Големина на текста:
ГРАЖДАНСКИ ФОРМИ НА ОТСТОЯВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА
/ДОКЛАД/
Розелина Найденова
Правата на човека могат да се определят като права, присъщи ни по рождение и без
които не можем да живеем като човешки същества.
Правата на човека и основните свободи ни позволяват напълно да развием и използваме
нашите човешки качества, разум, талант, съзнание да удовлетворяваме духовните и други
нужди. Те се основават на нарастващия стремеж на човечеството към такъв живот, в който
вроденото достойнство и ценност на всеки човек ще получат уважение и защита.
Отричането на правата на човека и основните свободи е не само индивидуална и лична
трагедия. То създава условия за социална и политическа нестабилност, посява семената на
насилието и конфликтите, както в самите общества и нации, така и между тях. Първата
разпоредба на Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че уважението към правата
на човека и човешкото достойнство е “основа на свободата, справедливостта и мира в света”.
Със създаването си през 1945г. Организацията на обединените нации протвърди от
името на встъпилите в нея народи, вярата в правата на човека. В Устава на ООН се посочва, че
правата на човека са в центъра на нейната дейност, каквито остават и до ден днешен.
Възникването на идеята за правата на човека предхожда учредяването на ООН. Едва
със създаването на тези организация тя получава своето официално и всеобщо признание.
Завладяваща е историята на проблема за правата на човека. Тя има корени във всички
велики световни събития и засилва борбата за свобода и равенство навсякъде по света.
В ХХ век международната общност се разрастна и основно се измени. Едно особено
мъчително сътресение – Втората световна война, пробуди победителите да се опитат да свикат
форум, за да се преодолеят преди всичко някои от последствията от войната, но главно, за да
се помогне и предотврати възникването на подобни ужасни събития в бъдеще. Така се роди
ООН.
Особено важни за дейността на ООН са усилията да се разработят различни всеобщи
декларации в областта на правата на човека. Така например в обзора “ООН и правата на
човека” тогавашният Генерален секретар на ООН У Тан заяви, че “Утвърждаването на правата
на човека е основата, върху която се гради политическата структура на свободата на човека.
Свободата на човека поражда воля и способност за икономически и социален напредък.
Прогресът в икономическата и социална сфера е основа за постигането на истински мир”.
Петдесет години по-късно, обобщщавайки “Дейността на ООН в областта на правата на
човека” Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр потвърди “почетното място”,
което заема Всеобщата декларация, в качеството си на “основен международен кодекс за
поведение, съгласно който следва да се оценява постигнатото в областта на поощряването и
защитата на правата на човека”. Изразявайки съжаление по повод продължаващите груби
нарушения на правата на човека, той потвърди дълбоката и обща загриженост за правата на
човека и необходимостта от тяхното стимулиране и укрепване и отстояване посредством
ефективни програми за обучение и информация.
Малко хора знаят и могат да оценят мащабността на положените усилия след 1945г., за
да се стигне до такова общо съглрасие, както и колко много бе направено. Изходна точка е
посочената по-горе Всеобща декларация за правата на човека, провъзгласена през 1948г. Тя
съдържа основните права – “общ идеал, към който всички трябва да се стремят”, по думите на
самата Декларация всички в света, независимо от тяхната раса, цвят на кожата, пол, език,
религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, материално
състояние, рождение или други признаци..
След продължителни обсъждания и дебати бяха приети още два международни
документа – Международният пакт за икономически, социални и културни права и
Международният пакт за граждански и политически права. Приети през 1966г., те влязоха в
сила 10 години по-късно. Факултативният протокол към втория пакт предвиждаше също така
механизъм за разглеждане на жалби от отделни лица при конкретни обстоятелства.
Като цяло, тези три документа съставляват Международната харта за правата на човека.
Те са пряка причина за приемането или за пълното или частично разработване на широк кръг
от допълващи ги документи: по самоопределянето и предоставянето на независимост на
колониалните страни и народи; по премахването на дискриминацията на основната раса, пол,
труд и знание, религия, убеждения или в областта на образованието /приета е специална
конвенция за премахване на престъплението апартейд/; по военните престъпления и
престъпленията срещу човечеството /включително геноцида/; по робството,
крепостничеството, принудителният труд и подобни институти и обичаи; по защита на лицата,
подложени на задържане и затвор / включително минимални права за третиране на
затворниците, осъждане на изтезанията и др. подобни/; по гражданството, лицата без
гражданство, правото на убежище на бежанците; по свободата на информацията
/международното право да се коригират въвеждащи в заблуждение информационни
съобщения/; по свободата на сдружаването /права на синдикатиге/; по политиката в областта
на заетостта; по политическите права на жените; по брака, семейството, децата и младежта, по
социалното осигуляване, напредъкът и развитието /премахване на глада, недохранването,
използването на научно-техническия прогрес в името на мира и за благото на всички, правата
на умствено изостаналите и инвалидите/; по международното и културно развитие и
сътрудничество; по средствата за масово осведомяване и приносът им за укрепването на мира
и международното разбирателство, борбата срещу расизма, апартейда и подстрекаването към
война, и за поощряване правата на човека.
Това е само върхът на айсберга, тъй като не се изреждат многобройните специални
работни групи, специални комитети и специални мерки, доклади, проучвания и изявления,
конференции, планове и програми, десетилетия на действия, изследователска дейност и
обучение, доброволни и целеви фондове, различна по характер помощ на глобално,
регионално и местно равнище, взети мерки, извършени анкетни проучвания и множество
процедури, имащи за цел укрепването и защитата на правата на човека. Трябва да се има пред
вид подробно и работата на специализирани организации като ЮНЕСКО, МОТ и много
международни и национални правителствени и неправителствени организации, занимаващи се
с проблемите на правата на човека.
В тази сфера преподаването заема не на последно по значение място. Защото правата
на човека могат да се отстояват, ако се познават и знаеш как да ги защитаваш. В тази връзка на
Международната конференция по правата на човека, проведена в Техеран през 1968г., с цел да
се направи преглед на постигнатия напредък след приемането на Всеобщата декларация за
правата на човека и да се разработи перспективна програма, се реши да се призоват държавите
да осигурят “всички образователни средства”, за да се създадат условия за младежта да се
развива в дух на уважение към човешкото достойнство и равноправието.
През същата година Общото събрание на ООН взе решение да се обърне с молба към
своите членове да приемат, в зависимост от своята образователна система, мерки за въвеждане
и поощряване изучаването на принципите, провъзгласени във Всеобщата декларация за
правата на човека и в другите декларации. Целта е да се насочва вниманието на младите хора
към нарастващата роля на системата на ООН за укрепването на международните отношения и
засилването на съвместните усилия за утвърждаването на социалната страведливост,
икономическия и социален напредък в света.В последствие подобни призиви бяха отправяни
многократно. Например, през 1978г. ЮНЕСКО организира във Виена Международен конгрес
по проблемите на преподаването на правата на човека, който постави ново начало, събирайки
за първи път заедно широк кръг от правителствени и неправителствени специалисти в
областта на образованието. Подобен конгрес бе проведен в Малта през 1987г., в Банкок през
м.октомври 1987г., в Женева през 1988г. Основната идея при провеждането на тези
конференции е, че добрата юридическа култура по човешките права ще позволява
организирането на по-ефективни граждански форми за отстояването им.
Колкото и важен акт на международно сътрудничество да е Всеобщата декларация за
правата на човека, тя няма правна сила. Тя е пожелателна, а не задължителна. Затова е
Декларация, а не Международен договор. Затова на 4 ноември 1950г. Съветът на Европа
приема Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Тази
конвенция има статут на национален закон за европейските държави, които са я
ратифицирали. РБългария е ратифицирала Конвенцията през 1992г., което я завължава да
приема принципите на върховенството на закона и на ползването от всички лица в нейната
юрисдикция на правата на чонека и основните свободи.
Всичко това създава една широка основа за организиране на отстояването и защитата
на човешките права. Разбира се основната роля в това отношение се пада на институциите,
гарантиращи законовия ред. Когато обаче човек не може да намери справедливост за
нарушените си права чрез институциите, той го прави чрез различни граждански форми. У нас
са рагистрирани над 9000 неправителствени организации, които посъщество са граждански
структури за защита на човешките права. Различните форми на гражданска активност са
приложими при възникване на значим социален проблем на базата на нарушени основни
човешки права.
Най-съзнателната форма на граждански протест е гражданското неподчинение. Джон
Ролс го определя като”обществен, ненасилствен, но съзнателно противопоставен на закона
политически акт, обикновено извършван с цел да доведе до промяна на закона или на
политиката на правителството”. Според нашето законодателство гражданското неподчинение
се допуска при изчерпване на всички други законови форми на решение на проблема.
Гражданските протести и инициативи са спонтанни, неструктурирани, бързо
разпадащи се. При тях личността се разтваря в общостта. Липсва съзнателна насоченост и
устойчивост. Спонтаността и силния емоционален заряд са основни отлики на тези
граждански форми за отстояване на човешките права.
Гражданското движение се структурира около решаването на конкретен проблем. То
може да обхваща и разнородни групи. Основна характеристика е организираността. Ако един
спонтанен граждански протест, например, се организира сериозно, с конкратни искания, се
превръща в движение.
Гражданкско движение, което главно чрез медиите консолидира привърженици и се
институционализира, се превръща в гражданска организация. Тя, от своя страна, ако разгърне
по-обща идеология и надхвърли рамките на конкретния проблем, се превръща в партия. У нас
най-популярната гражданска организация за защита на правата на човека е Българският
Хелзински комитет. Съществуват и организации, отстояващи правото на достъп до
информация, за защита на религиозните и етнически права и свободи, за защита на
малцинствата, за защита от домашно насилие и др.
Най-масовите форми за защита на социалните права са профсъюзните организации и
конкретните професионални и бизнесорганизации. Професионалните съюзи договарят със
Съюза на работодателите условията и заплащането на труда. Възможно е и участието на
държавата. Тогава говорим за трипартизъм. Понякога държавата допуска неправителствени
организации да формират държавната политика и да участват в държавната власт. Това
явление е известно като корпоративизъм. Противоположен на тази система е плурализма, при
който доброволни граждански сдружения се опитват да влияят върху взимането на
политически решения.
У нас, а и навсякъде по света се приема, че отделният човек с нищо не може да повлияе
процеса на управление на една държава и на взимане на политически решения. Това обаче не е
така. Всички цитирани по-горе декларации и конвенции утвърждават едно- правото на
човешки свободи за всеки човек и правото те да се отстояват в национален и международен
план. В този смисъл , от всеки от нас зависи държавата да уважава човешките права и свободи.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 ное 2018 в 11:16 потребител
20 яну 2018 в 15:18 в момента не учи на 23 години
 
Подобни материали
 

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита

08 май 2008
·
480
·
33
·
6,838

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита. История на ангажирането на ЕС с ПЧ.
 

МПП

11 май 2009
·
76
·
14
·
5,273
·
66
·
1

МПП е международно-междудържавно право.Това е с-ма от правила които уреждат отношенията между субектите на международното право...
 

Граждански права

22 яну 2008
·
592
·
2
·
186
·
107

Това са правата, гарантирани на гражданите от държавата. Докато човешките права са естествено присъщи на хората, то гражданските права са отдадени от държавата на нейните граждани и са гарантирани от законите...
 

Правата на човека - произход и развитие

17 фев 2009
·
341
·
13
·
2,146
·
215

Произход, равитие, защита и контрол на правата на човека.
 

Права на човека и граждански права

11 май 2008
·
461
·
9
·
573
·
272
·
1

Модерният свят,в който живеем предполага обвързаност на всеки човек с други като него. Разликата е в характера на тази обвързаност, както и в спецификата на модерната държава като конструираща подобието на човешките същества...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Търговско право за студенти
изпитен тест по Право за Студенти
Тестът съдържа 16 въпроса от областта на Търговското право и е предназначен за студенти, изучаващи дисциплината. Голяма част от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
16
86
1
09.11.2016
Тест по Право за ученици, студенти и учители
любознателен тест по Право за
Тест по Право за ученици, студенти и учители. Съдържа 10 въпроса с по един верен отговор.
(Лесен)
10
20
1
1 мин
31.07.2018
» виж всички онлайн тестове по право

Граждански форми на отстояване на човешките права

Материал № 536091, от 27 юни 2010
Свален: 203 пъти
Прегледан: 453 пъти
Предмет: Право
Тип: Доклад
Брой страници: 4
Брой думи: 1,710
Брой символи: 10,673

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Граждански форми на отстояване на човешките права"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения