Големина на текста:
1. Зърнени житни култури. Стопанско значение, разпространение и добиви. Обща
морфологична характ/ка.
Към групата на зърнено-житните се отнасят: пшеница, ръж, тритикале, ечемик, овес,
царевица, сорго, ориз и просо. Ботанически са обединени в сем. Poaceae (Gramineae). Z -Зърнено-
житни на умерения климат са: пшеница, ръж, тритикале, ечемик, и овес; Zърнено-житни на
топлия климат са: царевица, сорго, ориз и просо. Z Стопанско значение, разпространение,
продуктивни възможности: Z -Зърното им съдържа: белтъчини, незаменими аминокиселини,
безазотни екстрактни вещества - главно скорбяла и захари (БЕВ), мазнини, витамини, минерални
вещества и др. Съотношението между белтъчините и БЕВ е 1:5-1:6. -Белтъчините са в лесноусвоима
форма. -Ниско съдържание на влага в зърното (12-14%). -Отпадъците от мелничарството се
използват като съществена част при съставянето на дажбите за селскостопанските животни. -Ценна
суровина са за хранително-вкусовата, пивоварната и спиртоварна промишленост. -Технологията на
отглеждане на зърнено-житните култури може изцяло да се механизира. -Отличават се с голяма
екологична пластичност. Z Най-разпространената зърнено-житна култура в света е пшеницата,
следвана от ориза, ечемика, соргото и т.н. Най-високи добиви се реколтират от царевица, ориз и
тритикале. Z Ботаническа характ/ка: Z -Коренова система - брадест тип, съставена от първични
(зародишни от 1 до 10) и вторични (стъблени) корени. Z Въздушни корени при царевицата и
соргото. Z Стъбло - от 5-7 подземни и 5-7 до 18-20 и повече надземни междувъзлия, кухо или
изпълнено с гъбеста паренхимна тъкан. Z Лист – съставен е от влагалище и петура, с ланцетна
форма и успоредно разположени проводящи съдове. Z Съцветие: -клас, метлица, кочан. Z Клас:
членесто коленчато вретено с приседнали върху всяко колянце различен брой класчета (по 1
многоцветно при пшеницата, ръжта и тритикале и по 3 едноцветни при ечемика). Z Съцветие.
Житните култури формират два вида съцветия – пшеницата, ечемика, ръжта и тритикале – клас, а
соргото, ориза, овеса и просото – метлица (фиг. 3). Царевицата образува мъжко и женско съцветие –
кочан и метлица. Z Метлица: централна ос и странични разклонения от различен порядък,
класчета. Z Класчето: от класови плеви (glumae) и различен брой цветчета. Z Цветчетата: от
цветни плеви, плодник с двуделно пересто близaлце, три тичинки (6 при ориза) и 2 лодикули. Z
Плод- зърно, плевесто или голо, с основа, връх, коремна и гръбна страни. Съставено е от три части :
обвивка, ендосперм и зародиш. Обвивката предпазва зърното от повреди, 5-12% от общата маса на
зърното. Ендоспермът 70-85%: алейронов слой клетки и скорбялна част. Зародишът в основата
на зърното, откъм гръбната му страна, от 2 до 2,5% при пшеницата, ръжта, тритикале и ечемика, до
10 % при царевицата. Състои се от: 1. централна пъпка и 2-4 зародишни листа покрити с първия
видоизменен във вид на тръбичка лист – колеоптил; 2. коренова част - от 1 до 10 броя ембрионални
корени; 3. щитче, свързано с единия си край с централната част, а с другия - с ендосперма; 4.
епибласт. Z Химичен състав на зърното. Z Белтъчини: албумини, глобулини, глутенини и
глиадини. Последните три формират глутена, който определя качеството на хляба. Качеството на
глутена зависи преди всичко от съдържанието и съотношението на глиадините и глутенините /1:1/.
На-голямо количество суров глутен се съдържа в зърното на меката пшеница, ръжта и ечемика. Z
Безазотните екстрактни вещества в зърното на житните са основно скорбяла (80-90% от всички
въглеводородни съединения). Z Мазнините са съсредоточени главно в алейроновия слой и
зародиша, 2-3% от въздушно сухото зърно до 4.5- 6% при царевицата и просото. Z Пепелните
вещества: в най-голямо количество в обвивката, алейроновия слой и зародиша, важно е
съдържанието им да не надхвърля 2%. Z Целулозата изгражда клетъчните стени (ечемик, овес, ориз
- 5.2 - 11.5%). Z Витамините А, B
2
, B
6
, D, E, F, K и PP. Намират се в по-големи количества в
алейроновия слой и зародиша. Z Ензимите - протеаза, амилаза и липаза. Z БИОЛОГИЧНИ
ОСОБЕНОСТИ. Стадийно развитие: яровизационен (температурен) и светлинен стадий. Z В
зависимост от изискванията си към температурата: култури на умерения /0 до 2
o
С за 20 до 60
дни/, и топлия климат /8-10
o
C за 10-20 дни/. Z В зависимост от изискванията си към дължината
на деня: растения на дългия ден (пшеница, ръж, тритикале, ечемик и овес) и растения на късия ден
(царевица, сорго, ориз и просо). Z Фази на развитие: Z Покълнван - Зърната поемат вода и
набъбват. Появяват се зародишни коренчета и кълн. Z Трети лист - Връхната пъпка се изнася към
повърхността на почвата, до 2-5 cm и се формира възела на братене - най-жизнената част на
растенията. Z Братене - С появата на странични подземни разклонения, от пъпките в основата на
подземните възли на стъблото, образуващи “възел на братене”. “Братята” представляват развити
пъпки заложени още във възлите на зародиша. Z Вретенене - Когато на 1-2 cm над повърхността на
почвата на централния брат се образува първият стъблен възел. Характеризира се с интензивно
удължаване на надземните междувъзлия. Растенията увеличават биомасата си до 100 пъти. Z
Изкласяване (изметляване) - Фазата настъпва когато от последния (флагов) лист се покаже
половината от класа или метлицата. Z Цъфтеж - Класът цъфти от средата към върха и основата,
метлицата - от върха към основата, а кочанът - от основата към върха. Самоопрашващите се култури
(пшеница, ечемик, тритикале, овес и ориз) цъфтят със затворени цветчета. Кръстосаноопрашващите
се видове, каквито са царевицата, ръжта и соргото, цъфтят с отворени цветчета. Z Формиране и
наливане на зърното. Z Узряване - характеризира се с 4 степени на зрялост: Z Млечна зрялост.
Зърното е оформено изцяло, зелено е на цвят. Съдържанието на вода в него е около 50%. При
стискане се отделя млекоподобна течност. Z Восъчна зрялост. Съдържанието на вода 20-25%.
Всички части на растението са пожълтели, но са все още жилави. Притокът на хранителни вещества
от почвата е преустановен. Z Пълна (твърда) зрялост. Стъблото, листата и съцветието са
изсъхнали и са чупливи. Зърното е твърдо с ниско съдържание на вода - 12-16%. Z Физиологична
(кълняема) зрялост. Необходимо е да премине следжътвеното дозряване, при царевицата 10-20 дни,
а при някои сортове ечемик и овес - 80-100 дни.
2. Пшеница. Стопанско значение. Ботаническа характ/ка. Биологични изисквания.
Значение, произход, разпространение, добиви. Най-важното селскостопанско растение в световен
мащаб. Произхожда от Предна Азия, Кавказ и Югоизточната част на Балканския полуостров.
Отглежда се на север до 66
0
с. ш., на юг - до тропичните райони на Африка и Латинска Америка. У
нас ежегодно се засяват над 11 млн. дка и среден добив около 280-300 kg/da. Общото годишно
производство е над 3 млн. тона. Z БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА. Коренова система -
брадест тип, съставена от 3-5 и повече ембрионални и до 30 адвентивни корени. Стъбло - височина
от 50 до 150 cm. Съставено е от 4-6 възли и междувъзлия. Първото междувъзлие е най-късо и здраво,
а всяко следващо - по-дълго. Лист - влагалище и петура. Клас - на всяко членче по едно класче с 3 -
7 цветчета (3-5 плодни). Цветчето от две цветни плеви, три тичинки, плодник с двуделно близалце и
лодикули. Броят на зърната в клас от 20 до 70, а масата на зърнното в един клас е 1-1.5 g. Зърно -
съставено е от обвивка (7.5-11,2%), ендосперм(85%) и зародиш(1.5-3%). Съдържа средно 12-14%
протеин, 60% БЕВ, 2% мазнини, 3% целулоза и 1,6% пепел и в най-голямо кол-во и най-качествен
глутен (клейковина). Хектолитрова от 75 до 82 kg. Масата на 1000 зърна при меката пшеница от
35 до 50 g, а при твърдата - от 45 до 60 g.
СИСТЕМАТИКА, СОРТОВЕ. род Triticum L., сем. Роасеае. Z Същински пшеници: Мека
пшеница /Triticum aestivum/; Твърда пшеница /Triticum durum/; Английска пшеница /T.turgidum/;
Полска пшеница /T.polonicum/; Персийска пшеница /T.persicum/; Кръглозърнеста
пшеница /T.spherococcum/. ZНесъщински пшеници: Еднозърнест лимец /T. monococcum/;
Двузърнест лимец /T. dicoccum/; Тимофеева пшеница /T. timopheevi/; Пшеница маха /T. maha/;
Пшеница спелта /T. spelta/. Z В зависимост от качеството на зърното сортовете мека пшеница
са обединени в три групи: -Силни / подобрители/ - при смесване със слабите подобряват
качеството на хляба; -Средни с повишена сила /филери/ - могат да се използват за самостоятелно
хлебопечене; -Слаби. Z Сортове мека пшеница: Аглика, Албена, Апогей (А 91), А 59 (Анета),
Алекса, Бонония, Галатея, Геа 1, Деметра, Диамант, Енола, Здравко, Ивета, Карат, Катя, Кристал,
Ласка, Лилия, Линдана, Лудогорие, Милена, Миряна, Момчил, Петя, Победа, Преслав, Пряспа,
Садово 1, Садово 552, Садово 772, Свилена, Славея, Тодора, Търновка 1, Търновка 2, Търновка 3,
Търновка 4, Юнак и Янтър. Z Сортове твърда пшеница: Загорка, Прогрес, Белослава. Z
БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ. Изисквания към топлина. Закалените посеви издържат до минус
25
о
С, за кратко време и до минус 32
о
С. На пролет започва вегетацията си при трайно задържане на
температурата над 5
о
С. От съществено значение за добива е растенията от посева да зазимуват с по 2–
3 есенни братя. Z Изисквания към светлина. Растение на дългия ден. Z Изисквания към влага.
Средна взискателност към влага. Критичен период по отношение на влагата е изкласяването и
налива-нето на зърното, т.е. 15 дни преди изкласяването – 5–6 дни след него. В години с резки
засушавания напояването е задължително. Прекомерната влага е предпоставка за полягането на
растенията и развитието на гъбни болести, а засушаването понижава масата на зърната в класа и
редуцира броя им. Z Изисквания към почва. Взискателна към почвата. Най-добре отговарят на
изискванията й черноземните почви, следвани от алувиално-ливадните, ливадно-канелените,
тъмносивите и канелените горски почви. Неподходящи са леките, плитките, песъчливите и
чакълестите, както и заблатените, тежките, глинести почви. Пшеницата не се развива добре на силно
уплътнени и на много рохкави почви. Z ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО: Покълнва
за 3–5 дни и пониква за 8–10 дни. Възелът на братене се формира във фаза 3-ти – 5-и лист и
обикновено се залага на 1–3 cm под повърхността на почвата. През есента образува 2–3 есенни
братя. Братенето продължава и през пролетта, но есенните братя са по-продуктивни от пролетните.
Най-интензивно нарастване се осъществява в периода вретенене –изкласяване. Пшеницата е
самоопрашваща се култура, но съществува възможност и за кръстосано опрашване.
3. Пшеница. Технология на отглеждане.
Място в сеитбообръщението. Взискателна към предшествениците. Най-подходящи са
едногодишните зърнено-бобови култури. От окопните култури най-добър предшественик са
картофите, следвани от слънчогледа, който е по-добър предшественик от царевицата, защото се
прибира по-рано. Тревните смески с житни, люцерната и детелината изсушават почвата и оставят
много растителни остатъци, които късно се минерализират и не могат да се използват от пшеницата.
След тях е най-добре да се засява царевица, а след нея – пшеница. Лоши предшественици са
житните култури. Z Обработка на почвата. Взискателна към обработката на почвата. Основният
принцип при подготовката на почвата е към момента на сеитба тя да бъде рохкава, без буци, с
твърдо легло на 6-8 cm дълбочина. След предшественици, които освобождават рано полето,
при наличие на достатъчно влага - оран на 18–20 cm с брануване. До сеитбата почвата се
поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата на
дълбочина 6–8 cm. Не трябва да се оре, когато почвата е суха и се кърти на буци и след средно
ранни предшественици. Тогава обработката се извършва чрез неколкократно дискуване на 10–12 cm.
След житен предшественик се извършва след изчистване на стърнището. Изорава се на дълбочина
16–18 cm и се дискува веднага. В зависимост от заплевеляването площите се поддържат чисти чрез
дискуване на 8–10 cm дълбочина най-късно до началото на септември. След късни предшественици,
прибрани непосредствено преди сеитбата, и чисти от плевели и растителни остатъци площи обработката
се извършва с тежки дискови брани – 2–3 кръстосани обработки на дълбочина 8–10 cm. След
предшественици, прибрани късно (царевица за зърно, захарно цвекло и др.), и при много
растителни остатъци - едно-две дискувания със звездообразни дискове на браните за раздробяване
на растителните остатъци. След това оран с плуг на дълбочина 22–24 cm, следвана от двукратно
дискуване с тежки дискови брани на дълбочина 6–8 cm. Z Торене. За получаване на 500-600 kg зърно
от декар: на черноземни почви, при неполивни условия - 14-16 kg N, 12-14 kg P
2
O
5
, 10-12 kg K
2
O; при
поливни условия - 16-18 kg N, 12-16 kg P
2
O
5
, 12-14 К
2
О; на сиви и канелени почви, при неполивни
условия - 16-18 kg N, 8-10 kg P
2
O
5
; при поливни условия - 18-20 kg N, 12-14 kg P
2
O
5
, 10-12 kg K
2
O.
Съотношението на N:P при черноземните почви трябва да бъде 1:1, а при останалите почвени типове
1:0,8. То може да се измени в полза на азота до 1,5:1 при по-високи норми на торене. Торенето на
пшеницата с оборски тор е неподходящо, понеже минерализирането му става късно, когато
интензивното усвояване на хранителните елементи от пшеницата е приключило. При нашите
климатични условия най-добре изразен е ефектът от азотното торене по схемата 1/3 от нормата
предсеитбено - 2/3 като ранно пролетно подхранване (февруари–март). За пшеницата са подходящи
нитратната, амониевата и амидната форма на азота. Z Сеитба. Посевният материал да отговаря на
изискванията на БДС за I класа, с чистота не по-ниска от 99% и кълняемост над 95%. Обеззаразяване
на семената срещу твърдата и праховитата главня. Z Срок - Северна България 25.09 - 15.10., Южна
България - 01.10 - 20.10, в планинските и полупланинските райони – 20.09–10.10; Схема на засяване
- редово с междуредие 10-15cm. За качественото провеждане на подхранването и
растителнозащитните мероприятия трябва да се извършва т.нар. релсова сеитба. При нея се оставят
незасети ивици (релси), по които се движат машините; Кълняеми семена на m
2
- 450 -600 за мека

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 дек 2019 в 19:45 студент на 40 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Аграрно-индустриален факултет, специалност - ЗТТ, випуск 2020
24 ное 2019 в 14:46 ученичка на 28 години от Варна - 008 СОУ с преподаване на чужди езици "Ал. С. Пушкин", випуск 2016
11 май 2019 в 12:50 студент на 35 години от Варна - Технически университет, факулетет - Корабостроителен факултет, специалност - Корабни машини и механизми, випуск 2019
03 май 2019 в 22:09 родител на 44 години от Враца
10 фев 2019 в 13:00 студент на 37 години от София - Бизнес колеж "Евростандарт", факулетет - Финанси, специалност - Финанси, випуск 2010
 
 

Зърнени житни култури

Материал № 537422, от 01 юли 2010
Свален: 320 пъти
Прегледан: 468 пъти
Предмет: Селско стопанство
Тип: Лекция
Брой страници: 32
Брой думи: 17,679
Брой символи: 102,340

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Зърнени житни култури"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения