Големина на текста:
ВЪВЕДЕНИЕ
към темата за Югоизточна Европа (любима на автора)
май 2000 г.
Ако сравним съвременната политическа и етническа карта на двата полуострова в
югозападния и югоизточния край на европейския материк, ще открием някои не само
занимателни, но и много съществени различия. Те са плод на донякъде сходно, като
периферни зони на континента, но много повече на различното политико-историческо
развитие на народите и държавите от Пиринейския и Балканския полуостров.
На Пиринейския полуостров от края на ХV век наблюдаваме развитието на само
две държави, от които една еднонационална и една многонационална с автономни
образувания и гарантирани права на отделните народности и техните езици. Това
състояние няма изгледи да се промени и в обозримото бъдеще, освен ако не приемаме
насериозно борбата на ЕТА (и Хери Батасуна) за отделна баска държава.
Същевременно, не може да не ни направи впечатление, че през ранното и
зрялото Средновековие (от VIII до ХV в.) на територията на днешното единно Кралство
Испания са съществували няколко успешни кралства с продължителна собствена
държавна, военна, а и културна традиция, и съвсем немаловажно като фактор – с
успешна външна и вътрешна политика. Да споменем само ранните кралства на Север –
Астурии, Леон и Наварра, които успяват да удържат на сарацинския натиск, още преди
времето на Карл Велики, и успешно развилата се по-късно в течение на няколко века
Реконкиста. През ХІ-ХIІ в. като последица от сложни и обективни процеси Кастилия
успява да израсне като лидер на отвоюването на полуострова от арабите и да погълне
кралствата Астурия-Леон и Навара. Единствен неин съперник като организатор на
християнското население на полуострова остава Арагон, който спечелва извънредно
много в икономически, културен и геополитически план чрез присъединяването на
Барселонското графство (през 1137 г.) и земите, в които се говори каталонски. Кастилия
от друга страна извършва може би недалновидна от съвременно гледище стъпка като в
отвоюваните от арабите с нейна помощ земи в Лузитания създава ново кралство –
Португалия през 1143 г. През ХIII-ХV в. тези три християнски кралства си поделят
властта над полуострова и довеждат Реконкистата до успешен край. Противоречията
между Кастилия и Арагон в средата на ХІІІ век отлагат обаче този днес изглеждащ ни
напълно логичен и неизбежен край с близо два века и половина.
Важно е да се знае, че специално Кастилия и Арагон съвсем не са
еднонационални и едноезични държави. Освен малцинства като мориските и мараните
(тоест арабоезичните маври и евреите - сефаради) в тях живеят както баските на
североизток в Кастилия, така и внушителни мнозинства от народи, говорещи
близкородствени романски езици – кастилски, арагонски, каталонски и галисийски.
Макар че галисийските и португалските диалекти представляват всъщност части от един
и същ език – генетически и граматически, Галисия не се присъединява към Португалия
(или обратното, ако приемем Галисия за държавата, езика и народа-майка), а остава
завинаги кастилска, тоест по-късно испанска провинция. Решаващ фактор за това
безспорно си остава огромният авторитет, влияние и военно-политическа мощ на
Кастилия, сравнени с периферното и изолирано спрямо полуострова, а и спрямо
континента, положение на Португалия.
И днес съществуващият и нормално функциониращ в провинциите Каталония,
Валенсия и Балеарските острови каталонски език се обособява от народния латински
още някъде през VII в. През ХІІ-ХІV в. той, както и галисийският, има доста по-богата
литература, отколкото кастилския език. По това време Каталония изпреварва в
икономическото и културното си развитие както Кастилия, така и Арагон. Ето защо
нейната езикова, културна или дори насилствена политическа асимилация се оказва
невъзможна чак до наши дни за всяко централистично настроено испанско
правителство.
Няколковековното успешно самостоятелно съществуване на Арагонското
кралство – от ХIІ в. до 1469 г. (обединението на двете държави чрез лична уния и брак
между арагонския крал Фернандо и кастилската кралица Изабела) има в основанията си
и известна, ако не етническа, то поне езикова отлика от Кастилия. Защото както пише
през ХІV в. каталонският историк Рамон Мунтанер арагонският език се отличава от
кастилския така, както каталонският се отличава от арагонския.
В крайна сметка виждаме, че по-малобройни и периферни за полуострова народи
като баските и галисийците не успяват да създадат свои трайни държави, че началният
тласък за самостоятелното политическо развитие на Португалия се дава от регионалната
“велика сила” Кастилия, а логиката на развитие води до поглъщане на ранните по-малки
кралства от по-късно възникналата, но разширяваща се за сметка на Реконкистата
Кастилия. (Подобен процес наблюдаваме в Мала Азия - Османската държава поглъща
другите емирства в хода на газавата). Завършек на този процес е обединението на двете
най-успешни дотогава иберийски (пиринейски) кралства, съществували успоредно близо
четири века – било в мир, било в конкуренция или в задкулисни съперничества и
интриги, било като съюзници срещу общи врагове (главно арабите). Така от края на ХV
в. на Пиринейския полуостров и прилежащите му острови виждаме върху значителната
площ от близо 600 000 кв. км. да се развиват само две държави – Испания и Португалия,
като в по-голямата от тях продължават съществуването си цели четири езика и техните
народи-носители (кастилски, каталонски, галисийски и баски).
На Пиринейския полуостров от векове съществуват държави с трайно обособени
територии, народи, езици и култури, като в по-новото време промяната им със сила е
изключена или не се смята за основна цел на външната политика, нито за ефикасен
механизъм за справяне с вътрешните им проблеми.
Докато силната кралска власт благоприятства централистичните тенденции и
процесите на обединяване (консолидация) в Испания, (в Кастилия, но и в Арагон), то за
народите и държавите от Балканския полуостров, и през ХIІІ-ХV, и през ХХ в. е
характерен обратният процес – на разделение, на обособяване и отделяне. Затова не
може да бъде държан отговорен единствено външният фактор, и обективно
съществуващият много силен и (разнопосочен!) външен натиск, облагоприятстващ или
направо причиняващ разделенията на народите, езиците и държавите на полуострова.
Това се откроява много ясно при политико-историческото, културното, а донякъде и
при икономическото развитие на южнославянските народи, сравнени с романоезичните
иберийци, в известна степен при сравнението между баските и албанците, и дори между
португалците и гърците.
На югоизточноевропейския полуостров, наречен след османското завоевание
Балкански (виж Мария Тодорова, “Измислянето на Балканите”) между VІ-VІI и Х в. се
заселват славяни, принадлежащи към три основни езикови групи – “българска” (по-
точно източна южнославянска), “сърбо-хърватска” и словенска. От тях още в ранното
Средновековие се формират четири южнославянски народности в рамките на четири
държави. Единствено княжеството на хорутаните (карантаните) – днешните словенци,
изчезва още в края на VIIІ в. под ударите на германците. Българската, сръбската и
хърватската държава продължават вековното си съществуване, макар и съпроводено с
много превратности и неколкократна загуба на независимост. В пространството между
Сърбия и Хърватия, първоначално частично овладяно от последната, а после с още по-
малък успех от първата, възниква един междинен държавен организъм като Босна,
който никога не успява да стане нито напълно сръбски, нито напълно хърватски – в
народностно, културно или национално-идеологическо отношение. Като се прибави и
специфичната местна религия – патаренството (босненския вариант на богомилството),
а по-късно и масовото преминаване към исляма, това позволява Босна да бъде
разглеждана от заинтересованите сили като самостоятелна политико-административна
единица, която не бива да бъде присъединена към съседните Сърбия или Хърватия, нито
да бъде поделена между тях (макар че точно това решение би отговаряло най-пълно на
желанията на мнозинството от населението й), а следва да се поощрява съществуването
й като самостоятелен политически и етнико-национален субект.
Към края на ХV в. в южносръбската област Зета, в борба с османските турци,
възниква и държавицата Черна Гора.
През двайсетте и трийсетте години на ХХ век югославските комунисти и
Коминтернът, както и марионетната им БКП, с декрет постановяват наличието, а след
победата си във Втората световна война с държавен терор и идеологически и
пропагандни манипулации, създават още една южнославянска нация – македонската,
заедно със съответната квазидържава в рамките на СФРЮ, и с принадлежащите й
малцинства в съседните държави – България, Гърция и Албания.
Така от някогашните четири южнославянски народа, говорещи на три езика
според най-авторитетните учени-слависти поне до края на Втората световна война (а и
малко след това), днес имаме изобилието от седем държави с шест официални езика. От
тях македонският се създава след октомври 1944 г., а босненският - след 1992 г., за да
обслужват интересите и претенциите за национална идентичност на новопоявилите се
държави. Ако логиката на това развитие продължи, не е толкова далече денят, когато
можем да очакваме и кодифицирането на отделен черногорски език като служебен език
на евентуално независимата в бъдеще черногорска държава. В бивша Югославия през
последните години са се сбъдвали и много по-невероятни прогнози.
Баският народ, притиснат от по-мощните си съседи, не успява да създаде
собствена държава, макар и дълго време да се ползва с определена автономия в рамките
на кралствата Навара, Кастилия и Испания. Част от него остава да живее и в
югозападния ъгъл на Франция, поделен от пиринейската граница между френската и
испанската част на Навара.
Подобно на баските в Пиринеите, албанците се смятат за автохтонно население
на Балканите, живяло тук още преди заселването на южните славяни. Първите със
сигурност албански феодални държавици възникват едва през ХІV в. върху земи,
дотогава владени от Византия, България и за кратко от Сърбия. Те продължават живота
си до 1468 г., когато след смъртта на Скендербег, успешно ръководил цели двадесет и
пет години тяхната неравна борба с турците, попадат под властта на страшните азиатски
завоеватели. Възникването и развитието на албанските родово-племенни феодални
държавици през ХIV-ХV в., както и създаването на албанска държава през ноември 1912
г. в резултат на Първата балканска война, макар и с решаващото дипломатическо
вмешателство на Австро-Унгария, са най-убедителното свидетелство за хроничната
политическа слабост на балканските държави, съседки на Албания. В обратния, тоест
нормалния за европейските политически нрави случай, албанците би следвало да имат
съдбата на баските, уелсците или бретонците – земите им да бъдат поделени от по-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Косово и войната

След края на въздушните удари на НАТО срещу СРЮ и подписването на мирното споразумение за Косово процесът на разпадане на Югославия по всяка вероятност ще продължи...
Изпратен от:
setemvri
на 2007-12-09
Добавен в:
Общи материали
по История
Статистика:
426 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Нови граници в Централна Европа
добавена от sibel.a._fb 12.03.2017
0
2
Резюме на Северната империя
добавена от motikarq2.0 01.12.2016
0
4
***СПЕШНО ПО ИСТОРИЯ*** Разтълкуване на "Какво е американецът?"
добавена от dzherenka9 05.01.2016
0
7
Какво е участието на викингите в политическия живот на Източна Европа през Х - ХII в. ? Спешно ми трябва !!
добавена от melekdjan.nehrin_fb 19.11.2015
1
11
по какво се различават трите основни християнски вероизповедания
добавена от dzherenka9 15.11.2015
1
4
Подобни материали
 

Въстанието на Спартак

25 фев 2006
·
487
·
7
·
1,199
·
6

Доклад за въстанието на Спартак - дати, събития и др.
 

Създаване и укрепване на Българската държава 681-803

29 окт 2008
·
75
·
5
·
1,323

Създаването на Българската държава е едно от най-значителните събития не само в собствената ни история ,но и в историческото развитие на целия Балкански полуостров...
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
269
·
15
·
3,439
·
374

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
157
·
9
·
2,814
·
1

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
329

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
2
2
2 мин
13.08.2019
Тест за животa и делото на Дейвид Ливингстън
любознателен тест по История за
Този тест е предназначен за бъде развлекателен и ползотворен в това, да предаде историята на живота на един голям мисионер, докоснал сърцата на много хора, както в Англия и Африка, така и по света. Той не цели оценяването на компетентности и знания, а по-скоро задоволяване любопитството на всеки, който желае да научи нещо за личността на Дейвид Ливингстън.
(За отличници)
18
1
1
02.08.2018
» виж всички онлайн тестове по история

Косово и войната

Материал № 53863, от 09 дек 2007
Свален: 426 пъти
Прегледан: 326 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Общ материал
Брой страници: 48
Брой думи: 13,382
Брой символи: 115,781

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Косово и войната"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
55

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
125 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения