Големина на текста:
РЕФЕРА Т
от Христина Величкова Георгиева
специалност "Психология "
II курс, фак. № 8020
ТЕМА: СТРЕС. МЕНИДЖМЪНТ. ДУШЕВНО ЗДРАВЕ.
1. Стрес
В едно от своите произведения "Ерос и културата", разглеждайки жизнените нагони
- Ерос (себезапазващи, поддържащи организма и вида) и Танатус (разрушителни и
себеразрушителни нагони), знаменития австрийски психиатър Зигмунт Фройд,
акцентира вниманието върху т.нар. "вечен въпрос" - Какъв е смисъла на живота?
Загадка, вълнувала редица изследователи, занимаващи се с проблема и все още
ненамерила своето задоволително обяснение. Някои учени добавят, че този проблем
би загубил своята ценност "ако излез, че живота няма никакъв смисъл", но според
Фройд, дори и тази заплаха, не намалява необходимостта и не премахва ентусиазма
в търсене на истината за смисъла на нашето съществуване. Отговорът на Фройд
"който едва ли би могъл да бъде сгрешен" се побира в стремежа на човек към
щастие - "Искат да бъдат щастливи и да останат такива". Този стремеж, посочва
автора, има два аспекта - да се избегне неудоволствието, болката, а от друга страна -
изживяване на силни чувства на удоволствие.
Днес въпроса за смисъла на битието е още по-актуален, когато "човек е фрустриран
вече не сексуално, а екзистенциално'" (В. Франкъл, 1993 г.) и страда предимно от
чувство за безсмислие. Последното най-често се свързва с чувството за душевна
празнота, пустота, с един екзистенциален вакуум. В отговор на въпроса, какво би
могло да доведе до екзистенциален вакуум съществува следното обяснение: човек
не би могъл да получи точен отговор на своите нагонни повели, т.е. какво трябва да
прави дори традициите (за разлика от минали епохи) не му повеляват какво да
прави, а незнаейки как-во да прави или какво трябва да направи, той не знае какво
всъщност иска.
Едно от следствията на екзистенциалния вакуум, посочва Франкъл, това е специ-
фична форма на невротизъм, а именно "ноогенна невроза", която етиологически се
обяснява с чувството за безсмислие, със дълбоки съмнения в смисъла на живота и
съответно с отчаянието, че такъв смисъл не съществува. Това отчаяние не би
трябвало да се отчита като патологично. Напротив, самото лутане и желание, в
търсене на изконни причини за съществуването ни, или изобщо факта, че човек си
поставя този въпрос, е по-скоро постижение, отколкото невротично страдание.
Следователно тази екзистенциална фрустрация, класифицирана като невроза, би
трябвало да се отнесе към социалните неврози на нашето съвремие. Главния
социогенен фактор, лишаващ човек от устои днес, това е загубата на традиции.
Наред с всички наблюдавани явни форми на екзистенциална фрустрация, същест-
вуват и маскирани форми - случаи на самоубийства, нарастваща (младежка)
престъпност, твърде широкото разпространение на наркоманите и алкохолизма.
V/. ]. Спа1$1гот, директорът на рехабилитационен център за наркомани твърди
"Повече от 60% от нашите наркомани се оплакват, че животът им няма смисъл". За
появата и развитието на зависимостите (алкохолизъм, наркомании, тютюнопушене)
от съществено значение са следните предиспозиции:
1. Личностова незрялост
2. Интелектуална недостатъчност.
3. Комплекс за малоценност, повишена самовзискателност, депресивност, тре-
вожност, стресови ситуации, страхове, фобии.
4. Понижен праг на поносимост към трудностите от ежедневието; стремеж да се
избяга от реалността, от адекватните действия, изискващи усилия, отговорност и др.
Причините довели до самоубийства или опити за самоубийства (които са също "вик
за помощ") са многообразни и строго индивидуални, за всеки индивид, стигнал до
такова разрешение, но сред тях безспорно изпъкват чувството за безсмислие,
неразбиране, самота, празнота и не на последно място, негативното развитие на
кризисни състояния, като една от фазите на дистрес (увреждащия стрес).
Самоубийствата са може би най-сериозните и драматични усложнения на кризис-
ните състояния.
Социално-икономическите условия, в които живеем днес, дехумалицацията на
обществото, нарастващата престъпност и несигурност, терористичните прояви,
забързаното и лишено в по-голямата си част от красота, щастие и традиционни
добродетели ежедневие, създава неимоверно много стресорни ситуации и
изживявания.
Генезисът на стресовите въздействия, не се открива само в негативните оттенъци на
съвременността, моменти на взаимна радост, позитивна изненада също се тълкуват
като стресови за организма. Н. 5е1уе, дори счита, че "стреса е вкусът на живота" и
ако човек иска да го избегне, то тогава, не би трябвало да прави нищо. "Но кой би се
радвал на живота без начинания, без успехи, без грешки?" Следователно стреса в
ежедневието, трябва да се приема и разбира като неизбежна даденост, спътник в
живота и да се отговори на въпроса от кои стресови фактори и по какъв начин
трябва да можем да се предпазим и профилактираме.
Като термин "стрес" има английски произход и може да се интерпретира многоз-
начно, като напрежение, натиск, налягане, усилие, натоварване. Днес понятието
стрес има широка популярност, както в специализираната по проблема литература и
научна област, така и в ежедневието, където се тълкува като силно внезапно
напрежение, "шок", удар, съпътствано с неприятни изживявания - психологически,
физически, функционални, снижаване на работоспособността, дезорганизация и др.
Създателя на теорията за стреса Напх 5е1уе (1907-1982), роден в Комаро - Чехия,
още като съвсем млад лекар открива общия адаптационен синдром и съгласно
неговото определение, стреса е неспецифичен отговор на организма за всяко
изискване, или на всяко силно въздействие, отправено към нега.
Тази идея за физиологичния стрес по късно е била допълнена от (с тази за емоци-
оналния) психичен стрес. Посочените по-горе изисквания, това са всички средства,
фактори, условия, оказващи натиска, въздействия върху организма и водещи до
мобилизация на защитните сили на организма се наричат агенти на стреса. Освен
своето специфично действие всеки агент предизвиква също така и неспецифично
нарастване на необходимостта от осъществяване на приспособителни функции, с
цел възстановяване нормалното състояние. Това тяхно действие е независимо от
специфичното им действие, което е предизвикало нарастване на изискванията.
Неспецифичното действие е и самата същност на стреса. Няма значение дали
агентът или ситуацията които предизвикват стреса са приятни и неприятни за
организма. От значение е само интензивността на изискването за преустройство на
организацията. Например радостни или тъжни известия могат да предизвикат
идентичен ефект като приспособителна реакция. Отговора на организма на
стресорите се разгръща с поредица прояви, обединени в названието адаптационен
синдром, "синдром на биологичния стрес" или както Н. 5е1уе го нарича
първоначално "синдром предизвикан от различни вредни агенти" (1936 г.). В своите
изследвания, той установява, че на много широк кръг вредни въздействия (стресори)
човек отговаря по сходен, неспецифичен, но почти винаги един и същ стереотипен
начин - увеличава се кръвното налягане, учестена сърдечна дейност, изпотяване,
ускорена секреция на надбъбречните хормони.
Н. 5е1уе описва три стадия на протичане на стреса:
1-ва фаза - на тревога - мобилизират се адаптационните възможности на организма.
Тази фаза може бързо да утихне, но може да продължи и много дълго време, ако
стреса е много силен. Но човешкия организъм не може постоянно да е в състояние
на тревога, постепенно неговото съпротивление отслабва, и ако стресора
продължава да го атакува и надхвърли съпротивителните възможности, може да
настъпи смърт, още в тази фаза.
2-ра фаза - на съпротивление (резистентност) - признаците характерни да състояние
на тревога, постепенно изчезват, съпротивлението нараства над нормалното, по-
вишени изисквания към адаптационните системи. Енергията на последните не е
неизчерпаема. Ако стреса продължава да въздейства, настъпва и третия стадий.
3-та фаза - на изтощение - отново се появяват симптомите на тревога, които са
призиви за помощ, но ако такава не се осъществи, организма се изтощава
необратимо и може да загине.
Според Н. 5е1уе, стреса невинаги означава увреда на организма. Той съпътства
човек през целия му живот и не нещо което трябва да се избягва. Пълната липса на
стрес би означавала смърт за индивида.
Настъпването на трайни увреждания в организма (функционални или органични) се
определя като дистрес. Иначе казано, увреждащия стрес се означава като дистрес.
Дистреса е този, който предизвиква болестни разстройства - психични,
психосоматични и соматични.
Учението за стреса придоби широка популярност през последните няколко десе-
тилетия и послужи за основа на нови изследвания.
Нови елементи в разбирането на проблема внасят проучванията на К. Ьагашз. Той
дефинира стреса като транзакция между личността и средата при която отношенията
между стресорите и организма се опосредства от неговата активност, която пък е
обусловена от неговата когнитивна оценка относно стресиращите състояния (т. нар.
първична оценка). Тя определя значението на събитията за благополучието на
личността при субординнраниращото участие на емоционалната реакция.
Патогенно действат на житейските събития, сами по себе си. Степента на дистрес
зависи пряко именно от оценката която индивида им дава. Личността не е "пасивна
жертва на стресирашото събитие". Крайният резултат зависи също от самооценката
на възможностите за овладяване на ситуацията и за справяне с нея, а това е вече т.
нар. вторична оценка.
Преживения вече стрес повишава толеранса при повторна експозиция на лицето в
същата ситуация.
Системата от усилия на организма - неговата стратегия - за справяне със ситуацията
на стрес се определя като "копенг" (сорш§). Действията и интрапсихичните промени
се ориентират към минимализиране на вредните последици от средовите и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 май 2020 в 23:15 ученик на 26 години
26 яну 2020 в 14:31 студент на 40 години от Велико Търново - Национален военен университет "Васил Левски", факулетет - Факултет "Общовойскови", специалност - Национална и регионална сигурност (гражданска специалност), випуск 2022
04 дек 2019 в 20:58 потребител на 23 години
22 ное 2019 в 18:50 студент на 28 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по технически науки, специалност - Биотехнологии, випуск 2017
28 апр 2019 в 19:07 потребител
08 апр 2019 в 10:20 ученик на 24 години от Велико Търново - Старопрестолна гимназия по икономика, випуск 2016
28 мар 2019 в 14:17 студент на 51 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
16 дек 2018 в 15:59 студент на 47 години от Ямбол - Технически колеж към Тракийски университет- Стара Загора, факулетет - педагогически, специалност - Предприемачесрво и мениджмент, випуск 2017
 
Домашни по темата на материала
Развитие на откривателството в контекста на екологичното образование у 4-5 годишните деца
добавена от office1952 16.03.2015
0
36
Подобни материали
 

Агресия и подражание: кога децата и юношите са склонни да имитират агресивни модели на поведение?

18 апр 2008
·
748
·
13
·
1,818
·
359

Що е агресия? Колко вида агресия познаваме? Кои са факторите, които влияят върху нея? Каква е разликата между агресия и насилие? Влияят ли медиите върху формирането на агресивни модели на поведение сред подрастващите?
 

Агресия

23 окт 2006
·
4,100
·
20
·
2,635
·
357
·
3

Същност на агресията, видове агресии.
 

Детска психология


Урока обхваща материали свързани с детската психология и по специално дефектологията.
 

Агресивността и детето

03 ное 2006
·
3,688
·
6
·
1,133
·
338
·
5

Агресивността е поведение, насочено към причиняване на определена вреда на друга личност. Това поведение предполага негативно отношение, болка, унижение, обида... (съзнателно намерение за причиняване на зло)...
 

Ненормални прояви у нормални деца

16 яну 2007
·
816
·
10
·
1,572
·
68

Относно нервни, страхливи, агресивни, лъжливи деца.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
80
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Стрес, мениджмънт, душевно здраве.

Материал № 53594, от 08 дек 2007
Свален: 545 пъти
Прегледан: 227 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 26
Брой думи: 7,082
Брой символи: 62,225

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стрес, мениджмънт, душевно здраве."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения