Големина на текста:
В резултат на тези свои наблюдения Ериксон стигнал до извода, че
"идентичността" на психиката се изгражда върху основата на мястото на
човека в структурата на неговите отношения с другите хора.
Следователно нормалното развитие на психиката представлява
развитие на качествата, осигуряващи изграждането на взаимоотношенията
с околните хора и заемането на място в социалната структура.
Следователно трудностите в изграждането на отношенията с другите
хора водят до нарушаване на "идентичността" на човека, и обратно. Т.е.
нарушенията в развитието на идентичността на психиката нарушават
нейното нормално функциониране и развитие, докато нормалното развитие
на идентичността гарантира и фактически представлява нормално развитие
на психиката.
Развитието на психиката според Ериксон представлява развитие на
нейните социални качества /а не на сексуалния инстинкт и начините за
представянето му в приемлив за другите хора вид, както е в идеите на
Фройд/.
Като съвкупно /централно, интегративно/ качество на психиката,
включващо нейните социални качества, Ериксон приема нейната
"идентичност", в съответствие с което развитието на индивидуалната
психика представлява развитие на нейната "идентичност". Това развитие
преминава през поредица етапи, всеки от който представлява ново, по-
високо равнище на "идентичност" на индивида.
В голяма степен Ериксон разглежда "идентичността" като синоним
на съзнанието на човека /"Его-то", "Аз-а"/.
Всяко следващо равнище на идентичност изисква от личността
наличието на изградени специфични социални качества /предявявани от
обществото/, изграждането на които пък изисква извършването на
сериозни усилия от страна на индивида.
Т.е. всяко следващо равнище на човешката идентичност представлява
нещо като "предизвикателство", бариера, преграда пред личността, която
трябва да бъде преодоляна. Не всеки човек обаче е в състояние да
преодолее тази преграда. Някои хора успяват, а някои - не. Ето защо
преодоляването на всяко следващо равнище на идентичността представлява
"криза" в развитието на психиката: "кризата" /бариерата/ може да бъде
преодоляна, а може и да не бъде преодоляна. Поради това по-нататъшното
развитие силно се променя в зависимост от това колко "кризи" /бариери/ е
преодолял човекът в своето индивидуално развитие, т.е. до какво равнище
на развитие е в състояние да достигне неговата психика.
Към следващо по-високо равнище на идентичност човек може да
премине само след като е достигнал всички предходни равнища /без да
"прескочи" нито едно от тях/, и след като е осъществил сериозни усилия
за изграждане на характерните за новото равнище психични качества.
Нормалното развитие предполага човек да изгради изцяло своята
идентичност, т.е. да преодолее всички кризи /бариери/ в своя живот. В
действителност обаче малко хора успяват да осъществят това. По-голямата
част от хоратта не успяват да преодолеят всички кризи, и в съответствие с
това развитието на тяхната психика започва да се отклонява от
"нормалното" развитие, и става "аномално", т.е. "не съвсем нормално",
отклоняващо се. Психичните болести са форма на такова отклоняващо се
развитие.
Ето защо пред развитието на всеки човек на всеки етап от живота му
има две възможности:
1. Да протече нормално
2. Да се отклони от нормалния ход, да стане "аномално".
В съответствие с това Ериксон описва тези две възможни посоки за
развитие на психиката, пред които е изправен всеки човек на всеки етап от
живота си. Това описание, заедно с етапите в развитието на
"идентичността" и "кризите" /бариерите, препятствията/, които човек
преодолява, представляват периодизацията на Ериксон. Според тази
периодизация развитието на психиката по време на човешкия живот
преминава през 8 периода.
1. Младенческа възраст /"орално-сензорен" период/ /първата
година от живота.
В края на първата година човек преживява първата криза в своя
живот.
Социалното качество, което трябва да се изгради през този период,
за
да продължи нормалното развитие на психиката, е "базово доверие".
Ако тази първа криза /бариера/ не бъде преодоляна от детето и не се
изгради "базово доверие", най-вероятното качество на психиката, което се
появява към края на първата година, е "базовото недоверие".
Базовото доверие е общо чувство на доверие /увереност/ към другите
хора като доброжелателно настроени и сигурни, а социалната среда като
стабилно, безопасно място.
Изграждането на "базовото доверие" към другите хора и света като
цяло зависи от качеството на майчината грижовност, при това не от
количеството храна или нежност към детето, а от способността на майката
да изгради в детето усещане за постоянство /тъждество/,
"разпознаваемост" на чувствата.
Базовото доверие означава доверие не само към външния свят, но и
доверие към вътрешния свят, т.е. доверие в себе си, възможността на
собственото тяло да се справи със собствените вътрешни /биологични/
подбуди. Например такова доверие е изградено когато детето е в състояние
да остане само без майката /да се "отдели" от майката/ без прекомерна
тревога или страдание.
Правилното психично развитие не е резултат само от изграденото
чувство на базово доверие, а е резултат по-скоро от благоприятното
съотношение между доверие и недоверие.
За детето е точно толкова важно да знае на какво не трябва да
вярва,
както и да знае на какво трябва да вярва. За успешното овладяване на
околната реалност и вземането на правилни решения е необходима
способността да се предвиждат опасностите и свързаното с тях чувството
на не-удоволствие.
Ето защо базовото доверие не се измерва с постиженията на детето.
Например животните имат инстинктивна готовност за придобиване на
психосоциални навици, за разлика от които придобиването им от детето на
човека става чрез продължително научаване. Начинът за придобиване на
базово доверие е универсален /независимо от различните култури и
социални слоеве/: човекът вярва на обществото по начина, по който вярва
на собствената си майка, а именно: че тя след малко ще се върне и ще го
нахрани точно навреме с подходяща храна.
Психичното качество, което се появява в резултат на изградено
базово
доверие, Ериксон нарича "надежда", т.е. доверието преминава в
способност на детето да се "надява", и е сходна с вярата на възрастния
човек в някаква религия. Надеждата е първото положително качество на
психиката и е основата на убедеността на човека в значението и
стабилността на общото културно пространство.
Базовото доверие към майката и себе си дава възможност на детето
да се справя с трудностите /състоянията на "фрустрация"/ през
следващите периоди от живота си.
2. Ранно детство /"мускулно-анален" период//втората и третата
година от живота/.
Социалното качество, което трябва да се изгради през този период,
за
да продължи нормалното развитие на психиката, е "автономност".
Ако тази втора криза /бариера/ не бъде преодоляна от детето и не се
изгради "автономност", най-вероятното качество на психиката, което се
появява към края на третата година, се описва с думите "съмнения" и
"срам".
Ако през първата година от живота децата изцяло зависят от грижите
на околните хора, то с началото на втората година те стават много по-
независими от околните, тъй като прохождат, проговарят, бързо се
развиват нервната и мускулната системи, започват активно да изследват
околната социална и материална среда.
Децата са учудени и се гордеят с "откритите" в себе си нови
възможности за поведение, и искат да експериментират с тях и да ги
развиват, т.е. да правят всичко сами /да се обличат, хранят, мият/. Към
родителите се появява отношението "Аз сам". Чувството за идентичност
приема формата "Аз съм това, което мога да правя".
Този период съответства на "аналния" период в периодизацията на
Фройд.
В процеса на "тоалетното обучение" детето открива, че родителският
контрол може да бъде различен:
1. Контролът може да има формата на загриженост;
2. Контролът може да има "деструктивна" форма:
- на наказание /"обуздаване"/, прекомерен контрол;
- "слободия" - оставяне на детето само на себе си без
всякакъв
контрол и загриженост от страна на родителите.
Ето защо през този период се изгражда балансирано съотношение
между доброволното поведение и инатът.
В първия случай усещането за "доброволност" на поведението без
загуба на самооценката става основа за изграждане на волята /свободния
избор на поведение/, "автономност на поведението".
Във втория случай /при "деструктивно" отношение на родителите в
неговите два варианта/ усещането за прекомерен контрол води към
появата на устойчива склонност към"срам", а отсъствието на контрол
предизвиква появата на "съмнения". Механизмът на появата на "срам" и
"съмнения" е следният:
- Когато родителският контрол е прекомерен, на детето не се
разрешава да определя своето поведение, и родителите нетърпеливо,
нервно правят вместо него всичко, което то може да направи и само.
Детето не е в състояние да развива своята автономност и самоконтрол /т.е.
доброволността на поведението, волята/, в резултат на което се появява
чувството "срам". Ериксон разглежда срама като нещо сходно на гняв,
насочен към себе си.
- Когато родителският контрол е недостатъчен. В този случай

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Развитие на личността според Ерик Ериксон

В резултат на тези свои наблюдения Ериксон стигнал до извода, че "идентичността" на психиката се изгражда върху основата на мястото на човека в структурата на неговите отношения с другите хора...
Изпратен от:
melody92
на 2007-12-08
Добавен в:
Доклади
по Педагогическа психология
Статистика:
340 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Теми по педагогическа психология

11 фев 2008
·
555
·
5
·
2,275
·
387
·
1

Разработени пищови по педагогическа психология за студенти Начална училищна педагогика.
 

Педагогическа Психология


Неиздаден все още учебник по Педагогическа психология на проф. П.Николов от катедрата по Психология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Учебникът покрива целия изучаван материал по дадения проблем.
 

Педагогическа психология

30 яну 2008
·
594
·
4
·
1,008
·
275

Педагогическата психология е наука, която изучава как хората се обучават в съответната учебна среда, ефективността от различните намеси в обучението, психологията на обучението и социалната психология на училищата и другите подобни организации...
 

Агресия и подражание: кога децата и юношите са склонни да имитират агресивни модели на поведение?

18 апр 2008
·
748
·
13
·
1,818
·
359

Що е агресия? Колко вида агресия познаваме? Кои са факторите, които влияят върху нея? Каква е разликата между агресия и насилие? Влияят ли медиите върху формирането на агресивни модели на поведение сред подрастващите?
 

Педагогическа психология


Значение на междуличностното общуване Значението на общуването се разкрива навсякъде в жизнената активност на човека. Формирането и развитието на всяка личност и човешка общност са резултат на общуването....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
80
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Развитие на личността според Ерик Ериксон

Материал № 53375, от 08 дек 2007
Свален: 340 пъти
Прегледан: 102 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 2,114
Брой символи: 18,039

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развитие на личността според Ерик Ериксон"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения