Големина на текста:
Андрей Платонов (1899-1951)
Андрей Платонов е псевдоним на Андрей Платонович Климентов. Роден в
провинциална Русия, в пролетарско семейство на железопътен шлосер. Цялото му
детство е свързано с железниците. Мотивът за парният локомотив минава през
цялото му творчество, а трудното му мизерно детство е описано в разказите му за
деца и романа "Чевенгур". От ранна възраст проявява интерес към
изобразителното изкуство и литературата. Първо пише стихове. Огромно
впечатление му прави сушата 1921г. и като техничар решава да се посвети на
построяването на напоителни канали и водна централа. По-късно пустиня, пясък,
вода стават основни символи в поетиката му. През 1921-1926г. работи като
литератор. Издава брошурата електрификация. Печата разкази, стихове и
публицистични статии. В публицистиката си той е мечтател, идеалист, утопист.
Призовава за по-бързото превръщане на Русия в страна на мисълта и метала.
Първите му значителни творби са фантастични повести "..... на слънцето", "Луната
- бомба" и "Ефирният път" - утопия, в която се представя съветската република на
бъдещето. Без да се спира на обществено-политическа характеристика поставя
акцента върху два аспекта на бъдещето - науката и любовта. Проблемът за
отношението между половете е решен по оригинален начин. Представят
бъдещите общества, където семейството е отменено и съществува пълна
сексуална свобода. Тези мечти на съветските утописти отразяват действителното
разпадане на семейството, настъпило след революцията. Платонов е единствения
писател от това време, който мечтае за обществен морал, основаващ се на
целомъдрието и безбрачието. Според него човекът на бъдещето не познава не
само брака, но и физическата интимност. Затова и връзките на героите в творбите
са двусмислени, пълни с недоизказаност. Всичките му любими персонажи напускат
жените, които обичат, защото любовта им е твърде силна и ги отклонява от
главната цел - борбата със смъртта. Тези му концепции и за безбрачието са силно
повлияни от едно типично философско учение от края на 19 век "Философия на
общото дело" на Николай Фьодоров. Това учение представя един от най-
изумителните утопични проекти. Фьодоров предлага човечеството да се обедини
около едно общо дело, една уникална цел, обща за всички хора - възкресяването
на бащите (пастрофикация) и съответно унищожаване на смъртта. Според него
всички беди могат да се преодолеят стига само хората да се обединят и да
намерят средства за физическото възкресяване на бащите - това е дълг на
синовете. Имало прецедент - възкресението на Христос. Убеден, че проекта му е
реализуем, един млад математик го пита какво да прави и той му казва да работи
над проектирането на космически кораб. Тази философия повлиява на много руски
писатели - Брюсов, Хлебников, Маяковски. При Платонов само тази философия е
в основата на художествения му свят. Прочита я още на младини и това го кара да
промени името си (Платонов - дълг към бащата). Младия писател вижда в
революцията първата крачка към реализиране на общото дело и първоначално
смята, че Ленин е човека, който може да осъществи проекта на Фьодоров.
Въпреки, че Платонов се смята за пролетарски писател, 20-те години членува в
пролетарска организация, въпреки, че е от правилния работнически период и
възторжено приема революцията, той НЕ се вписва в съветската литература и
критиката постоянно пише изобличителни статии за него. Най-вероятната причина
се крие в това негово световъзприемане, прието от философията на Фьодоров.
След 1927г. става професионален писател. Установява се в Москва. Живота му е
беден на външни събития. През този период се оформя зрялата поетика на
писателя. Директното изразяване на идеята отстъпва място на двойнствената
авторова или всъщност това затруднява осмислянето на произведенията му. Не
може да се разбере дали е утопичен или антиутопичен поет. Устремеността към
бъдещето се заменя от търсене на дълбокия смисъл на живота. Героите му са
самотни изобретатели, странници, философстващи единаци. Всичките му големи
произведения са изградени по един модел - метафизично пътуване в търсене на
щастието и познанието за себе си. Всички персонажи се делят на учени и невежи,
умници и глупаци (положително са маркирани глупаците). В стилистиката на
Платонов максимално абстрактното се съчетава с осезаемото и материалното. И
от това съчетание се раждат фразите му "теснотията на тъгата си", "цапаш
светогледа", "да пътуваш и съществуваш".
Езикът му е парадоксален и абсурден, както е абсурдна и епохата, която описва.
Характеризира се със съчетаване на книжовни и разговорни думи, политически и
бюрократически клишета и лозунги, философски термини. Заради тази
съчетаемост на думите се създава впечатление за необработеност и тромавост на
изказа. Тези парадоксални герои, езикът и сюжетите му трудно получават
признание.
След 1931г. му е забранено да публикува. Наричат го антинароден писател, тъй
като произведенията представяли в карикатурен вид автентични качества на
руския народ. През 60-те е частично реабилитиран, но едва в края на 80-те през
епохата на гласността пада забраната над романа "Чевенгур".
"Чевенгур"
Завършен 1928 година. В цялостен вид е публикуван 1972г. в Париж.
Многопластово произведение, в което утопията и сатирата са преплетени с
философски размисли в множество политически алюзии. Може да се чете като
утопия, антиутопия, философски роман, трагедия, пародия или сатирично
повествувание за преследването на една лъжовна цел.
В основата на сюжета е описанието на възникването на града-комуна Чевенгур.
Градът на победилия комунизъм. Пародира се класическата концепция на
комунизма. Героите на романа - типични Платонови мечтатели, които вярват в
идеята за революцията - тръгват на пътешествие, за да изградят утопията си и
около това пътуване се структурира романа. Дванов и Копьонкин (новият Дон
Кихот) - рицари на идеята и апостоли на новия свят. След много пътувания стигат
до Чевенгур - описва се в трета част на книгата. Платонов симпатизира на тези
мечтатели и на жителите на Чевенгур, превърнали се в палачи. В този град
единствено слънцето работи (единствения пролетарий). Чевенгур - град на
слънцето, което се труди и всички се възползват от неговите блага. Комунизмът на
Чевенгур загива, защото веднъж осъществена, мечтата се оказва жалка пародия.
Идва жена с болно дете и то умира. Започват да се питат защо детето е умряло и
значи ли това, че в този град няма комунизъм. Вярвали са, че комунизъм е
равносилно на безсмъртие. След първата смърт започват да се съмняват.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 юли 2021 в 03:05 потребител на 32 години от София
 
 

Лекция по руска литература на ХХ век

Материал № 537448, от 01 юли 2010
Свален: 137 пъти
Прегледан: 148 пъти
Предмет: Руска литература, Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 867
Брой символи: 5,306

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекция по руска литература на ХХ век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала