, а не силата, имат решаващата дума в социалния живот.
Този принцип се подпомага от разбирането, че всички трябва да са равни
пред закона и да му се подчиняват еднакво. Замисълът за създаването на
този принцип е предотвратяването на неравнопоставеност на различни
части от обществото пред закона. Благодарение на този принцип
юридически липсва класово разделение в обществото. Това, което е
законно за едни, не е забранено за други. Така правата на дадено лице не
навлизат сферата на правата на друго лице, което също се счита белег на
демокрацията.
Но представителите на обществото на практика не са
равнопоставени. Различни лица имат различни правомощия, някои имат
повече власт от други и така на практика се стига до навлизане в чужд
патримониум. Полицията има право да арестува човек, въпреки, че
конституцията защитава правото на свободата на личността. Така
нарушаването на чужди права не е премахнато като възможност. То просто
е направено законно (или е регулирано от закона).
Ако подкрепяте тезата на Г. Близнашки, ще посочите може би
принципът за политическото представителство като основен. Този
принцип е пряко свързан със свободата на словото и мисълта и в основата
му е залегнала идеята, че различни идеи заслужават еднакво политическо
представителство. Този принцип е продиктуван от борбата за политически
плурализъм.
Но всъщност политическото представителство е даването на
предимство на дадени политически разбирания, само защото по-голяма
част от народа ги защитава, отколкото други разбирания.
Като начинаещ спасител и член на Българския национален отбор по
първа помощ, често участвах в упражнения за сплотяване на екипа.
Вземането на решения, от които зависи здравето на пострадалия („Кой е
най-безопасният маршрут за стигане до пострадалия? По кой маршрут да
го евакуираме? Бързо, но невнимателно ли да стане, или бавно, но
внимателно?”), всъщност изисква големи умения за работа в екип. В
началото си представях, че „работа в екип” означава „готовност да
жертваш своите разбирания, в името на разбиранията, които защитават
повече хора от теб”. Така можете да направите паралела с политическото
представителство. И живеех с това разбиране, докато треньорът на
националния отбор ми каза „Тези, които предлагат, носят отговорност, ако
са предложили грешно. Но тези, които са предложили обратното, но са се
отказали, също носят отговорност, защото не са убедили колегите си в
това, което е по-изгодно за всички.”
В този смисъл политическото представителство дава сила на идеите,
защитавани от мнозинството, а не задължително на идеите, които са в
интерес на мнозинството.
След като казахме всичко това, то кой е всъщност най-важният
конституционен принцип?
Всеки от горепосочените принципи е създаден, за да се пребори с
нещо, което обществото не желае. Но вместо да се премахва нежеланият
ефект, той просто се прави незаконен, както видяхме при разделението на
властите, или пък се прави законен, както видяхме при принципа на
правовата държава, или пък приоритетът на общото благо се заменя с
приоритета на „исканото от всички”, както е случая с политическото
представителство.
Когато говорим за принципи на правото, какво значи „най-важен
принцип”? Дали това ще разбираме „принцип, който оказва най-голямо
влияние”, в който случай синоним би бил „най-значим”? Или под „най-
важен” ще разбираме „този, който е най-ценен, който заслужава най-силна
поддръжка и защита”?
Самият факт, че между „най-ценен” и „най-значим” принцип има
разлика, ще ни даде отговора на въпроса. Най-важният конституционен
принцип е този, който мотивирал създаването на практика на всяка
конституция, но който не фигурира в нито една конституция никъде по
света - ПРИНЦИПЪТ НА ОБЩОТО БЛАГО. Но не в смисъл на „общото
благо за сметка на интересите на отделния човек”, а принципът за „делата
на всеки отделен човек в името на общото благо”.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 дек 2020 в 14:45 студент на 35 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2020
 
 

Най-важният конституционен принцип

Материал № 543578, от 30 авг 2010
Свален: 23 пъти
Прегледан: 49 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 882
Брой символи: 4,999

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Най-важният конституционен принцип"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала