Софийски Университет „Св. Климент Охридски”
КУРСОВА РАБОТА
тема:
Последиците от безработицата в
България.
2 0 1 0 г.
С О Ф И Я
Целта на тази научна разработка е да покаже какви са последиците от безработицата
в България. За тази цел ще се съпоставят различни идеологии. Особено внимание ще се
обърне върху социализма, капитализма, демокрацията и отчасти анархизма. Тезата,
1
която ще се защитава в тази курсова работа, е че социализмът предлага сравнително
ниска степен на безработица, което от своя страна води до редица значителни
последици, последици подобри от днешните. Днешната капиталистическо
демокрационна форма на управление подлага пазара (интелектуален, финансов, стоков)
на изключителна конкурентност, което води до много поголяма степен на
безработици, което също води до значителни, в някои отношения, отрицателни
последствия и, в други отношения – положителни.
Социализмът. Основната идея на социализмът е равенство между хората, във
всякакво отношение. Дрехи, прически, мода в къщата и градината, хранителни
продукти, работни места. Тогава безработицата е била изключително ниска. Въпросът
е какви са последиците от това? Всяко семейство е можело да се изхрани и да си плати
необходимите сметки за електроенергия, вода и др. Това е изключителен важен
фактор, за това дали децата ще бъдат добре възпитани. Защото когато родителите са
спокойни, че могат да осигурят достоен живот (или поне задоволяване на основни
нужди), то те могат да обърнат внимание върху възпитанието и грижата за детето си.
Освен това държавата осигурявала занимални, кръжоци, извънкласни дейности –
държавата се е грижела за „децата си”, докато родителите са на работа. Това е нещо,
което в днешно време не съществува. Днешните родители са принудени да работят на
поне две работни места, за да осигурят на децата си някакъв жизнен стандарт. Вярно
е, че съществуват социални помощи, но те са обществено благо с високо ниво на
изключване. Социалистическият режим изключва конкуренцията, което означава, че
изключва и възможността някой да има повече от някой друг или поне изключително
тесен кръг от хора имат повече от останалите. Тук възниква въпроса – как тогава ще се
развива света, ако конкуренцията, чрез която се създава подоброто, не се допуска. В
отговор на социализма идва капитализмът. Но да разгледаме капитализма по нататък.
Нека да продължим по нишката на последиците от ниската степен на безработица през
социалистическо време. През социализма в България положението е било що годе добре,
защото е имало някакъв установен (поне на теория) ред. Животът на всяко едно дето е
преминавало почти по един и същ начин. Кое означава, че е получавало и едно и също
образование, и едно и също възпитание. „Образцов дом” – тази табела я получава всяка
една къща която е „заслужила” това звание. За да се заслужи такова звание е трябвало
да се следват принципите на социализма, идеите и повелите. Нищо трудно, на пръв
поглед, щом почти всяка една стара къща все още има тази табелка. Ежедневието е
еднообразно – на работа, децата някъде където няма да са на улицата, в къщи си
изпълняваш домашните задължение и на следващия ден същото, туктам някое
разнообразие. Социализмът, колкото и да се критикува, за това че е контролирал
гражданите си може да се похвали, че се е и грижел за поданиците си. Колкото и да се
упрекват управляващите, че са крадяли от държавната хазна, също така са и давали.
Не са давали много, но все пак са давали. Кражби е имало и винаги ще има с тази
разлика, че който каквото открадне малко или много после дава на някой друг... И
2
така се запазва някакво равновесие. Средностатистическият българин е имал
достатъчно пари за да осигури на себе си и семейството си достоен живот – някакво
ниво на минимални подребности, под които се смята вече за беден. А това според
либерализмът е естествено право на човека. Децата през социализма не са вършели
престъпления а пакости. Децата не са ровели из боклуците, а са си играли на улицата.
Всички (или поне тези които са на поне 1820 години и повъзрастни) помнят лепилото
„Рила”, дъвките „Турбо”, телевизорите „Велико Търново” и др., защото те са били
единственият продаван продукт на пазара. Не е имало голямо разнообразие, което пък
от своя страна не е водело до кражби, защото другия не е имал поскъпо и хубаво нещо.
Училищното образование е било на някакво доста подобро ниво от сегашното. Почти
няма човек на 30 години в момента който да е неграмотен. Днес българските
студенти са неграмотни. Учениците са имали уважение към учебния процес и най
вече към своите преподаватели. Училищна агресия – почти е нямало. Непристойно
облекло или поведение – невъзможно. Днес положението е много поразлично, причина
за тази разлика е не само на управленческия подход, но главно на безработицата, която
в момента е около 10%.
Особено засегнати от безработицата днес това са: родителите, младежите и
етническите общности. Съществува тенденцията на спад във възрастовата граница на
безработните. Потенциално най – активната и трудоспособна част от населението се
превърна в “излишна”, разчитаща само на щастлива случайност в намирането на
работа. По данни на НСИ наблюдаваме че коефициента на младежката безработица е
сравнително голям през периода 2003 – 2004 година. От което следва, че последиците
от безработицата засягат предимно младото поколение.
Фигура 1
0
5
10
15
20
25
30
2003г. 2004г. 2005г.
мъже
жени
младежи (до 24
навършени
години)
3
