Големина на текста:
“ПОДВИГЪТ НА БАБА ИЛИЙЦА”
Разказът на Иван Вазов”Една българка”е
създаден по конкретен повод и отразява
правдиво историческата епоха”Следобед
на 20май 1876г.”Главната героиня е
обикновена жена,която в този труден за
народа момент проявява удивително
милосърдие към непознатия
чешник.Желанието и да му помогне се
превръща в движещ мотив за нейните
решителни действия.Състраданието и
добротата на тази самотна жена,загубила
близките си и остнала сама с болното
внуче на ръце,са нравствената сила на
нейната човешка природа.Те и помагат да
се бори за спасението на два живота на
болното внуче и на ранения Ботев
чешник.
Още в самото начало на разказа баба
Илийца се проявява като последователна
в действията си жена , която винаги
намира начин да се справи с
възникналите трудности. Единствено тя
успява да убеди турчина в
необходимостта да премине реката:”…
говореше умолително селянката с голяма
тревога в погледа.” Преживените години
са я научили, че няма човек, който да не
милее за децата си. Затова с детето в ръце
старата жета напомня на високомерния
друговерец:”Аго, забога, направи това
добро, помисли, че и ти имаш деца!…Ще
се помолим и за тебе!”. Търпението,
натрупано през цялото това време на
чуждо подтисничество, я кара да понесе
убидите с достойнство, за да постигне
по-важната си цел:”….да спаси, ако даде
бог, два живота.”
Подвигът на баба Илийца е на пръв
поглед съвсем обикновен. Той се
изразява в поведението и действията и.
Обстоятелствата пред които се изправя
тя, се оказват не само непредвидени, но и
непреодолими. Убедена, че “Господ
всичко може”, тя не чака пасивно
спасението от Него, а сама търси
решения:”Тя се зачуди какво да прави
сега”, “…и тръгна незабавно нагоре към
гората.”
На въпроса защо старата жена помага на
бунтовника, не може да се отговори
еднозначно. Тя е човек с характер. Като
вярваща християнка, баба Илийца знае,
че няма право да излъже надеждите на
изпадналия в беда чешник:”Да направя
това добро….клетнику!…Беки и бог се
умилостиви и поживи детето.” Така
героинята прави своя нравствен избор,
защото чувснва помощта като неотменим
свой дълг.Дори угризенията на съвестта и
при мисълта за откраднатата от
манастира дреха са само миг тревожен
размисъл, който не я отклонява от
нравственния дълг да помогне:”Взех
манастирско скришом боже, прощавай,
грях сторих…”
Много и разнородни са чувствата,
определящи действията на старата жена.
Но особенно отчетливо се откроява
нейната решителност “молеше,
настояваше упорито”, “Но селянката се
претръшка да върви”, “Но друг избор не
и оставаше”,”с нови сили и с нова
вярност”,”тръгна незабавно”.
Не случайно на фона на зловещата нощна
природна картина са разкрити чувствата,
които изпитва загрижената жена по
обратния път към дома “много смутена”,
“я беше страх”,” мравки я попъплиха”, “
втрещена” , “ изохка в безсилно
отчаяние”,“ въздъхна
безнадеждно”,”запъхтяна, уморена” ,
“премаляла”, “с безпокойство”, “с много
мъка”, “вайкаше се отчаяно тя”. Баба
Илийца, веднъж вече преминала Искъра,
е направила своя избор, независимо от
обстоятелствата. И ако тогава тя все пак е
могла да разчита на кокретна човешка
помощ, навръщане всичко, на което може
да се опре, са собствените и сили и
възможнасти, както и силната и воля да
не се предава, да успее.
Веднъж дала дума да помогне, баба
илийца проявява невероятна
последователност в желанието си да
върши добро, въпреки “че лошо време ли
беше сега” и “ макар, че ранни петли
пропяха от Лютиброд за съмване “. Не
случайно Иван Вазов проследява
цялостното поведение на своята героиня
през това дълго денонощие: пътя към
героичното обикновенното всекидневие
на един човешки живот. Много
убедително и ненатрапчиво разказвачът
доказва, че истинският героизъм се
проявява в непредвидени обстоятелства.
Съвсем непредвидено е внушен изводът,
че в една такава трагична епоха
обикновенните хора могат да се изявяват
и като герои.
Почти митологична е силата на баба
Илийца, когато изтръгва забития, почти
от векове, кол на брега на Искъра.
Усилията и са свръх човешки. Вазовата
героиня сякаш “изтръгва” образа на
вековен страх и робство от душата си:
“страховите половин часова борба”. Не
по-малко драматични са посочените вече
преживявания на жената три излизането
и от манастира в тъмната и зловеща нощ.
Чуките и бърдата отсреща през деня са
намусени, а сега “зловещи”. “Та и всичко
имаше зловещ вид за Илийчината душа,
изпълнена с тревога и безпокойство”.
Принудена да действа в конкретна
историческа епоха, баба Илийца има
верен усет за реалните трудности на
времето. Тя проявява сила и решителност
не просто защото е героиня по рождение,
а защото е духовно силна личност, която
поставя национално значимото като
човешки дълг. Съчувствие, но в същото
време и огромно възхищение
предизвиква мъката на старата жена,
когато решава, че внучето и е умряло.
Заящото не са много хората, способни да
надмогнат личното страдание и да си
спомнат за поетите задължения към
другите: “Но разплаканият глас на бабата
му извика:
-Момче, крийсе хубаво днес. Довечера-
пак тука, та да те намеря”.
Поставена да действа при изключително
трудна обстановка, жената от народа не
се отчайва до последния момент. Затова
успява да “победи” кола, да надмогне
страданието, да извърви дългиат път до
манастира и обратно с мисълта, че за
доброто дело ще получи добра отплата-
спасяване на два живота, на бунтовника и
внучето си. Така кулминационният
момент (и в развитието на действието, и в
живота на героинята) става нравственна и
художественна”граница” межу
делничното битие и героичният подвиг в
пространството на един исторически миг.
Разгърнат на фона на милосърдието и
майчинската загриженост, на
състраданието и хуманизма, смелият
характер на баба Илийца дава облика на
вечната жена в едно време разделно,
време на криза и подем. Не случайно
Иван Вазов внушава представата за
нейният подвиг посредством антитезата(с
другите жени, с калугери, със съселяните
и, между възрастта и физическата и
издържливост, между историческото
време и вътрешната и всобода). Чрез
градацията на чувствата и
преживяванията, на препятствията по
пътя и, писателят внушава, че всеки
драматичен момент може да се приеме
като своеобразна кулминация в живота
на човека.
Своето собственно възхищение от
поведението на баба Илийца Вазов
внушава още с мотото на разказа :”
Аферим, бабо, машаллах!” С него се
поставя основният акцент върху смелото
и достойно за уважение поведение на
героинята. За това и коственната и
характеристика( отношението на другите
герои-на турчина, калугера и бунтовника
към нея) се основава на възхищението и
респектиращото уважение.
Разказът “Една българка “ дава
достатъчно основания цялостното
поведение на възрастнанта жена да се
определи като подвиг. При по-
внимателното разтълкуване на епилога,
се достига до извода, че по-важни от
крайния резултат са положените от сърце
усилия, защото безкористното служене
на човека не може да остане незабелязано
:”….колкото на добрината, която не
можела да направи, но искала от сърце да
направи.” И понеже през цялото време на
драматичното действие баба Илийца
проявява висока нравственост, нейният
риск се приема като напълно осъзнато
действие, заслужаващо уважение и
възхищение( въпреки, че в края на
разказа момъкът загива). Нравственният
стоицизъм е вътрешен стимол за
героично поведение тогава, когато тихо и
незабелижимо личността остойностява
битието си под въздействие на големите
срещи с историята и нейните
предизвикателства.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
29 яну 2021 в 19:31 в момента не учи на 44 години от София
 
Подобни материали
 

Поет и общество в лириката на Иван Вазов

17 мар 2006
·
1,197
·
3
·
992
·
445

Поет и общество в лириката на Иван Вазов - кандидат-студентска тема.
 

Иван Вазов - "Линее нашто поколенье", "Новото гробище над Сливница" - душата на поета между разочарованието и националната почит

19 дек 2007
·
1,628
·
4
·
884
·
943
·
5

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..
 

„Епопея на забравените” - анализ

09 яну 2008
·
1,993
·
2
·
206
·
819
·
3

Вазов пише „Епопея на забравените” и я озаглавява епопея, но това не е жанрово понятие, защото творбите са оди - прославят и вазхваляват забравените от народа балгарски герои.
 

Между срама и славата в "Епопея на забравените" от Иван Вазов

06 май 2006
·
1,053
·
4
·
1,213
·
218

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси
 

Македонски (Немили-Недраги)

29 окт 2006
·
2,447
·
2
·
433
·
314
·
20
·

В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Подвигът на баба Илийца (пищов)

Материал № 54344, от 09 дек 2007
Свален: 220 пъти
Прегледан: 394 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 1
Брой думи: 746
Брой символи: 5,987

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Подвигът на баба Илийца (пищов)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения