Големина на текста:
Ангелинка- разказ за красотата,
добротата и любовта
Разказът “Ангелинка” е сред най-популярните творби на Елин Пелин.
Той представя поривите, копнежите и надеждите на младостта чрез
първата любов на едно момче. Това е творба за извисяването на човешкия
дух, за магическата сила на най-чистото и трепетно чувство - влюбването.
Добротата и усетът към красивото разтварят душата на героя и чрез
въображението в нея нахлува любовта. От леля Станка и непознатата леля
Дъмша овчарчето научава, че за да си достоен човек, трябва да бъдеш
добър. Красотата момчето открива в природата и народното творчество,
приема я с разума и сърцето си и я изживява по детски чисто и искрено.
Първата любов, макар и въображаема, е най-силна, най-вълнуваща и затова
най-истинска. Тя извисява нравствено героя и го прави щастлив. Чрез
творбата Елин Пелин убедително внушава, че любовта е реалност, която
може да превърне човешкия живот в приказен сън.
В експозицията на творбата се разгръщат картини от живота в селския
дом на добрата леля Станка, приютила един сирак. Тя е създала една
вселена, чийто център е леля Дъмша. За отрудената селска жена далечната
роднина въплъщава сбъднатите мечти. Дъмша е гражданка, има собствена
къща в София и получава пенсия за някакви заслуги на покойния си мъж.
С особена тържественост са наситени безкрайните разкази на леля Станка.
Тя говори за далечната си роднина с нестихващ ентусиазъм, с искрено
благоговение и преклонение, непрекъснато сипе похвали. Възторгът и
възхищението на обикновената жена намират израз в метафората: “ с каква
сърдечна радост пееше и играеше безконечният поток от думи и похвали”.
Дъмша е “великата гордост “ на леля Станка, нейният “светъл идеал”.
Затова не минава нито ден, през който името й да не бъде споменато поне
три пъти. Софиянката е издигната в култ в селския дом. За нея се разказват
легенди, защото тя принадлежи на един далечен непознат и затова толкова
привлекателен свят - на града. Най-честите слушатели на безмерните
хвалебствия са децата в дома на леля Станка. Техният обобщен образ,
въведен с неопределеното “ние, дечурлигата”, си изгражда представата за
“далечна, всемогъща и недостижима вълшебница, която живее в някакъв
приказен град”. Затова не малка роля играе името Дъмша- рядко срещано,
странно, тайнствено и дори съдържащо заплашителен нюанс. В детското
въображение тя е наравно с “дядо Господ и скърбящата негова майка-
пречистата света Богородица”-добра и любяща, справедлива и всемогъща.
Тя държи сметка за всички добри и лоши постъпки на децата, които се
съревновават за обичта й. При немирствата им само думите на майка им,
че ще пише на леля Дъмша, ги правят тихи и кротки и техните
“добродетели” се тълпят “пред светото знаме на леля Дъмша като смирено
стадо агнета”. Така Елин Пелин посочва магическото въздействие на
идеала- той облагородява човека, прави го по- добър. Децата никога не са
виждали леля Дъмша, не са имали щастието да бъдат близо до нея и затова
изпитват завист към нейната дъщеря, “мъничката Ангелинка”. Това
създание-“кротко и добро, русокосо като звездица” има предимството да се
радва на обичта на майка си и да живее редом с нея. Умалителната форма
на името й внушава представата за нежно и крехко създание. Децата
асоциират момичето с нещо неземно, ангелски красиво, чисто и
съвършено.
Дотук е изградена общата представа за идеала. От “дечурлигата” се
отделя едно момче и индивидуализацията на образа е подчертана и
граматически - от първо лице множествено число повествованието минава
в първа лице единствено число. Аз повествованието и липсата на име
създават впечатление за изповедна форма на произведението. Героят е на
дванадесет години, сирак е и пасе овцете у лелини си. Добрата леля
Станка, отдадена на грижите за всички деца и на безкрайната си селска
работа, не успява да запълни нуждите на осиротялото момче от майчина
обич. Неговият копнеж за топлота и ласка намира израз в мечтите , чийто
обект е Ангелинка, дъщеричката на леля Дъмша. Затова естествено в
съзнанието на героя на разказа момиченцето се свързва с първите интимни
трепети на момчешката душа. Затаената завист всъщност е израз на
стаената младежка любов. Душевността му е обогатена от романтиката на
планината, където той преспива седмично по “две чудни планински нощи
под самите звезди”. Вълшебните приказки на пастирите, които слуша край
тлеещия огън , и лекия шум на “самодивските хора” изпълват с видения
нощите на малкия мечтател. Загледан в белите звезди, той мисли
единствено за Ангелинка. Нейното име извиква в съзнанието му образи от
вълшебните приказки. Представя си я като “бяло врабче”, като “златна
пчела” , а лицето й е “сияещо и усмихнато като на ангелчетата, изписани в
черковата”. Той самият е юначният покровител, който я пази от всяко зло,
спасява я от страшни опасности, разваля магии и завладява незнайни земи,
за да царува заедно с нея. Характеристиката на героя, изградена чрез
мечтите му, разкрива неговата нежност и чувствителност, богатото му
въображение и копнежа му по красивото, благородното и необикновеното.
Красотата сирачето възприема от приказките на овчарите и естественото
съвършенство на природата, а любовта - чрез въображението си. Като се
връща назад в годините и се вглежда в момчето, което е бил, зрелият вече
мъж обобщава: “И колко, колко желаех аз да видя с очите си царицата на
моята фантазия, с която неотлъчно живеех”. Копнежът на момчето е
толкова силен, че изминалите десетилетия не са могли да заличат спомена
за него.
Кулминацията на желанието, белязана от повторението “колко, колко”,
намира своето решение един понеделник, когато се получава писмо от
леля Дъмша. Метафорите - “загубена от щастие”, “се смее радостно всичко
по нея”, изразяват представата за ефекта от писмото върху леля Станка.
Чистосърдечна и неподправена е искрената радост на селянката , която от
вълнение е “трогната до сълзи”, “загубена от щастие”. Нейните чувства
подготвят и юношата за голямата радост. “Премалял от вълнение” , героят
прочита, че леля Дъмша и Ангелинка ще дойдат на Възнесение. Бележката
написана с детски почерк и без главни букви, е първият момент, в който
леля Дъмша е демитологизирана. Идеалната гражданка е полуграмотна. Но
това изразява гледната точка на възрастния. За добрата леля Станка и за
децата софиянката продължава да бъде обвита в свят ореол. Рязка е
смяната на чувствата на овчарчето, когато вижда, че накрая има “много
здраве на всички поименно” освен на него. Пропускането на името му в
писмото означава за влюбения, че той не присъства в мислите на
далечните роднини. Без да забелязва мъката му, жестока в своята радост,
леля Станка го кара три пъти да прочете писмото и всеки път момчето
изстрадва пропускането на името си. Нежна и ранима е душата му,
искрени и трогателни са сълзите, които той изплаква пред най-близкото си
същество- магарето. Успокоение момчето търси в познатия му свят на
животните. Магарето няма да разбере болката му, но няма да издаде и
тайната му.
Къщата на селянката се преобразява, което е поредното доказателство
за искрените чувства към софиянката. Белосаните стени и пометеният двор
“като че не идеше леля Дъмша, а самият дядо владика” разкриват
готовността на селското семейство да стори всичко, за да изрази
гостоприемството си. Героите на Елин Пелин излъчват искреност и
доброта. Между тях се създават чувства на взаимно уважение и обич.
Селяните сякаш са от един невъзможен в своето съвършенство човешки
свят.
Героят сякаш е достигнал предела на страданието, ала когато се сеща,
че Възнесение е в неделя, когато той ще бъде при пастирите в планината и
няма да види “ни леля Дъмша, ни Ангелинка”, нещастието му нараства
трикратно. Момчето не издържа и когато се готви да отиде при говедарите,
се разплаква “като момиче” пред леля Станка. Добрата селянка не дели
децата си на свои и чуждо. Възпитава ги еднакво да различават доброто от
злото, красивото от грозното, възвишеното от низкото. Като истинска
майка, простодушната тя разбира болката на сирачето и с мили думи и
нежна милувка успокоява измъченото му сърце. Утешен и окрилен от
заръката да се върне на другия ден, героят тръгва към планината, успокоен
и пълен с надежди. Използваният метафоричен глагол “хвръкнах” изразява
радостта и нетърпението на влюбения да се срещне с царицата на своята
фантазия. Основен похват за предаване на чувствата му е контрастът -

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ангелинка- разказ за красотата, добротата и любовта

Разказът “Ангелинка” е сред най-популярните творби на Елин Пелин. Той представя поривите, копнежите и надеждите на младостта чрез първата любов на едно момче. Това е творба за извисяването на човешкия дух, за магическата сила на най-чистото и...
Изпратен от:
minto
на 2007-12-09
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Възрожденска литература
Статистика:
148 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Хъшовете – мъченици и герои на българската свобода

11 яну 2008
·
273
·
2
·
570
·
563
·
4

Повестта “Немили-недраги” връща читателя към предосвобожденското минало на българите, за да припомни забравени идеали и родолюбиви стойности. Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение – българските хъшове...
 

Особености на Елин-Пелиновия разказ

17 дек 2019
·
3
·
2
·
679

Събитийност, случката има важна роля в строежа на творбата; най-често разказът се крепи върху една случка и композиционно се изчерпва с нея; (без странични епизоди; епилог, предистория; само абсолютно необходимото); всичко – образи, диалози, портретна...
 

Елин Пелин - „Напаст божия” , „Спасова могила” , „На оня свят”

04 дек 2008
·
209
·
1
·
341
·
3

„Моите селяни са като всички хора по земята”-казва Е. Пелин и сам ни насочва към същината на своето творчество...
 

Борбата, свободата и смъртта в поезията на Ботев

02 ное 2008
·
1,129
·
4
·
1,131
·
1,215
·
5
·

Основна тема в поезията на Ботев е националноосвободителната борба и нейните герои. Родината и свободата се превръщат в идеен център на неговото творчество. Причината за това се крие в епохата, в която се ражда поетът...
 

Човешкото падение в повестта “Маминото детенце”

13 юни 2008
·
16
·
3
·
730
·
13

Любен Каравелов е голям общественик и писател от времето на Възраждането.В повестта си “Маминото детенце” той ни представя българското общество в средата на 19 век...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Ангелинка- разказ за красотата, добротата и любовта

Материал № 54206, от 09 дек 2007
Свален: 148 пъти
Прегледан: 31 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 4
Брой думи: 799
Брой символи: 6,379

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ангелинка- разказ за красотата, добротата и люб ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения