Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Стопански факултет
Катедра “Стопанско управление”
Магистърска програма
“Стопанско управление” – неикономисти
Курсова работа
по
Бизнес комуникации и връзки с обществеността
Тема: “Семиотика и комуникация”
Капинка Сашкова Духалова, I I
–ри
курс,
фак. № 8999
Семиотиката - наука за знаците
Швейцарския лингвист Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913) е основател не
само на лингвистиката, но кръстник на семиотиката (от гръцки език - semeion,
1
"знак") като обществена наука за ролята на знаците в неговия «Курс по обща
лингвистика»). Антропологът Клод Леви-Строс (1908-1990) също може да се
смята за неин основател, тъй като е трудно е да се разграничат европейската
семиотика от структурализма в неговото възникване.
Предметът на семиотиката трудно може да бъде поставен в рамките на
една дефиниция. Тя е мултидисциплина, покрива много изследователски
полета. Семиотиката не замества други дисциплини, но се припокрива отчасти
с някои от тях по отношение на предмета на изследване, например, по
отношение на проблемите отнасящи се до означаването и комуникациите,
както и до социалните и мисловните процеси на познанието. Тези дисциплини
са: неврологията, психологията, логиката лингвистиката, антропологията,
социологията. В областта на семиотиката работят учени като: американския
философ Чарлз Сандерс Пирс (1839-1914), Чарлз Уилям Морис (1901-1979),
който разработва бихевиористската семиотика, Ролан Барт (1915-1980), Алгирд
Греймс (1917-1992), Юрий Лотман (1922-1993), Кристиан Метц (1931-1993),
Умберто Еко (род. 1932) и Юлия Кръстева (род. 1941), както и множество
лингвисти независимо от Сосюр - Луи Йелмслев (1899-1966) и Роман Якобсон
(1896-1982), Жак Лакан (1901-1981) в психоанализата.
Една от най-често използваните дефиниции на науката гласи:
“Семиотиката изучава знаците, символните системи, процесите,
сигналите и техните биологични и социални функции”. Така семиотиката
намира своите обекти на изследване в лингвистиката, математиката,
художествената литература, архитектурата, обществото, комуникациите,
изкуството. Затова срещаните изследователски сфери са: семиотика на речта,
семиотика на музиката, семиотика на киното, семиотика на експертните
системи, семиотика на правото, семиотика на маркетинга и т.н. Понякога се
появява тенденция към обобщение на изследователските обекти на
семиотиката в направленията: комуникативна семиотика, културологична
семиотика, когнитивна семиотика.
Определението за семиотиката се ползва в различна степен от
обхватност на обекта. В този смисъл намираме различия в дефинирането на
семиотичната тема от Фердинанд дьо Сосюр, Чарлз Пърс, Умберто Еко, Роман
Якобсон и Томас Сибиък.
Фердинанд дьо Сосюр (1907 – 1911) създава обща теория за знаковите
системи, която нарича “семиология” (“Курс по обща лингвистика”, издадена
след смъртта му през 1916г.). Семиологията изучава знака и езика като
социална институция. Компонентите на знака като диада са “означаемо” и
“означаващо”, ментални концепти в опозиция с емпиричнита и материалните
езикови структури. Знакът се изгражда в социалния живот. Семиологията
изучава живота на знаците в границите на социалния живот, т.е. тя изучава
освен естествения човешки език и другите символни системи и сигнали,
използвани от хората за комуникация.
Чарлз Пърс разширява обхвата на наукатата семиотика. “Цялата
вселена е пронизана със знаци”. Знаците като смисъл и значение
функционират в семиозиса във всичко и навсякъде, но тяхното осмисляне и
различие изисква наличие на интерпретант.
Убмерто Еко поставя границите на семитичността между долния и
горния праг на семиотичното поле, в което разполага всичко от прехода между
сигнал и смисъл до културните феномени и идеите. (Според Чарлз Пърс идеите
също са знаци).
2
Роман Якобсон казва, че обектът на семиотиката е комуникацията на
всяко съобщение, докато полето на лингвистиката е ограничено до
комуникацията на вербалното съобщение.
Томас Сибиък е създател на глобалната семиотична концепция.
Възникването на живота е възникване на семиозиса.
Всички дефиниции на семиотиката неизменно засягат няколко неща:
-теория на мисленето и познанието, изследваща функционирането на
знаците;
-организмите, които създават и използват знаците и
-тези, които ги получават и интерпретират
И така, семиотиката незменно е свързана със знака.
Знак и реалност
Ако съществува външна реалност, то ние никога няма да узнаем що за
реалност е тя, защото тя винаги е опосредствана от нашите сетива и нашето
мислене. Реалността, която познаваме, е релността, формирана от знаци.
Сибиък счита, че семиотиката не се отнася до реалността въобще, а до
алтернативните модели за нея, че семиотичният модел изобразява не
реалността, а природата, разкрита от човешкия опит и метод на изследване.
Сибиък казва още, че истинската реалност се намира отвъд и зад природата,
която физиците, химиците и микробиолозите откриват в техните научни
изследвания, тя се разкрива чрез знаци. Тези знаци са единствената реалност,
които ние възприемаме, а правилата и законите, които ръководят знаковите
процеси, са единствените закони в природата.
Реалността, която ние възприемаме, е интерпретирана реалност от
нашето съзнание, от нашия жизнен, социален и езиков опит. Това, което
възприемаме, е ограничено от възможностите на нашите сетивни органи и от
техните физиологични диференциални прагове.
Якоб фон Юскюл развива своята семиотична концепция за това, че
светът е “модел за света”, който всеки организъм конструира със своята
сетивна възможност. Всеки организъм идва в живота със своята реалност, със
своя модел за реалността.
Както вече отбелязахме, Сибиък смята, че семиотиката не се отнася до
реалността въобще, а до алтернативните модели за нея. Той разглежда езика
като човешка система, която е възникнала не за целите на комуникацията, а с
функцията да моделира света. За него мисленето е система от знаци, а
мозъкът – система от знакови изображения, представени във физическата
мрежа – структура на невроните.
Без знаците няма взаимоотношение между човешкото съществуване и
околния свят. Човекът няма никаква възможност да достигне до реалността. Тя
рецептивно се строи от достъпния език или от системата от знаци. Това, което
виждаме не е светът като реалност, а знаците, които ни позволяват да я видим.
Когато знаковата система се смени някои обекти изглеждат различни. Преди
незабелязвани характеристики сега стават явни и поради това тези обекти не
са вече същите. Следователно обектите нямат съществуване извън системата
от знаци. Те се създават от присъщата им система.
3
90
