Големина на текста:
Ролятя на портретното описание на Нено и Неновица
в І-ва глава на повестта “Маминото детенце” на Любен Каравелов
Съчинение - разсъждение
Българският хуманист и демократ Любен Каравелов е автор
на една от най- ярките социално-битови повести “Маминото детенце”,
отразяваща някой негативни явления на възрожденската епоха. Тя е
остра сатира на част от българското общество от онова време.
Чрез силата на изобличението,по пътя на отрицанието той
създава ярка и поучителна творба,предизвикваща към сериозни раз-
мисли.
С белетристичното си умение на разказвач, използвайки
сатирично и ироничното описание, стигащо до гротеска, рисува
физическия облик на своите герои.
Още в първа глава на повестта,която играе ролята на
експозиция, авторът бърза да ни представи портретите им.
У родливи са те външно и духовно.С преобърнати житейски
ценности, низки стремежи мечти. Животът им - жалък,нищожен и
безсмислен.Това са хора, лишени от красота,съзидание и любов,
опустошени и осакатени от консуматорския си паразитен живот.
С ярки художествени средства, тръгвайки от лекия хумор и
иронията, за да стигне до убийствения сарказъм и гротеската,
каравелов прави портретното описание на двамата герои – Нено и
Неновица. Всеки детайл в тази характеристика представя
отблъскващия им физически облик. Говори за чревоугодничеството,
леността, паразитния начин на живот на отпуснати апатични хора,
любители на тишината и спокойствието.
Външният портрет на Нено и Неновица издава духовната
пустота и ограниченост на хората – “ нищо “. Начинът по който
Каравелов прави портретното описание на героите, разкрива не само
отношението му към тях, но формира и читателското мнение.
В типично Каравеловски сатирично – ироничен тип е
лирическото встъпление, което има отношение към характеристиката
на героите. Ракията е знак за духовната същност на онези, които
прекарват живота си под нейната власт. Тя смислово се свързва с
телесното блаженство, но и с духовната непробудност. Така
въведението подготвя читателя към последващото развитие –
духовната деградация.
Творбата започва с възторжена патетична възхвала на
казанлъшки розови градини, където кипи усилен жизнерадостен труд.
Прекрасни българки сбират с песен трендафилов цвят. Трудът им носи
радост, удоволствие.
В същия този момент в дома на Нено и Неновица времето
сякаш е спряло. Заварваме Нено чорбаджи блаженно да си почива,
облечен като за празник.Кой е той,какъв е ?Чрез взаимно изключващи
се пластични превъплъщения ,чрез хипербола,авторът гради представа
за човешко подобие.През май месец-времето на розите се въвеждат
плодове и то от друг сезон-“две лебеници”,които се оказват” мазно
тело”.Едва тогава се назовава героят.Завладява ни някакво усещане за
дисхармония,което се подсилва от облеклото-показно и пищно,и което
някакси не съответства на носителя:”голямата лебеница е била
облечена в копринена риза,в ленени гащи и в бяло копринено с червени
пръчици елеченце…малката лебеница е била покрита с бял фес.”
Контрастът, като художествено средство за характеризиране
на героите е обикнат похват на Каравелов. Читателят го открива не
само в съпоставвката на двете картини – на трудовата надпревара от
която лъха виталност, жизнелюбие и картината на тишината и
спокойствието в която всичко е замряло и подтискащо, но и
втетайлните описания на портрета на Нено. Умалителните
съществителни “ елеченце “, “ пръчици “ са в дисхармония с външния
вид, с неразделното “ мазно тело “. Този комичен контраст засилва
релефната представа за героя. Разкрива и авторовото отношение към
него. Дрехите “ копринена риза “, “ ленени гащи “ представят и
социалната принадлежност на героя – богат казанлъшки чорбаджия.
Белият фес поставен на главата в най – горещото време символизира
лоялността на героя към поробителите.
Авторът не спира до тук.С присмех, преминаващ в
убийствена ирония, ни съобщава,че ”голямата лебеница се повдигала
нагоре и отпускала надоле твърде затруднител-
но.”По-нататък разширява представата ни с описанието и на” малката
лебеница”,която също има редица преимущества:”дупка,над която
стърчели две дълги бело-черни урязалки козина”,”три червени
подлоги”,”две черни точки”.Те иронично съответстват на лице,
уста,мустаци,уши,нос.Това странно смесване при портретуването на
елементи от растителния,животинския ,предметния и човешкия свят
превръща образа в гротеска.Присъствието на деформиращи елементи –
в карикатура .
Каравелов неслучайно ни представя първо тялото на
героя,след това лицето и накрая-очите.Очите са огледалото на
душата.Очите и лицето първи говорят за човека.Ала авторът се спира
най-напред върху тялото-“мазно” от лакомия ,чревоугодничество и
ленност,лишено от движение.Неслучайно думата” седели “ се повтаря
Няколко пъти.
Лицето се характеризира най-напред с огромна
дупка,това поражда асоциация с бездънна яма.Тя безотказно
ибезкрайно поглъща всичко.
Детайлното описание прибавя допълнителни
подрабности в портретната характеристика на героите, прави ги
релефни и живи.
Очите са две черни точки,смазани от лойта,продукт на
непрекъснато лапане,но и отражение на духовната му същност.Това се
доказва и от епитетът “ сънливи “ и словосъчетанието “ шавнали насам-
натам. Външността му е в хармония с нравствеността му- и двете
недодялани, уродливи, грозни и отблъскващи.
Речта също изразява духовната същност, богатството на
емоционалния свят на човека. В портретното описание на Нено,
сравнената с дупка оста бълва лава. Подобна образна метафара създава
впечатление също за духовната ограниченост на героя. Като
доказателство за това е диалогът му със слугата Иван. В този епизод
Нено е сравнен с вулкан. Това иронично сравнение намеква за
избухливия му характер, за непредвидимостта в поведението.
Научаваме още, че Нено мрази думата “мисля”. Първо, защото тази
дейност му е чужда и второ, защото е изказана от слуга, който в
Неновия дом, и изобщо, няма право на собствено мнение, и чийто труд
не се уважава. Нено не говори,а “клока”.Речта му е бедна,накъсана и
неясна, съпроводена с много жестове. Това допълнително говори за
примитивност и в общуването.Пред нас стои едно недоразвито
човешко същество.
Цалостното портретно описание на Нено, направено в
сатирично – гротесков план разкрива духовната му нищета и
авторовото саркастично отношение към героя. Естетът Каравелав
внушава идеята, че лицето, физическият облик, говорят за духовната
същност на човека.
С не по – малка сила на сатирично – ироничното гротеско
изображение е представена и Неновица.
Господарката на дома няма даже име. Тя е просто Неновица.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ролята на портретното описание на Нено и Неновица

Ролята на портретното описание на Нено и Неновица в I-ва глава на повестта “Маминото детенце” на Любен Каравелов.
Изпратен от:

на 2007-12-08
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Възрожденска литература
Статистика:
26 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Поет и общество в лириката на Иван Вазов

17 мар 2006
·
1,197
·
3
·
992
·
445

Поет и общество в лириката на Иван Вазов - кандидат-студентска тема.
 

Иван Вазов - "Линее нашто поколенье", "Новото гробище над Сливница" - душата на поета между разочарованието и националната почит

19 дек 2007
·
1,628
·
4
·
884
·
943
·
5

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..
 

„Епопея на забравените” - анализ

09 яну 2008
·
1,993
·
2
·
206
·
819
·
3

Вазов пише „Епопея на забравените” и я озаглавява епопея, но това не е жанрово понятие, защото творбите са оди - прославят и вазхваляват забравените от народа балгарски герои.
 

Между срама и славата в "Епопея на забравените" от Иван Вазов

06 май 2006
·
1,053
·
4
·
1,213
·
218

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси
 

Македонски (Немили-Недраги)

29 окт 2006
·
2,447
·
2
·
433
·
314
·
20
·

В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Ролята на портретното описание на Нено и Неновица

Материал № 53730, от 08 дек 2007
Свален: 26 пъти
Прегледан: 35 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 5
Брой думи: 1,054
Брой символи: 8,866

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ролята на портретното описание на Нено и Неновица"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения